РЕШЕНИЕ
№ 1090
гр. Варна, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Танев
при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
като разгледа докладваното от Пламен Танев Гражданско дело №
20223110106474 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявена искова молба от „Р. (Б.“ ЕАД срещу В. З.
Б. с искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че В. Б. дължи на ищеца сумата от 1257,59 лв.,
представляваща главница, дължима по силата на сключен между страните рамков договор за
издаване и ползване на безконтактна кредитна карта *** от 09.12.2019г., ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда до
окончателното изплащане. В условията на евентуалност се предявява осъдителен иск.
Твърди се в исковата молба следното: С рамков договор за издаване и ползване на
безконтактна кредитна карта *** от 09.12.2019г. между страните ищецът е отпуснал на
кредитополучателя кредитен лимит в размер на 2000,00 лв. Отпуснатият кредитен лимит е
предоставен в пълен размер и усвоен, съгласно условията на Договора. Съгласно чл. 430, ал.
2 ТЗ договорът е лихвоносен. Определена е годишна лихва. Банката е изпълнила всички
свои задължения, съгласно подписания Рамков договор. Основното задължение на
ответника е било да върне заетата сума. Кредитополучателят е изпаднал в забава по
отношение на заплащането на погасителни вноски. На 05.05.2021г. е връчено уведомление
до задълженото лице за обявяване на предсрочна изискуемост, като същата е осчетоводена.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника, чрез назначения особен представител. Твърди се, че искът е неоснователен.
Оспорват се изцяло наведените в исковата молба твърдения. Няма доказателства, че кредит
е отпуснат. Ищецът не е изпълнил в пълен обем задължението си по договора.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Установява се от приложения по делото рамков договор с номер 1312022666459402
за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта ***, че на 09.12.2019г. страните по
делото влезли в облигационни правоотношения. Договорът е подписан от ответника, като
подписът не е оспорен в производството.
На л. 15 от делото е приложен препис на регистър на банкова карта, видно от който
1
ответницата В. З. Б. е получила карта *** *** на 09.12.2019г. Клиентът е положил своя
подпис във формуляра, а подписът не е оспорен в производството.
По реда на чл. 366 ГПК е издадена справка за усвоените и дължими суми от
кредитополучателя към дата 07.10.2021г. включително. Установява се, че дължимата от
ответника главница към 08.10.2021г. е в размер на 1257,59 лв.
Уведомлението, с което ищецът е направил вземането от ответника предсрочно
изискуемо, е получено от В. Б. редовно, чрез нейната баба В.П..
За установяване на твърденията на ищеца съдът допусна ССЧЕ, като от заключението
на вещото лице Т. се установява следното: В процесния казус се касае за Договор с номер
*** за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта *** от 09.12.2019г., с кредитен
лимит по т. 31 до 2000,00 лв. Картата е била предадена на ответницата, като след това
кредитополучателят е започнал да се разпорежда с нея, да тегли суми в брой, да извършва
плащания с нея и да погасява задълженията си, като за целта банката е създава банкова
сметка с титуляр В. Б.. Усвоените суми по картата чрез теглене в брой и плащане с нея се
равняват на общо 1528,38 лв. Към 05.05.2021г. са просрочени падежни вноски за седем
месеца. След датата на последното плащане – 21.10.2020г. няма извършвани погасявания по
нея от ответника, поради което към дата 08.10.2021г. главницата в е общ размер на 1257,59
лв. Такова е и задължението към датата на изготвяне на експертизата.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
В настоящия казус ищецът следваше да установи в процеса при условията на пълно и
главно доказване предпоставките, довели до дължимост на претендираните суми. В тежест
на ответника бе да докаже, че е изпълнил точно своето задължение по сключения договор за
издаване и ползване на безконтактна кредитна карта, както и всички направени
правоизключващи възражения.
Съобразно така разпределената доказателствена тежест ищецът успя да установи, че
претендира сумата по делото въз основа на облигационно правоотношение между „Р. (Б.)“
ЕАД и В. З. Б., въз основа на което в полза на физическото лице е била издадена
безконтактна кредитна карта *** от 09.12.2019г. Установи се, че ищецът е надлежно
легитимиран и има правен интерес да претендира сумите, предмет на иска. Договорът с
номер *** за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта *** от 09.12.2019г. е
подписан от ответницата, като подписът в производството не е оспорен.
От заключението по допуснатата ССЧЕ, която съдът кредитира изцяло се установи,
че процесния казус се касае за Договор с номер *** за издаване и ползване на безконтактна
кредитна карта *** от 09.12.2019г., с кредитен лимит по т. 31 до 2000,00 лв. Картата е била
предадена на ответницата, като след това кредитополучателят е започнал да се разпорежда с
нея, да тегли суми в брой, да извършва плащания с нея и да погасява задълженията си, като
за целта банката е създава банкова сметка с титуляр В. Б.. Усвоените суми по картата чрез
теглене в брой и плащане с нея се равняват на общо 1528,38 лв. Към 05.05.2021г. са
просрочени падежни вноски за седем месеца. След датата на последното плащане –
21.10.2020г. няма извършвани погасявания по нея от ответника, поради което към дата
08.10.2021г. главницата в е общ размер на 1257,59 лв. Такова е и задължението към
датата на изготвяне на експертизата.
Следователно ищецът е изпълнил своето задължение по договора, като е издал
кредитна карта до договорения кредитен лимит, а ответникът е извършал плащания с
картата и е теглил пари в брой.
Ответникът не ангажира доказателства, че е изплатил посочената по – горе
сума, представляваща главница.
Твърденията в отговора на исковата молба, че няма доказателства, че кредит е
отпуснат и че ищецът не е изпълнил в пълен обем задължението си по договора се обориха
от приетите по делото доказателства.
2
Искът е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
Съдът, като взе предвид изхода на спора, намира, че на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът дължи на ищцовата страна сторените от последната разноски в настоящото
производство и предхождащото го заповедно производство по ч.гр.д. с номер 14616/2021г.
по описа на ВРС в общ размер на 650,30 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В. З. Б., ЕГН
**********, дължи на „Р. (Б.)“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 1257,59 лв. (хиляда двеста
петдесет и седем лева и петдесет и девет стотинки), представляваща главница, дължима
по силата на сключен между страните рамков Договор за издаване и ползване на
безконтактна кредитна карта *** от 09.12.2019г. с номер ***, за която сума има издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. с номер 14616/2021г. по описа на
Районен съд – Варна, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда – 08.10.2021г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА В. З. Б., ЕГН **********, да заплати на „Р. (Б.)“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от
650,30 лв., представляваща сбор от сторени разноски в настоящото производство и
предхождащото го заповедно производство по ч.гр.д. с номер 14616/2021г. по описа на
Районен съд - Варна, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок,
който започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3