№ 2248
гр. Варна, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Камелия Василева
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело №
20213110109695 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК от ИР. СТ. ИВ.,
СТ. СТ. Б., М. СТ. Б., К. Ат. М. и М. Ат. М. срещу Ив. С. Ив. за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на
Поземлен имот с идентификатор №***, находящ се в гр.Варна, р-н Владислав
Варненчик, с.о. „***“ с площ от 2295 кв.м., при съседи : ПИ с
идентификатори №№***.
Ищците твърдят, че са придобили процесния имот по наследство от
К.Т.П., починала на 05.04.1980г. като имотът бил възстановен по реда на
параграф 4к , ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ с Решение на ПК Варна №822/02.10.2001г. и
бил издаден протокол за въвод във владение №*** с НА ***, том III, рег.
№***г. на нот. с рег.№*** било признато, че Р.С. Б.а, ИР. СТ. ИВ. и М.С.С. са
собственици на имота при равни квоти по1/3 по наследство от К.П..
След смъртта на Р. Б.а и на нейния съпруг С. Б. нейната 1/3 ид.ч. се
наследила от С.Б. и М.Б..
На 21.12.2006г. М.С. продала на дъщеря си К.С.С. цялото си наследство
от майка й К.П., в което била включена 1/3 ид.ч. от процесния имот,като
продажбата била обективирана в договор с рег.№13299 на нот.№***. След
1
смъртта на К.С. нейната 1/3 ид.ч. от имота била наследена от К.М. и М.М..
Твърди се, че от въвеждането им във владение на имота през 2005г.
първо наследодателите на ищците, а след това и самите ищци са във владение
на процесния имот. Чрез геодезична фирма определили границите на имота и
поставили трайни знаци, с които го обозначили. От 2005г. имотът бил
деклариран в данъчната служба и заплащали дължимия данък и такса смет.
Владението им от 2005г. било и до сега спокойно и безпрепятствено, като
никой не бил предявявал претенции за имота към тях, не бил отблъсквал
владението им и не бил завеждал спорове относно собствеността срещу тях.
В края на 2020г. ищците взели решение за продажба на имота. За целта
пристъпили към снабдяване с необходимите документи вкл. и с
удостоверение за тежести. Учудването им било голямо, когато от СВ
установили, че техния имот се е водило дело за собственост между Ив. С. Ив.
и П. И. И..
С решение №418 по гр.д. №850/2019г. ВОС отхвърлил като
неоснователен и недоказан предявения от И.И. срещу П. И. иск с правно
основание чл.108 ЗС по отношение на процесния имот. С решение
№260014/08.09.2020г. Апелативен съд Варна отменил решението на ВОС и
признал за установено в отношенията между двамата, че И.И. е собственик на
процесния имот, като потвърдил решението в отхвърлителната част за
предаване на владението върху имота, тъй като не било установено, че П. И.
го владее или държи.
Излага се, че с това решение се оспорва правото им на собственост,
което обосновава правния им интерес да предявят отрицателен установителен
иск срещи И.И..
В срока по чл.131 ГПК ответната страна Ив. С. Ив. е депозирала
отговор, в който изразява становище за неоснователност на иска.
Не се оспорва формалното наличие на приключила през 2005г.
реституционна процедура по реда на ЗСПЗЗ по отношение на процесния
имот, с който той е възстановен на К.П.- наследодател на ищците.
Оспорва се някой от ищците да е присъствал на извършения през 2005г.
въвод в имота по реда на ЗСПЗЗ, както и че след въвода от тяхна страна са
били поставени трайни знаци, с които бил обозначен или извършването на
2
каквито и да е други правни или фактически действия, демонстриращи
собственическите им претенции.
Твърди, че е закупил имот с идентификатор *** на 08.01.2008г. с
уговорката с продавачите, че в действителност продавания имот е с площ 3
дка, като част от него фактически била и понастоящем продължавала да бъде
нанесения впоследствие като самостоятелен имот с идентификатор ***, за
който към него момент продавачите не разполагали с документ за
собственост. Въпреки уговорката продавачите не му прехвърлили
документално и останалата част от имота, като го уверили, че никой нямало
да има претенции за нея.
Твърди, че на място е нямало и никога не е имало обективирана граница
между двата имота, които и към 2008г. и понастоящем продължавали да са
оградени като общ имот, който той държи, облагородява ползва с
демонстрирано намерение, че е негов собственик. Твърди, че е декларирал и
заплащал данъци за двата имота. В частта от имота му, съвпадаща с
процесната според записванията в КККР, били налице засети от него дървета
и трасирани алеи, изградени били водопроводна мрежа и електроснабдяване,
налице била поставена СОД с камери, което изключвало твърденията на
ищците, че някога са влизали в имота и дори , че са го доближавали. В имота
имало изградена от ответника масивна сграда. Твърди, че всички тези
съществени по обем и вид действия продължили повече от 10 години – от
2008г. до настоящем, били очевидни за всеки, като сочи, че ако действително
ищците са имали собственически намерения към този имот, нямало правно и
житейски логично обяснение липсата на реакция от тяхна страна до
настоящия момент.
Твърди, че ищците никога не са осъществявали фактическа власт върху
имота, никога не са извършвали действия по неговата поддръжка, ограждение
или обозначаването му с ограда, табела или по друг начин. Твърди, че ищците
дори не знаят къде се намира имота, какво представлява и как изглежда.
Отправя искане да бъде прието, че е собственик на имота по давност въз
основа на давностно владение продължило от 08.08.2008г. до датата на
предявяване на иска и предявения иск да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
3
заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
С Решение №822/023.10.2001г. на ПК-Варна на наследниците на К.Т.П.
е признато право на възстановяване и е възстановено правото на собственост
върху имоти, подробно описани в т.I и т.II.
Със Заповед №0674/07.09.2005г. на Зам. Кмет на Община Варна е
наредено възстановяването на правото на собственост на наследниците на
К.Т.П. при условията на §4б, ал.1 ПЗР на ЗАСПЗЗ Р.С. Б.а, М.С.С. и ИР. СТ.
ИВ. върху новообразуван имот в м.“***“, землище Владиславово,общ.Варна,
кадастрален район №501, с идентификационен №*** с площ от 2295 кв.м.,
при граници : ид.№№***.
С Протокол за въвод във владение №80/05.10.2005г. на Община Варна
наследниците на К.Т.П. : Р.С. Б.а, М.С.С. и ИР. СТ. ИВ. са във въведени във
владение в имот №*** в м-ст“***“ с площ от 2295 кв.м.
С КНА за собственост върху недвижим имот ***0, том III рег.*** от
24.11.2005г. на нот. №***-М.Т., Р.С. Б.а, ИР. СТ. ИВ. и М.С.С. са признати за
собственици по наследство на място с площ от 2295 кв.м., находящо се в
гр.Варна, с.о. „***“, съставляващо ПИ №*** по ПНИ на м-ст“***“ от
землището на гр.Варна, при граници и съседи: имот №*** и имот №***.
С Договор за продажба на наследство от 21.12.2006г., заверен
нотариално с рег.*** от нот.№***-В.Г., М.С.С. е продала на дъщеря си К.С.С.
цялото си наследство – права и задължения от покойната й майка К.Т.П..
Представено е удостоверение за наследници на К.С.С., починала на
08.03.2014г. с наследници К. Ат. М. и М. Ат. М..
С Решение №260014/12.08.2020г., постановено по възз.гр.д.3231/2020г.
по описа на Апелативен съд Варна е отменено частично Решение
№418/12.03.2020г., постановено по гр.д. №850/2019г. и прието за установено
в отношенията между Ив. С. Ив. и П. И. И., че Ив. С. Ив. е собственик на имот
с идентификатор *** в гр.Варна, м-ст *** с площ 2295 кв.м., при граници
имоти с идентификатори : *** и ***, въз основана на непрекъснато, трайно и
явно давностно владение с намерение за своене, на основание чл.79,ал.1 ЗС,
продължило повече от 10 години, считано от 08.01.2008г.
Представен е инвестиционен проект за обект Жилищна сграда в ПИ ***
по плана на с.о. ***, гр.Варна.
Свидетелят В.Й.В. излага, че познава ответника повече от 14г. сочи, че
той има парцел в м-ст“***“ , който закупил преди 14г. през 2008г. след
закупуването му често ходела там. Събирали се през лятото доста често. След
предявяване на скицата на л.15 от делото свидетелката излага, че имотът на се
намира на около 200 м от околовръстния път от ж.к.Владиславово към
Летище. Преди камерите се завивало вдясно. Посочва, че пътя до мястото на
И. е отсечката, която започва от №54 до №9569 на скицата и че вратата за
имота се намира срещу №9569 и заема част от имот №*** и част от №***.
4
Портата била с ширина 8м, защото там минавали крановете, с които И.
работи. Вратата била точно срещу пътя. Насреща имало много голям гараж
около 20м на 20 м. зад гаража имало барабекю, а вляво малък гараж около 6м
на 6 м. от долната страна имало една малка врата, може би 6м на 6 м. повече
от половината от имота била бетонова настилка, а другата част била с райграс
и дървета/североизточната част от имота/ в халето и гаража имало ток и вода.
Имало и изкарана вода с маркуч, за да може да се полива. Имотът бил ограден
с масивна бетонова ограда и колчета, които били боядисани в зелено и с
мрежа. Оградил имота, когато закупил мястото, преди това мястото не било
оградено, а било с бодлива тел. заградил го през 2010г. и започнал строежа.
И. и сестрата на свидетелката, която живеела на семейни начала с него имали
ключове за този имот. От закупуването на имота само те двамата имали
достъп до него. Когато И. закупил имота, той бил поляна и нямало сграда в
него. В имота имало видеонаблюдение от четирите страни на големия гараж.
Свидетелят Венцислав Радославов Балинов излага, че е приятел с И. от
15-16 години. Той живеел в м-стта ***, посока Аксаково, след като свършат
автосалоните. Имотът бил преди камерите, преди да се излезе на пътя за
Аксаково в пресечка вляво, около 200 м навътре. Там му била базата и
крановете. След предявяване на скицата, находяща се на л.15 от делото
свидетелят посочва, че парцелът се намира по протежение на път №9569,
започва от парцел №*** и продължава до края на парцел №***. Точно срещу
пътя бил порталът. Имало голяма врата, за да могат да влизат камионите.
Вътре имало построена сграда – голям гараж 20м на 20м, за да могат
камионите да влизат спокойно. Гаражът започвал от северната граница на
имот №***. Отдолу имало по-малък портал, от който също можело да се
минава с камионче без проблем. В имота имало и малък гараж, където две
коли можели да влязат, около 6м. В източната част на имота имало овошки-
круши, сливи. Брали за ракия. До средата на имот №*** било бетонирано.
Имотът бил ограден от всички страни с бетонна ограда с железни колчета. На
големия гараж имало камери, осветление. И. закупил имота през 2008г. две
години след това през 2010г. започнал да строи. В имота имало вода, където
бил гаража имало и чешма, която била точно до овошките. Пред големия
гараж, където имало барбекю се събирали на банкет. Ключовете за имота се
държали о И. и за толкова години никой друг не бил влизал в този имот. При
повторния разпит свидетелят заявява, че при започване на строителство И. е
направил ограда, на имота в който строил, тъй като от кметството ,му казали,
че този парцел трябва да се огради. Забил бетонни колчета с мрежа. Оградата
била от горния до долния портал. Правели му проблеми от кметството и му
казали, че ако няма ограда, няма да му издадат разрешение за строеж. Махнал
тази ограда, след като взел разрешението за строеж. И. ползвал парцела след
тази ограда, заравнил го, изчистил го. Машините му стояли там. В него имало
един фургон, цистерна, съхранявал строителните материали и скелетата.
Свидетелят Недялко И. Недялко/първи братовчед на ищците С.Б. и
М.Б./ излага, че през 2004г. водил наследниците на К.П.- М., Р. и И. с колата
5
по местата. Те имали няколко места, в м-ст“***“ имали три. Имотът в м-ст
„***“ се намирал като се тръгне по бул.“Цар Освободител“ след автосалоните
вдясно имало една отбивка до някакви помещения на ВиК и оттам се влизало
наляво посока Аксаково, едно ъглово и срещу тях имало някакви сервизи,
голямо помещение с големи врати, което било срещу тяхното място.не бил
ходил в имота много години и не знаел какво има в него. Последно ходил
през 2008г. с Красимира- дъщерята на М.. Не знае от кого се стопанисва
имота в момента. Братовчедите му не владеели имота – не го стопанисвали и
обработвали.
Свидетелят В.Т.В. излага, че познава наследниците на К.П., трите
сестри и по-точно И. и дъщеря й С.. Те били стар варненски род и имали
имоти във Варна. имали значителен имот в м-стта „***“. Преди три, четири
или повече години ходили там. Той бил по бул.“Цар Освободител“ в
отклонени вдясно, преди да се стигне за разклона за Летището и за Аксаково.
По път с асфалтово покритие имало пътче вдясно около километър. Имотът
бил там с лице към булеварда и горните граници били на тази уличка. Ходил
в имота преди около 25г. първоначално, когато го възстановили и ги въвели
във владение. След това ходил и в по-късен момент някъде преди около седем
години. Първоначално имотът не бил ограден и със С. говорили, че трябва да
се извършат замервания, за да може да се поставят огради. В имота нямало
плодни насаждения, а само диворастящи. В имота имало нещо иззидано ниско
долу, в смисъл на постройка, сграда.
Съгласно заключението на проведената по делото СТЕ за процесния
поземлен с идентификатор *** по КК на р-н „Владислав Варненчик" е
действал План на новообразуваните имоти на СО „***". Друг предходен план,
в който попада процесния поземлен имот не е изработван. Планът на
новообразуваните имоти на СО „***" е одобрен със Заповед №РД-1-
7706/432/15.12.2003г. на Областен управител на област Варна. Процесният
поземлен имот е с идентификатор ***. ПИ *** по ПНИ е идентичен с ПИ ***
по КК, защото процесния поземлен имот по ПНИ е интегриран в КК без
промени в границите му.ПИ *** по ПНИ на СО „***" е с площ 2295кв.м. с
граници: кадастрален район - ***, кадастрален район - *** и поземлени имоти
с идентификатори: *** и ***.В кадастралният регистър на плана на
новообразуваните имоти за собственици на процесния имот са записани: Р.С.
Б.а, М.С.С. и ИР. СТ. ИВ., всичките с документ за собственост Н.А.№ ***.С
Решение №2А/22.05.1997г. е одобрен комбинирания план на мест. „***" в
землището на кв."Владиславово“. От комбинирания план е видно, че
процесния поземлен имот по ПНИ включва: ПИ ***, ПИ *** и ПИ *** по КП
на мест. „***". В разписният лист към КП за собственик на ПИ 848 е записан
П.Н.Й. (самонастанил се), а ПИ *** и ПИ 9574 са без вписани собственици.
Трите поземлени имота са в територията на ПИ 210 по План на старите
имотни граници. В кадастралният регистър за собственик на ПИ 210 е
записана К.Т.П..Поземленият имот описан с идентификатор ***.*** и с площ
2295 кв.м. в м. „***" по ПНИ, с граници и съседи: ПИ 501*** - на Мария
Янкова, ПИ ***-път - на Община Варна и друга селищна територия е
6
идентичен с процесния поземлен имот с идентификатор *** с площ 2295кв.м.
по КК на р-н „Владислав Варненчик", СО „***" при граници: кадастрален
район - ***, кадастрален район - *** и поземлени имоти с идентификатори:
*** и ***. Процесният поземлен имот и поземления имот описан в Н.А ***,
том III, рег.№ ***г., представляват част от ПИ 210 по КП на Стари имотни
граници към Помощен кадастрален план ма м. „***", описан в Решение
№822/02.10.2001г. на Поземлена комисия Варна. Понастоящем процесният
поземлен имот е ограден от северната, източната и южната граници с масивна
ограда изградена от бетонна ивична основа със зид с височина до 60 см и
метални пана. Между процесния поземлен имот и имота с идентификатор ***
няма ограда. На южната граница има изградена врата. В процесния поземлен
имот има изградени пристройка към сграда построена в ПИ *** и отделен
масивен гараж. На част от територията на процесния поземлен имот, около
сградите, е изградена бетонова площадка. Бетоновата площадка и сградите са
осветени от външни осветителни тела монтирани на железни стълбове в
процесния поземлен имот.При огледа на място експертът е установил, че към
сграда с идентификатор ***.1, попадаща изцяло в ПИ ***, е пристроена
масивна пристройка от метална конструкция, която обхваща разстоянието от
съществуващата сграда до източната граница на имота, а останалата част
попада в процесния имот. Сградата построена в ПИ *** и пристройката са
конструктивно и функционално свързани. Външното стълбище за втория етаж
на сграда ***.1 влиза в контура на пристройката. При изследване състоянието
на процесния поземлен имот в Goole Earth е установено, че към м. април
2012г. сградата в ПИ *** е в строеж и стълбището е видимо. Сградата изцяло
попада в ПИ ***. ПИ *** е ограден с паянтова ограда изградена от бетонови
колове и оградна мрежа. Процесният поземлен към мес.04.2012г. е неограден.
От извършената справка в Служба ТСУ при Кметство „Владислав
Варненчик" не се установява наличие на издавани строителни книжа за
строежи в процесния поземлен имот.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи :
По предявения отрицателен установителен иск с правно основание
чл.124,ал.1 ГПК в тежест на ответника е при условията на главно и пълно
доказване да установи собственическите си права по отношение на процесния
имот.
Не е спорно по делото и от ангажираните доказателства се установвяа,
че е налице успешно проведена в полза на ищците реституция, която ги
легитимирали като собственици на имота по силата на наследствено
правоприемство от К.П., което от своя страна обосновава и правния им
интерес от предявяване на иск по реда на чл.124,ал.1 ГПК за отричане правата
на ответника.
Съобразно разпоредбата на чл. 99 ЗС правото на собственост се изгубва,
ако друг го придобие или собственикът се откаже от него. В тази връзка
7
следва да се изследва наличието на заявените собственически права от
страна на ответника, а именно изтекла ли е в полза на същия придобивна
давност т.е. налице ли са предпоставките по чл.79,ал.1 ЗС за придобиване на
имота, които да изключат правата на ищците.
Фактическият състав на соченото от ответника придобивно основание
по чл.79,ал.1 ЗС включва два елемента : владение и изтичане на предвидения
от закона срок. Владението следва да отговаря на признаците, посочени в
чл.68, ал.1 ЗС, а именно несъменено и спокойно упражняване на фактическа
власт върху вещ, която владелецът следва да е осъществявал лично или чрез
друго лице, считайки тази вещ за своя.
Не е спорно по делото, че ответникът е собственик на съседния на
процесния имот, а именно имот №***, закупен от него през 2008г.
За установяване на твърденията на ответника за осъществено давностно
владение върху имот №*** са събрани гласни показания чрез разпит на
свидетелите Валентина Вичкова и Венцислав Балинов. Същите описват
подробно местоположението и състоянието на имота през годините, като
впечатленията им датират още от 2008г., когато И.И. е закупил съседния
парцел №***. При предявяване на скицата, находяща се на л.15 от делото и
двамата свидетели посочват, че имотът на И. обхваща парцели №*** и №***
без да правят разграничение между тях, като ги определят като един имот,
който е владян и се владее от ответника. При извършения допълнителен
разпит свидетелят Балинов сочи, че е била налице необходимост от поставяне
на разграничение, ограда на границата на имот №*** с имот №*** с оглед
започване на строителство през 2010г. в имот №*** предвид изискванията на
кметството. Сочи, че макар за известен период между двата имота да е
имало ограда / което се установява да е налице към 2012г., съобразно
заключението по СТЕ/, процесният №*** е бил стопанисван и ползван от
ответника като същият го е изчистил и заравнил, и държал в него
строителните отпадъци от строежа, цистерна, фургон, скелетата за строежа и
камиони. Разказаното от двамата свидетели обосновава категоричния извод,
че именно ответникът е осъществявал владение върху имота, предмет на
делото за сочения от него период, вкл. и към настоящия момент. Фактът на
временно поставяне на ограда, която да разграничи двата имота, съгласно
изискванията на чл.157,ал.7 ЗУТ и която е била налична към 2012г. не
разколебава изводът в тази насока и не може да повлияе върху
достоверността и доказателствената стойност на всички останали събрани по
делото доказателства, сочещи несъмнено за осъществена фактическа власт от
страна на ответника. Логично е при реализирането на строежа в парцел №***
ответникът да изпълнява изискванията на администрацията, предвид и че към
датата на започване на строежа и периода на изпълнението му /2010-2012г./
същият не е разполагал с годен собственически титул за имот №***. Дори и
изложеното да не бъде споделено следва да се приложи презумпцията на
8
чл.83 ЗС, доколкото не се установява в периода на съществуването на ограда
между двата парцела процесният да е бил владян от другиго. Съобразно
заключението по СТЕ процесният имот е ограден с обща ограда с ПИ №*** и
заедно представляват един имот. В процесния поземлен имот има изградени
пристройка към сграда построена в ПИ *** и отделен масивен гараж. На част
от територията на процесния поземлен имот, около сградите, е изградена
бетонова площадка. Бетоновата площадка и сградите са осветени от външни
осветителни тела монтирани на железни стълбове в процесния поземлен имот.
Същевременно съдът отчита, че свидетелите на ищците разполагат с
откъслечни и непоследователни впечатления от имота и то назад в годините,
предвид изложеното от тях, че са го посещавали преди същия да бъде
реституиран, придружавайки част от ищците. Липсват каквито и да е било
данни ищците да са упражнявали фактическа власт върху имота, вкл. и през
процесния период.
Установява се също, че ответникът е своил имота като е обективирал
намерението си в тази връзка и външно, протипоставяйки правата си на трето
лице, за което е и било образувано гр.д. № гр.д. №850/2019г. по описа на
ВОС, като с Решение №260014/12.08.2020г., постановено по
възз.гр.д.3231/2020г. по описа на Апелативен съд Варна същият е бил признат
за собственик по давност.
Реституционната процедура за ищците е завършила с влизане в сила на
Заповед №674/07.09.2005г., откогато е възможно да им се противопостави
давностно владение или за заявения от ответника период 08.01.2008г. /когато
същият е закупил съседния имот №***/ до датата на предявяване на иска е
изтекъл необходимия давностен срок, с оглед и на което ответникът се
легитимира като собственик по силата на придобивна давност спрямо ищците.
Предвид изложеното съдът намира,че ответникът е собственик на
процесния имот на основание заявеното от него придобивно основание
давностно владение, с оглед и на което предявеният отрицателен
установителен иск се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
По разноските :
В полза на ответника следва да се присъдят направените от него
разноски, съгласно представения списък по чл.8 ГПК, които следва да се
възложат в тежест на ищците на основание чл.78,ал.3 ГПК, както следва :
2 500 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
9
ОТХВЪРЛЯ предявения от ИР. СТ. ИВ., ЕГН: ********** с адрес
гр.София, кв.Симеоново, ул.***, СТ. СТ. Б., ЕГН: ********** с адрес
гр.София, ул.“***, М. СТ. Б., ЕГН: ********** с адрес гр.София, ж.к.“***, К.
Ат. М., ЕГН: ********** с адрес гр.София,ул.“*** и М. Ат. М., ЕГН:
********** с адрес гр.София, ул.*** срещу Ив. С. Ив., ЕГН: ********** с
адрес гр.Варна, ж.к.“*** с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на
Поземлен имот с идентификатор №***, находящ се в гр.Варна, р-н Владислав
Варненчик, с.о. „***“ с площ от 2295 кв.м., при съседи : ПИ с
идентификатори №№***.
ОСЪЖДА ИР. СТ. ИВ., ЕГН: ********** с адрес гр.София,
кв.Симеоново, ул.***, СТ. СТ. Б., ЕГН: ********** с адрес гр.София, ул.“***,
М. СТ. Б., ЕГН:********** с адрес гр.София, ж.к.“***, К. Ат. М., ЕГН:
********** с адрес гр.София,ул.“*** и М. Ат. М., ЕГН: ********** с адрес
гр.София, ул.*** да заплатят на Ив. С. Ив., ЕГН: ********** с адрес
гр.Варна, ж.к.“*** сумата от 2500 /две хиляди и петстотин/ лева,
представляваща направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването му
пред Варненския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10