№ 1714
гр. София, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20241100511174 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 13163/26.07.2023 г., поправено с решение №
12404/24.06.2024 г., постановени по гр.д. № 31221/2022 г. на СРС, ГО, 141
състав, е признато за установено по исковете, предявени от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, срещу К. Г. С., ЕГН:
**********, като наследник на Г.И.С. ЕГН: **********, с правно основание
чл. 415 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, че К. Г. С. дължи на
„Топлофикация София” ЕАД сумата от 918,41 лева, представляваща главница
за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от м.05.2018
г. до м. 04.2019 г., ведно със законна лихва за период от 30.08.2021 г. до
изплащане на вземането, сумата 271,20 лева, представляваща мораторна
лихва за период от 15.09.2018 г. до 12.08.2021 г., сумата 12 лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.07.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна
лихва за период от 30.08.2021 г. до изплащане на вземането, за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. *******, аб. № *******, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК от 19.05.2022 г. по ч.гр.д. № 50519/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 141
състав, като е отхвърлен искът за главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия до пълния предявен размер от 1617,45 лв. и за
периода 01.05.2017 г. – м.04.2018 г., като погасен по давност, за мораторна
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия до пълния предявен
1
размер от 371,45 лв., както и иска за сумата 2,73 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 31.08.2018 г. до 12.08.2021 г. върху главницата за
дялово разпределение.
Със същото решение е признато за установено по исковете, предявени
от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, срещу И. Г. И., ЕГН:
**********, като наследник на Г.И.С. ЕГН: **********, с правно основание
чл. 415 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, че И. Г. И. дължи на
„Топлофикация София” ЕАД сумата от в 306,13 лева, представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
м.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва за период от 30.08.2021 г.
до изплащане на вземането, сумата 90,40 лева, представляваща мораторна
лихва за период от 15.09.2018 г. до 12.08.2021 г., сумата 4,00 лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.07.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна
лихва за период от 30.08.2021 г. до изплащане на вземането, за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. *******, аб. № *******, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК от 19.05.2022 г. по ч.гр.д. № 50519/2021 г. по описа на СРС, II I ГО, 141
състав, като е отхвърлен искът за главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия до пълния предявен размер от 539,15 лв. и за
периода 01.05.2017 г. – м.04.2018 г., като погасен по давност, за мораторна
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия до пълния предявен
размер от 123,81 лв., както и иска за сумата 0,91 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 31.08.2018 г. до 12.08.2021 г. върху главницата за
дялово разпределение.
Срещу решението в частта, в която исковете са уважени спрямо И. Г. И.,
е постъпили въззивна жалби от ответника И. Г. И.. В жалбата се твърди, че
решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение в материалния
закон. Поддържа се, че по делото нямало представени категорични
доказателства ответникът да е потребител на топлинна енергия, като
партидата е открита на името на К. Г. С., която е действителният вещен
ползвател на имота. Поддържа се, че съгласно константната съдебна практика
потребител на топлинна енергия е лицето, на чието име е открита партида,
като това разбиране е възпроизведено и в Тълкувателно решение № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС. Отделно се сочи, че ищецът не е ангажирал доказателства за
публикуване на общите фактури, поради което и искът за лихви бил
неоснователен. Въззивникът оспорва и присъждането на възнаграждение за
дялово разпределение, тъй като липсвали доказателства задължението да е
възникнало и то в полза на ищцовото дружество. Моли се за отмяна на
решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което исковете да
бъдат отхвърлени в цялост, като бъдат присъдени и сторените разноски.
Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД оспорва подадената въззивна
жалба. Моли се за потвърждаване на решението в обжалваната част и
присъждане на сторените по делото разноски.
2
Не е постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице – помагач
„Техем Сървисис“ ЕООД.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
е допустимо в обжалваната част. Не са допуснати нарушения на императивни
материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да
следи служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд
намира следното:
Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Спорно между
страните е дали страните са били обвързани от валидно облигационно
правоотношение за процесния имот през исковия период.
Пред първоинстанционния съд е приета Заповед № РД-41-890/18.05.1984
г. на Председателя на ИК на СНС, от която е видно, че процесният имот - ап.
74, находящ се в гр. София, ж.к. ******* /стар блок *******, е придобит от
Г.И.С.. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване. Ето защо и в качеството си на собственик на процесния
недвижим имот Г.И.С. е бил и страна по облигационното отношение за
доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот, като договорът касае
обект с абонатен № *******. По делото няма представени никакви
доказателства други лица са притежавали правото на собственост върху имота
през процесния период, нито да им е било учредено вещно право на ползване,
нито имотът да е придобит по време на брака на Г.И.С. с К. Г. С., поради което
и съдът приема, че всички задължения за потребена топлинна енергия през
исковия период са възникнали в патримониума на Г.И.С.. От приложеното
справка от НБД е видно, че Г.И.С. е починал на 27.10.2021 г. и е оставил за
законни наследници съпругата си К. Г. С. и сина си И. Г. И., които на
основание чл.9,ал.1 ЗН са наследили по ½ ид.ч. от наследството на Г.С. като
съвкупност от права и задължение, вкл. процесните задължения за потребена
3
топлинна енергия, дялово разпределение и лихви, за които всеки от
наследниците следва да отговаря по равно.
Изготвената СТЕ установява, че процесният имот е топлоснабден, като в
етажната собственост е била доставяна единствено топла вода, която в
процесния апартамент е било отчитана чрез 1 брой монтиран водомер. Вещото
лице е установила, че стойността да доставената топлинна енергия в имота
през периода м.05.2018 г. до м. 04.2019 г. е в размер от 1224,55 лв., като
въззвникът следва да отговаря за ½ ид.ч. от сумата, т.е. за 612,26 лв.
Доколкото искът е уважен за по –малка сума - 306,13 лева и доколкото е
подадена въззивна жалба само в тази част, са налице основания за
потвърждаване на решението в посочената част.
Доколкото установеното главно вземане е начислено за периода от
м.05.2018 г. до м. 04.2019 г., то приложение следва да намерят новоприетите
Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в
сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва
за забава обаче на основание чл. 33, ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 32, ал. 3 от Общите
условия от 2016 г. започва да се начислява единствено след 45-дневен срок
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от Търговеца, доколкото падежът на задължението за
заплащане стойността на ТЕ е изрично определен – с изтичане на 45-дневен
срок след изготвяне на изравнителните сметки след края на отоплителния
сезон. По общите правила на договорната свобода страните са овластени да
уговорят падеж на задълженията си с договора, а в случая такава уговорка се
съдържа в общите условия. Предвижда се лихва да се дължи след
установяване на окончателния размер на задължението, с оглед което и след
настъпване на падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в
размер на законната лихва. В случая дължимата лихва върху издадените общи
фактури е в размер от 361,61 лв. за периода 15.09.2018 г. до 12.08.2021 г., като
въззивникът следва да отговаря за ½ от сумата, т.е. за 180,8 лв. Доколкото
искът е уважен за по –малка сума - 90,40 лв. и доколкото е подадена въззивна
жалба само в тази част, са налице основания за потвърждаване на решението в
посочената част.
Съобразно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сграда – етажна собственост, годишни такси за извършваната услуга за дялово
разпределение се заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените
услуги на дружествата за дялово разпределение. Стойността на извършената
услуга в случая е 16 лв., като въззивникът следва да отговаря за ½ от сумата,
т.е. за 8 лв. Доколкото искът е уважен за по –малка сума - 4 лв. и доколкото е
4
подадена въззивна жалба само в тази част, са налице основания за
потвърждаване на решението в посочената част.
С оглед съвпадането на крайните изводи на двете инстанции, решението
на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
По разноските:
За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемата
страна в размер от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 13163/26.07.2023 г., поправено с
решение № 12404/24.06.2024 г., постановени по гр.д. № 31221/2022 г. на СРС,
ГО, 141 състав, в частта, в която е признато за установено по исковете,
предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, срещу И.
Г. И., ЕГН: **********, като наследник на Г.И.С. ЕГН: **********, с правно
основание чл. 415 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, че И. Г. И.
дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата от в 306,13 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от м.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва за
период от 30.08.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 90,40 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2018 г. до 12.08.2021 г.,
сумата 4,00 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.07.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със
законна лихва за период от 30.08.2021 г. до изплащане на вземането, за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. *******, аб. №
*******, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 19.05.2022 г. по ч.гр.д. № 50519/2021 г. по описа
на СРС, III ГО, 141 състав.
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е
влязло в сила.
ОСЪЖДА И. Г. И., ЕГН: **********, да заплати на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, разноски за
въззивното производство в размер от 100 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Техем
Сървисиз” ЕООД на страната на въззиваемия „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6