РЕШЕНИЕ
№ 829
гр. Варна, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20213110111443 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производсвтото е образувано по предявени от М. Т. К. срещу ИВ. К. П., Т. П. П. и
„Ф. Г. **“ ЕООД първоначално субективно пасивно и обективно кумулативно съединени
искове, както следва:
1. установителен иск за прогласяване нищожността на договора за замяна,
обективиран в нотариален акт № * г. по описа на нотариус И. О., вписана в НК под рег. № *
с район на действие РС-Варна, по силата на който ответниците И. и Т. П. са прехвърлили на
ответника „Ф. Г. **“ ЕООД 1 кв. м. идеална част от собствените си, придобити в режим на
СИО, 58.75 кв. м. ид. ч. от ПИ с идентификатор № * по КККР, одобрени със заповед № РД-
18-98/10.11.2008 г. на ИД на АГКК, находящ се в *, с обща площ от 235 кв. м., с трайно
предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско
застрояване, с номер по предходен план – *, квартал *, при граници и съседи имоти с
идентификатори: *, *, * и *, срещу прехвърлена им в собственост от ответника „Ф. Г. **“
ЕООД движима вещ, а именно комплект части за вграждане Т. – казанче, керпежи, изол. и
бутон B. лъскав хром, като привиден и прикриващ договор за покупко-продажба;
2. за разкриване на действително сключената между страните сделка, а именно
договор за покупко-продажба на 1 кв. м. идеална част от собствените на ответниците П.и в
режим на СИО 58.75 кв. м. ид. ч. от ПИ с идентификатор № * по КККР, одобрени със
заповед № РД-18-98/10.11.2008г. на ИД на АГКК, находящ се в *, с обща площ от 235 кв. м.,
с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване –
ниско застрояване, с номер по предходен план – *, квартал *, при граници и съседи имоти с
идентификатори: *, *, * и *, срещу продажна цена от 227.50 лева, прикрита като договор за
замяна от 07.07.2021 г. обективиран в нотариален акт № * г. по описа на нотариус И. О.,
вписана в НК под рег. № *, район на действие РС-Варна;
3. конститутивен иск за допускане изкупуване от ищеца на притежаваните от
1
ответниците И. и Т. П.и в режим на СИО общо 58.75 кв. м. идеални части от ПИ с
идентификатор № * по КККР, одобрени със заповед № РД-18-98/10.11.2008г. на ИД на
АГКК, находящ се в *, с обща площ от 235 кв. м., с трайно предназначение на територията –
урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване, с номер по предходен план –
*, квартал *, при граници и съседи имоти с идентификатори: *, *, * и * при действително
уговорена между страните продажна цена от 227.50 лева за 1 кв. м. или общо за сумата от
13 365.63 лева.
Твърди се в исковата и уточняващите молби, че ищецът и ответниците са
съсобственици при квоти по ¼ ид. ч. от гореописания недвижим имот. Сочи се, че
съсобствеността е учредена въз основа на отделни договори за покупко-продажби, сключени
през годините. На 07.07.2021 г. И. и Т. П. заменили 1 кв. м. ид. ч. от процесния ПИ с „Ф. Г.
**“ ЕООД срещу комплект части за вграждане Т. – казанче, керпежи, изол. и бутон B.
лъскав хром. Веднага на същия ден, при същия нотариус, са продали на същото търговско
дружество останалите си ид. ч., а именно общо 57.75 кв. м. от ПИ, като покупко-продажбата
била материализирана в нотариален акт № * г. по описа на нотариус И. О., вписана в НК
под рег. № *, с район на действие РС-Варна. Поддържа се, че замяната е симулативна, тъй
като прикрива продажбата на 1 кв. м. от ПИ срещу цена от 227.50 лева и заобикаля
правилото на чл. 33 от ЗС, като уврежда правата на ищеца. Твърди се, че действителната
обща воля на ответниците е посредством двете сделки да се прехвърли правото на
собственост върху 58.75 кв. м. от процесния ПИ срещу продажна цена от 227.50 лева за 1 кв.
м. или в общ размер на 13 365.63 лева.
Моли се за уважаване на предявените искове по посочените съображения и
присъждане на сторените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответното дружество „Ф. Г. **“
ЕООД е депозирало отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за
неоснователност на предявените искове.
Ответното дружество не оспорва, че на 07.07.2021 г. между него и ответниците
физически лица са сключени два договора в нотариална форма, а именно – договор за
замяна и договор за покупко-продажба с предмет процесните ид. ч. от поземления имот с
идентификатор *. Не оспорва, че ищецът е съсобственик на процесния ПИ и че притежава ¼
ид. ч. от същия. Твърди се, че ограничението на чл. 33 от ЗС важи единствено за договорите
за покупко-продажба, но не и за замяната като разпоредителна сделка. Излага се, че
договорът за замяна изцяло отразява и съответства на действителната воля на участниците в
нотариалното производство, поради което същият е валиден.
Отделно, се поддържа, че исковата молба е вписана в СВ-гр. В. на 06.10.2021 г., но
преди вписване на исковата молба – на 15.09.2021 г., ответното дружество се е разпоредило
с правото си на собственост върху придобития въз основа на договора за замяна 1 кв. м. от
процесния ПИ, като към настоящия момент титуляр на идеалните части е дареният В. Д. В.
по силата на договор за дарение на ид. ч. от ПИ.
По същество се моли съдът да отхвърли исковете.
Ответниците И. и Т. П. в срока по чл. 131 от ГПК не са депозирали писмен отговор
на исковата молба.
В хода на откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован, явява се лично и
се представлява от адв. Н.С., чрез който поддържа предявените искове и пледира за
уважаването им.
Ответното дружество, редовно призовано за същото съдебно заседание, представлява
се от адв. К.Н., чрез който поддържа депозирания писмен отговор на исковата молба.
Ответниците И. и Т. П., редовно призовани, не се явяват, представляват се от адв.
2
Н.Т., чрез която оспорват предявените искове и пледират за отхвърлянето им.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК съдът е обявил за безспорно по делото и
ненуждаещо се от доказване, че на 07.07.2021 г. между ответниците са сключени два
договора в нотариална форма – договор за замяна на само 1 кв. м. ид. ч. от процесния ПИ с
идентификатор * срещу движима вещ на стойност от 227.50 лева, обективиран в нотариален
акт № * г. по описа на нотариус И. О., вписана в НК под рег. № *, район на действие РС-
Варна и договор за покупко-продажба на самостоятелен обект с идентификатор *, ведно с
57.75 кв. м. ид. ч. от ПИ с идентификатор * срещу обща продажна цена от 90 000.00 евро; че
ищецът е съсобственик на процесния ПИ с идентификатор * и притежава въз основа на
договор за покупко-продажба ¼ ид. ч. от същия.
Горните обстоятелства се констатират по несъмнен начин и от представените по
делото писмени документи на л. 10, л. 14, л. 17 и л. 18.
От приобщения нотариален акт № * г. по описа на нотариус Г. И., вписан в НК под
рег. № *, с район на действие РС-Варна /л. 16/ се констатира, че ответникът И.П. по силата
на договор за покупко-продажба също притежава ¼ ид. ч. от процесния ПИ.
По делото не се спори, че идеалните части са придобити в режим на СИО от
ответника И.П., което обстоятелство се установява по делото и от ангажираните нотариални
актове по описа на нотариус И. О., като видно от приложната част на официалните
свидетелстващи документи при изповядване на сделките пред нотариуса са представени
удостоверения за семейно положение и за сключен граждански брак.
Видно е от представения нотариален акт за удостоверяване право на собственост
върху недвижим имот № * г. по описа на нотариус Л. Г., вписана в НК под рег. № *, с район
на действие РС-Варна /л. 19/, че по силата на горепосочените покупко-продажби ищецът и
ответникът П. притежават по 25% или всеки по 58.75 кв. м. ид. ч. от процесния ПИ с
идентификатор *, целият с площ от 235.00 кв. м., като в съсобствеността участват още и И.
С. У., М. С. М., В. П. Н., Р. Н. Н. и Н. Р. В., които притежават останалите 50% от имота в
съответните квоти.
По делото е представен и предварителен договор за учредяване право на строеж
срещу задължение за проектиране и строителство /л. 87/, от който е видно, че
гореизборените съсобственици с изключение на Н. Р. В., са поели задължението да учредят
на строителя „А.-Б.“ ЕООД право на строеж върху съсобствения им недвижим имот,
находящ се в гр. Варна, представляващ УПИ с административен адрес на ул. „Х. С. С.“ № *
с идентификатор * срещу задължението на строителя да извърши за своя сметка
строителството на жилищна сграда, разположена върху описания имот при съответното
договорено разпределение на имотите. По силата на предварителния договор бъдещият
строител „А.-Б.“ ЕООД поел задължението да изготви и представи на съсобствениците
ПУП, въз основа на който да бъде разработен идеен Архитектурен проект до 3 месеца от
влизането в сила на ПУП, като ги кани в десет дневен срок от поканата да се запознаят с
него и да го обсъдят.
Видно е от приобщения нотариален акт № * г. по описа на горепосочения нотариус
И. О. /л. 73/, ответното дружество „Ф. Г. **“ ЕООД е дарило придобития по силата на
замяната от м. юли 2021 г. 1 кв. м. ид. ч. от процесния ПИ в полза на В. Д. В..
По делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на водените от ищеца
двама свидетели. В показанията си свид. Н. Р. В. – съсобственик на ищеца и ответниците
П.и – сочи, че като съсобственици са сключили предварителен договор със строителна
3
фирма за строителство на нова кооперация. След подписване на предварителния договор
съсобствениците са преминали през доста трудности, предизвикани от съседи на техния
парцел и тромавите административни процедури, като строителят ги е уведомявал за всяка
една дейност, която се извършва, включително са имали група в мобилно приложени
„вайбър“. Два дни преди окончателното приемане на ПУП и достигане до някакво
положително развитие по техния казус ответникът П. се оказало, че е сключил сделка, която
е в ущърб на останалите съсобственици, тъй като се стигнало до спиране на процедурата по
повод строителство на сградата. Свид. В. сочи, че през периода след сключване на
предварителния договор и до настоящия момент никой не й е споделял, че ответникът П.
желае да продаде или да се разпореди по някакъв друг начин със собствеността си.
В показанията си свид. Б. Р. – управител и едноличен собственик на капитала на
строителя по предварителния договор „А.-Б.“ ЕООД – сочи, че познава ищеца и
ответниците П., както и свид. В., като същите ги е виждал при подписването на
предварителния договор за строителство на ул. „Х. С.“ *, в офиса на фирмата. През периода
от 2014 г. до 2021 г. строителят е предприел стъпки за реализация, за проектиране и
одобряване на ПУП за застрояване по съответния административен ред с участието на
Главния архитект и Главния геодезист на Община В., като редовно е уведомявал
съсобствениците за всяка стъпка, всеки експертен съвет, всички действия по отстраняване
на неточности от страна на Община В., Главния архитект, включително по подаваните
жалби от Р. Д. – съсобственик на съседния парцел на ул. „Х. С.“ № *. Свид. Р. сочи още, че
дъщерята на ответника И.П. му се обадила от В. и споделила, че са притеснени от това, че
нещата не стават бързо така, както са си мислили. Свид. Р. я уведомил подробно за всички
стъпки, които са направени до момента и че не може да се прескачат административните
процедури. Тя била притеснена от факта, че продължават да плащат данъци за техния имот в
парцела на ул. „Х. С.“ № * и не могат да се възползват да го отдават под наем или да го
продадат, защото имали процедура по проектиране на ПУП за бъдещо строителство.
Дъщерята на ответника П. е споделила още на свид. Р., че ще мислят за вариант, ако трябва
да го продадат. Свид. Р., след като е разбрал за замяната, се обадил на лицето, което живее в
момента на парцела – В., чиято фамилия не си спомня, като го попитал дали знае за
стъпката на ответника П. и лицето В. е казало, че знае и то отдавна за стъпките, които е
предприел ответникът П. и за намеренията му да се разпореди, дори П. предложил той да му
изкупи дела, тъй като „Ф. Г. **“ не са били съгласни да изкупят неговия дял на цената, която
той е обявил.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
По установителния иск за прогласяване нищожността на договора за замяна от
07.07.2021 г. поради неговата привидност с правна квалификация по чл. 26, ал. 2, предл. 5-то
от ЗЗД и разкриване на прикритата сделка, а именно договора за покупко-продажба от
същата дата по чл. 17, ал. 1 от ЗЗД:
Привидни са договорите, при които страните нямат воля да бъдат обвързани, както
постановява договорът. Когато волята на страните по сключеното съглашение е само да
създадат привидни правни последици на обвързаност, които те не желаят, симулацията е
абсолютна, а когато волята на страните е да бъдат обвързани по начин различен от
посочения по сключеното съглашение симулацията е относителна. И в двата случая явната
сделка е нищожна. Ако страните имат воля да бъдат обвързани по различен начин, съгласно
чл. 17, ал. 1 ЗЗД прикритото съглашение ги обвързва, ако са изпълнени изискванията за
неговата валидност.
В хипотезата на предявен иск за установяване на относителна симулация, какъвто е
настоящия случай, следва да се установи, че волята на страните не е такава, каквато е
отразена в договора, както и каква е била действителната воля на страните и дали са налице
4
изискванията за сключването на прикритото съглашение. Разкриването на тази привидност
поначало става с обратно писмо или начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165,
ал. 2, изр. 1-во от ГПК. Няма пречка привидността да бъде разкрита и посредством косвени
доказателства, ако те, разгледани и преценени в своята съвкупност водят до единствен и
несъмнен извод за нейното наличие. Няма пречка привидността на сделката да бъде
установена от трето, неучастващо в нея лице, стига то да има правен интерес от това, т.е. ако
от привидността на сделката и от следващите се от това последици, то би могло да черпи
права, като симулацията би могло да бъде установена и посредством гласни доказателства,
които досежно трети за сделката лица, какъвто е ищецът, са допустими на основание чл. 165,
ал. 2, изр. 2-ро от ГПК. В този смисъл е каузалната практика на ВКС, обективирана в
Решение № 403/05.08.2010 г., постановено по гр. д. № 684 по описа за 2009 г. на ВКС, която
настоящият съдебен състав споделя.
В процесния случай по несъмнен начин по делото се констатира, че ищецът и
ответниците П. са съсобственици на процесния недвижим имот при квоти – ¼ ид. ч. за
ищеца и ¼ ид. ч. в режим на СИО за ответниците, като съсобствеността е учредена по
силата на частни транслативни сукцесии.
Не е спорно по делото, а и видно от ангажираните нотариални актове на л. 10 и л. 14,
че в рамките на един и същи ден ответниците П. са се разпоредили в полза на ответното
дружество „Ф. Г. **“ ЕООД с тяхната ¼ ид. ч., равняваща се на 58.75 кв. м., от поземления
имот с идентификатор * с обща площ от 235.00 кв. м., като първи по ред е вписан договорът
за замяна на 1 кв. м. от собствените им 58.75 кв. м. ид. ч., а впоследствие и веднага с
последващ пореден номер на делото при същия нотариус и договор за покупко-продажба на
останалата 57.75 кв.м. ид. ч. от правата им. Макар ищецът да не ангажира други писмени
доказателства в подкрепа на твърденията си за привидност, настоящият съдебен състав
намира, че сами по себе си обстоятелствата на сключване на двете сделки в поредност в
рамките на същия ден и веднага, установяват по косвен, но убедителен начин, симулацията,
още повече че след завеждане на настоящото производство ответното дружество
безвъзмездно се разпоредило с придобития въз основа на замяната 1 кв. м. в полза на друго
лице. Видно е, че със замяна е прехвърлена една незначителна част от имота, като съдът
намира, че нейната цел е била именно евентуално стабилизиране на последващата продажба
с оглед правилото на чл. 33 от ЗС, чрез въвеждане на трето лице в съсобствеността, и
страните са имали воля и целели в действителност именно продажбено правоотношение.
Този извод се подкрепя и от ангажираните от ищеца гласни доказателства, доколкото от
показанията на свидетеля Б. Р., които съдът кредитира, тъй като са логични, последователни,
вътрешно непротиворечиви и във връзка с останалите писмени документи, се установява, че
ответниците П. са инициирали сделките поради обстоятелството, че плащат единствено
данъци, като не могат да реализират доходи от притежавания от тях дял от имота чрез наем
или продажба, с оглед тромавата процедура по проектиране на ПУП за бъдещо строителство
по подписания предварителен договор, а не за да удовлетворят нуждата си от движимата
вещ като насрещна престация по замяната – комплект части за вграждане Т. – казанче,
керпежи, изол. и бутон B. лъскав хром. Изводът за симулация се подкрепя и от установения
отново посредством показанията на свид. Р. факт, че ответникът П. първо е предложил на В.
Н. да изкупи неговия дял, тъй като търговецът „Ф. Г. **“ ЕООД не е бил съгласен да изкупи
дела му на обявената от него цена. При тези обстоятелства настоящият съдебен състав
достига до извод, че страните са целели крайния ефект на продажба на целия размер на
права на ответниците П.и в съсобствеността, а именно 58.75 кв. м., а не на замяна срещу
движима вещ. Налице са условията за валидност на прикритата сделка - договор за
продажба, спазена е нотариалната форма по чл. 18 от ЗЗД и е налице съгласие за възмездно
прехвърляне на собствеността. Поради това, действителното съглашение следва да бъде
зачетено, съобразно чл. 17, ал. 1 от ЗЗД. Предвид изложеното договорът за замяна следва да
се прогласи за нищожен, като се обяви действителното съглашение – договор за покупко-
5
продажба. Предявената искова претенция с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5, вр. с
чл.17, ал. 1 от ЗЗД е основателна и следва да бъде уважена.
По конститутивния иск за допускане на обратно изкупуване с правно основание чл.
33, ал. 2 от ЗС:
За успешното провеждане на иска по чл. 33, ал. 2 от ЗС е необходимо да се установят
следните материалноправни предпоставки: да е налице съпритежание на правото на
собственост върху недвижим имот, съсобственикът да е продал своята част от недвижимия
имот на трето /външно за съсобствеността лице/, без да е предложил на другите
съсобственици тази част при условия, при каквито е договарял с третото лице.
По делото по несъмнен начин се установи съсобствеността върху процесния
поземлен имот, находящ се в *, между ищеца и ответниците П. При горния извод за
осъществена само продажбена сделка между И. и Т. П., от една страна, като продавачи и
ответното дружество „Ф. Г. **“ ЕООД от друга - като купувач, се налага и изводът, че
съсобствениците И. и Т. П. са продали цялата своя идеална част /58.75 кв. м./ на трето за
съсобствеността лице. Липсват твърдения и доказателства ответниците П. писмено да са
предложили на ищеца да изкупи тяхната част при същите условия. Като писмената форма е
за действителност и гласните доказателства са недопустими за установяването на този
правнорелевантен факт. Напротив, от въведените в процеса твърдения и ангажираните
доказателства се установява, че такова предложение към ищеца не е отправяно.
Исковата молба е депозирана в деловодството на съда на 04.08.2021 г., т. е. срокът по
чл. 33, ал. 2 от ЗС е спазен, имайки предвид датата на договора за покупко-продажба –
07.07.2021 г. и искът е предявен преди изтичане на двумесечния преклузивен срок.
Доколкото са налице всички предпоставки от състава на потестативното право на
изкупуване - продажба на идеални части от съсобствеността, без отправяне на покана до
ищеца, то предявеният иск е основателен и следва да се уважи, като се допусне изкупуване в
полза на ищеца при параметрите на прикритата сделка – продажба на 1 кв. м. срещу цена от
227.50 лева и последвалата я продажба в същия ден на останалите 57.75 кв. м., или срещу
цена в общ размер от 13 365.63 лева за 58.50 кв. м.
По разноските в процеса:
С оглед изхода на спора, отправеното своевременно искане и представените
доказателства и псисък по чл. 80 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответниците следва
да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сторените по делото разноски съразмерно с
уважената част от исковете, чийто общ размер възлиза на 2 394.63 лева, от които 594.63 лева
- заплатени държавни такси и 1 800.00 лева - адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по иска на М. Т. К., ЕГН ********** срещу ИВ. К. П., ЕГН
**********, Т. П. П., ЕГН ********** и „Ф. Г. **“ ЕООД, ЕИК * НИЩОЖНОСТТА на
Договора за замяна на идеални части от недвижим имот, обективиран в нотариален акт №
* г. на нотариус И. О. с район на действие РС – Варна, № * в НК, с който ИВ. К. П., ЕГН
********** и Т. П. П., ЕГН ********** прехвърлят на „Ф. Г. **“ ЕООД, ЕИК * 1 кв. м. от
собствените им 58.75 кв. м. ид. ч. от ПИ с идентификатор № * по КККР, одобрени със
заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на ИД на АГКК, находящ се в *, с обща площ от 235 кв. м.,
с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване –
ниско застрояване, с номер по предходен план – *, квартал *, при граници и съседи имоти с
идентификатори: *, *, * и *, а в замяна „Ф. Г. **“ ЕООД, ЕИК * прехвърля на ИВ. К. П.,
6
ЕГН ********** и Т. П. П., ЕГН ********** движима вещ, а именно комплект части за
вграждане Т. – казанче, керпежи, изол. и бутон B. лъскав хром, придобит с фактура №
********** от 05.07.2021 г., като привиден и прикриващ договор за покупко-продажба, на
основание чл. 26, ал. 2, предл. 5-то от ЗЗД.
ОБЯВЯВА ЗА ДЕЙСТВИТЕЛЕН сключения между ИВ. К. П., ЕГН ********** и
Т. П. П., ЕГН **********, като продавачи, от една страна, и „Ф. Г. **“ ЕООД, ЕИК * като
купувач, от друга страна, Договор за покупко-продажба, с който продавачите прехвърлят
на купувача правото на собственост върху 1 кв. м. ид. ч. от собствените им общо 58.75 кв. м.
ид. ч. от ПИ с идентификатор № * по КККР, одобрени със заповед № РД-18-98/10.11.2008
г. на ИД на АГКК, находящ се в *, с обща площ от 235 кв. м., с трайно предназначение на
територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване, с номер по
предходен план – *, квартал *, при граници и съседи имоти с идентификатори: *, *, * и *
срещу цена от 227.50 лева, на основание чл. 17, ал. 1 от ЗЗД.
ДОПУСКА, на основание чл. 33, ал. 2 от ЗС, по иска на М. Т. К., ЕГН **********
срещу ИВ. К. П., ЕГН ********** и Т. П. П., ЕГН **********,
М. Т. К., ЕГН ********** ДА ИЗКУПИ 58.75 кв. м. ид. ч. от следната съсобствена
недвижима вещ:
Поземлен имот с идентификатор № * по КККР, одобрени със заповед № РД-18-
98/10.11.2008 г. на ИД на АГКК, находящ се в *, с обща площ от 235 кв. м., с трайно
предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско
застрояване, с номер по предходен план – *, квартал *, при граници и съседи имоти с
идентификатори: *, *, * и *,
срещу цена от 13 365.63 лева /тринадесет хиляди триста шестдесет и пет лева и
шестдесет и три стотинки/, договорена по симулативен договор за замяна, обективиран в
нотариален акт № * г. на нотариус И. О. с район на действие РС – Варна, № * в НК и
прикриващ договор за покупко-продажба и по действителен договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт № * г. на нотариус И. О. с район на действие РС – Варна, № *
в НК, ПРИ УСЛОВИЕ че в едномесечен срок от влизане на настоящото съдебно решение в
законна сила ищецът М. Т. К., ЕГН ********** заплати на ответниците ИВ. К. П., ЕГН
********** и Т. П. П., ЕГН ********** сумата от 13 365.63 лева /тринадесет хиляди
триста шестдесет и пет лева и шестдесет и три стотинки/.
ПРЕДУПРЕЖДАВА М. Т. К., ЕГН **********, че ако не заплати дължимата сума в
едномесечен срок от влизането на решението в сила, настоящото решение се счита
обезсилено по право.
ОСЪЖДА ИВ. К. П., ЕГН **********, Т. П. П., ЕГН ********** и „Ф. Г. **“ ЕООД,
ЕИК * да заплатят на М. Т. К., ЕГН ********** сумата в общ размер от 2 394.63 лева /две
хиляди триста деветдесет и четири лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща
сторени по делото съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Варна, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
7
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8