№ 1922
гр. София, 03.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20221110109839 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Е. П. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. С против П. М. М., ЕГН **********, с адрес за призоваване – град
С и против С. К. Х., ЕГН **********, с адрес за призоваване – град С.
Ищцата твърди, че по подадена от нея жалба срещу действия на ЧСИ по изпълнително
дело № 20188510402266 по описа на ЧСИ М, взискател по което е ответникът П. М. М. е
било образувано частно гражданско дело 9452/2019 година по описа на IV - А с-в на СГС,
по което е било постановено Решение от 08.03.2021 г.
Твърди се, че решението е нищожно тъй като е постановено от съдебен състав,
различен от този участвал в разглеждането на делото в проведеното открито съдебно
заседание, в което делото е било обявено за решаване. Сочи се, че видно от протокола на
съдебното заседание, участвалите в заседанието съдии са: .................... подписала съдебният
акт не е участвал в съдебното заседание, в което е даден ход по същество на съдебния спор,
правещо решението нищожно, поради незаконен състав.
С оглед на горното се иска от съда да постанови решение, с което да обяви за нищожно
Решение от 08.03.2021 г постановено по ч.гр.д 9452/2019 г по описа на IV - А с-в на СГС.
Прави се искане за присъждане на разноски.
С отговора на исковата молба ответникът П. М. оспорва претенцията като
неоснователна. Твърди, че соченото от ищцата не е основание да се обяви съдебното
решение за нищожно и иска от съда да отхвърли исковата претенция и му присъди разноски.
С отговора на исковата молба от ответницата С. Х. се иска от съда да постанови решение, с
което да уважи исковата претенция.
В съдебно заседание – ищцата се е явила лично, която поддържа иска и сочи
доказателства.
За ответника П. М. в съдебно заседание се е явил надлежно упълномощен процесуален
представител, който оспорва иска и претендира разноски.
За ответника С. Х., редовно призована в съдебно заседание не се е явил процесуален
1
представител.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, въз основа на чийто
анализ поотделно и в тяхната съвкупност и при приложението на чл.12 от ГПК, съдът е
мотивиран да приеме за доказано следното от фактическа страна:
Установява се, че пред Софийски градски съд, по жалба на ищцата - жалба срещу
действия на ЧСИ по изпълнително дело № 20188510402266 по описа на ЧСИ М, взискател
по което е ответникът П. М. М. е било образувано частно гражданско дело 9452/2019 г по
описа на IV - А с-в на СГС.
Производството по ч.гр.дело № 9452/2019 година по описа на IV - А състав на
Софийски градски съд е било разгледано от съдебен състав – съдия С, съдия Г., мл.съдия М,
с докладчик – съдия Г.. Видно от протокол от проведено съдебно заседание на 24.8.2020
година, същите съдии са обявили съдебното дирене за приключено, в което съдебно дирене
са били събрани писмени и гласни доказателства. След проведеното открито съдебно
заседание не се установява да е било проведено открито съдебно заседание с участието на
мл.съдия Н ГЕ..
Не се спори и се доказва, че производството по ч.гр.дело № 9452/2019 година по описа
на Софийски градски съд е приключило с постановяването на Решение № /без номер/ от
8.3.2021 година. Видно от съдържанието на същото е, че то е постановено от съдебен състав
– съдия С, съдия Г. – докладчик и мл.съдия Н ГЕ..
Установява се, от приетите като писмени доказателства – преписи от протоколи от
проведени съдебни заседания по ч.гр.дело № 9452/2019 година по описа на Софийски
градски съд, че в състава на съда, разгледал производството по делото са взели участие
различни младши съдии, но е безспорно, че съдебното дирене е приключено с участието на
мл.съдия М, а съдебното решение е постановено с участието на мл.съдия ГЕ..
Доказва се, че с Разпореждане № РД-11-835/1.3.2021 година на зам.председателя на
Софийски градски съд е определена мл.съдия Н ГЕ. да заседава в открити съдебни
заседания на IV- А въззивен състав. Със същото разпореждане е определено в периода
2.3.2021 година до 31.5.2021 година – мл.съдия Н ГЕ. да участва при разглеждане и
произнасяне, и текущия доклад по въззивни граждански дела и частна граждански дела,
които са на доклад на съдия С и на съдия Г..
Горната фактическа обстановка се установява от анализа на доказателствата, събрани в
хода на съдебното дирене.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът е мотивиран да стори
следните правни изводи:
В настоящето производство е предявен установителен иск за прогласяване на
нищожност на съдебно решение с правна квалификация чл.270, ал.2 от ГПК.
Исковата претенция е допустима като предявена пред местно и родово компетентния
съд и следва да бъде разгледана по същество. Допустимостта на иска съдът преценява и
като съобразява, че решението, чиято нищожност се иска да бъде прогласена е съдебен акт,
който е влязъл в сила, поражда правни последици за страните по решението и страната,
която търси защита срещу него е тази, за която този съдебен акт е бил основание за издаване
на изпълнителен лист, който засяга имуществената й сфера.
По същество
За да се прогласи нищожността на съдебно решение следва съдът да установи
наличието на такива съществени процесуални пропуски при постановяването му, които да
превръщат съдебния акт в нЕ.лиден.
При проверка за нищожност на съдебно решение съдът не извършва проверка относно
неговата правилност и законосъобразност, което е функция на инстанционния контрол на
2
съдебните актове.
Вярно е, че законодателно не е дадено определение на понятието „нищожно съдебно
решение“. За това в доктрината и съдебното практика е прието, че „нищожността на
съдебното решение е най-тежкия порок на това едностранно властническо волеизявление
на държавен правораздавателен орган, с което се разрешава правен спор.“.
Приема се и са споделя от настоящия съдебен състав, че е нищожно съдебно решение,
което поради липса на надлежно волеизявление не дава възможност да бъде припознато
като валиден съдебен акт, т. е. когато е постановено, извън правораздавателната власт на
съда /от ненадлежен орган/; от незаконен състав; при неподписване на мнозинството от
съдийския състав; при неспазване на писмената форма или неразбираемост на волята на
съда, която и по пътя на тълкуването не може да бъде разкрита.
Относно нищожността на съдебните решения съдът съобразява и Тълкувателно
решение Тълкувателно решение № 1 от 10.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 1/2011 г., ОСГТК,
докладчик председателят Лазар Груев, с което е прието, че: 1. Обявеното по реда на чл. 189,
ал. 3, изр. 2 ГПК (отм.) и чл. 236, ал. 3, изр. 2 ГПК съдебно решение, което не е подписано от
съдията, който след постановяването му е избран за съдия в друг съд или е в обективна
невъзможност да стори това, не е нищожно. 2. Съдебното решение, при подписването на
което някой от съдиите е бил избран за съдия в друг съд, не е нищожно.
В разглеждания казус не сме изправени пред хипотезата предмет на разглеждане на
посоченото тълкувателно решение. В казуса не иде реч, съдията, мл.съдията, който е
участвал при разглеждането на делото – ч.гр.дело № 9452/2019 година по описа на
Софийски градски съд да не го е подписал поради преместването му в друг съд / на съда е
служебно известно, че съдия М е съдия в Софийски районен съд/. Спорни се е се изтъква
като порок на съдебното решение, че съдия Н ГЕ. не взела участие в съдебния състав, в
което е завършено разглеждането на делото – съдебното заседание от 24.8.2020 година.
Настоящият съдебен състав приема, че Решение № /без номер/ от 08.3.2021 година е
нищожно поради следното:
Съгласно съдопроизводствените правила валидността на съдебното решение е
предпоставено от допълнителни изисквания: постановява се от съдебния състав, участвал в
заседанието, в което е завършено разглеждането на делото - чл. 235, ал. 1 от ГПК;
постановява се по мнозинството на гласовете - чл. 21, ал. 5 от ГПК; изготвя се, заедно с
мотивите към него, в писмена форма - чл. 235, ал. 4 от ГПК; подписва се от всички съдии,
взели участие в постановяването му, а когато някой от тях не може да го подпише,
председателят или старшият съдия отбелязва причините за това - чл. 236, ал. 3 от ГПК;
обявява се в срочната книга - чл. 235, ал. 5, изр. 1 от ГПК, съответно в регистъра на
съдебните решения - чл. 235, ал. 5, изр. 2 от ГПК. Когато решението се постановява
еднолично, то е постановено с подписването му от съдията. Неподписаният текст е проект за
решение, а подписаният текст може да бъде оттеглен преди обявяването му единствено от
съдията, който го е подписал. Липсата на мотиви не се приравнява на липса на надлежно
волеизявление, поради което не води до нищожност на съдебния акт. Нищожност се приема
да е налице и когато се постановява изпълнението на нещо, което е неизпълняемо, или
когато се постановява изпълнение на действие, което е престъпление, включително и в
случаите, когато със съдебно решение се постановява нещо, което противоречи на морала и
добрите нрави.
Нищожното решение, за разлика от недопустимото, не е годно да породи правни
последици, поради което е единственият порок, който може да се релевира освен по пътя на
обжалването и безсрочно чрез възражение или по исков ред – арг. чл. 270, ал. 2 от ГПК.
В казуса се доказва безспорно, че един от съдиите от съдебния състав постановил
решението не е взел участие в последното съдебно заседание, когато по реда на чл.149 от
3
ГПК е приключил съдебното дирене и е дал ход на устните състезания.
По смисъла на чл.235, ал.1 от ГПК – решението се постановява от съдебния състав,
участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Тази разпоредба от
една страна очертава принципа за неизменност на състава, на следващо място
непосредственост на събиране и анализиране от съдебния състав на доказателствата по
делото, като гарантира безпристрастността на съдебния състав и неговата независимост.
Безспорно е, че по смисъла на чл.236, ал.1, т.2 от ГПК в съдържанието на решението
следва да се съдържат - посочване на съда, имената на съдиите, на секретаря и съответно
подписите на съдиите, които са го постановили.
Нарушаването на императивна материалноправна или процесуалноправна норма при
постановяване на съдебно решение може да доведе до неговата недопустимост или
неправилност, но не и до нищожността му. – така и в Решение № 15 от 26.01.2015 г. на ВКС
по гр. д. № 3298/2014 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Г ГенчЕ., така и в последващата
съдебна практика.
При горното като се доказва, че съдия Н ГЕ., не е взела участие в провеждането на
съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото, което е основание
съдебното решение, постановено с нейно участие да бъде обявено за нищожно.
По разноските
С оглед изхода на спора на ищеца се дължат разноски, които са доказани в размер на
80,00 лЕ. за заплатена държавна такса.
На ответника разноски не се дължат с оглед изхода на спора.
Мотивиран от горното и на основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.270, ал.2 от
ГПК, и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожно Решение от 08.03.2021 година постановено по ч.гр.д
9452/2019 година по описа на IV - А състав на Софийски градски съд, с което е потвърдено
по частна жалба на трето лице – Е. П. М., действия на ЧСИ М, район на действие СГС –
въвод във владение на имот на 25.10.2018 година по изпълнително дело 20188510402266 и е
осъдена Е. П. М., ЕГН ********** да заплати на П. М. М., ЕГН ********** направените
разноски по ч.гр.дело № 9452/2019 година по описа на IV - А състав на Софийски градски
съд.
ОСЪЖДА П. М. М., ЕГН **********, с адрес за призоваване – град С и С. К. Х., ЕГН
**********, с адрес за призоваване – град С да заплатят поравно на Е. П. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. С сумата от 80,00 лЕ., представляваща сторените по гр.дело №
9839/2022 година по описа на Софийски районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5