Р
Е Ш Е Н
И Е №.......
гр.К., 17.11.2016 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
К. районен съд, гражданско отделение в публично заседание на трети ноември, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й.П.
при секретаря .........................Х.К..…................................... като разгледа докладваното от съдията ............................................гр.дело №1444 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Искът е за издръжка с правно
основание чл.143, ал.2 вр. с чл.149 и чл.146 от СК.
Ищецът лично и със съгласието на
законния си представител З.Г.Г. твърдят, че родителите му нямат сключен
граждански брак, но са живели на семейни начала и отдавна са разделени. След
раздялата ответникът никога не е отделял средства за издръжката му и единствено
майка му го издържала. Твърди, че ищцата е безработна, а той учи в ПГ по селско
стопанство в гр.М. и потребностите му значително нараснали, тъй като обучението
било свързано с необходимостта да пътува всеки ден до гр.М. и обратно до с.Д.
като ползвал карта за пътуване, за която заплащал ** лв., а имал нужда от
средства и за дрехи, и др. ежедневни нужди. Не получавал стипендия поради което
всички необходими средства за издръжката му осигурявала единствено майка му.
Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на
непълнолетния Б.С.Й., с ЕГН-********** ежемесечна издръжка в размер на ***
лв., считано от м. август 2015 год., до настъпване на основание за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка закъсняла
вноска. Претендира съдебни разноски.
В
отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК назначеният особен
представител на ответника счита исковата молба за частично основателна.
Заявява, че при липсата на доказателства както за доходите, така и за
материалното и имуществено състояние на ответника, присъждането на издръжка над
минималния размер е необосновано. Моли съда да присъди в полза на ищеца
издръжка в минимален размер.
От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
Ответникът С.С.Й.,
с ЕГН-********** и З.Г.Г., с ЕГН-********** са
родители на непълнолетния ищец Б.С.Й.,
с ЕГН-********** /удостоверение за раждане/. От показанията на св.И.Г.М.
и св.П.Ц.П. се установява, че ответникът и З.Г.Г. са
живели на съпружески начала при родителите на ответника, но се разделили,
когато детето Б. бил бебе. Майката З.Г. напуснала жилището и се установила при
своите родители, заедно с малолетния Б..
След смъртта на родителите си ответникът напуснал с.Д. и се установил да живее
в друго населено място. От раздялата до настоящият момент непълнолетният Б. живее
при майката З.Г., която от години единствена полага преките грижи за неговото
отглеждане, възпитание и издръжка. През годините ответникът не е осъществявал
контакти с детето Б. и не е давал издръжка. След раздялата със С.С.Й. майката З.Г.Г. родила друго
дете В., което е ученичка в трети клас /“… Съсед съм
на З., живеем през две къщи..Б. е раснал без баща. Не познавам баща му…З. и Б.
живеят при родителите на З.. З. има още един син - А., който е
пълнолетен…Гаранция давам, че Б. не поддържа връзка с баща си С.…От Б. знам, че
баща му не му е купувал нищо..С.Й. ***, продаде си къщата и замина за някъде.
Баща му почина и от тогава го няма…Б. се хвали и от него знам, че само майка му
купува нови дрехи. И преди това и сега, Б. живее само с майка си, баба си, дядо
си и другите роднини на майка си. Той ходи на училище в гр.М. с автобус.
Случвало му се е, да не му стигат парите за автобуса, тъй като получава ** лв.
детски от бюрото по труда, социалните, а билетите струват за месеца около **
лв..“св.И.М.; „…Познавам З. и Б. ***. Познавам и С.Й.. От една махала сме. С.
не живее в селото…Бяха заедно, когато Б. беше малко бебе, тогава З. и С.
живееха при родителите на С.. Б. беше много малко бебе, когато се разделиха и З.
дойде при нейните родители, а С. си остана при неговите. После С. продадоха
къщата, когато родителите му починаха и тогава С. изчезна…Б. никога не е ходил
да живее при баща си. От З. знам, че нямат изобщо контакт със този човек и той
не е изпращал нито пари, нито дрехи за Б.…***…Знам, че З. има още едно дете –
момиче, казва се В.. Мисля, че е в трети клас. Има други деца от С., но те са
пълнолетни. Б. и да види баща си, няма да го познае. С. продаде къщата, когато
родителите му починаха. Те починаха отдавна…“св.П.П./.
Съгласно представените 2 бр. декларации майката З.Г. е безработна с месечен доход *** лв., формиран от детски надбавки и социална помощ.
Съгласно социален доклад на Д”СП” гр.М. непълнолетният Б.Й. е на 16 години и се отглежда само от майката си. Б. е редовен ученик в ПГ по селско стопанство „Г.М.“ в гр.М., не получава стипендия, ежедневно пътува до училище и обратно до дома си в с.Д., с автобус. Картата за пътуване струвала ** лв. на месец. Непълнолетният Б.С.Й. има по-малка сестра В. З. Г. на 11 години, която се отглежда в семейството им. Семейството на З.Г. разполагала с изключително ниски доходи, което възпрепятства майката да задоволява основните потребности на Б.. Майката поддържала регистрация като безработна в БТ-гр.К., подпомагана е от ДСП-М. с месечна социална помощ в размер на *** лв. по чл.9 от ППЗСП и месечни помощи за отглеждане на две деца съгласно чл.7, ал.1 от ЗСПД в размер на 85 лв. В интерес на детето е бащата да заплаща издръжка.
От така установеното съдът прави следните правни изводи:
Издръжката на ненавършили пълнолетие деца е абсолютно задължение на родителите им, независимо от трудоспособността и дохода им / арг.чл.143, ал.2 от СК /, като минималната издръжка на едно дете не може да бъде по-малка от една четвърт от работната заплата за страната /арг. чл.142, ал.2 от СК/. Установи се, че родителите на непълнолетния Б. са разделени повече от шест години и към 26.07.2016 г. /датата на подаване на исковата молба/ единствено майката З.Г. се грижи за отглеждането, възпитанието и издръжката му. От раздялата на родителите ответникът не е полагал грижи и не е давал ежемесечно издръжка на детето Б. в натура или пари. Издръжката се претендира за една година назад от датата на подаване на исковата молба, т.е. от 26.07.2015 г. Тогава непълнолетният ищец е бил на 15 години и 5 месеца, а към 26.07.2016 г. е на 16 години и 5 месеца. Следователно за изминалата една година с оглед възрастовото израстване на детето са се увеличили и преките му нужди-храна, облекло и образователните му потребности- учебни пособия и др. разходи, свързани с обучението му в ПГСС в гр.М.. Въпреки указаната доказателствена тежест ищцата не ангажира писмени доказателства за имуществените възможности на ответника в т.ч. за месечните му доходи, но предвид това, че бащата е в трудоспособна възраст за негов месечен доход следва да се приеме минималната работна заплата /МРЗ/ за Република България. Макар ищцата да е безработна, то за неин доход следва също да се приеме минималната работна заплата за страната. По делото няма данни за задължение за ответника към други ненавършили пълнолетие деца, но има данни, че майката З.Г. полага преките грижи за отглеждането и издръжката и на друго ненавършило пълнолетие дете- В. З. Г., на 11 години. Предвид характера на задължението, предвидената с чл.142, ал.2 от СК минимална по размер издръжка се присъжда в случаите, когато задълженият родител реализира доходи в размер на минималната работна заплата или е без доходи. Предявеният иск е основателен. От необходимите средства за издръжката на непълнолетния ищец, като се вземе предвид възрастта и нуждите му, доходите на родителите, които съдът приема, че са в размер на минималната работна заплата за страната и нормата на чл.142, ал.2 от СК съдът счита, че ответникът следва да заплати на детето Б.С. месечна издръжка в размер на ** лв. за периода от 26.07.2015 г. до 25.07.2016 г. и месечна издръжка в размер на *** лв., считано от 26.07.2016 г. до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, а останалите средства, ведно с грижите за следва да бъдат поети от майката. Издръжката се заплаща ежемесечно, като при забавено плащане се дължи законна лихва- чл.146, ал.1 от СК. Исковете в частта до претендираните *** лв. са недоказани и следва да бъдат отхвърлени.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК решението относно присъдената издръжка подлежи на предварително изпълнение.
Ответникът дължи и следва да заплати на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на *** лв. съразмерно на уважената част от иска.
Ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на К. районен съд *** лв. държавна такса за постановените издръжки и *** лв. разноски за назначен особен представител.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА С.С.Й., с ЕГН-********** *** да заплати на Б.С.Й., с ЕГН-**********, действащ лично и със съгласието на З.Г.Г., с ЕГН-********** като майка и законен представител и двамата от с.Д., общ.М.“, ул.”К.” №15, издръжка за минало време в размер на ** лв. месечно, считано от 26.07.2015 г. до 25.07.2016 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане като ОТХВЪРЛЯ иска в частта до претендираните *** лв. като недоказан.
ОСЪЖДА С.С.Й., с ЕГН-********** *** да заплаща на Б.С.Й., с ЕГН-**********, действащ лично и със съгласието на З.Г.Г., с ЕГН-********** като майка и законен представител и двамата от с.Д., общ.М.“, ул.”К.” №15 месечна издръжка в размер на *** лв., считано от 26.07.2016 г. до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска като ОТХВЪРЛЯ иска в частта до претендираните *** лв. като недоказан.
ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА С.С.Й., с ЕГН-********** *** да заплати на Б.С.Й., с ЕГН-**********, действащ лично и със съгласието на З.Г.Г., с ЕГН-********** като майка и законен представител и двамата от с.Д., общ.М.“, ул.”К.” №15 на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на *** лв.
ОСЪЖДА С.С.Й., с ЕГН-********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на К. районен съд *** лв. държавна такса и *** лв. разноски за особен представител.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Стара Загора в двуседмичен срок, който тече от 17.11.2016 г.- деня обявен в протокола от последното с.з.
Районен съдия: