Присъда по дело №579/2024 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 11
Дата: 26 март 2025 г. (в сила от 11 април 2025 г.)
Съдия: Иван Димитров Бедачев
Дело: 20245310200579
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 28 октомври 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 11
гр. Асеновград, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Иван Д. Бедачев
СъдебниВеличка Анд. Тръпкова

заседатели:Людмила М. Запрянова
при участието на секретаря Ася Р. Иванова
и прокурора Д. З. А.
като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Наказателно дело от общ
характер № 20245310200579 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
І. ПРИЗНАВА подсъдимия С. И. И., роден на ** българин, български
гражданин, с основно образование, неженен, безработен, неосъждан, последен
известен адрес: ** с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че: На 08.04.2022
г. в землището на гр. Асеновград, обл. Пловдив, на Моминския път, в
съучастие като съизвършител с М. И. И. е причинил на Г. Н. Д. средна телесна
повреда, изразяваща се в черепно-мозъчна травма, представляваща
разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което и на
основание чл. 129 ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20 ал. 2, във вр. с ал. 1
от НК, във вр. с чл. 54 ал.1 от НК го ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА И
ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното на подсъдимия С. И. И. наказание от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ
МЕСЕЦА за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
ІІ. ПРИЗНАВА подсъдимия М. И. И., роден на ** българин, български
гражданин, с основно образование, неженен, безработен, неосъждан, последен
известен адрес: ** с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че: На 08.04.2022
г. в землището на гр. Асеновград, обл. Пловдив, на Моминския път, в
съучастие като съизвършител със С. И. И. е причинил на Г. Н. Д. средна
телесна повреда, изразяваща се в черепно- мозъчна травма, представляваща
1
разстройство на здравето, временно опасно за живота поради което и на
основание чл. 129 ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20 ал. 2, във вр. с ал. 1
от НК, във вр. с чл. 54 ал.1 от НК го ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА И
ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното на подсъдимия М. И. И. наказание от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ
МЕСЕЦА за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимия С. И. И. да
ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр. Пловдив,
сумата от 105,30 лева, както и в полза на Държавата, по бюджета на съдебната
власт, бюджетна сметка на Районен съд – Асеновград, сумата от 40 лева, и
двете суми представляващи направени разноски по делото.
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимия М. И. И. да
ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр. Пловдив,
сумата от 105,30 лева, както и в полза на Държавата, по бюджета на съдебната
власт, бюджетна сметка на Районен съд – Асеновград, сумата от 40 лева, и
двете суми представляващи направени разноски по делото.
ПОСТАНОВЯВА по отношение на приложеното по делото веществен
доказателство - 1 бр. компактдиск, ДА ОСТАНЕ приложен по делото, след
влизане на присъдата в сила.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в петнадесетдневен срок от
днес пред Окръжен съд – Пловдив.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И
Към присъда по НОХД № 579/2024 г. на РС-Асеновград, ІІ н.с.
Районна Прокуратура – Пловдив ТО-Асеновград е повдигнала
обвинение:
І. Против подсъдимия С. И. И., за това че: На 08.04.2022 г. в землището
на гр. Асеновград, обл. Пловдив, на Моминския път, в съучастие като
съизвършител с М. И. И. е причинил на Г. Н. Д. средна телесна повреда,
изразяваща се в черепно-мозъчна травма, представляваща разстройство на
здравето, временно опасно за живота. Престъпление по чл. 129 ал. 2, във вр. с
ал. 1, във вр. с чл. 20 ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК.
ІІ. Против подсъдимия М. И. И., за това че: На 08.04.2022 г. в землището
на гр. Асеновград, обл. Пловдив, на Моминския път, в съучастие като
съизвършител със С. И. И. е причинил на Г. Н. Д. средна телесна повреда,
изразяваща се в черепно- мозъчна травма, представляваща разстройство на
здравето, временно опасно за живота. Престъпление по чл. 129 ал. 2, във вр. с
ал. 1, във вр. с чл. 20 ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК.
Съдебното производство протече при условията на чл. 269 ал. 3 т. 1, т. 2
и т. 3 и ал. 4 от НПК, като съдът допусна разглеждането на делото в
отсъствието на подсъдимите С. И. И. и М. И. Илев,след като прецени ,че това
не би попречило за разкриване на обективната истина . Същите бяха
представлявани от служебен защитник в лицето на адв. Л. М..
Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото обвинение и предлага
на подсъдимите С. И. И. и М. И. И. да се наложи наказание лишаване от
свобода за срок от 1 година и 6 месеца,за всеки от тях, чието изпълнение да
бъде отложено на основание чл. 66 ал.1 от НК за срок от три години.
Защитникът на двамата подсъдими – адв. М. пледира за оправдателен
диспозитив по отношение на подсъдимия М. И., поради липсата на нанесен
удар от негова страна по отношение на пострадалото лице, довел до
причиняване на средната телесна повреда. По отношение на подсъдимия С.
И., моли съда за наказание към минимума, предвид наличието на
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно осем
месеца лишаване от свобода, което да бъде отложено по смисъла на чл. 66 от
НК.
Съдът на базата и след анализ на събраните по делото доказателства,
намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият С. И. И. е роден на ** българин, български гражданин, с
основно образование, неженен, безработен, неосъждан, последен известен
адрес: с. ***, с ЕГН **********

Подсъдимият М. И. И., роден на ** българин, български гражданин, с
основно образование, неженен, безработен, неосъждан, последен известен
адрес: с. ***, с ЕГН **********.
Свидетелите Г. Н. Д., Й. Б. Е., Е. К. Д., Т. Е. И. и А. А. Д., както и
обвиняемите С. И. И. и М. И. И. работели на птицевъден обект, който се
1
намирал на Моминския път в землището на гр. Асеновград. Управител на
птицефермата бил свидетелят Д. А. П.. На 08.04.2022г. свидетелите Г. Н. Д., Й.
Б. Е., Е. К. Д., Т. Е. И. и А. А. Д. и подсъдимите С. И. И. и М. И. И. били на
работното си място. Свидетелят Г. Д. през целия ден докато бил на работа
употребявал алкохол ,като изпил голямо количество бира, около два стека и
бил силно алкохолно повлиян. Освен това същия изпушил и цигара с
марихуана. В следобедните часове на същия ден между свидетелят Г. Д. и
подсъдимите С. И. и М. И. възникнал скандал във връзка с налична между тях
стара вражда. Г. Д. ударил шамар на С. И., намесил се и М. И. и същите
започнали да се карат на висок глас. Свидeтелят Г. Д. изкарал и нож, който
държал на кръста си го държал в ръка. Конфликтът бил преустановен с
помощта на свидетелите Й. Б. Е., Е. К. Д. и Т. Е. И., като свидетелката Д. взела
ножа от ръката на Г. Д. и го прибрала. Около 20:00 ч. на същата дата-
08.04.2022 г. приключил работния процес и свидетелите Г. Н. Д., Е. К. Д. и А.
А. Д. тръгнали заедно към паркинга на птицефермата. След тях на около десет
метра вървели подсъдимите С. И. И. и М. И. И. и други техни колеги. След
като свидетелите Г. Н. Д., Е. К. Д. и А. А. Д. стигнали до автомобила на
свидетелката Е. К. Д., последната го отключила. През това време
подсъдимите С. И. И. и М. И. И. извадили от автомобила на свидетеля Й. Б. Е.
мотика и дървена бухалка. Подсъдимият С. И. И. се приближил до свидетеля
Г. Н. Д. и го ударил с мотиката по тила. Свидетелят Г. Н. Д. паднал на земята и
тогава двамата обвиняеми С. И. И. и М. И. И. започнали да го бият с мотиката
и бухалката. Удряли го по главата и гърдите, като почти всичките удари
попадали в лицето му. Малко по- късно към паркинга на птицефермата се
насочили свидетелите Й. Б. Е. и Т. Е. И., които последни напуснали работното
място. При това те видели свидетелят Г. Н. Д. проснат на земята, с кръв по
устата. Свидетелят Й. Б. Е. забелязал, че подсъдимите С. И. И. и М. И. И. се
спускали да бият свидетеля Г. Н. Д.. След като се приближил до тях,
свидетелят Й. Б. Е. не им позволил да го удрят повече, при което започнал да
ги дърпа и да ги възпира. Свидетелят Й. Б. Е. видял как подсъдимият М. И. И.
успял да ритне с крак свидетеля Г. Н. Д. по лицето. Свидетелят Й. Е. убедил
подсъдимите С. И. и М. И. да се качат в неговия автомобил и ги закарал до
дома им в с. Богданица. От дома си двамата позвънили на тел. 112 и съобщили
на полицията за инцидента и за стореното от тях. Пострадалия Г. Н. Д.
останал да лежи на паркинга на птицефермата в безпомощно състояние Имал
кръв по устата и тила и доста избити зъби. На мястото бил повикан
медицински екип, който транспортирал свидетеля Г. Д. до УМБАЛ „Свети Г.“
гр. Пловдив. Той бил в безсъзнание, неконтактен и хъркал. Бил приет за
лечение в УМБАЛ „Свети Г.“ гр. Пловдив, като пролежал 7 дни и бил изписан
на 16.04.2022 г.
От заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза,
изготвена от вещото лице д-р Г. се установява, че при описания инцидент на
Г. Н. Д. е било причинено: Черепна-мозъчна травма с контузия на мозъка;
кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в дясно слепоочно и челно;
кръвоизлив под паяжиновидната мозъчна обвивка двустранно и счупване на
дясната тилна кост. Тези травматични увреждания са получени по механизма
на удар и/или притискане с/или върху твърд тъп предмет и е възможно да са
получени така, както се съобщава в материалите от ДП, а именно при нанесен
2
побой с дървен предмет и крака, при инцидент от 08.04.2022г.
По механизма на причиняването си тези увреждания добре отговарят да
са били причинени по начина описан от пострадалия, а именно при нанесен
побой с дървета на твърдяната от него дата 08.04.2022 г. Съдът възприе и
кредитира заключението на вещото лице в пълна степен, тъй като намира, че
то е обективно, обосновано и пълно, съдържа професионално обоснован и
компетентен отговор на всички поставени въпроси и е изготвено от вещо
лице, доказан специалист в съответната област на специални познания.
За да постанови присъдата си, Съдът прие за безсъмнено установена
именно така описаната фактическа обстановка, която се установява от
следните доказателствени средства, които съдът кредитира а именно:
показанията на свидетелите Г. Н. Д., А. А. Д., Д. А. П., Е. К. Д., Т. Е. И., Й. Б.
Е. и М. А. А., както и от писмените доказателства, събрани в досъдебното
производство, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени
към доказателствата – копия от медицински документи, справка за съдимост и
характеристична справка за подсъдимите, протоколи за оглед на веществени
доказателства, както и от заключението на изготвената СМЕ-за. При
установяване на главния факт, а именно нападението и нанасянето на
вредоносните удари от двамата подсъдими по пострадалия Д. съдът кредитира
в пълна степен показанията на свидетелката Е. К., която е непредубеден
свидетел очевидец и лично и от непосредствено близост е възприела целия
инцидент . Показанията на тази свидетели са логични, пълни и
последователни и са в пълен синхрон с обективните находки – телесните
увреждания, установени по–късно по тялото на пострадалия. Те са
потвърждават, както от всички останали гласни доказателства – показанията
на останалите свидетели, така и от писмените доказателства. При
установяването на фактическата обстановка съдът ползва и приобщеното по
делото веществено доказателство – компакт диск изпратен от Д-я НС 112,
съдържащ запис на обаждането на самите подсъдими след деянието до ЕЕ№
112, в което те сами съобщават за инцидента на органите на полицията.
Поради непротиворечивостта на всички доказателства и доказателствени
средства по отношение на главния факт, съдът намира, че авторството на
двамата подсъдими С. И. и М. И. в извършването на изпълнителното Д.ие е
установено по несъмнен начин.
Съдът намира за безспорно установен и втория обективен елемент от
състава на престъплението, а именно вида на причинената телесна повреда.
Както вече се коментира, същото което покрива медико-биологичните
признаци на чл. 129 ал.2 от НК е именно черепно-мозъчната травма, довела до
разстройство на здравето, временно опасно за живота. Този факт се
установява безспорно от показанията на свидетелите и от приложените
писмени доказателства – медицински документи. Съдът намира този факт за
безспорно установен на базата на заключението на СМЕ-за, което е
еднопосочно и категорично по отношение на причиненото телесно увреждане,
както и допълнителните обяснения, дадени при разпита на вещото лице в
съдебно заседание, което изключително подробно мотивира заключението.
Ето защо и при така установената по несъмнен начин в хода на
настоящото производство фактическа обстановка, Съдът намира, че с
деянието си подсъдимите С. И. И. и М. И. И. в съучастие като съизвършители
3
са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл. 129 ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20 ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК.
От обективна страна, двамата подсъдими на посочената дата 08.04.2022
г. са нанесли удари с мотика и с дървен кол /бухалка по тила и тялото на
пострадалия Г. Н. Д., в резултат на което същият паднал на земята, след което
двамата подсъдими С. И. И. и М. И. И. при условията на съвместен умисъл са
му нанесли множество удари с мотиката и бухалката по главата, лицето и
гърдите, при което му било причинено черепно-мозъчна травма,
представляваща разстройство на здравето, временно опасно за живота, с което
и е причинена средна телесна повреда.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимите при форма
на вина пряк умисъл, като същите са съзнавали общественоопасния му
характер, предвиждали са настъпването на общественоопасните му последици
и са желаели настъпването им, за която форма на умисъла свидетелствуват
силата и броя на ударите, което са довели и до съставомерният резултат.
При индивидуализиране на наказанието на подсъдимите, Съдът отчете
като отегчаващи вината обстоятелства факта, че нападението е извършено по
начин и със средства при което потенциално е било възможно настъпването
на много по–тежък резултат. Като смекчаващи вината обстоятелства се възпре
липсата на предишни осъждания по отношение на двамата подсъдими и
наличието на предходен конфликт, провокиран от самия пострадал. За да
определи справедливо наказание съдът се съобрази с горните обстоятелства,
но като основен критерий прие степента на обществената опасност на
деянието, което с оглед на сравнително тежкия съставомерен резултат, съдът
намира за по-висока в сравнение с типичните Д.ия от същия вид. Ето защо,
съдът определи по отношение на всеки един от подсъдимите наказание
лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, като оразмери
същото между минимума и средната част на предвидения в закона диапазон.
Съдът прецени, че за постигане целите на наказанието и за поправянето на
подсъдимите, не е наложително същите да изтърпят реално така определеното
им наказание, а и останалите предпоставки на нормата на чл. 66 ал.1 от НК са
налице, тъй като до настоящият момент същите не са осъждани на лишаване
от свобода за престъпление от общ характер. Ето защо, съдът отложи
изпълнението на така наложеното по отношение на всеки от подсъдимите
наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Според преценката на Съда именно това наказание като вид и размер се явявя
съответно на степента на обществена опасност на деянието и дейците и най –
добре би изпълнило целите посочени в разпоредбата на чл. 36 от НК.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на
подсъдимите, Съдът възложи направените по делото разноски в размер на
105,30 лева, които всеки от тях да заплати по сметка на ОД на МВР гр.
Пловдив, като и сумата от 40 лв., които всеки от тях да заплати по бюджета на
съдебната власт, бюджетна сметка на Районен съд – Асеновград.
По отношение на вещественото доказателство – 1 бр. компактдиск,
съдът постанови същото да остане приложено по делото, след влизане на
присъдата в сила.
Причините за извършване на престъплението са липсата на чувство за
4
отговорност от страна на подсъдимите по отношение на собствените им
действия и постъпки и незачитане на установения и утвърден в страната
правов ред и телесната неприкосновеност на личността.
По изложените мотиви, Съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5
Съобщи за изтекли лични данни