М О
Т И В
И
- към присъдата на ОС Кюстендил по внохд 267/2020 -
Прокурор при РП Дупница протестира
присъда № 20 от 17.02.2020г., постановена по нохд 91/2019г. по описа на РС Дупница, с
която подсъдимия Г.В.П. ***, е признат за невинен и оправдан в извършване на
престъпления от общ характер по чл.195 ал.1 т.4 вр.чл.194 ал.1 и по чл.323 ал.1 НК. Изразява се становище за неправилност на присъдата, като се иска отменянето
й и постановяване на нова такава, с която П. да бъде признат за виновен по
повдигнатите му обвинения с налагане на наказания „лишаване от свобода“ за
извършване на всяко от престъпленията, като размерът им бъде определен в
съответствие с разпоредбата на чл.54 НК.
Присъдата е и обжалвана от адв.Е.А. –
повереник на частните обвинители Л.В.В. и В.В.М., последният и граждански ищец.
Посочва, че присъдата е неправилна, включително и в частта, с която е отхвърлен
като неоснователен предявеният от М. против П. граждански иск за заплащане на
сума от 3039 лв, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди.
Настоява за отмяна на присъдата с искане за постановяване на нова, с която
подсъдимият бъде признат за виновен в+ извършване на престъпленията с налагане
на наказания „лишаване от свобода“, както и уважаване в пълен размер на
предявения граждански иск.
Представителят на ОП Кюстендил поддържа
подадения протест. Изразява
становище, че присъдата следва да бъде отменена и постановена нова такава, с
която подсъдимия бъде признат за виновен в извършване на престъпленията с
налагане на наказания „лишаване от свобода”.
Адв.А. поддържа подадената жалба по
изложени в нея доводи.
Подсъдимият настоява за потвърждаване
на протестираната присъда. Посочва, че не е присвоявал намиращи се в имота
движими вещи, а ги е изнесъл и оставил на публично място.
Неговият защитник – адв.Г., пледира за
потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.
Окръжен съд Кюстендил, след цялостна
проверка на атакуваният съдебен акт, намира следното :
Фактическата обстановка е изяснена от
страна на първоинстанционния съд в пълнота и с малки изключения, правилно. От
събраните по делото доказателства се установява следното:
Подсъдимият Г.В.П. е роден на
***г***. Видно справка за съдимост / л.37 от ДП/, П. е осъждан, както следва:
- с влязло в сила на
23.10.2013г. определение на СпНС, постановено по нохд 1347/ 2013г. са му
наложени наказания „лишаване от свобода” за срок от 2 години с отлагане на
изтърпяването за изпитателен срок от 4 години, както и „глоба“ от 2 500лв
– за извършени през периода 2011–10.07.2012г. престъпления от общ характер по
чл.354в НК.
С договор № 44/
06.06.1983г., сключен между Председателя на ОбНС гр.Станке Димитров и П.П.,
жител на гр.Свиленград, на последния било отстъпено правото на строеж за
изграждане на жилищна сграда върху парцел № ІІІ в кв.7 по плана на с.Делян,
общ.Дупница. Издадено било и разрешение за строеж № 126 от 25.05.1984г. С
нотариален акт № 123 т.І нот.д. № 266/1996г. на нотариус при РС Дупница П.и
неговата съпруга А.П.продали на Н.Н.едноетажна масивна жилищна сграда в
състояние „карабина“ със застроена площ от 72 м2, построена на основание
отстъпено право на строеж върху държавна земя, образуваща парцел VІ за имот
пл.№ 55 в кв.VІІІ по плана на с.Делян.
С нотариален акт № 40 т.І
рег.№ 613 дело № 29/ 2016 от 10.03.2016г. на нотариус с район на действие РС
Дупница Н.и съпругата му Л. Н.продали на Л.В.В. – свидетел и частен обвинител
по делото, едноетажна масивна жилищна сграда в състояние груб строеж – 100%, с
площ от 72 м2, построена с отстъпено право на строеж в УПИ VІ-55 в кв.VІІІ по
плана на с.Делян.
Независимо от направените
отразявания в нотариалните актове, отстъпеното с договора от 06.06.1983г. право
на строеж не било реализирано. На място през неустановен период от време преди м.март 2016г. били изградени единствено
стоманобетонови основи и плоча на височина половин метър над нивото на парцела.
Други строителни дейности не били предприемани. В имота отново през неустановен
период от време преди 10.03.2016г. била изградена и дървена постройка /барака/
с ламаринен покрив. Парцелът не бил ограден.
В съседен на имота парцел
живеел частния обвинител и граждански ищец В.М.. През 2011г. М. закупил от
завод с.Драговищица 1200 бр. тухли, тип „четворка Форати“, както и 600 бр.
употребявани цигли /керемиди/ - от свои познати. Тухлите и керемидите складирал
в УПИ VІ-55. След закупуването на този имот от Л.В. – негова дъщеря, М. оградил
имота, като поставил железни колове и мрежа.
Междувременно, на
14.12.2015г. подсъдимият П. *** заявление, с което посочил че желае да закупи УПИ
VІ-55 в кв.VІІІ по плана на с.Делян. През м.март 2016г. от страна на Община
Дупница бил изготвен и изпратен до подсъдимия отговор на заявлението, в който
било отразено че посоченият УПИ представлява частна общинска собственост с
отстъпено право на строеж, поради което не подлежи на разпоредителни сделки по
общия ред.
На 13.07.2016г. идентично
заявление до Кмета на Община Дупница подала и Л.В., като приложила към него
нотариалния акт от 10.03.2016г. и скица на имота. На 25.08.2016г. от Община
Дупница бил изготвен и изпратен отговор на заявлението, в който бил посочен
редът за придобиване на общински имот и необходимите за това документи.
На 29.07.2016г. Г.П.
повторно подал до Кмета на Общината искане за купуване на имота, оформено като
молба. В нея посочил, че отстъпеното право на строеж не е реализирано. От страна на Община Дупница
отново бил изготвен и изпратен отговор, в който било посочено че в момента тече
процедура по продажба на имота, поради което молбата му не може да бъде
удовлетворена.
На 31.08.2017г.
подсъдимият П. подал ново заявление до Кмета на Община Дупница, в което
посочил, че е собственик на УПИ VІІ-56 в кв.VІІІ по плана на с.Делян и
обосновал намерението си да закупи УПИ VІ-55. Изложил доводи относно липсата на
реализирано строителство в него – наличието единствено на основи на строеж и
стари строителни материали, коментирал направените от Л.В. искания за купуване
на парцела и съдържанието на нотариалния акт от 10.03.2016г.
С оглед твърденията на
подсъдимия, от страна на Община Дупница били предприети действия за
установяване естеството на извършеното в УПИ VІ-55 строителство. Със заповед от
06.11.2017г. на Кмета на Общината била съставена комисия от 4 общински
служители, сред които и св.Ш.и К., която да извърши проверка и оглед на място.
На 07.11.2017г. Комисията посетила с.Делян и извършила проверка, в хода на
която било установено че УПИ VІ-55 в кв.VІІІ по
плана на селото не е застроен. Установили наличието на бетонов фундамент –
стоманонобетонови основи и плоча на кота +0.45м. Фундаментът бил видимо стар и
олющен, стени и покривна конструкция на сградата, както и електро- и Вик
инсталации, не били изпълнени. Комисията изготвила констативен протокол, в
който били отразени констатациите от проверката. Сред тях не фигурирали
строителните материали, складирани от св.В.М., както и дървената барака.
На 06.12.2017г. в
Община Дупница постъпило ново заявление от св.В.. В него посочила, че през
2016г. е купила къща, изградена в УПИ VІ-55. Същата била с пропаднал покрив,
поради което го отстранила. Това довело до навлажняване и разрушаване на
стените, а тя като собственик на няколко етапа съборила къщата. Със заявлението
В. поискала да й бъде отстъпено право на строеж в имота или да бъдат заверени
нови строителни проекти, които тя е готова да представи.
С писмо от
22.12.2017г. Кметът на Община Дупница уведомил В., че с оглед на констатираното
от назначената комисия фактическо положение и проявения интерес за закупуване,
УПИ VІ-55 в кв.VІІІ по плана на с.Делян ще бъде продаден по реда на чл.35 ал.1 ЗОС – чрез провеждане на публичен търг с явно наддаване.
Със заповед на Кмета
на Общината от 22.02.2018г. въз основа на решение на ОбС Дупница била открита
процедура за продажба на имота чрез публичен търг. Л.В. обжалвала пред АдмС
Кюстендил обявяването на публичен търг, но с определение от 23.03.2018г. по
адм.д. 121/2018г. жалбата й била оставена без уважение, а производството –
прекратено.
Търгът бил проведен на
19.03.2018г. и спечелен от подсъдимия Г.П.. Съставената за неговото провеждане
комисия предложила на Кмета на Общината да бъде сключен договор за продажба на
имота със спечелилия участник при предложената от него цена – 3 395 лв.
На 24.04.2018г. Л.В.
подала в РП Дупница жалба против Г.П., в която посочила че преди няколко дни
подсъдимият е отишъл при баща й и го предупредил, че имотът е негов и следва да
бъде освободен.
Със заповед от
22.05.2018г. П. бил обявен за спечелил публичния търг с явно наддаване, а на
08.06.2018г. между Община Дупница и него бил сключен договор за покупко-продажба
на имота. На същата дата – 08.06.2018г., бил оформен протокол за предаване на
имот – общинска собственост, въз
основа на сключения договор. Протоколът бил съставен от комисия, в която
влизали общински служители : свидетелите Ш.-
юрисконсулт, К. и й.. Въз основа на него имотът, предмет на публичния
търг, бил предаден на подсъдимия. Протоколът бил подписан както от членовете на
комисията, така и от П., с отбелязване че имотът е в добро състояние и
незастроен. Складираните в имота тухли и керемиди, както и бараката, отново не
били посочени.
Независимо, че в долния
ляв ъгъл на протокола било отразено, че е съставен в с.Делян, членовете на
комисията реално не посетили селото. Предаването на имота на подсъдимия било
извършено документално и без реален въвод на място, тъй като такава била
практиката при провеждане на търгове.
През м.април 2018г. между В.М. и
подсъдимия възникнала разправия, тъй като частния обвинител влязъл в имота, за
да вземе оставена от него малогабаритна селскостопанска техника. Наложило се на
място да идват полицейски служители, с чието съдействие М. успял да изпълни
намерението си. На 05.07.2018г. свидетелят отишъл в РУ МВР гр.Дупница,
придружен от своите съпруга и дъщеря, с намерението да подаде жалба срещу П.. В
полицейското управление бил уведомен, че имотът е продаден на подсъдимия.
Няколко дни по – късно
подсъдимият П. се уговорил със свой приятел - св.П.Ш., да му помогне при
изнасянето на тухлите и керемидите от парцела, доколкото свидетелят притежавал лек автомобил „Мицубиши” и ремарке за него. На 12.07.2018г. Ш.отишъл с автомобила и ремаркето на
място, като двамата пристъпили към изнасянето на строителните материали.
Най – напред започнали да
товарят тухлите, като след натоварването на ремаркето вещите били
транспортирани и изхвърлени извън селото – встрани от пътя в близост до реката.
Успели да направят няколко курса, като при товаренето на поредното ремарке
покрай имота случайно минал техен общ познат – св.Николай П.. Последният видял,
че товарят тухли в ремарке, прикачено към джип, и ги попитал какво правят. П.
отвърнал, че си чисти двора. Докато подсъдимия и Ш.разговаряли с П., на място
дошъл служител на РУ МВР гр. Дупница – св.Д.Т., изпратен по повод на подаден от
частния обвинител сигнал за влезли в имота му лица. Т. разговарял с подсъдимия
и с излезлия навън частен обвинител, след което устно им разпоредил да
преустановят всякакви действия спрямо имота и се върнал в управлението.
По-късно изготвил докладна записка относно постъпилия сигнал и извършените от
него действия.
Малко след потеглянето
на полицая, подсъдимият и Ш.продължили да товарят тухлите в ремаркето и да ги
превозват до
мястото извън пътя. В рамките на деня успели да натоварят и превозят всички
тухли и керемиди, като керемидите били изхвърлени на сметището на селото.
В същия ден св.М. ***
жалба, в която посочил че е складирал върху сграда, собственост на неговата
дъщеря, 3000 бр.тухли, част от които подсъдимия П. и негови приятели са успели
да изнесат с джип и ремарке. На следващия ден частния обвинител подал жалба и
до РУ МВР гр.Дупница, в която посочил че подсъдимият е изнесъл тухли, керемиди,
дървена кочина и желязо, приготвено за направа на порта.
След 2 седмици – на
27.07.2018г. подсъдимият П. наел строителна техника – багер, собственост на Д.Ш.и
управляван от него. Подсъдимият му обяснил, че следва да бъдат разрушени и
разчистени бетоновите основи и плоча. С трактора Ш.започнал да разрушава
основите и плочата, което било забелязано от св.М.. Същият веднага подал сигнал
до спешен телефон 112, че се разрушава сграда в с.Делян. Сигналът бил препратен
до РУ МВР гр.Дупница и около 11.00ч. на място пристигнал полицейски служител –
св.К.Г.. Същият установил в имота подсъдимия и Д.Ш., трактор с угасен двигател
и полуразрушени бетонови основи. Съставил протокол за оглед на
местопроизшествие и извършил фотозаснемане с оглед изготвяне на фотоалбум.
На 04.09.2018г. от
прокурор при РП Дупница било образувано ДП за извършено на 12.07.2018г. в
с.Делян престъпление по чл.194 ал.1 НК. На 21.09.2018г. в качеството на свидетел
бил разпитан В.М., който посочил че са му отнети 3000 тухли, 2500 цигли, тон и
половина желязо, дървен материал от кочина с покривна ламарина.
В рамките на ДП били
назначени и изготвени от в.л.Р.Х. две съдебно - оценителни експертизи. Според
първата от тях – л.61 от т.І на ДП, към 12.07.2018г. стойността на 3000 тухли
възлиза на 2100 лв, тази на 2000 цигли /приета фира от 20%/ – 300 лв и на
1500кг желязо за скрап – 270 лв. Според втората – л.64 от т.І на ДП, стойността
на разрушените бетонови основи с площ от 72м2 възлиза на 3600лв, тази на 40
бр.дъски – 252лв и на 3 бр. поцинковани ламарини – 117лв.
В хода на първоинстанционното производство била назначена и изпълнена от
в.л.Й.А. съдебно оценителна експертиза – л.305 от нохд 91/2019г. по описа на РС
Дупница. С оглед естеството на поставената
задача, в.л. посетило
с.Делян и извършило оглед на местата, където по данни на подсъдимия са
изхвърлени тухлите и циглите. Тухлите се намирали на открито, встрани от пътя и
в близост до реката, като част от тях били счупени. На място не били оставени
цигли. Такива не били установени от в.л. и на сметището на селото, поради
заравняването му с валяк.
Според заключението на
в.л., тухлите са с размери 250/250/120, тип четворка „Форати“ и единичната им
средна пазарна цена към 12.07.2018г. възлиза на 0.55 лв. Към същата дата
единичната средна пазарна цена на 1 бр. керемида втора употреба възлиза на 0.20
лв.
В хода на въззивното
производство са проведени допълнителни разпити на св.В.М., както и на в.л.Р.Х.
и Й.А.. Видно от показанията на св.М., тухлите са закупени от него нови през
периода 2011-2012г., като свидетелят настоява че броят им е бил 3000. От страна
на Окръжният съд е поставена допълнителна задача на в.л.А., с оглед
установяване стойността на тухлите към датата на придобиването им от М. и към
12.07.2018г.
Видно от експертно
заключение на в.л.А. – л.38 от внохд 267/2020г., единичната стойност на тухлите
към периода 2011-2012г. възлиза на 0.49 лв, а към 12.07.2018г. – 0.43лв.
Така описаната
фактическа обстановка не се различава съществено от приетата от страна на
районния съд, макар да са налице известни разминавания досежно част от вещите,
посочени в обвинителния акт – наличието в имота към 12.07.2018г. на дървена
барака, както и броя на тухлите и циглите. Тя се установява от събраните в хода
на досъдебното и съдебно производство доказателства, а именно – показанията на
св.П., й., Ш.а, К., Т., Г. и З., от
експертните заключения на в.л. от писмените документи, съдържащи се в ДП и
допълнително приети такива от страна на районния съд, посочени подробно по -
горе в хода на изложението, отчасти от : обясненията на подсъдимия, от
показанията на св.П.Ш., В.М., Л.В., Ц.М., депозирани пред първоинстанционния
съд в с.з. от 09.05.2019г.
На първо място, Окръжният съд намери
че не следва да бъде давана вяра на част от обясненията на подсъдимия П. – в
частта от тях, с която твърди че не е знаел тухлите и циглите да са собственост
на В.М.. Установява се от събраните по делото доказателства, че още през
м.април 2018г. подсъдимият е предупредил М., че имотът вече е негов и следва да
бъде освободен. А единствените вещи, които са се намирали в него и чрез чието
преместване той е могъл да бъде освободен, са били строителните материали.
Окръжният съд не намира
за достоверни и част от показанията
на четиримата горепосочени свидетели, депозирани на 09.05.2019г. Съдът не
приема за обективно твърдениeто на св.Ш., че намиращите се в имота тухли са били складирани в него
повече от 15 години. То се опровергава по категоричен начин от показанията на
св.М., който подробно обяснява кога и откъде са закупени те, както и от тези на
св.Валентина З., депозирани в с.з. от 22.07.2019г.
Съдът не приема за
достоверни изложените пред първоинстанционния съд твърдения на св.М., че в имота са се намирали и други
вещи, освен складираните тухли и керемиди, а именно: тон и половина желязо,
както и това на М., че броят на складираните строителни материали е бил
съответно 3000 тухли и 2500 керемиди. Тези твърдения се опровергават по
категоричен начин от показанията на св.П.Ш., участвал непосредствено в
товаренето и изхвърлянето на строителните материали. От тях е видно, че в имота
не е имало желязо, а броят на тухлите и керемидите е бил не повече съответно от
1200 и 600. Независимо, че Ш.е приятел на подсъдимия, показанията му са
последователни и логични. Свидетелят обосновава изводите си относно броя на
строителните материали и с вместимостта на използваното ремарке.
Окръжният съд намери също така, че не следва да бъде давана вяра и на
твърденията на св.В. и М., според които в имота е имало построена сграда, която
към момента на купуването й от първата, е била в лошо състояние и с пропаднал
покрив, наложило нейното събаряне. Независимо, че в нотариалния акт от
10.03.2016г. е посочено, че предмет на покупко - продажбата е масивна жилищна
сграда в състояние груб строеж, Окръжният съд приема че такова строителство –
надстрояване на бетоновите основи и бетоновата плоча, на практика не е било
извършвано. В подкрепа на този извод са показанията на св.Ш.и К., извършили
през 2017г. проверка в имота, без да установят каквито и да е следи от
извършено строителство върху фундамента. Още по – категорични са показанията на
св.З., която посочва че през 2011г. имотът е бил незастроен, с изградена плоча
и струпани върху нея тухли и цигли. Очевидно е, че поддържаната от В. теза,
изложена най – напред в заявлението за купуване на имота, е целяла именно
придобиването му по привилегирована процедура.
С оглед
установяване стойността на вещите, посочени в обвинителния акт, в хода на
наказателното производство са назначени и изпълнени няколко експертни
заключения. Стойността на строителните материали – тухли и цигли, в рамките на
ДП е определена от в.л.Р.Х. / л.61 от т.І на ДП/, при единична такава към 12.07.2018г.
0.70 лв за тухла и 0.15 лв за керемида. Изрично е посочено от страна на в.л.,
че стойността на тухлите е определена за нови такива.
В хода на
първоинстанционното производство е изпълнена съдебно оценителна експертиза /
л.305 от нохд 91/2019г. на РС Дупница/, като според заключението на в.л.Й.А.
единичната средна пазарна цена към 12.07.2018г. за тухла възлиза на 0.55 лв, а
тази на 1 бр. керемида втора употреба възлиза на 0.20 лв.
Както бе посочено по –
горе, в хода на въззивното производство на в.л.А. е поставена допълнителна
задача, като в изготвената от нея допълнителна съдебно оценителна експертиза /
л.38 от внохд 267/2020г./, единичната стойност на тухлите към 12.07.2018г. е
0.43лв.
Окръжният съд намери, че разминаванията в
единичните стойности на строителните материали в тези експертни заключения се
дължат на различните задачи, които са поставяни на в.л. Затова като обективни и
обосновани в пълна степен със събраните по делото доказателства следва да се
приемат изводите на в.л.А. относно единичната стойност на тухлите и керемидите
към 12.07.2018г. – 0.43 лв за тухла и 0.20 лв за керемида, посочени в експертни заключения, приети съответно от
въззивния и първоинстанционния съд.
За да постанови
атакуваната присъда, Районният съд е приел, че подсъдимия Г.П. не е осъществил
от обективна и субективна страна съставите на престъпления от общ характер
съответно по чл.195 ал.1 т.4 вр.чл.194 ал.1 и по чл.323 ал.1 НК. Съображенията на първоинстанционния съд могат да бъдат обобщени в
няколко групи:
- по отношение на
обвинението за извършване на престъпление по чл.195 ал.1 т.4 вр.чл.194 ал.1 НК : подсъдимият е извършил разпореждане с
тухли и цигли, собственост на М., като ги е разтоварил извън собствения си
имот. Но с това си разпореждане не е прекъснал фактическата власт на
собственика, доколкото вещите са оставени на празен общински парцел. Освен
това, предварително е бил предупредил М. да ги премести, последният е имал тази
възможност, но не го е сторил.
За останалите вещи,
посочени в обвинителния акт – 1.5 тона желязо, чамови дъски и поцинкована
ламарина, не са налице доказателства, че са се намирали в имота.
- по отношение на обвинението за извършване на
престъпление по чл.323 ал.1 НК : твърдяното от прокуратурата като
оспорвано от подсъдимия право на собственост на Л.В. върху сграда – груб
строеж от 72 кв.м., не е съществувало. Такава сграда не е била изграждана - не
е съществувал годен обект, върху който да се упражнява то. Подсъдимият П. е
придобил собствеността върху недвижимия имот по установения ред, чрез
осъществяване на правно регламентирани действия. Същият е имал правото да
премахне бетоновия фундамент, доколкото това е било в правомощията му да се
разпорежда със собствения си имот.
Окръжният съд споделя
напълно изводите на първоинстанционния съд относно липсата на извършено от
страна на Г.П. престъпление по чл.323 ал.1 НК и намира, че не следва да ги
преповтаря. Правото на строеж, учредено през 1983г., не е било реализирано в
установения в чл.67 от ЗС 5 – годишен срок, като е погасено в полза на
собственика на имота. Изградените в него бетонови основи и плоча не са
представлявали самостоятелен обект - недвижим имот, който да бъде обект на
разпоредителна сделка. Следователно, Л.В. не е могла да придобие правото на
собственост. Парцелът е бил собственост на Община Дупница, която с оглед нереализираното
право на строеж реално е била собственик и на разрушения от подсъдимия бетонов
фундамент. А с придобиването на собствеността върху УПИ VІ-55, Г.П. е станал
собственик и на бетоновите основи и плоча.
Що се отнася до изводите на районния съд по
отношение на другото обвинение – за извършване на престъпление по чл.195 ал.1 т.4 вр.чл.194 ал.1 НК, въззивният съд намира същите за частично
основателни.
Правилно и обосновано
РС Дупница е преценил, че не са събрани доказателства относно наличието в имота
към 12.07.2018г. на 1 500 кг желязо, собственост на М.. Подсъдимият
правилно е оправдан, както за кражбата на това желязо, така и за отнемането на посочените в обвинителния акт чамови дъски и 3 бр.
поцинкована ламарина. Окръжния съд, за разлика от районния такъв, приема за
безспорно установено че в имота е била изградена дървена барака. Но за нейното
разрушаване, съответно разпореждането с дъските и ламарината, от които е била
изградена, не може да бъде ангажирана наказателната отговорност на П.. Видно от
показанията на св.М. ***, дървената барака се е намирала в имота преди да
„закупят имота“. Следователно, както към м.март 2016г., така и към момента на
провеждане на търга бараката е принадлежала на собственика на парцела, т.е.
Община Дупница.
Чамовите дъски и поцинкованите ламарини не са били собственост на св.М. или
на членове на неговото семейство. А данни по делото за наличието на друг дървен
материал, собственост на М. и съхраняван заедно със строителните материали, не
са налице.
От друга страна, с
натоварването в ремарке и изхвърлянето на намиращите се в УПИ VІ-55 тухли и
цигли / керемиди/, подсъдимият Г.В.П. е осъществил състав на престъпление от
общ характер по чл.195 ал.1 т.4 вр.чл.194 ал.1 НК. От обективна страна е налице отнемане на
чужди движими вещи от владението на собственика, без негово съгласие и с
намерението противозаконно да ги присвои, като за извършване на кражбата е
използвано МПС. От субективна – деецът е съзнавал общественоопасния характер на
своето деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и
го е искал.
На първо място,
същият е съзнавал много добре че тези движими вещи са собственост на В.М.,
макар и да се намират в придобит от него имот. Предупредил е собственика да ги
изнесе, но М. не го е сторил. С натоварването и изхвърлянето на тухлите и
керемидите П. не само трайно е прекъснал владението на собственика им и е
установил свое такова, но и се е разпоредил с тях по собствено усмотрение.
Подсъдимият много добре е знаел не само чия собственост са вещите, но и че М. е
съсед на имота. Ако е имал намерение единствено да изнесе строителните
материали с цел освобождаване на имота, то нищо не му е пречило да ги премести
пред дома на М. или в близост до него.
Съзнавал е също
така, че за отнемане на вещите използва
моторно превозно средство, доколкото ремаркето е било прикачено и теглено от
автомобил.
Предвид гореизложеното, с оглед наличието на повдигнато срещу подсъдимия обвинение и постъпили против оправдателната присъда протест от прокурор и жалба от
частен обвинител, въззивният съд се възползва от
правомощията си по чл.334 т.2 вр.чл.336
ал.1 т.2 пр.1 НПК, като отмени
отчасти присъдата на РС Дупница – в частта, с която П. е признат за невинен и оправдан
в извършване на престъпление от общ характер по
чл.195 ал.1 т.4 вр.чл.194 ал.1 НК досежно 1200 бр. тухли на стойност
516 лв и 600 бр. керемиди на стойност 120 лв, както и е отхвърлен предявен от В.В.М. ***, против него граждански
иск за заплащане
на сума от
636 лв, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 12.07.2018г., като и постанови нова такава, с която го призна за виновен в извършване
на това престъпление.
За да постанови
своята присъда, Окръжният съд взе предвид и действителното количество на
вещите, различно от посочените в
обвинителния акт 3 000 тухли и 2 500 цигли, а именно - 1 200
тухли и 600 цигли. Съобрази и изводите на в.л.А. относно единичната стойност на
тухлите и керемидите – 0.43 лв за тухла и 0.20 лв за керемида – както при
определяне стойността на предмета на престъплението, така и на уважената част
от гражданския иск.
В този смисъл,
изложените в протеста на прокурора и въззивната жалба на адв.А. доводи са
частично основателни.
Не може да бъде
споделено виждането както на прокурора,
така и на повереника, че П. не е имал правото да разрушава бетоновия фундамент,
а е следвало да се обърне към съда, т.е. да предяви против Л.В. граждански иск.
Подсъдимият е бил собственик на недвижимия имот, както и на трайно прикрепените
към него вещи. И с разрушаването на фундамента не е извършил посоченото в
обвинителния акт деяние по чл.323 ал.1 НК – да осъществи самоволно и не по
установения от закона ред едно свое предполагаемо право, а именно правото на
собственост върху сграда груб строеж. Още повече, категорично се установява от
събраните по делото доказателства, че такава сграда не е съществувала.
Същевременно,
изложените от прокурора и адв.А. доводи за извършване на престъпление по чл.195
ал.1 т.4 вр.чл.194 ал.1 НК, са основателни, но досежно част от посочените в
обвинителния акт движими вещи, а именно - 1200 бр. тухли и 600 бр. керемиди. Затова и съдът ги споделя отчасти, по съображения изложени по –
горе.
При определяне наказанието на
подсъдимия се взеха предвид всички обстоятелства, имащи значение за
отговорността му. Обществената опасност на деянието е висока – увредени са
обществените отношения, свързани с правото на собственост. Обществената опасност на подсъдимия е ниска,
от друга страна –
същият е неосъждан. При значителен превес на
смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът наложи на П.
наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година. Прецени, че с оглед
постигане в пълнота на целите по чл.36 НК, изтърпяването на това наказание
следва да бъде отложено по реда на чл.66 ал.1 НК, като определи изпитателен
срок от 3 години.
С извършването на
престъплението на пострадалия собственик В.М. са причинени имуществени вреди, в
размер общо на 636 лв, представляващи равностойността на 1200
бр. тухли и 600 бр. керемиди. С оглед на
предявен от М. против подсъдимия П. граждански иск, подадени протест и жалба,
последната и предвид отхвърлянето изцяло на гражданския иск, Окръжният съд го
уважи отчасти до този размер. Уважи и направеното искане за присъждане на
сторените разноски за повереник.
Осъди подсъдимия П. да заплати
сторените досежно обвинението по чл.195 ал.1 т.4 вр.чл.194 ал.1 НК разноски,
като постанови другите да останат за сметка на държавата.
Потвърди присъдата на РС
Дупница в останалата й част.
По така изложените мотиви
Окръжния съд постанови своята присъда.
Председател
:
Членове: