Решение по дело №1640/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260110
Дата: 6 октомври 2020 г. (в сила от 19 февруари 2021 г.)
Съдия: Радостина Владимирова Данаилова
Дело: 20191100901640
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 21 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№....................

Гр. София, 06.10.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-21 състав, в публично съдебно  заседание на   шестнадесети септември  две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                    СЪДИЯ : РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА

                                                                                      

 

при секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдията търговско дело N 1640 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е от А. ЕООД срещу С.ф. ЕООД иск по чл.327 ТЗ за заплащане на продажната цена по договор за покупко-продажба на лек автомобил, марка БВМ, модел Х4 Х Драйв 20 Д, рег.№ ******* с нотариална заверка на подписите от 15.11.2018 г.  в размер на 68454 лв. с ДДС, като с допълнителната искова молба се твърди вземането да е прехвърлено от ищеца на Д. ЕООД.

Ищецът твърди, че сключили с ответника договор за покупко-продажба на МПС  от 15.11.2018 г., по силата на който прехвърлил на ответника правото на собственост върху лек автомобил марка БМВ, модел Х4 Х DRIVE 20 D  с рег. № ******* срещу задължението на ответника да заплати цена от 57045 лв. без ДДС или 68454 лв. с ДДС. Ищецът изпълнил задължението си да предаде автомобила на ответника още на датата на сключване на сделката, за което е съставен двустранно подписан протокол от страните, като издал и съответна фактура. Ответникът не изпълнил задължението си за заплащане на цената, за което се предявява иск за реално изпълнение.

Ответникът е оспорил иска, като не оспорва сключването на договора за покупко-продажба на МПС и възникване на задължението за заплащане на цена в посочения от ищеца размер, но твърди, че това задължение е погасено чрез извънсъдебно прихващане с насрещно вземане на ответника, което придобил по договор за цесия от  05.12.2018 г., сключен със С.И.ЕООД, като цесията е съобщена и изявлението за прихващане е направено с уведомление, връчено на ищеца чрез залепване на търговския му адрес. Вземането, с което е извършено прихващане, се твърди да представлява подлежаща на връщане сума в размер на 157450 лв. платена на С.И.ЕООД на А. ЕООД въз основа на устен договор за покупко-продажба на автомобил, което основание е отпаднало. Евентуално заявява възражението за съдебно прихващане със същото вземане.

Ищецът оспорва възражението за прихващане, като твърди действително да е имал сключен писмен предварителен договор със С.И.ЕООД за доставка на автомобил срещу цена от 157450 лв., която е платена на ищеца авансово, но поддържа, че е изпълнил задължението си да продаде и предаде автомобила на купувача, за което е съставен и приемно –предавателен протокол и е издадена фактура. Оспорва да е в неизпълнение на този договор, респективно да е възниквало право на развалянето му в полза на С.И.ЕООД, както и това право да е упражнявано, поради което счита за нищожен договора за цесия поради липса на предмет.

Ответникът оспорва твърденията за съществуване на писмен договор между ищеца и С.И.ЕООД, като твърди договорът да е бил устен, оспорва представеният от ищеца да е подписван от посочения в него представител на С.И.ЕООД, като оспорва и автомобилът да е предаван фактически на С.И.ЕООД с твърдения подписът за получател под приемно –предавателния протокол да е на посочения автор, като оспорва да е изпълнено и задължението за прехвърляне на собствеността, тъй като издадените от ищеца фактури не са предадени на купувача, респективно собствеността върху автомобила не му е прехвърлена.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:

В тежест на ищеца е да докаже твърденията си относно сключването на договора за търговска продажба на автомобил с твърдяното съдържание, респективно изпълнение на задължението си да предаде вещта, които факти не се оспорват от ответника.

В тежест на ответника е да докаже възраженията си за погасяване на задълженията чрез извънсъдебно/съдебно прихващане, като докаже:1. фактите обуславящи възникването на насрещното вземане, а именно извършено от третото за спора лице С.И.ЕООД в полза на ищеца А. ЕООД плащане на сумата от 157450 лв., както и твърденията си основанието за плащане да е отпаднало чрез отправяне на изявление за разваляне от първоначалния кредитор, което да е достигнало до ищеца;2. фактите относно придобиване на вземането и противопоставимостта на извършеното прехвърляне на длъжника- сключването на валиден договор за цесия, и съобщаването  за извършеното прехвърляне на длъжника от стария кредитор чрез законен представител или упълномощено лице. 3.обстоятелствата относно ликвидността и изискуемостта на вземанията(по отношение извънсъдебното прихващане) и 4. Отправянето и получаване на изявлението му за прихващане от ищеца (по отношение извънсъдебното прихващане).

Във връзка с възраженията за прихващане на ответника ищецът следва да докаже фактите относно съществуването на основание да получи сумата от 157450 лв., което получаване на оспорва, както и да задържи същата сума, а именно фактите относно сключване на предварителен договор за покупко-продажба със С.И.ЕООД, изпълнение на задълженията си по този договор да предаде и прехвърли правото на собственост върху уговорения автомобил в съответната изискуема форма.

За безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните са обявени фактите относно сключване на договор от 15.11.2018 г. за покупко-продажба на МПС между страните с твърдяното в исковата молба съдържание, както и че ищецът е изпълнил задължението да предаде прехвърления автомобил на ответника; фактът, че ищецът е получил от третото за спора лице С.И.ЕООД плащане на сумата от 157450 лв. за доставка на автомобил.

След като фактите, обуславящи възникването на вземането за цена на автомобила, не са спорни между страните, съдът приема, че това вземане е възникнало в твърдения от ищеца размер, съобразно уговорката в договора между страните, като по делото се установява, че е прехвърлено на третото лице –помагач Д – Р.ООД с договор за цесия, който е съобщен на ответника, като в първото по делото заседание ищецът, в качеството си на субституент, поддържа искане вземането да се присъди на третото лице – помагач.

            Това налага разглеждане на насрещните възражения на ответника за извънсъдебно и съдебно прихващане.

            Ответникът С.Ф. ЕООД твърди, че е придобил вземане за връщане на платена цена по развален договор между ищеца и третото за спора лице С.И.ООД, с което вземане е извършил извънсъдебно прихващане, а в условията на евентуално незачитане на последиците на такова, заявява същото вземане с възражение за съдебно прихващане.

            Няма спор между страните, че третото лице С.И.ООД е извършило в полза на ищеца по делото А. ЕООД плашане на сумата от 157450 лв., като страните спорят относно съдържанието и действието на правоотношението във връзка, с което това плащане е извършено. Тезата на ищеца е че това плащане е във връзка с предварителен договор от  24.07.2018 г. между А. ЕООД  С.И.ЕООД за доставка на лек автомобил БМВ, модел CLS 400  шаси WDD2573231A013507, по който е изпълнил задълженията си да достави и прехвърли собствеността върху автомобила на купувача, докато ответникът оспорва такъв договор да е сключван и плащането да е извършено във връзка него, а твърди да е извършено въз основа на устен договор, който е развален.

            По делото е представен предварителния договор  от  24.07.2018 г., който е сключен между А. ЕООД, в качеството му на продавач и  С.И.ЕООД, като купувач, с който договор ищецът се е задължил да достави на купувача и да му прехвърли собствеността върху лек автомобил БМВ, модел CLS 400 шаси WDD2573231A013507 в срок до 31.07.2018 г. срещу задължение на купувача да заплати в деня на сключване на договора цена в размер на 131208,33 лв., която цена с ДДС е  157450 лв., каквато сума е и получената от ищеца- платена от С.И.ЕООД.

            За авансовото плащане на С.И.ЕООД е издадена от ищеца фактура от 24.07.2018 г., като на 01.08.2018 г. ищецът е издал втора фактура на нулева стойност с посочено основание – продажбата на посочения в предварителния договор автомобил и цената му, от която е приспаднато авансовото плащане по първата фактура, което е равностойно на цената, респективно фактурата е с нулева стойност за плащане.

            Представен е и приемо-предавателен протокол  от 01.08.2018 г.,  който е подписан за А. ЕООД и С.И.ЕООД и удостоверява предаването от продавача и приемането от купувача на лекия автомобил по предварителния договор.

            Ответникът оспорва автентичността на подписите под предварителния договор и приемно-предавателния протокол, както и получаването на фактурите, респективно изпълнение на задължението за прехвърляне на собствеността, но от представените от СДВР –Пътна полиция документи, се установява, че третото за спора лице С.И.ЕООД на 05.09.2018 г. е регистрирало в качеството си на собственик лекия автомобил БМВ, модел CLS 400  шаси WDD2573231A013507, като при регистрацията е представил пред органите на КАТ именно предварителния договор от 24.07.2018 г. с А. ЕООД и издадената фактура за продажба на автомобила от 01.08.2018 г. Следователно, независимо от автентичността на подписа, положен от името на С.И.ЕООД под предварителния договор от 24.08.2018 г. и представителната власт на подписалото го лице, действията по регистрация на автомобила на 05.09.2018 г., извършени от С.И.ЕООД представляват признание и потвърждаване на действията по сключване на договора, както и признание за получаване на фактурата за продажба, респективно за изпълнение на задълженията на А. ЕООД по доставка и прехвърляне на собствеността върху автомобила.Съответно плащането на сумата от 157450 лв. от С.И.ЕООД на А. ЕООД, представлява изпълнение на задълженията му предварителния договор  от 24.07.2018 г. за заплащане на цена на автомобила, като предвид изпълнението на задълженията на продавача, съдът приема че право на разваляне не е възникнало, респективно основанието за получаване на сумата  се осъществило и не е отпаднало, като не се доказват твърдените от ответника факти относно сключване на друг, различен  договор между А. ЕООД и С.И.ЕООД.

            Следователно по делото не се установява да е възникнало вземане за връщане  на платената сума от 157450 лв. от С.И.ЕООД на ищеца, поради което е безпредметно да се обсъждат предпоставки за извънсъдебно и съдебно прихващане, тъй като възраженията са неоснователни и само поради несъществуване на вземането, с което търси прихващане, поради което и възражението за съдебно прихващане следва да се отхвърли.

            По тези съображения предявеният иск е изцяло основателен и следва да се уважи, като с оглед настъпилото правоприемство, сумата следва да се присъди на Д. ЕООД, което в хода на процеса е придобило спорното материално право, каквото изменение на петитума е направено от ищеца в първото съдебно заседание.

            Право на разноски има ищецът, комуто  следва да се присъди сумата от 5418,16 лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

            Така мотивиран, съдът

 

             Р Е Ш И

           

ОСЪЖДА С.Ф. ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***5  по иск на А. ЕООД, ЕИК *******, в качеството на процесуален субституент, прехвърлил спорното право в хода на процеса, да заплати на Д Р.ЕООД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление:*** А иск по чл.327 ТЗ за заплащане на продажната цена по договор за покупко-продажба на лек автомобил, марка БВМ, модел Х4 Х Драйв 20 Д, рег.№ ******* с нотариална заверка на подписите от 15.11.2018 г.  в размер на 68454 лв. с ДДС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.08.2019 г. до окончателното й заплащане.

ОСЪЖДА С.Ф. ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***5  да заплати на А. ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** разноски по делото в размер на 5418,16 лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ възражението на С.Ф. ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***5  за прихващане с негово насрещно вземане към А. ЕООД, ЕИК *******, придобито на 05.12.2018 г. по сключен със С.И.ЕООД договор цесия, която е съобщена и представляващо подлежаща на връщане сума в размер на 157450 лв. платена на С.И.ЕООД на А. ЕООД въз основа на устен договор за покупко-продажба на автомобил, което основание е отпаднало.

 Решението е постановено при участието на Д. ЕООД като трето лице –помагач на страната на ищеца.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                        СЪДИЯ:

 .