№ 8951
гр. София, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:****
при участието на секретаря ****
като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20231110133471 по
описа за 2023 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно обективно и субективно
пасивно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в правната сфера на „***“ ЕАД съществуват
вземания от следните лица за следните суми:
от А. Л. А.: за сумата от 1264.04 лева, представляваща цена на потребена в периода от
м. 05.2015г. до м. 04.2018г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 79,
находящ се в гр. София, ж.к. „Г***“ бл. 254, вх. Д, за сумата от 193.20 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от
14.09.2016г. до 05.03.2019г., за сумата от 12.95 лева, представляваща цена на предоставена в
периода от м. 02.2016г. до м. 04.2018г. услуга дялово разпределение, както и за сумата от
2.22 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение за периода от 30.03.2016г. до 05.03.2019г., ведно със законната лихва върху
главните вземания, считано от 14.03.2019г. до окончателно изплащане на задължението, за
които парични притезания по ч. гр. дело № 14682/2019г. по описа на СРС, 148 състав, е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК;
от Г. Л. А.: за сумата от 1264.04 лева, представляваща цена на потребена в периода от
м. 05.2015г. до м. 04.2018г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 79,
находящ се в гр. София, ж.к. „Г***“, бл. 254, вх. Д, за сумата от 193.20 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от
14.09.2016г. до 05.03.2019г., за сумата от 12.95 лева, представляваща цена на предоставена в
периода от м. 02.2016г. до м. 04.2018г. услуга дялово разпределение, както и за сумата от
2.22 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение за периода от 30.03.2016г. до 05.03.2019г., ведно със законната лихва върху
главните вземания, считано от 14.03.2019г. до окончателно изплащане на задължението, за
които парични притезания по ч. гр. дело № 14682/2019г. по описа на СРС, 148 състав, е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът „***“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало
1
между него и ответниците в качеството им на собственици на процесния имот въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150
ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна
енергия, като ответниците не изпълнили насрещното си задължение за заплащане на
дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение.
Изяснява, че съгласно приложимите общи условия в случай че резултатът от изравняването
е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато
е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения
на потребителя. Твърди, че съгласно общите му условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, в сила от 2016г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
в 45- дневен срок след публикуване на фактурата за месечния отчетен период на интернет
страницата на продавача, а обезщетение за забава се дължи единствено върху сумата по
общата фактура, обхващаща целия отоплителен сезон, в случай че сумите по нея не бъдат
заплатени в 45- дневен срок от публикуването й на интернет страницата на дружеството.
Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните им задължения
ответниците изпаднали в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1
ЗЗД претендира присъждане и на обезщетение за забава върху главните вземания, както и
разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответниците оспорват предявените срещу тях искове като неоснователни
поради липса на доказателства да са титуляри на право на собственост по отношение на
процесния имот. В условията на евентуалност е релевирано възражение за погасяване на
част от задълженията по давност. Претендират се разноски.
В подаденото в срок в хода на заповедното производство възражение по чл. 414, ал. 1
ГПК длъжниците- понастоящем ответници, оспорват точното изчисляване на
претендираните от тях суми, респ. дължимостта на същите. В хода на исковото
производство, обаче, доводите в последния смисъл не се поддържат, доколкото с изрична
молба от 08.11.2024г. от името на ответниците е заявено, че не се оспорват количеството на
доставената до имота през исковия период топлинна енергия, както и стойността на същата,
в какъвто смисъл е и извършеното от съда в първото по делото открито съдебно заседание
допълнение на доклада по делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна
енергия предполага пълно и главно установяване от страна на ищеца, че в обективната
действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически
факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и
ответниците, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя
до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя на енергията е
възникнало корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на
задължението на „***“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота;
3/ основание всеки от ответниците да отговаря за сочената от ищеца част от общия дълг.
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.
Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател
на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на
2
облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното
дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима
писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона след изтичане
на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални
условия.
Съгласно задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в т. 1
от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018г. по тълк. д. № 2/2017г., ****, ВКС,
„правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от
законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен
договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал.
1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови
нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149,
чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при
публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по
договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия
за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а
от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г., е клиент, който купува енергия за
собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г. редакции
на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за
битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за
домакинството си (т. 42 пар. 1 ДР ЗЕ (отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09. 12. 2003г.
и ДВ, бр. 74 от 08. 09. 2006г.). Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с
изградени инсталации към топлопреносната мрежа- както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл.
29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или
титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които
поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия
за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.
В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за
битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, отпреди ДВ, бр. 54 от 2012г.,
визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
3
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване
на факта на ползване на топлоснабдения имот.“
Следователно, в случай че е проведено доказване на постигнато между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
съгласие за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената
топлинна енергия за собствените му битови нужди.
В разглеждания случай от представените от ищеца доказателства не би могъл да бъде
формиран безусловен и несъмнен извод, че през исковия период ответниците, респ. техен
наследодател, са били собственици, вещни ползватели или ползватели на облигационно
основание, изразили воля да встъпят в договорно правоотношение с топлофикационното
дружество, на процесното жилище. Това е така, тъй като съгласно изричните твърдения на
заявителя- ищец в настоящия процес, претенциите му касаят следния недвижим имот:
апартамент № 79, находящ се в гр. София, ж.к. „Г***“ бл. 254, вх. Д, а по делото не са
представени доказателства, установяващи пълно и главно съобразно нормата на чл. 154, ал.
1 ГПК и изрично разпределената от съда доказателствена тежест с доклада по делото,
ответниците, респ. техен праводател да е бил собственик на посоченото жилище. В тази
връзка следва да се изясни, че приобщената като писмено доказателство молба от Държавна
спестовна каса за вписване на законна ипотека касае апартамент № 17, находящ се в гр.
София, ж.к. „****“, бл. 254, ет. 1. Действително, с исковата молба ищецът е представил
удостоверение с изх. № 68-00-10/5/16.01.2013г. по описа на ГИС- София, което е надлежно
приобщено като писмено доказателство по делото. Същото, обаче, установява единствено
идентичност между адресите ж.к. „****“, бл. 254, от една страна, и ж. к. „Г***“, бл. 254, от
друга, но не и между конкретни самостоятелни обекти в сградите, находящи се на този
адрес, поради което, при липсата на други данни в тази насока, вкл. косвени такива, на
индиции, че посоченият в молбата за вписване на законната ипотека ап. 17 е идентичен с
процесния ап. 79 и при съобразяване на изричното оспорване от името на ответниците
същите да са собственици, вкл. през исковия период, на процесния имот, следва да се
приеме, че в случая недоказано в нужната степен съобразно правилата за разпределяне на
доказателствената тежест в българския граждански процес и съобразно указанията на съда,
съдържащи се в доклада по делото, е останало правнорелевантното обстоятелство, че през
исковия период ответниците, респ. техни наследодатели са били носители на право на
собственост върху процесния топлоснабден имот- така, както това се твърди в исковата
молба, респ. че същите са били обвързани от облигационно отношение с ищеца с предмет
продажба на топлинна енергия за сочения в исковата молба конкретен имот.
Поради това и само на посоченото основание- недоказаност на първата от
гореизброените материални предпоставки за основателност на исковете, същите следва да
бъдат отхвърлени в тяхната цялост, което, от своя страна, прави безпредметно обсъждането
в настоящия съдебен акт на останалите твърдения, доводи и възражения на страните,
касаещи възникването и съществуването на спорните вземания в правната сфера на ищеца.
В съответствие със задължителните за правоприлагащите органи разяснения,
съдържащи се в т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът
следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват единствено
на ответниците, в полза на които в случая такива не следва да бъдат присъждани, доколкото
не е заявявана претенция за реално извършване на разходи във връзка с настоящия процес.
4
Сторените от ищеца разноски следва да останат за негова сметка- така, както са
извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в
правната сфера на „***“ ЕАД, ЕИК *****, съществуват вземания от следните лица за
следните суми:
от А. Л. А., ЕГН **********: за сумата от 1264.04 лева, представляваща цена на
потребена в периода от м. 05.2015г. до м. 04.2018г. топлинна енергия в имот, представляващ
апартамент № 79, находящ се в гр. София, ж.к. „Г***“ бл. 254, вх. Д, за сумата от 193.20
лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия
за времето от 14.09.2016г. до 05.03.2019г., за сумата от 12.95 лева, представляваща цена на
предоставена в периода от м. 02.2016г. до м. 04.2018г. услуга дялово разпределение, както и
за сумата от 2.22 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 30.03.2016г. до 05.03.2019г., ведно със законната лихва
върху главните вземания, считано от 14.03.2019г. до окончателно изплащане на
задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело № 14682/2019г. по описа на СРС,
148 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК;
от Г. Л. А., ЕГН **********: за сумата от 1264.04 лева, представляваща цена на
потребена в периода от м. 05.2015г. до м. 04.2018г. топлинна енергия в имот, представляващ
апартамент № 79, находящ се в гр. София, ж.к. „Г***“, бл. 254, вх. Д, за сумата от 193.20
лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия
за времето от 14.09.2016г. до 05.03.2019г., за сумата от 12.95 лева, представляваща цена на
предоставена в периода от м. 02.2016г. до м. 04.2018г. услуга дялово разпределение, както и
за сумата от 2.22 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 30.03.2016г. до 05.03.2019г., ведно със законната лихва
върху главните вземания, считано от 14.03.2019г. до окончателно изплащане на
задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело № 14682/2019г. по описа на СРС,
148 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач „*****“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5