Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 19. 02. 2016 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І граждански състав, в публичното заседание на дванадесети
февруари през двехиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Р.К., като разгледа докладваното от съдията Томов гр. д. № 6733
по описа за 2015 год. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 127а от СК.
Постъпила е искова молба от Ц.П.И. от *** против М.Т.М. ***. В молбата се твърди, че от съвместното
съжителство на страните се е родило детето им *** М.. Твърди се, че с решение №
170/ 15. 07. 2005 год. по гр. дело № 369/ 2004 год. Плевенският окръжен съд е
признал за установено, че ответникът е баща на детето ***, предоставил е
упражняването на родителските права върху детето на майката, определил е режим
на лични отношения с бащата и последният е бил осъден за заплаща месечна
издръжка. Твърди се, че с решения по граждански дела от 2011 и 2013 година
определената издръжка е била увеличена и понастоящем се получава чрез частен
съдебен изпълнител. Твърди се, че ответникът не е виждал детето си от 12
години, не е правил опити да осъществи контакти с него и напълно се е
дезинтересирал от дъщеря си. Твърди се, че детето не познава баща си. Твърди
се, че детето посещава редовно занятия по английски език в училище „Европа” и
има желание да посещава организирани учебни мероприятия със съучениците си в
чужбина. Поради това ищцата моли съда на основание чл. 127а от СК
да разреши издаването на международен паспорт на детето *** М., както и да
разреши детето да напуска територията на Република България и да пътува до
страните от Европейския съюз и Република Турция без съгласието на баща си М.Т.М.,
придружавано от своята майка и законен представител или от упълномощено от последната
лице, за срок от пет години, считано от влизане на решението в сила. Претендира
и присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът ангажира
становище, че исковата молба е основателна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Безспорно по делото е, че детето *** М., ЕГН **********, е родено от майка Ц.П.И.,
ЕГН **********, и баща М.Т.М., ЕГН **********. Безспорно по делото е, че с
влязло в сила решение № 170/ 15. 07. 2005 год., постановено по гр. дело № 369/
2004 год. по описа на Плевенския окръжен съд, упражняването на родителските
права върху детето *** е било предоставено на майката Ц.П.И., определен е бил
режим на лични отношения на детето с баща му М.Т.М. и последният е бил осъден
да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 45 лв., считано от 20. 08. 2003 год.
Безспорно по делото е, че с последващи съдебни решения от 2011 и 2013 година
размерът на дължимата се от ответника издръжка на детето е бил увеличен.
От изготвения социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Червен
бряг, от показанията на разпитаните свидетели *** и *** и от обясненията на малолетната
*** М. се установява, че ответникът не поддържа никакви контакти с дъщеря си и
трайно се е дезинтересирал от нейното отглеждане и възпитание. Установява се
също така, че детето изучава английски език в училище „Европа” и че същото има
силно желание да участвува в провежданите във връзка с това обучение
мероприятия, включително и такива свързани с пътувания в чужбина.
При тези обстоятелства съдът намира, че в интерес на детето *** е да му бъде
издаден паспорт и да му бъде разрешено да напуска територията на Република
България без съгласието на неговия баща и да пътува до страните от Европейския
съюз и Република Турция, придружавано от своята майка и законен представител
или упълномощено от нея лице, за срок от пет години. Този извод кореспондира и
с константната практика на ВКС на РБ, отразена в решения № 446- 2010- ІV г. о.,
№ 697- 2010- ІV г. о., № 147- 2011- ІІІ г. о. и много други, в които последователно
е застъпена тезата, че интересът на детето се преценява конкретно във всяко
едно производство по чл. 127а от СК, но същият е достатъчно защитен при
условие, че разрешението за извеждане на детето без съгласието на другия
родител е определено досежно период от време, кръг от държави и пътувания. В
този смисъл искът на Ц.П.И. се явява основателен и следва да бъде уважен
изцяло.
Що се отнася до въпроса за деловодните разноски, съдът намира, че
последните следва да останат в тежест на всяка от страните така, както са
направени. Основателно е възражението на ответника, че настоящият случай попада
в хипотезата на чл. 78 ал. 2 от СК, доколкото са налице и двете кумулативно
предвидени предпоставки, а именно: ответникът е признал изцяло иска и с
поведението си не е дал повод за завеждането на делото. Тук е мястото да се
отбележи, че с разпоредбата на чл. 127а СК се уреждат отношенията между
родителите при разногласие между тях по въпроса за пътуване на детето в чужбина
и издаването на необходимите лични документи за това. Следователно
производството по чл. 127а от СК предполага наличието на възникнал между
родителите спор, който следва да бъде разрешен по съдебен ред. Конкретният
случай не е такъв. Фактите по делото са в насока, че ответникът не е поддържал
никакви контакти със своето дете и с неговата майка, съгласие за пътуване на
детето в чужбина не му е искано, няма и данни за създавани от същия пречки в това
отношение. Така установеното
извънпроцесуално поведение на ответника не може да се разглежда като повод за
завеждане на делото, поради което няма основание в полза на ищцата да се
присъждат направените деловодни разноски.
Такива не следва да се присъждат и в полза на ответника, доколкото в
приложения договор за правна помощ и съдействие не е посочен начинът на плащане
на договореното адвокатско възнаграждение, което е задължително условие за
присъждане на същото /срв. разясненията, дадени в т. 1 от тълкувателно решение
№ 6 от 06. 11. 2013 год., ОСГТК/.
По изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
РАЗРЕШАВА да се издаде паспорт на детето *** М., ЕГН **********, без съгласието на неговия баща М.Т.М., ЕГН **********.
РАЗРЕШАВА детето *** М., ЕГН **********, да напуска пределите на Република България
без съгласието на неговия баща М.Т.М., ЕГН **********,
и да пътува до страните от Европейския съюз и Република
Турция, придружавано от своята майка и законен представител Ц.П.И., ЕГН **********,
или упълномощено от нея лице, за срок от пет години, считано от влизане на
настоящото решение в сила.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенския
окръжен съд в 14- дневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: