Р Е Ш Е Н И Е
№ 619/27.10.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, VII-и състав, в открито заседание на двадесет и девети септември две хиляди
двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ ХУБЧЕВА
при участието на секретаря Димитрина Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1157 по описа за 2021 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във вр. чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалбата на Е.Б.К., ЕГН **********,
с адрес: *** срещу Решение № 1012-12-256#1 от 23.09.2021 год. на директора на
ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 121-00-572-3 от
27.008.2021 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ –
Пазарджик, с
което й е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица, поради
неизпълнение на фактическия състав на чл. 54а КСО, а именно лицето да е
осигурено за риска безработица най – малко 12 месеца през последните 18 месеца
преди прекратяване на осигуряването.
В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на обжалвания акт, като издаден в нарушение на материалния
закон. Твърди, че е осъществявала трудова дейност при осигурителя „ГРГ Експорт“
ЕООД като работодателят я е осигурявал през цялото време, през което е полагала
труд при него.
В съдебно заседание жалбоподателката не се
явява, представлява се от адв. П.. Моли съда да отмени оспорения акт. Не
претендира разноски.
Ответникът по жалбата - Директор на ТП на
НОИ – Пазарджик, чрез юрисконсулт М., в съдебно заседание оспорва жалбата като
неноснователна. Моли същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки.
Административен съд – Пазарджик, VII-и
състав, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
Е.Б.К. е подала заявление с вх. № 451 от
19.02.2021 год. в Дирекция „Бюро по труда“ – Пазарджик за отпускане на парично
обезщетение за безработица на основание чл. 54а КСО, като към него е приложила
Заповед № 29 от 19.01.2021 год. за прекратяване на трудовото й правоотношение с
„ГРГ Експорт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Бургас, считано от 19.01.2021 год., на основание чл. 328, ал. 1, т. З от
Кодекса на труда (КТ) – „поради намаляване обема на работа“.
По подаденото заявление са извършени
проверки в информационната система на НОИ на данните, подадени съгласно
изискванията на Наредба № Н-13 от 17.12.2019 год. за съдържанието, сроковете,
начина и реда за подаване и съхранение на данните от работодателите,
осигурителите за осигурените от тях лица, както и за самоосигуряващите се лица
във връзка с чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Констатирано е, че за лицето е подадено
уведомление за сключен трудов договор от 25.05.2020 год., на длъжност „общ
работник“ и основно трудово възнаграждение 1000,00 (хиляда) лева с работодател „ГРГ
Експорт“ ЕООД, ЕИК *********, както и че за лицето
са подавани данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за осигуряване с
осигурителен доход, въз основа на който се определя дневният размер на
паричното обезщетение, както и че дължимите осигурителни вноски не са внесени
от работодателя в приход на държавното обществено осигуряване (ДОО).
След анализ на данните в информационните
системи на НОИ за осигурителя „ГРГ Експорт“ ЕООД, ЕИК *********, е установено
наличието на данни, водещи до съмнение за злоупотреби със средства от ДОО, за
което е подаден сигнал до контролните органи на НОИ. Преценено е, че са налице
достатъчно данни, които могат да доведат до отказ за изплащане на парично
обезщетение за безработица, поради което с Разпореждане № 121-00-5924-1 от
05.10.2020 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица на основание
чл. 54г, ал. 4 от КСО производството по отпускане на парично обезщетение за
безработица на Е.Б.К. е спряно.
В хода на извършена проверка на
осигурителя „ГРГ Експорт“ ЕООД не са установени данни за реално осъществяване
на търговска или друг вид дейност за периода от 31.08.2016 год. до 30.09.2020 год.
Заключено е, че същото е подавало данни за осигуряване по реда на чл. 5, ал. 4,
т. 1 от КСО без правно основание. От дружеството не са представени
доказателства за основната дейност и обекти, в които се е извършвала същата. Не
е предоставена подробна и конкретна информация относно работното място на
лицата, за които са подавани уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда. Във
връзка с това контролните органи на ТП на НОИ – Пазарджик, на основание чл.
108, ал. 1, т. 3 от КСО са издали задължителни Предписания № 3Д-1-12-00837193
от 06.11.2020 г., които са влезли в сила и въз основа на тях подадените по реда
на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО данни за К. са заличени за периода от 25.05.2020 год.
до 30.09.2020 год.
С Разпореждане № 121-00-572-2 от 26.08.2021
год. производството по подаденото от лицето заявление за отпускане на парично
обезщетение за безработица е възобновено, като с Разпореждане № 121-00-572-3 от
27.08.2021 год., на основание чл. 54ж, ал. 1, във вр. чл. 54а, ал. 1 от КСО, е
отказано отпускане на парично обезщетение за безработица. Мотивирано е с
довода, че с мотив, че К. няма осигуряване във фонд „Безработица“ за 12 месеца
от последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването.
Разпореждане № 121-00-572-3 от 27.08.2021
год. на ръководителя на осигуряването за безработица е обжалвано от К.. По
нейната жалба директорът на ТП на НОИ – Пазарджик се е произнесъл с обжалваното
Решение № 1012-12-256#1 от 23.09.2021 год., с което е приел, че няма възникнало
осигурително правоотношение, каквото жалбоподателката претендира като породено
от трудово правоотношение, поради което същата няма качеството на осигурено
лице по аргумент от § 1, т. 3 от ДР на КСО. Посочено е, че едно от условията,
на които трябва да отговаря лицето, за да се приеме за осигурено, е да
осъществява трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по
чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО. Изтъкнато е, че наличието на трудов договор и
подаване на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО в регистъра на осигурените лица
не е достатъчно условие за възникване правото на обезщетение за безработица, а е
необходимо реално да е осъществило трудова дейност.
От страна на жалбоподателя по делото са
представени ГДД по ЗКПО на „ГРГ Експорт“ ЕООД, дневници за продажби и ведомости
за изплатени заплати, срещу подпис на различни лица, с които се цели доказване
на реално извършвана дейност от страна на дружеството, респективно на
жалбоподателя в рамките на процесния период.
По делото е представен и Ревизионен акт №
Р-02000221005903 – 091 – 001 от 18.10.2022 год., с който на дружеството „ГРГ
Експорт“ ЕООД са установени задължения за ЗДДС, за пенсионно осигуряване по
КСО, ЗЗО, ЗДДФЛ за периоди от 2020 год. С Решение на директора на Дирекция „ОДОП“
- Бургас с № 24 от 10.03.2023 год., е потвърден Ревизионен акт №
Р-0200002210005903-091-001 от 18.10.2022 год., в частта за дължим ДДС с данъчни
периоди май – ноември 2020 г. и е отменен в частта също за ДДС за същите
периоди, касателно различни облагаеми доставки. Със същото решение, обаче е
оставена без разглеждане жалбата на „ГРГ Експорт“ ЕООД, касателно установените
с РА задължения за данъци по реда на ЗДДФЛ. От изложените мотиви става видно,
че дружеството с декларация Обр. 6 е декларирало задължения за данък по ЗДДФЛ
за периодите март - септември 2020 год., но не е заплащало същите и аналогично
са декларирани задължения за осигурителни вноски по фондовете за ДОО, но не са
внасяни в бюджета. От представените по делото доказателства се установява, че
Решение № 24 от 10.03.2023 год. на директора на Дирекция „ОДОП“ - Бургас не е
обжалвано и е влязло в законна сила на 12.04.2023 год..
По делото са представени Решение № 84 от
03.03.2023 год. по гражданско дело № 675 от 2022 год. по описа на Окръжен съд –
Пазарджик, влязло в законна сила на 18.04.2023 год., с което е потвърдено Решение
№ 855 от 27.07.2022 год., допълнено
с Решение № 1164 от 26.10.2022 год. и двете постановени по гражданско дело №
3890 от 2021 год., на Районен съд – Пазарджик, съобразно които е отхвърлен
предявения от Национален осигурителен институт, ЕИК ********* срещу Е.Б.К. и „ГРГ
Експорт“ ЕООД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 74, ал. 3, във вр. с
ал. 1 от КТ за обявяване на недействителен на трудов договор № 95 от 25.05.2020
год., сключен между жалбоподателката и търговското дружество, поради
противоречие и заобикаляне на закона, като неоснователен и недоказан.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена в законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от
обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията за
това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК,
във връзка с чл. 146 от АПК, при извършване на служебната проверка за
законосъобразност на оспорвания административен акт, съдът следва да провери
дали същият е издаден от компетентен орган, в законосъобразна форма, при
спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на
закона.
По отношение компетентността на органа,
издал административния акт, предмет на настоящия съдебен контрол, съдът приема
следното:
Оспореното решение е издадено от на
Директора на ТП на НОИ – Пазарджик. Съобразно чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „б“
от КСО пред ръководителя на съответното Териториално поделение на Националния
осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или
неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица.
В настоящия случай, процесното решение е от кръга на посочените в чл. 117, ал.
1, т. 2, буква „б“ от КСО, касаещо отказ за отпускане на парично обезщетение за
безработица. Издателят на акта е материално и териториално компетентния орган
за издаване на оспореното решение.
Съобразно чл. 98 от КСО е издадено
Разпореждане № 121-00-572-3 от 27.008.2021 год. на Ръководителя на
осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Пазарджик. Същото е връчено на
жалбоподателката на 31.08.2021 год. В срока по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО
лицето е подало жалба срещу разпореждането до компетентния орган – директора на
ТП на НОИ – Пазарджик.
Съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят
на териториалното поделение – директорът на ТП на НОИ се е произнесъл по
жалбата с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването му. С решението
директорът на ТП на НОИ е потвърдил разпореждането на ръководителя по
осигуряването за безработица към ТП на НОИ – Пазарджик, като допълнително е
изложил мотиви по съществото на спора.
Оспореният акт е издаден в писмена форма,
съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, като съдържа наименование на органа, който го
издава, наименование на акта, адресат на акта, който е ясно и точно
идентифициран, съдържа разпоредителна част, с която се определят правата на
адресата на акта, пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва, както
и дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността
му. В изпълнение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, във вр. с чл. 117, ал. 3 от КСО
са изложени всички фактически и правни основания за издаване на акта. Във
връзка с изложеното съдът приема, че актът е издаден в предвидената от закона
форма, поради което не са констатира нарушения на
административнопроизводствените правила при издаване на решението на директора
на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е оставено в сила процесното разпореждане.
Обжалваното решение, издадено от директора
на ТП на НОИ – Пазарджик, е в предвидената от закона писмена форма и от
компетентен за това административен орган. Съгласно чл. 117, ал. 3 КСО
ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията
с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. При издаването на
обжалваното решение административният орган не е допуснал нарушение на
процесуалните разпоредби на закона. Административният акт е мотивиран, като в
мотивите си, органът е посочил както фактическите, така и правните основания за
издаването му. При издаването му не е допуснато и противоречие с материалния
закон.
Събраните в хода на административното
производство доказателства са довели органите на ТП на НОИ - Пазарджик до
извода, че жалбоподателят реално не е извършвала трудова дейност в изпълнение
на задълженията си по сключения трудов договор с „ГРГ Експорт“ ЕООД. Тези
изводи съдът намира за правилни и обосновани.
Материалното право на парично обезщетение
за безработица е регламентирано в чл. 54а и сл. от КСО, като право на такова
обезщетение имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски
във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през
последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването. Съгласно § 1, ал. 1,
т. 3 от ДР на КСО „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова
дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1,
и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. От тук следва, че
осигурено лице е това лице, което извършва трудовата дейност, за която подлежи
на задължително осигуряване. Съгласно чл. 10 от КСО, осигуряването възниква от
деня, в който лицата започват да упражняват трудовата си дейност и за което са
внесени или дължими осигурителните вноски и продължава до прекратяването й. Предвид
това, изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за „осигурено
лице“ по смисъла на КСО, е лицето реално да осъществява трудова дейност въз
основа на трудово правоотношение. Лице, за което не е доказано, че е извършвало
трудова дейност, не може да има качеството осигурено лице, независимо дали за
него са подавани данни в НАП, дори и в случаите на внасяни осигурителни вноски,
какъвто не е процесният.
Наличието на трудово правоотношение в
повечето случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е
достатъчно за целите на осигуряването, както правилно е приел административният
орган. Изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за „осигурено
лице“ по смисъла на КСО, е лицето да упражнява трудова дейност, т. е. не е
достатъчно лицето да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово
правоотношение, а следва да осъществява трудова дейност въз основа на това
правоотношение. Лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност,
не може да има качеството осигурено лице, независимо дали за него са подавани
данни в НАП, дори и при внесени осигурителни вноски, какъвто не е настоящият
случай. По делото са представени влезли в сила задължителни предписания, с
които „ГРГ Експорт“ ЕООД е задължено да заличи данните по реда на чл. 5, ал. 4 КСО по отношение на жалбоподателката, за посочения период, тъй като е
констатирана липса на основания и доказателства за извършване на трудова
дейност на наетото по трудово правоотношение лице. Прието е за установено, че
дружеството не извършва стопанска дейност и К., за която са подадени данни в
регистъра на осигурените лица, не притежава такова качество. По делото са
събрани достатъчно доказателства, от които може да се направи обоснован извод,
че не е налице осъществявана трудова дейност.. Представените по делото
ведомости на „ГРГ Експорт“ ЕООД не могат да служат за доказателство относно
основния спор в настоящото производство, а именно осъществявана ли е реално
трудова дейност от жалбоподателката. В хода на административното и съдебното
производство са събрани достатъчно доказателства за това, че К. няма качеството
„осигурено лице“, като констатациите на органа не се опровергаха от същата. С
оглед събраните доказателства, недоказани остават твърденията на жалбоподателя,
че реално е осъществявала трудова дейност и че е полагала труд в полза на
осигурителя. Представеният по делото трудов договор не установява по безспорен
начин извършването на трудова дейност. Данните по делото не свидетелстват по
безспорен начин за реализиране на търговска дейност от дружеството. Те могат да
бъдат индиция за такава, но установените с тях факти следва да кореспондират на
останалите доказателства, обосноваващи в тяхната съвкупност безспорен извод за
реално извършвана търговска дейност на дружеството, съответно полагането на
труд от жалбоподателя.
Изложеното по-горе не се опровергава и от
приобщените към делото Решение № 84 от 03.03.2023 год. по гражданско дело № 675
от 2022 год. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, влязло в законна сила на
18.04.2023 год., с което е потвърдено Решение № 855 от 27.07.2022 год.,
допълнено с Решение № 1164 от 26.10.2022 год. и двете постановени по гражданско
дело № 3890 от 2021 год., на Районен съд – Пазарджик. Видно от оставения в сила
първоинстанционен съдебен акт е отхвърлен предявеният от Националния
осигурителен институт иск, с правно основание чл. 74, ал. 3, във вр. ал. 1 от КТ, да признае сключения между „ГРГ Експорт“ ЕООД и К. Трудов договор № 95 от 25.05.2020
год. за недействителен поради противоречие и заобикаляне на закона, като
неоснователен и недоказан. Контролните органи са спазили специалния ред по чл.
74, ал. 3 от КТ – при съмнения за действителността на трудовия договор са
сезирали съда, за да се произнесе по неговата действителност. В развилото се
административно производство органите на ТП на НОИ – Пазарджик са поставили под
въпрос действителността на възникналото трудово правоотношение в контекста на основанията
по чл. 74, ал. 1 от КТ, за които процедурата е приложима, поради противоречие
на закона или на колективен трудов договор, или ги заобикаля и отделно от това
са изследвали реалното извършване на търговска дейност от осигурителя и респективно
осъществяване на трудова дейност от осигуреното лице. Следва да се отбележи, че
трудовото и осигурителното правоотношение не са идентични, тъй като за да се
счита едно лице за „осигурено лице“ по смисъла на легалната дефиниция в § 1,
ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, същото следва да има не само валидно сключен трудов
договор, а и реално да е упражнявало трудова дейност в полза на осигурителя.
Законодателят е въздигнал извършването на трудова дейност в една от
задължителните и кумулативно налични предпоставки за възникване на осигурително
правоотношение, а оттам и на правото на парично обезщетение за безработица.
Наличието на трудово правоотношение, възникнало на основание валиден трудов
договор, не води до възникване и пораждане на осигурително правоотношение и
следващите се от него осигурителни права, ако по този трудов договор не е
реализирано действително престиране на труд срещу следващото му се трудово
възнаграждение, т. е. ако не е предоставена реално работна сила. Именно това
обстоятелство – дали е предоставена наистина работна сила и е извършвана
трудова дейност през процесния период, е било подложено на изследване и
установяване в хода на административното производство. От приобщения
доказателствен материал по делото не се установяват за доказани твърденията на
жалбоподателката, че е отговаряла на дефиницията за „осигурено лице“, като е
осъществявала трудова дейност, т. е. реално да е престирала работна сила
в изпълнение на
задълженията си по сключения трудов договор.
С оглед на изложеното, жалбата на Е.Б.К.,
ЕГН ********** срещу Решение № 1012-12-256#1 от 23.09.2021 год. на директора на
ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 121-00-572-3 от
27.008.2021 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ –
Пазарджик, с което й е отказано отпускане на парично обезщетение за
безработица, поради неизпълнение на фактическия състав на чл. 54а КСО, следва
да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
При този изход на делото на ответника ще
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ
в размер на 100,00 (сто) лева, предвид фактическата и правна сложност на
делото.
Воден от горното и на основание чл. 172,
ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Пазарджик, VII-и състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.Б.К., ЕГН **********, с
адрес: *** срещу Решение № 1012-12-256#1 от 23.09.2021 год. на директора на ТП
на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 121-00-572-3 от
27.008.2021 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ –
Пазарджик, с което й е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица.
ОСЪЖДА Е.Б.К., ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на Териториално поделение на НОИ – Пазарджик юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100,00 (сто) лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му.
На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от
решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.
СЪДИЯ: (П)