Определение по дело №495/2022 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 13
Дата: 11 януари 2023 г.
Съдия: Вера Иванова Иванова
Дело: 20225001000495
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 5 август 2022 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 13
гр. Пловдив, 11.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев
като разгледа докладваното от Вера Ив. И.а Въззивно търговско дело №
20225001000495 по описа за 2022 година
Производство по чл.248 от ГПК.
На 27.10.2022 г. с вх. № 8294 е постъпила молба от адвокат П. К.,
пълномощник по делото на ответника по въззивната жалба и ищец по спора Б.
А., с която се иска съдът да измени на основание чл. 248 от ГПК
постановеното по делото решение № 418/21.09.2022 г. в частта му за
разноските.
Насрещната страна по молбата ЗД“Б.и.“АД-гр.С. е получила препис от
молбата на 3.01.2023 г. и е подала писмен отговор, получен в съда с вх. №
80/6.01.2023 г., с който моли тя да бъде оставена без уважение.
Пловдивският апелативен съд прецени обстоятелствата по делото и
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал.1 от ГПК в едномесечния срок за
обжалване на постановеното обжалваемо съдебно решение по искане на
страна по делото съдът може да измени постановеното решение в частта му за
разноските. По делото е постановено решение на 21.09.2022 г., за което
ответникът по въззивната жалба Б. А. е уведомен на 27.09.2022 г., като
съобщението за решението с преписа от него са връчени чрез пълномощника
му адвокат П. К., и в срока за обжалване е подадена молбата по чл. 248 от
ГПК, получена в съда с вх. № 8294/27.10.2022 г.
1
С решението от 21.09.2022 г. апелативният съд осъжда ЗД“Б.и.“АД-
гр.С. да заплати на адвокат П. К. сумата 1 152 лв. за възнаграждение за
осъществената от нея защита пред апелативния съд на Б. И. А. като ответник
по подадената от застрахователното дружество въззивна жалба, дължимо
съгласно чл. 38,ал.2 от ЗА. С молбата от 27.10.2022 г. с вх. № 8321 молителят
адвокат П. К. претендира решението на апелативния съд да бъде изменено в
тази негова част за разноските, като претендира за присъждане на
възнаграждение в размер на 1 536 лв., тъй като неправилно съдът е изчислил
размера на възнаграждението на 1 152 лв., т.е. иска се да бъде присъден
увеличен размер на възнаграждението – 1536 лв. На 27.10.2022 г. е постъпила
втора молба от адвокат К., която е с вх. № 8321, с която се посочва, че съдът е
определил възнаграждението в размер на 1 152 лв. при позоваване на
чл.9,ал.1 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. С тази молба се заявява, че освен депозирането на отговор на
въззивната жалба е било осъществено и процесуално представителство,
защита и съдействие по въззивното дело, като е изготвено писмено становище
за откритото съдебно заседание, поради което счита, че са налице основания
за увеличаване на размера на адвокатското възнаграждение.
С отговора на молбата, постъпил на 6.01.2023 г., ответната по нея и по
спора страна ЗД“Б.и.“АД-гр.С. моли молбата да бъде оставена без уважение
като неоснователна.
В случая, както е посочено в мотивите на решението на апелативния съд
от 21.09.2022 г., съдът е приел, че не е осъществено от адвокат К.
процесуално представителство в съдебното заседание на апелативния съд,
поради което и съгласно чл. 9,ал.1 във вр. с чл. 7,ал.2,т.4 от Наредба №
1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минималното адвокатско възнаграждение за защита на ответника по жалбата
за въззивното производство е в размер на ¾ от 1280 лв. или 960 лв., а с ДДС е
1 152 лв. Действително, адвокат К. не се е явила в съдебното заседание на
апелативния съд на 14.09.2022 г. Следва обаче да се отчете, че с
пълномощното и с договора за правна помощ и съдействие от 20.10.2020 г.
(лист 4 от досието на т.д. 90/2021 г. на ОС-С.З.) ищецът Б. А. е упълномощил
адвокат П. К. да осъществява при условията на чл. 38,ал.1,т.2 от ЗА
процесуалното му представителство по делото до приключването му пред
2
всички съдебни инстанции, като в производството пред апелативния съд като
въззивна инстанция освен представянето на отговор на въззивната жалба
адвокат К. е изготвила и представила и писмена молба със становище по
спора с вх.№ 6920/13.09.2022 г., поради което следва да се приеме, че в
случая възнаграждението й следва да се определи не при условията на чл.
9,ал.1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а съгласно чл. 7,ал.2,т.4 от същата наредба (в тази насока –
определение № 587/10.11.2022 г. на ВКС по к.ч.т.д. № 2421/2022 г., 1 ТО, 2
ТС). При тези обстоятелства възнаграждението не следва да се определя в
размер на ¾ от 1280 лв., а на 1280 лв., ведно с 256 лв. за ДДС съгласно §2а от
същата Наредба, или общо 1536 лв. Основателна е следователно молбата от
27.10.2022 г. по чл. 248 от ГПК, получена с вх. № 8294, с която от адвокат К.
е поискано да бъде изменено решението на съда от 21.09.2022 г. в частта му за
разноските, като се постанови увеличаване на присъденото в нейна полза
адвокатско възнаграждение от 1 152 лв. на размер 1 536 лв.
Съобразно т.24 от ТР №6/6.11.2013 г. на ВКС по тълк.д. № 6/2012 г.,
ОСГТК съдът ще посочи, че настоящото определение подлежи на обжалване
по реда на чл. 274,ал.2 от ГПК.
С оглед на гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ по реда на чл. 248 от ГПК, с оглед подадената на 27.10.2022
г. молба с вх. № 8294 от адвокат П. К., решение № 418, постановено на
21.09.2022 г. по настоящото в.т.д. № 495/2022 г. по описа на ПАС, в частта му
за разноските, с която е осъдено ЗД“Б.и.“АД-гр.С. да заплати на адвокат П. К.
сумата 1 152 лв. – възнаграждение за осъществената от нея защита пред
апелативния съд на Б. И. А. като ответник по подадената от
застрахователното дружество въззивна жалба, дължимо съгласно чл. 38,ал.2
от ЗА, КАКТО СЛЕДВА:
ОСЪЖДА ЗД“Б.и.“АД-гр.С., район „Л.“, бул.“Д.Б."**, ЕИК *********
да заплати на адвокат П. К. от АК-С., ул."Л."ап.* сумата 1 536 лв. -
възнаграждение за осъществената от нея защита пред апелативния съд на Б.
И. А. като ответник по подадената от застрахователното дружество въззивна
жалба, дължимо съгласно чл. 38,ал.2 от ЗА.
3
Определението съгласно чл. 274, изр.2 от ГПК може да се обжалва от
страните с частна жалба пред Върховния касационен съд – гр. С. в
едноседмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4