№ 7080
гр. София, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20241100507902 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258-273 от ГПК.
С Решение № 5648 от 29.03.2024 г., постановено по гр.д. № 43606/2023 г. на
СРС, 177 състав, са уважени предявените от Л. М. Б., ЕГН ********** срещу Б.П.
ЕАД, ЕИК: ****, обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т.1, т.2 и т.3 вр. чл.225,
ал.1 КТ, като е признато за незаконно на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ,
прекратяването на трудовото правоотношение на Л. М. Б., ЕГН ********** извършено
с акт № 131 от 01.08.2023 г., издаден от директора на РУ Западен регион на Б.П. ЕАД,
ЕИК: **** със служебен адрес: гр. София, ул. **** на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ;
възстановена е на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Л. М. Б., ЕГН ********** на
заеманата преди прекратяването на трудовото правоотношение длъжност „служител
гише - пощенска станция“ към Б.П. ЕАД, ЕИК: ****; осъдена е Б.П. ЕАД, ЕИК: ****
да заплати на Л. М. Б., ЕГН **********, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл.
225, ал. 1 КТ, сумата от 7906,67 лева - обезщетение за времето, през което е останала
без работа за периода от 01.08.2023 г. до 01.02.2024 г., ведно със законната лихва от
03.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
Решението е обжалвано в срок от ответника Б.П. ЕАД, като неправилно.
Навеждат се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно
приложение на материалния закон, непълнота на мотивите, необоснованост на
изводите със събраните по делото доказателства. Оспорват се решаващите изводи на
1
съда, че трудовият договор е бил прекратен без съгласие от ищцата. След като
последната, по изложени доводи е подписала акта за прекратяване без възражения,
това сочи за изразено съгласие от ищцата. Същевременно, неправилно съдът се е
доверил на показанията на свидетеля Т.Ц.И.-бивша колежка на ищцата.
Отправя искане за отмяна на решението на СРС и отхвърляне на исковете като
неоснователни. Претендира разноски.
Въззиваемата страна-ищец Л. М. Б. оспорва жалбата с писмен отговор и моли
решението да се потвръди като правилно, постановено в съответствие с процесуалните
правила и материалния закон, както и поради обоснованост, съобразена със събраните
по делото доказателства. Претендира разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Във връзка с чл. 269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за
нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част, като такива
в случая не се констатират. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до
изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може да приложи и
императивна норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г
по тълк.дело № 1/2013 г на ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на обжалваното
решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС.
Във връзка с доводите по жалбата следва да се добави и следното:
Фактическите констатации на СРС са правилни, като съдът намира същите за
обосновани, чрез събраните пред първата инстанция доказателства. В този смисъл,
настоящата инстанция констатира следното:
Делото е образувано по искова молба от Л. М. Б. против Б.П. ЕАД с искане
уволнението да бъде признато за незаконно, да бъде възстановена на заеманата от нея
длъжност и да бъде заплатено обезщетение за оставане без работа в размер на 7906,67
лева за периода от 01.08.2023 г. до 01.02.2023 г. Ищцата твърди, че била служител на
ответника на длъжност „служител на гише в пощенска станция“ към ответника с
брутно месечно възнаграждение от 1317,67 лева. На 01.08.2023 г. в пощенската
станция, в която работела, дошла И.Г. - служител „човешки ресурси“ към ответника,
както и трето лице - А.М.. Г. носела със себе си документ, в който било посочено, че
ищцата е подала молба за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно
съгласие. Ищцата оспорва този факт и твърди, че никога не била подавала такава
молба. Двете жени започнали да заплашват и да притискат ищцата да подпише
въпросния документ. Инцидентът бил видян и от още едно трето лице - Т.И. - клиент в
2
пощенския клон. Вследствие на заплахите и принудата, ищцата подписала
представения документ без да има желание за това. Впоследствие с акт трудовото □
правоотношение било прекратено. Моли съда да признае прекратяването на трудовото
правоотношение за незаконно и същото да бъде отменено, да бъде възстановена на
работа и да □ бъде заплатено обезщетение за оставане без работа. Претендира
разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба.
Взима становище за неоснователност на иска. Не оспорва наличието на трудово
правоотношение с ищцата на посочената длъжност и прекратяването на същото с акт
№ 131 от 01.08.2023 г. Твърди, че актът бил връчен на ищцата лично и подписан от нея
без възражения. Оспорва факта на отправяне на заплахи или насилствени действия от
страна на И.Г. и А.М. към ищцата. Моли съда да отхвърли исковете.
В съдебно заседание страните са редовно призовани. Ищцата се явява лично и с
процесуален представител, поддържа исканията си. Ответникът не се явява, не
изпраща представител и не взима становище.
Чрез събраните пред първата инстанция доказателства се установява и не е
спорно, че страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение по силата
на трудов договор, с който ищцата е заемала длъжността „служител на гише в
пощенска станция“ в РУ Западен регион ОПС София град при Б.П. ЕАД.
Установява се и страните не спорят, че трудовото правоотношение с ищцата е
било прекратено с акт № 131 от 01.08.2023 г. на директора на РУ Западен регион ОПС
София град при Б.П. ЕАД, считано от 02.08.2023 г. на правно основание чл.325, ал.1,
т.1 КТ и фактическо основание – по лична молба. Върху този акт е положен подпис от
ищцата.
Установява се и страните не спорят, че размера на последното пълно трудово
възнаграждение на ищцата възлиза на 1317,67 лева.
Чрез представените пред първата инстанция преписи на разпореждания и
справки, издадени от НОИ (л. 70-л. 73 от делото на СРС) се установява, че към
момента на приключване на съдебното дирене в първата инстанция – 18.03.2024 г.
ищцата не полага труд по друго трудово правоотношение.
Чрез показанията на разпитания пред първата инстанция свидетел Т.Ц.И.
/колежка на ищцата/, се установява че на 01.08.2023 г., свидетелката отишла до
пощенския клон и се натъкнала на разправия между ищцата и две служителки, които
били при нея на гишето. Говорели на висок тон и не се притеснили, че имало клиент
отвън. Те казали на ищцата, че трябва да подпише заявление или молба за напускане.
По спомен на свидетелката, едната госпожа се казвала И.Г., а на другата свидетелката
не успяла да види името, тъй като обърнала баджа си. Свидетелката чула, че има
разправия, попитала какво става и въпросните две жени казали, че трябва да излезе и
да напусне пощата. Тя излязла от пощенския клон. Ищцата била много притеснена,
3
казвала, че няма за какво да подпише тази молба, а другите жени казали, че докато не
подпише няма да я пуснат да излезе. И трите жени били зад гишето.
За да уважи предявените искове СРС е приел, че трудовото правоотношение на
ищеца е прекратено незаконосъобразно на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ-по взаимно
съгласие, тъй като към датата на издаване на акта за прекратяване от 01.08.2023 г. на
работодателя, не е било налице волеизявление на служителя-ищец за прекратяване по
взаимно съгласие на трудовия договор.
Решението е правилно.
Трудовият договор може да се прекрати на основание чл. 325, ал.1, т. 1 от КТ по
взаимно съгласие на страните. Фактическият състав изисква всяка от тях да направи
категорично писмено изявление за прекратяване на трудовото правоотношение.
Насрещната страна, към която е отправено предложението за прекратяване на
трудовото правоотношение, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми
другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се,
че предложението не е прието. В момента на съвпадането на двете волеизявления,
което настъпва с получаването на отговора, договорът се прекратява, а издаването на
последващ акт за прекратяване на трудовия договор има само констативно действие.
Както е посочено в постановеното по реда на чл.290 ГПК, РЕШЕНИЕ № 50018
ОТ 21.02.2023 Г. ПО ГР. Д. № 2147/2022 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС, което становище се
възприема от настоящия състав, подписването на заповедта за прекратяване на
трудовия договор не е факт, който удостоверява дадено съгласие на работника, защото
в нея липсва негово волеизявление, а само подпис след като е отбелязана датата на
връчването й, т. е. подписът удостоверява връчването, а не съгласие с прекратяването.
В същия смисъл е трайно установената практика на ВКС -решение № 69/20.04.2012 г.
по гр. дело № 898/2011 г. на III-то гр. отд. на ВКС, решение № 183/21.12.2011 г. по гр.
дело № 565/2010 г. на III-то гр. отд. на ВКС, решение № 383/29.11.2012 г. по гр. дело
№ 141/2012 г. на III-то гр. отд. на ВКС, в която се приема, че наличието на заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие и подписването на
тази заповед от работника или служителя под текст, че е връчена на съответната дата,
не е писмено съгласие на двете страни за прекратяване на трудовото правоотношение
по смисъла на чл. 325, ал.1, т. 1 от КТ. На първо място тази заповед не представлява
предложение на работодателя, тъй като е безусловно изявление за прекратяване на
трудовия договор. На второ място положеният подпис на работника или служителя
под отбелязването в заповедта, че е получил копие от нея, не е съгласие за
прекратяване на трудовия договор. Това негово изявление може да се тълкува
единствено и само като удостоверяване на получаването на препис от заповедта.
Следователно в посочения случай липсва както предложение на работодателя, така и
насрещно писмено волеизявление на работника или служителя по чл. 325, ал.1 т. 1 от
4
КТ, представляващо съгласие за прекратяване на договора.
С оглед това настоящия състав, намира че при липса на ангажирани от страна на
ответника, с възложена правилно от първата инстанция доказателствена тежест, молба
на ищцата, с която да е изразено и отправено изрично волеизявление от ищцата към
работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие,
прекратяването на последното с акта от 01.08.2023 г. на посоченото правно и
фактическо основание се явява незаконосъобразно.
Работодателят въпреки указанията не е представил доказателства за постигнато
взаимно съгласие за прекратяване на тр. договор, обективирано в съвпадащи писмени
волеизявления на страните, насочени ясно и категорично към прекратяване на
трудовоправната им връзка. Ищцата признава, че заповедта за прекратяване на тр.
договор по взаимно съгласие й е връчена лично, но при изразено от нея несъгласие,
както се установи чрез показанията на свидетеля Иванова. Последното, както бе
посочено не е израз на съгласие по см. на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, както е посочено в
цитираната по -горе практика на ВКС. Доводите на въззивника в обратен смисъл
съдът намира за недоказани и съответно неоснователни. Оспореното уволнение по
чл.325, ал. 1, т. 1 КТ е незаконно и следва да бъде отменено по иска с правно
основание чл.344, ал. 1, т. 1 КТ.
Относно искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
Уважаването на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ обуславя
основателност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ при положение, че не е било спорно по
делото, че ТПО е било безсрочно. Решението е правилно и като такова ще следва да
бъде потвърдено. Доколкото съдът намира, че прекратяването на трудовия договор на
ищцата с ответника поради уволнение е незаконно, то, заповедта за уволнение
подлежи и на отмяна, като по тази причина основателен се явява и втория обективно
съединен иск за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност
„служител гише - пощенска станция”.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции, решението в частите, в които
исковете по чл.344, ал.1, т.1 от КТ и по чл.344, ал.1, т.2 от КТ, са уважени, подлежи на
потвърждаване.
В частта на произнасяне по искът по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, вр. чл.225 от КТ, не
са изложени доводи срещу постановеното от СРС решение, като съдът намира същото
за правилно и законосъобразно.
Размерът на полагащото се на ищцата обезщетение за оставане без работа
поради незаконното уволнение за целия исков период - 01.08.2023 г. до 01.02.2024 г.,
възлиза на сумата от 7906,67 лева, до който размер искът е основателен.
По изложените съображения, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5648 от 29.03.2024 г., постановено по гр.д. №
43606/2023 г. на СРС, 177 състав.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 от
ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6