№ 14539
гр. София, 30.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20221110156580 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45
ЗЗД.
Ищецът ФИРМА твърди, че на 29.03.2019 г., в гр. София, на бул. „Цар Борис 3“, на
100м. след кръстовището с ул. „Бъкстон“, е реализирано ПТП с участието на МПС
„Ситроен С1“ с рег. № ******, управлявано от Т. М., която предприема забранен „обратен
завой „ и удря МПС „БМВ“ с рег. № ******, собственост и управляван от Б. С.. Поддържа,
че съобразно изготвения между страните двустранен констативен протокол за ПТП от
29.03.2019г. причините за произшествието се дължат на противоправното поведение на
водача на МПС с рег. № ******. Сочи, че МПС „БМВ 120Д“ с рег. № ****** е било
застраховано по застраховка „Автокаско“ в ФИРМА със застрахователна полица №*****,
валидна към датата на събитието, като за него е заведена щета № ***** и след направена
оценка на щетата е било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 4281,16лева.
Ищцовото дружество поканило застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
виновния водач да заплати застрахователно обезщетение, като такова било изплатено в
размер на 3764лева , като останал незаплатен остатък от 517,1лева , който се претендира в
настоящото производство. Ищецът претендира и законна лихва от датата на исковата молба.
Ответникът ФИРМА оспорва иска, като поддържа, че с изплатената от него сума на
ищеца в размер на 3764лева, е погасил задължението. Оспорва уврежданията по предното
панорамно стъкло на застрахования при ищеца автомобил да са настъпили в резултат на
процесното ПТП , тъй като местоположението и характерът им не съответства на механизма
на ПТП . Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди. В случая посочените предпоставки са налице.
С определението от 14.03.2023 г. всички факти, включени във фактическия състав на
вземането и некасаещи неговия размер, са обявени за безспорни между страните. Ето защо и
на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за доказано.
Спорен между страните е единствено въпросът, в какъв размер е възникнало
регресното вземане. За отговор на същия съдът съобразява съдебната практика, постановена
по реда на касационния контрол - решение № 52 от 08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г. на
ВКС, І ТО, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи
застрахователното обезщетение единствено по действителната стойност на вредата /без
овехтяване/ към момента на настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под
минималните размери, установени в Методиката. Именно стойността на вредите без
овехтяване следва да се вземе предвид при съобразяване на горепосочената съдебна
практика. Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на
негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за
постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването
на вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид
спецификата на увредената част/. Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим
за възстановяване на вещта, като делинквентът/застрахователят на гражданската му
отговорност понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите.
В този смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от Постановление № 7/1978г. на
Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната отговорност за
вложените нови части не се взема предвид изхабяването на вещта/.
Съгласно заключението на САТЕ пазарната стойност на ремонта на щетите без
овехтяване , т.е. по средни пазарни цени е в размер на 2994,22лева , като стойността
необходима за възстановяване на челно стъкло на л.а. „БМВ 120Д“ с рег. № ****** по
средни пазарни цени е 370,79лева , като вещото лице е отбелязало, че последното също е
подменено. Регресното вземане възниква в размера на по-малката от двете суми – на
2
действителните вреди и на извършеното плащане, а в случая - в размера на действителните
вреди . Доколкото в настоящото производство съобразно заключението на вещото лице,
което съдът кредитира като обективно, безпристрастно и пълно, се установи , че общата
стойност на вредите вкл. с подмяна на челно стъкло е в размер на 3365,01лева , и доколкото
ответникът е изплатил на ищеца сумата в размер на 3764лева по регресната претенция/
факт, обявен за безспорен между страните/, то следва , че исковата претенция на ищеца за
незаплатен остатък от обезщетение за сумата от 517,16лева се явява неоснователна и
недоказана, и следва да се отхвърли .
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да
бъдат присъдени своевременно поисканите разноски в размер на 360 лева /от които 200 лева
– депозит за САТЕ; 60лв.- депозит за свидетел и 100 юрисконсултско възнаграждение ,
определено в минимален размер предвид липсата на фактическа и правна сложност на
делото/ . Предвид изхода на делото на ищеца не се следват разноски за производството
разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от ФИРМА , ЕИК ******* срещу
ФИРМА , ЕИК ****** ИСК на основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане
на сумата от 517,16 лева, представляваща незаплатено регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” за вреди на лек
автомобил марка „БМВ 120 Д“ с рег. № ****** , причинени от пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 29.03.2019 г. в гр. София и разходи за определянето му, заедно
със законната лихва от 19.10.2022 г. до погасяване на задължението .
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ФИРМА , ЕИК ******* да заплати на
ФИРМА , ЕИК ****** сумата от 360,00 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3