№ 840
гр. Варна, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Евгения Мечева
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20223110109338 по описа за 2022 година
при участието на секратаря Росица Чивиджиян,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „ВИК-В.”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„П.” № 33, срещу Й. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к. „М.”, бл.
25, вх. Б, ет. 5, ап. 29, обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми:
сумата 123.18 лв., представляваща 1/3 част от дължимата главница в общ
размер от 369.55 лв. по редовен отчет за реално доставени, ползвани и
неплатени ВиК услуги по партида с абонатен № 1271698 за периода
01.04.2019 г. – 01.04.2020 г., за които има издадени фактури за периода
03.05.2019 г. – 02.04.2020 г., за обект, находящ се в гр. Варна, ж. к. „М.”, бл.
25, вх. Б, ет. 5, ап. 29, ведно със законната лихва върху главницата от 123.18
лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда – 23.03.2022 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата 27.52 лв., представляваща 1/3
част от сбора от обезщетението за забава в общ размер от 82.57 лв. върху
дължимата главница за периода 02.06.2019 г. – 20.03.2022 г., като в периода
13.03.2020 г. – 09.04.2020 г. не е начислявано обезщетение за забава в
съответствие с чл. 6 ЗМДВИП и пар. 5 от ЗИД на ЗМДВИП, които суми са
предмет на Заповед № 2198/04.04.2022 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 3655/2022 г. по описа на
ВРС, XLVI състав.
1
В исковата си молба и уточняващата молба към нея от 03.08.2022 г.
ищецът „ВИК-В.” ООД излага, че в качеството си на ВиК оператор, съгласно
чл. 2, ал. 1 ЗРВКУ, предоставя ВиК услуги за имот, находящ се в гр. Варна, ж.
к. „М.”, бл. 25, вх. Б, ет. 5, ап. 29. Ползваните ВиК услуги на този адрес се
отчитат по партида с клиентски номер 1271698. Твърди, че ответницата има
качеството на потребител на ВиК услуги, тъй като е съсобственик на
водоснабдения имот, придобит по наследство от майка й К.Ж.К.а, починала
на 04.03.2020г. Посочва, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по образуваното ч. гр. д. № 3655/2022
г. по описа на ВРС, XLVI състав, за дължимите от ответницата суми за
ползваните, но неплатени ВиК услуги в обекта. Поддържа, че е предявил иск
за установяване на вземането си в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, предвид
дадените от съда указания в този смисъл. По изложените съображения моли
предявените искове да бъдат уважени. Претендира присъждане на сторените
в заповедното и в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
Ответницата Й. В. Д., чрез назначения й особен представител – адв. Г.
П., е депозирала писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1
ГПК. Поддържа становище за допустимост, но неоснователност на
предявените искове. Счита, че не е доказано твърдението, че ответницата е
потребител на ВиК услуги за процесния имот. Оспорва представената
Справка за недобора на частен абонат, доколкото не е ясно как е формиран
размерът на главницата и лихвите. Посочва, че не са представени
доказателства, установяващи начина и датите на отчитане на водомера в
присъствие на абоната. Оспорва приложения към исковата молба Опис за
отчети на абонат № 1271698 от Таблет … до 02.04.2020 г. Поддържа, че
ищецът не е ангажирал доказателства за начина на начисление на
изразходваното количество питейна вода, както и че тези количества вода са
доставени и потребени от ответника. В условията на евентуалност прави
възражение за изтекла погасителна давност за вземанията. По изложените
съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът се
представлява от юрк. Пламенка В., която заявява, че поддържа подадената
искова молба и моли предявените искове да бъдат уважени.
Ответната страна се представлява от назначения особен представител
адв. Г. П., която поддържа становище за неоснователност на исковите
претенции и моли същите да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
2
По настоящото дело е приобщено ч. гр. д. № 3655/2022 г. по описа на
ВРС, XLVI състав, от което е видно, че в полза на ищеца е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу
ответницата за сумите, предмет на установителния иск. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ГПК. Във връзка с
дадените от съда указания заявителят е предявил иск за установяване на
вземанията си в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД:
От представената справка /л. 26 от делото/ по лице от Служба по
вписванията – Варна за лицето К.Ж.К.а, ЕГН **********, се установява, че
същата е собственик на процесния апартамент № 29, находящ се в гр. Варна,
ж. к. „М.”, бл. 25, вх. Б, ет. 5.
Видно от удостоверение за наследници от 04.06.2020 г. К.Ж.К.а е
починала на 04.03.2020 г. и е оставила за свои наследници децата си Д.В.Д.,
Ж.В.Д. и ответницата Й. В. Д..
Тоест, всеки един от тримата наследници се легитимира като носител на
1/3 ид. част от правата и задълженията, включени в наследството на
починалия наследодател /по аргумент от разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗН/.
Именно в тази връзка ищецът е поискал издаването на заповед за
изпълнение по образуваното ч. гр. д. № 3655/2022 г. по описа на ВРС, XLVI
състав, срещу всеки един от тримата наследници за съответната припадаща
им се част от задълженията. Наследникът Д.В.Д. е погасил изцяло
задълженията си към ищеца, а Ж.В.Д. е извършил частични плащания, след
което в полза на заявителя е издаден изпълнителен лист срещу длъжника за
част от претендираните суми /последният е приложен към корицата на
заповедното дело/.
От представената по делото /л. 77 – л. 77/ справка от СВп – Варна се
установява, че е наложена възбрана по отношение на притежаваната от
ответницата 1/3 ид. ч. от процесния имот в полза на Община Варна.
По делото е изслушано заключението по допуснатата и приета без
възражения съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Я. Л., съгласно
което за процесния период има издадени фактури за ползвани в имота ВиК
услуги на обща стойност 369.55 лв., като 1/3 част от задължението възлиза на
сумата 123.18 лв. Неплатени към датата на проверката са фактурите, издадени
в периода 07.01.2020 г. – 02.04.2020 г. на обща стойност 97.56 лв. След
запознаване с предоставените от ищеца карнети вещото лице е констатирало,
че за процесния обект има съответствие между записаните в карнетните листи
показания и начислените суми по фактурите. Начислените суми са въз основа
на реални показания, отчетени с електронен карнет /таблет/.
В обясненията си, дадени в проведеното по делото открито съдебно
заседание, вещото лице посочва, че към настоящия момент не са платени
посочените в заключението 4 фактури или остатъкът от 97.56 лв. Всичко
3
останало е платено. Върху предходните фактури обезщетението за забава
също е погасено. Само върху тези фактури, по които не е платен остатъкът, не
е погасено и обезщетението за забава.
Представен е констативен протокол от 21.02.2023 г. за смяна на
водомера в процесния обект, включително и снимка на водомера, от които се
установява, че показанието на процесния водомер е 787 куб. м., до което
именно са начислени дължимите суми за ползваните в обекта ВиК услуги по
издадените фактури.
От съвкупния анализ на представените по делото доказателства съдът
приема, че може да бъде направен обоснован извод, че процесният обект –
апартамент № 29 е водоснабден и че в него са ползвани ВиК услуги през
процесния период, както и че ответницата има качеството „потребител” на
съответните ВиК услуги по смисъла на разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 от
Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор „ВИК-В.” ООД и пар. 1, ал. 1, т. 2, б. „б” от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги. Ответницата е придобила
собствеността върху 1/3 ид. ч. от имота по силата на наследствено
правоприемство от починалата й майка.
Следва да се отбележи, че след извършена служебна проверка с оглед
представената в съдебно заседание справка от СВп – Варна относно
ответницата и вписаната искова молба по гр. д. № 7845/2022 г. по описа на
ВРС, съдът установи, че това дело има за предмет делба именно на процесния
имот, като към настоящия момент има постановено решение за допускане на
делбата между съделителите Ж.В.Д., Д.В.Д. и ответницата /в качеството им на
наследници на К.Ж.К.а/ при квоти – по 1/3 ид. ч. от делбения имот за всеки от
съделителите.
Преценявайки всички събрани и коментирани по-горе в изложението
доказателства, съдът достига до единствения възможен извод, а именно, че
процесното количество вода действително е потребено в обекта. За
отчитаното потребление всеки месец са издавани съответни фактури от
страна на ищеца.
В производството бе установено, че са извършени плащания на част от
дължимите суми, като неразплатения остатък възлиза на сумата 97.56 лв.
Именно до този размер съдът приема, че предявеният иск е основателен. И
това е така, тъй като следва да се отчете обстоятелството, че останалите двама
наследници са изпълнили задълженията си към ищеца, за което е била
издадена и съответна заповед за изпълнение срещу тях в хода на проведеното
заповедно производство. Напълно логично е обяснението на процесуалния
представител на ищеца, че няма как чисто счетоводно да се отрази, че по
дадена фактура е погасена 1/3 или 2/3 ид. части.
Неоснователни са възраженията на особения представител на
ответницата, че наследниците отговарят солидарно за задълженията на
наследодателя. Напротив. Отговорността е разделна и съответства на
4
наследствената квота на всеки един от наследниците. В този смисъл остатъкът
за плащане е в рамките на претендираната част от задълженията на
ответницата /123.18 лв./, поради което именно тя следва да поеме
отговорността за заплащане на този остатък. Съдът не може да не отчете
извършените в хода на процеса плащания с оглед и разпоредбата на чл. 235,
ал. 3 ГПК. Не може обаче да подмине и обстоятелството, че останалите
наследници са погасили своята част от задълженията си към ищеца /дори има
надплатени от тях суми/. Ето защо не може да се възприеме виждането на
особения представител, че искът следва да бъде уважен само за 1/3 част от
сумата 97.56 лв. Такъв подход означава ищецът да бъде поставен в
невъзможност да удовлетвори вземанията си, което съдът намира за
недопустимо.
Липсата на плащане от страна на ответницата на нейната част от
задълженията е основанието да се приеме, че искът до установения от вещото
лице размер – 97.56 лв. следва да бъде уважен. Основателна в тази връзка е и
претенцията за присъждане на законната лихва върху уважения размер на
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 23.03.2022 г. до окончателното й изплащане.
За разликата над 97.56 лв. до претендираните 123.18 лв. искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните ВиК услуги в 30-дневен срок след
датата на фактуриране, а съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят на
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че обезщетението за забава за периода до
20.03.2022 г. върху неразплатените 4 бр. фактури /доколкото експертът
посочи, че обезщетенията за забава върху останалите фактури са платени/
възлиза на 19.64 лв. /отчитайки обстоятелството, че в периода 13.03.2020 г. –
09.04.2020 г. действа забрана за начисляване на обезщетение за забава,
предвид обявеното в страната извънредно положение в съответствие с чл. 6
ЗМДВИП и пар. 5 от ЗИД на ЗМДВИП/. Този размер е в рамките на
дължимата от ищцата част от задължението /27.52 лв./, за което е издадена и
съответна заповед за изпълнение. Ето защо и с оглед изложените по-горе
съображения съдът приема, че акцесорната претенция следва да бъде уважена
именно до размера на сумата 19.64 лв. За разликата над 19.64 лв. до
претендираните 27.52 лв. искът подлежи на отхвърляне.
Предвид изхода на спора, разноски следва да бъдат присъдени в полза
на ищеца. В заповедното производство същият претендира присъждане на
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 33.33 лв.
5
/8.33 лв. – държавна такса и 25 лв. – юрисконсултско възнаграждение/,
съразмерни на частта на длъжника Й. В. Д.. След направените изчисления
съдът приема, че в полза на страната следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 25.92 лв., съразмерно с уважената част от предявените искове, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
В настоящото производство ищцовото дружество представя списък на
разноските по чл. 80 ГПК и претендира такива за държавна такса /75 лв/,
депозит вещо лице /250 лв./, депозит за особен представител /300 лв./ и
юрисконсултско възнаграждение. След преценка на действителната правна и
фактическа сложност на делото, размера на исковите претенции, а и с оглед
обстоятелството, че по делото бе проведено само едно съдебно заседание,
съдът преценява, че юрисконсултско възнаграждение следва да бъде
определено от съда в размер на 100 лв., на основание чл. 25 от Наредба за
заплащането на правната помощ. С оглед крайния изход на делото, съдът
приема, че общо дължимите разноски /725 лв./ в полза на страната следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 563.84 лв., съразмерно с уважената
част от предявените искове, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Й. В.
Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к. „М.”, бл. 25, вх. Б, ет. 5, ап. 29,
дължи на „ВИК-В.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „П.” № 33, следните суми: сумата 97.56 лв.
/деветдесет и седем лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща
съответстващата на ответницата Й. В. Д. в качеството й на наследник на
К.Ж.К.а, починала на 04.03.2020 г., част от задължението за заплащане на
дължимата главница в общ размер от 369.55 лв. по редовен отчет за реално
доставени, ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен №
1271698 за периода 01.04.2019 г. – 01.04.2020 г., за които има издадени
фактури за периода 03.05.2019 г. – 02.04.2020 г., за обект, находящ се в гр.
Варна, ж. к. „М.”, бл. 25, вх. Б, ет. 5, ап. 29, ведно със законната лихва
върху главницата 97.56 лв., считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 23.03.2022 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 19.64 лв.
/деветнадесет лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща част
от сбора от обезщетението за забава в общ размер от 82.57 лв. върху
дължимата главница за периода 02.06.2019 г. – 20.03.2022 г., като в периода
13.03.2020 г. – 09.04.2020 г. не е начислявано обезщетение за забава в
съответствие с чл. 6 ЗМДВИП и пар. 5 от ЗИД на ЗМДВИП, които суми са
предмет на Заповед № 2198/04.04.2022 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 3655/2022 г. по описа на
6
ВРС, XLVI състав, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за заплащане
на разликата над 97.56 лв. до претендираните 123.18 лв. /по отношение на
главницата/ и за разликата над 19.64 лв. до претендираните 27.52 лв. /по
отношение на обезщетението за забава/.
ОСЪЖДА Й. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к. „М.”, бл.
25, вх. Б, ет. 5, ап. 29, да заплати на „ВИК-В.” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „П.” № 33, сумата 25.92 лв.
/двадесет и пет лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща
сторените в заповедното производство по ч. гр. д. № 3655/2022 г. по описа на
ВРС, XLVI състав, съдебно-деловодни разноски, както и сумата 563.84 лв.
/петстотин шестдесет и три лева и осемдесет и четири стотинки/,
представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски, съразмерно с уважената част от предявените искове, на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7