№ 9
гр. Бургас, 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Светла М. Цолова
Петя Ив. Петрова Дакова
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
в присъствието на прокурора К. Ил. С.
като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Наказателно дело за
възобновяване № 20222000600176 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искане на Главния прокурор на
Република България за възобновяване на наказателно дело.
С подаденото искане за възобновяване на наказателно дело, на основание
чл.422, ал.1, т.5 вр. с чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, Главният прокурор на
Република България оспорва законосъобразността на постановеното по
НОХД №141/2022г. на Районен съд – гр. Айтос определение, с което е
одобрено споразумение за решаване на наказателното дело, като заявява
допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че с
одобреното споразумение подс. З. А. А. се е признал за виновен за извършено
на 09.03.2022г. престъпление по чл.345, ал.1 от НК, за което при условията на
чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК му е наложено наказание пробация със следните
пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от
10 месеца, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок
от 10 месеца и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 120 часа
за срок от една година. Заявява, че при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от
НК не може да бъде определено наказание пробация за престъплението по
чл.345, ал.1 от НК, тъй като санкционната част на тази разпоредба предвижда
и наказание глоба, което е по-леко от определеното наказание пробация.
1
Отбелязва, че разпоредбата на чл.55 от НК е приложима, когато и най-лекото
предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно тежко и се прилага
спрямо най-лекото алтернативно наказание, като законът не предвижда
замяна на наказанието глоба. Изразява позиция, че като е одобрил
споразумението, с което на подс. А. е наложено наказание пробация след
замяна на по-тежката алтернативно предвидена санкция за престъплението по
чл.345, ал.1 от НК при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК, съдът е
допуснал съществено нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348,
ал.2, пр.1 вр. ал.1, т.1 от НПК. Изтъква, че липсата на основания за
приложение на чл.55 от НК спрямо по-лекото предвидено в закона наказание
за извършеното престъпление е предполагала преценка на обстоятелствата от
чл.54 от НК. Смята, че наложеното на осъдения А. наказание е явно
несправедливо, тъй като не съответства на обществената опасност на дееца и
не може да изпълни целите по чл.36 от НК. Излага подробно описание на три
предходни осъждания на А.. Като обръща внимание, че престъплението по
настоящата дело е извършено в изпитателния срок на осъждането по НОХД
№433/2020г. на Районен съд – Айтос, подчертава, че наложените до момента
условни наказания лишаване от свобода и глоби не са изпълнили целите по
чл.36 от НК. Предвид на това изказва мнение, че наказанието по сегашното
дело е следвало да бъде определено по първата алтернатива от предвидените
в чл.345, ал.1 от НК наказания. Изразява становище, че наказанието лишаване
от свобода ще е съответно на престъплението и на личността на осъдения А.,
който показва престъпна упоритост при извършване на престъпления по
транспорта и се характеризира с висока степен на обществена опасност.
Заявява, че съдът не е изпълнил задължението си за проверка на
законосъобразността на постигнатото между страните споразумение преди
неговото одобряване и като го е одобрил в предложения вариант, е допуснал
нарушение и на процесуалните правила, защото е одобрил споразумение,
което противоречи на закона. Приемайки, че допуснатите от съда нарушения
на закона и процесуалните правила са съществени по смисъла на чл.422, ал.1,
т.5 вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК и са основание за възобновяване на
наказателното дело, отправя искане апелативният съд да възобнови НОХД
№141/2022г. на Районен съд – Айтос, да отмени определението, с което е
одобрено споразумението за решаване на делото в съдебното производство и
да върне делото за ново разглеждане на друг състав на първоинстанционния
съд.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на
2
Апелативна прокуратура – Бургас заяви, че поддържа изцяло искането на
Главния прокурор, което счита за допустимо и основателно и моли за
неговото уважаване. Твърди, че е допуснато нарушение на материалния
закон, като с одобреното споразумение в нарушение на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“
от НК на осъдения А. е било наложено наказание пробация за извършено от
него престъпление по чл.345, ал.1 от НК, за което се предвижда наказание
лишаване от свобода до една година или глоба от 500 до 1000 лева.
Подчертава, че когато за извършеното престъпление Наказателният кодекс
предвижда налагане на едно измежду две или повече уредени наказания,
разпоредбата на чл.55 от НК може да се приложи само спрямо най-лекото от
алтернативно визираните наказания, ако са налице условията за това.
Заявява, че като е приложил чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК по отношение на по-
тежкото алтернативно наказание лишаване от свобода и го е заменил с
наказание пробация, съдът е нарушил материалния закон. Поддържа и довода
за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по чл.382,
ал.7 и ал.5 от НПК, тъй като преди да одобри споразумението съдът е бил
длъжен за провери неговата законосъобразност и само когато то не
противоречи на закона и морала, следва да пристъпи към неговото
одобряване. Счита, че в конкретния случай съдът е пропуснал да констатира
въпросното нарушение на материалния закон и да предложи на страните, на
основание чл.382, ал.5 от НПК, промяна в депозираното споразумение и в
противоречие с чл.382, ал.7 от НПК е пристъпил към неговото одобряване.
Поддържа и възражението за явна несправедливост на наложеното наказание
пробация. Позовавайки се на справката за съдимост на осъдения А. и
отчитайки извършването на настоящото престъпление по чл.345, ал.1 от НК в
изпитателния срок на предходно осъждане, счита, че на А. следва да се
определи наказание по чл.54 от НК по първата предвидена в закона
алтернатива – лишаване от свобода. Като поддържа тезата за неправилно
приложение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предлага
апелативният съд, на основание чл.425, ал.1, т.1 вр. чл.422, ал.1, т.5 от НПК
да възобнови производството по приключилото наказателно дело, да отмени
определението на съда за одобряване на споразумението и да върне делото на
първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав.
Осъденото лице З. А. А., редовно призован, не се яви в съдебно заседание
в настоящото извънредно производство и не изрази становище по искането на
Главния прокурор за възобновяване на делото нито лично, нито чрез
3
пълномощник.
Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като
е направено от компетентен орган – Главният прокурор на Република
България и в изискуемия от чл.421, ал.3 от НПК шестмесечен срок, считано
от деня на влизане в сила на определението по чл.382, ал.7 от НПК, който ден
съвпада с датата на постановяване на определението поради липсата на
законова възможност за касационно обжалване и има за предмет на
претендираната проверка съдебен акт от категорията на визираните в чл.419,
ал.1 и чл.422, ал.1, т.5 от НПК – определение за одобряване на споразумение
за решаване на наказателно дело, което не подлежи на проверка по
касационен ред.
Разгледано по същество, искането за възобновяване на наказателното
дело е основателно.
По повод внесен от Районна прокуратура – Айтос обвинителен акт
осъденият З. А. А. е бил предаден на съд за извършено от него престъпление
по чл.345, ал.1 от НК.
С определение от 10.06.2022г. по НОХД №141/2022г. Айтоският районен
съд, на основание чл.384, ал.1 вр. чл.382 от НПК, е одобрил постигнатото
между подс. З. А. А. /осъдено лице в настоящото производство/, неговия
защитник и представителя на Районна прокуратура – Айтос споразумение, с
което подс. А. се признавал за виновен в това, че на 09.03.2022г. в гр. Айтос,
обл. Бургас, в района на бензиностанция „Шел“, си служил с табели с рег. № *
**** **, издадени за друго МПС – лек автомобил „Опел Кадет“, собственост
на лицето Н. С. М., като табелите са били поставени на лек автомобил „БМВ“,
модел „650 и“, с рама WBAEH12040СР48148, поради което и на основание
чл.345, ал.1 и чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК на подс. А. е наложено наказание
пробация, включващо следните пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от десет месеца с явяване и подписване
пред пробационен служител два пъти седмично, задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от десет месеца и безвъзмезден труд в
полза на обществото в размер на 120 часа годишно за срок от една година.
Наказателното производство, предмет на искането за възобновяване, е
приключило пред първоинстанционния съд със споразумение, одобрено от
съда по реда на Глава 29 от НПК - „Решаване на делото със споразумение“, в
частност на основание чл.384, ал.1 вр. чл.382 от НПК. Нормите от посочената
глава на процесуалния закон уреждат особена процедура за разглеждане и
решаване на наказателното дело, която е въведена като приемлив компромис
4
между интереса на обвинението и този на обвиняемото/ подсъдимото лице.
Решаването на делото със споразумение не освобождава обаче съда от
задължението да прецени съответствието на клаузите от споразумението със
закона и морала и това изрично му е вменено с разпоредбата на чл.382, ал.7 от
НПК. В случай, че споразумението противоречи на закона и морала, съдът
следва да откаже неговото одобряване, вместо да го възприеме безкритично и
да го одобри, нарушавайки материалния и/или процесуалния закон.
В конкретния случай съдът не е извършил прецизна проверка на
съдържанието на споразумението преди неговото одобряване за наличие на
съответствие на неговите клаузи с материалния закон. В резултат на това е
пропуснал да констатира, че за извършеното от подс. А. престъпление по
чл.345, ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до една
година или глоба от 500 до 1000 лева. Пропуснал е да констатира също, че в
депозираното споразумение страните по него са се съгласили на подс. А. за
въпросното престъпление да му се наложи при условията на чл.55, ал.1, т.2,
б.“б“ от НК наказание пробация, включващо следните пробационни мерки:
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от десет месеца с явяване
и подписване пред пробационен служител два пъти седмично, задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от десет месеца и
безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 120 часа годишно за
срок от една година.
Нормата на чл.55 от НК се прилага тогава, когато и най-лекото
предвидено в особената част за извършеното престъпление наказание се
явява несъразмерно тежко. В случай, че за дадено престъпление са
предписани две или повече алтернативни наказания, преценката по чл.55 от
НК за несъразмерно тежко наказание се прави по отношение на най-лекото от
алтернативно предвидените наказания. В хипотеза, че за дадено престъпление
са предписани две алтернативни наказания - лишаване от свобода или глоба,
необходимо е да се установи, че и най-лекото предвидено наказание глоба се
явява несъразмерно тежко, за да се наложи наказание при условията на чл.55
от НК, като при уреден в норма от особената част минимален размер на
глобата, съгласно чл.55, ал.2 от НК съдът може да слезе под най-ниския
предел най-много с една втора, но при спазване минималния предписан
размер на това наказание – 100 лева съгласно чл.47, ал.1, изр.2 от Общата част
на НК. Предвиденото в норма от особената част наказание глоба без
фиксиран минимален размер не се заменя с по-леко наказание, както това е
регламентирано в чл.55, ал.2 от НК за наказанията доживотен затвор,
5
лишаване от свобода и пробация.
В конкретния случай за извършеното престъпление по чл.345, ал.1 от НК
са предвидени алтернативно наказания лишаване от свобода или глоба от 500
до 1000 лева. С оглед на това преценката по чл.55, ал.1 от НК за несъразмерно
тежко наказание следва да се направи досежно по-лекото от двете
алтернативно предписани наказания, а именно глобата. За това наказание в
чл.345, ал.1 от НК е предвиден най-нисък предел – 500 лева, поради което
съобразно чл.55, ал.2 от НК същият може да бъде намален най-много с една
втора. Иначе казано, в хипотеза, че съдът наложи за въпросното престъпление
наказание глоба, следва да индивидуализира неговия размер в параметрите от
250 лева, съгласно чл.55, ал.2 от НК и до предвидения в чл.345, ал.1 от НК
максимум – 1000 лева.
Съобразно предписаната в чл.37, ал.1 от НК система на наказанията,
глобата е уредена в т.4 от този текст и се явява по-леко по тежест наказание в
сравнение с пробацията, уредена в т.2 на посочения текст. Недопустимо е при
условията на чл.55 от НК алтернативно предвиденото по-леко наказание
глоба да се заменя с по-тежкото наказание пробация.
Съгласно изложените принципни положения, следва да се приеме, че в
случая с одобряване на постигнатото между прокурора, подс. А. и неговия
защитник споразумение за решаване на наказателното дело съдът е допуснал
нарушение на материалния закон, като при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“
от НК е заменил по-тежко предвиденото за престъплението по чл.345, ал.1от
НК наказание лишаване от свобода с пробация, въпреки че е било възможно
налагане на предвиденото алтернативно по-леко за деянието наказание глоба
от 500 до 1000 лева.
Горните съображения, касаещи вида на наложеното на осъдения А.
наказание пробация за престъплението по чл.345, ал.1 от НК, мотивираха
апелативния съд да приеме, че определението от 10.06.2022г. по НОХД
№141/2022г. на Районен съд – Айтос, в частта, с която е било одобрено
постигнатото между подс. А., неговия защитник и представителя на Районна
прокуратура – Айтос споразумение за решаване делото, е постановено при
нарушение на материалния закон, защото неправилно е била приложена
нормата на чл.55, ал.1 от НК.
Посоченото нарушение на закона е формирало основание за отказ да се
одобри от съда постигнатото между страните в наказателния процес
споразумение за решаване на делото. В явно нарушение с процесуалната
разпоредба на чл.382, ал.7 от НПК, съдът е одобрил споразумението, въпреки,
6
че същото противоречи на закона, в частност на цитираните по-горе
материалноправни разпоредбите от НК. Изпълнявайки задължението си по
чл.382, ал.7 от НПК да следи за съответствие на внесеното споразумение със
закона и морала, необходимо е било съдът, на основание чл.382, ал.5 от НПК,
да предложи на страните промяна в споразумението в частта му, касаеща
наложеното на подс. А. наказание за престъплението по чл.345, ал.1 от НК и
ако страните не възприемат предложението, да откаже да одобри
споразумението и да предприеме разглеждане на делото по общия ред по
повод внесения обвинителен акт.
С определението по НОХД №141/2022г. на РС – Айтос, одобряващо
постигнатото между страните споразумение за решаване на наказателното
дело, на осъдения А. е било наложено явно несправедливо наказание
пробация, защото то не съответства на високата степен на обществена
опасност на осъдения А., който е три пъти осъждан за престъпления от общ
характер, като две от тези престъпления са такива по транспорта, съответно
по чл.343в, ал.3 вр. ал.1 от НК и по чл.343б, ал.3 от НК, а настоящото
престъпление по чл.345, ал.1 от НК е от същия вид и е извършено в
изпитателния срок на предходно осъждане, които данни убедително сочат на
липса на постигнат поправителен и превъзпитателен ефект от понесените
досега три санкции. За осъществяване на предписаните с чл.36, ал.1 от НК
цели спрямо осъдения А. е нужна наказателна репресия с по-висок интензитет
от уговорения между прокурора и подс. А. с процесното одобрено от
първостепенния съд споразумение.
В случая са нарушени процесуалните норми на чл.381, ал.5 и ал.6 от
НПК, които императивно изискват споразумението за решаване на делото да
се изготви в писмена форма, да съдържа съгласието на страните по всички
изрично указани в закона въпроси, да носи подписите на прокурора,
обвиняемия/подсъдимия и неговия защитник, да бъде придружено от писмена
декларация на обвиняемия/подсъдимия, в която същият да декларира, че се
отказва от съдебно разглеждане на делото по общия ред. В казуса
първоинстанционното производство е било образувано по повод на внесен
обвинителен акт. Съгласно чл.384, ал.1 от НПК първоинстанционният съд
може да одобри споразумение за решаване на делото, постигнато след
образуване на съдебното производство и до приключване на съдебното
следствие, но при спазване на условията и реда на глава 29 от НПК.
Следователно, независимо, че съдебното производство в случая е било
образувано по общия ред – с внасяне на обвинителен акт, след като страните
7
са се спогодили и желаят делото да се реши по диференцираната процедура
на Глава 29 от НПК, това е могло да стане при съблюдаване на всички
предписани от закона изисквания, в това число тези по чл.381, ал.5 и ал.6 от
НПК – да се изготви споразумение в писмена форма със съответното
съдържание и подписите на всички страни в процеса, както и писмена
декларация на подсъдимия, в която същият да декларира, че се отказва от
съдебно разглеждане на делото по общия ред. Липсата на писмено
споразумение, съдържащо съгласието на страните по визираните в закона
въпроси и носещо подписите на споразумелите се, ведно с отсъствието на
нарочна декларация на подс. А., че се отказва от съдебно разглеждане на
делото по общия ред, са препятствали възможността делото да се разгледа по
особената процедура на глава 29 от НПК. Наложително е било съдът да
изиска изготвянето в писмена форма на постигнатото между страните
споразумение, както и подписването на същото от всички страни по делото, а
също и писмена декларация, подписана от подсъдимия, че се отказва от
съдебното разглеждане на делото по общия ред, и едва след изпълнение на
тези условия да пристъпи към разглеждане на спора по специалния ред на
чл.381 и сл. от НПК.
Допуснатото нарушение на процесуалните норми на чл.381, ал.5, ал.6 и
ал.7 от НПК е съществено, защото е засегнало процесуалните права на
страните, като ги е лишило от възможността да атакуват пред въззивната
инстанция постановения съдебен акт, каквато възможност е предвидена в
чл.319, ал.1 от НПК за обжалване на присъдата. Това е така, защото
определението на първоинстанционния съд, с което е одобрено постигнатото
между страните в наказателния процес споразумение за решаване на
наказателното дело, е окончателно, съгласно чл.382, ал.9 от НПК и не може
да бъде обжалвано и протестирано пред горната съдебна инстанция.
По изложените съображения апелативният съд прие, че определението по
НОХД №141/2022г. на Районен съд – Айтос, с което е одобрено
постигнатото между подс. З. А. А., неговия защитник адв. Стефан Кенов и
прокурор от Районна прокуратура – Бургас, ТО – Айтос, споразумение за
решаване на делото и чиято отмяна се претендира по реда за възобновяване, е
постановено при допуснато съществено нарушение на материалноправната
разпоредба на чл.55 от НК, както и при съществено нарушение на
процесуалните правила по чл.381, ал.5, ал.6 и ал.7 от НПК.
Разгледаното искане на Главния прокурор за възобновяване на
посоченото наказателно дело, на основание чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1,
8
т.1 и т.2 от НПК, поради допуснато съществено нарушение на материалния и
процесуалния закон е основателно и следва да се уважи. При наличието на
посочените основания, в настоящата извънредна процедура апелативният съд
следва да възобнови производството по цитираното НОХД, да отмени
постановеното по него определение, с което е одобрено постигнатото между
страните в процеса споразумение за решаване на делото и да върне същото на
първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав, който да
упражни правомощията на съда по чл.382, ал.5 от НПК.
Ръководен от изложените съображения и на основание чл.425, ал.1, т.1
вр. чл.422, ал.1 т.5 вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, Бургаският апелативен
съд
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА приключилото наказателно производство по НОХД
№141/2022г. на Районен съд – гр. Айтос.
ОТМЕНЯ определение от съдебно заседание на 10.06.2022г. по НОХД
№141/2022г. на Районен съд – гр. Айтос, с което е одобрено постигнатото
между подс. З. А. А., неговия защитник адв. Стефан Кенов от Адвокатска
колегия – Бургас и прокурор от Районна прокуратура – Бургас, ТО – Айтос
споразумение за решаване на наказателното дело.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – гр.
Айтос.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9