Определение по дело №1490/2020 на Окръжен съд - Бургас

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

           

№    1887                                         06.07.2020 г.                                    град Бургас

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,  I-ви  въззивен  граждански състав, на шести юли две хиляди и двадесета година, в закрито  заседание в следния състав:

 

                                                                           Председател: Мариана Карастанчева

                                                                           Членове:  1. Пламена Върбанова

          2. мл.с. Детелина Д.

Секретар:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от младши съдия Детелина Д. въззивно гражданско дело № 1490 по описа за 2020 година на Окръжен съд Бургас и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от Главна Дирекция „Гранична полиция“ МВР, представлявана от Директора Светлан Кичиков, със седалище в гр. София, бул. “Княгиня Мария Луиза“ № 46, чрез юрк. Красимира Иванова против Решение№ 867/06.03.2020г. постановено по гр.д. № 6185/2019г. по описа на РС Бургас, с което съдът е осъдил Главна дирекция „Гранична полиция“ към Министерството на вътрешните работи да заплати на Т.И.Д., ЕГН **********, сумата от общо 1 362.54 лв., представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд, общо 199.91 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него, като “Артилерист на кораб над 100 бр. тона“ от 02 гр. в БГПК Созопол при РД “Гранична полиция“ Бургас към ГД “Гранична полиция“ – МВР, за периода 29.07.2016г. – 29.07.2019г., 1 398 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва, считано от 29.07.2019г. до окончателното плащане; сумата 170.04 лв. – обезщетение за забавено плащане за времето от 31.10.2016г. до 28.07.2019г., както и сумата 350 лв. платено адвокатско възнаграждение, както и е осъдил Главна дирекция “Гранична полиция“ – МВР да заплати по сметка на РС Бургас държавна такса в размер на 104.50 лв. и 200 лв. –възнаграждение за изготвяне на съдебно –счетоводна експертиза.

Във въззивната жалба се навеждат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано. Оспорва се като неправилен изводът на първоинстанционния съд за субсидиарно приложение на Кодекса на труда по отношение на правоотношенията между държавните служители, работещи в МВР, какъвто е ищецът и ответната дирекция, тъй като липсвали  пряко препращащи норми съответно в ЗДСл и в ЗМВР, които да обуславят съответно приложение на КТ за неуредените в специалните закони случаи. Предвид качеството на ищеца на държавен служител по чл. 142, ал. 1 т.1 от ЗМВР, приложими към правоотношението му с ответната ГДГП норми били тези от специалния Закон за МВР и издадените въз основа на него наредби. Прави се съпоставяне между нормите, уреждащи извънредният труд, съдържащи се в КТ и в ЗМВР, като според въззивната страна съществуващите различия в правната уредба не са основание за дискриминационно третиране на конкретна категория служители, като се посочва, че за служителите на МВР са предвидени редица компенсационни механизми, допълнителни материални стимули и нематериални блага, които отчитат завишените изисквания и по – неблагоприятните условия на труд, при които работят държавните служители в МВР в сравнение с другите лица, работещи по трудови правоотношения в МВР или другите държавни служители. Счита, че за определяне на възнаграждението, дължимо за полагания от тези служители нощен труд приложими са разпоредбите както на КТ, на ЗДСл и на ЗМВР, както и на свързаните с тях наредби, като заявява, че същите са идентични, но съдът допускал смесване на същите и в резултат на това достигал до неправилна интерпретация на цялостната правна уредба по поставените въпроси, в това число и чрез възприемането на несъществуваща конструкция на „извънреден нощен труд“. Заявява, че положеният от едно лице труд в определения от работодателя и закона отчетен период представлява сбора от отработените часове дневен и нощен труд и резултатът от сумирането им установявал дали общо положеният труд е в рамките на нормата за продължителното работно време за отчетния период или я надвишава, при което надвишението би представлявало извънреден труд, но не можело да се говори за „извънреден нощен труд, както и за „извънреден дневен труд“, тъй като положеният труд бил или в нормите за продължителност или част от него бил извън тях. Излага подробни съображения относно необходимостта от формиране на коефициент за превръщането на отработените нощни часове в дневни такива, приложим за правоотношенията, уредени с КТ, както и относно липсата на основание този коефициент да се прилага за правоотношенията на държавните служители, работещи в системата на МВР, поради това, че за тях нормалната продължителност на дневния и нощния труд съвпадала. Посочва, че макар в чл. 31, ал. 2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., действала до м.06.2016г. да е било предвидено подобно преобразуване на отработените часове за даден отчетен период посредством умножаването му с числото 0,143, то този коефициент представлявал произволно число, като преценката както за въвеждането на същия, така и за отпадането му била по целесъобразност и не подлежала на съдебен контрол. Възразява срещу изводите на районния съд за приложимост на НСОРЗ поради съществуваща празнота в правната уредба, относима към спорния по делото въпрос, тъй като счита, че правната регламентация в областта на правоотношенията с държавните служители в МВР е пълна и изчерпателна, като именно специалните наредби, приети на основание чл. 187, ал. 9 от ЗМВР следва да намерят приложение вместо общите разпоредби на КТ и на НСОРЗ. Моли да се отмени обжалваното решение и исковите претенции да се отхвърлят като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на направените по делото разноски, включително юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Няма искания по доказателствата.

Препис от въззивната жалба е връчен на Т.И.Д. чрез адв. Е.Д. на 02.06.2020г. като в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор по жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което е редовна и допустима и следва да бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.  

 

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

 

                                                 О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОКЛАДВА въззивна жалба, подадена от Главна Дирекция „Гранична полиция“ МВР, представлявана от Директора Светлан Кичиков, със седалище в гр. София, бул. “Княгиня Мария Луиза“ № 46, чрез юрк. Красимира Иванова  против Решение№ 867/06.03.2020г. постановено по гр.д. № 6185/2019г. по описа на РС Бургас, съобразно настоящото определение.  

Преписи от настоящото определение да се връчат на страните. 

Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                            2. мл.с.