Р Е Ш Е Н И Е
№261559/11.5.2021г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско
ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на шестнадесети април,
през две хиляди двадесет и първа година,
проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното
от съдия Михайлов гр. дело №13971 по описа
на Варненски районен съд за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
от Г.М.П., ЕГН ********** *** срещу
Х.Б.М., ЕГН ********** ***, с която е предявен иск за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи сумата от 1800 лева, представляваща част от продажната
цена на дружествени дялове в търговското дружество „Г.Е.“ ООД, съставляващи
сбор от 3 вноски от по
600 лева, дължими за месеците, юни,
юли и август на 2020г., по договор за
покупко – продажба на дружествени дялове от 15.05.2020г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 4252/20.08.2020г. постановена по ч.гр. дело
№ ****/****г. на ВРС, на осн. чл.
129, ал.1 ТЗ вр. чл. 79, ал.1
ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК.
Предявен е и осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 1200 лева представляващи окончателната продажна цена на дружествени дялове в търговското дружество „Г.Е.“ ООД,представляващи дължимите и падежирала разсрочени вноски от по
600 лева за месец септември и октомври по договор
за покупко – продажба на дружествени дялове от 15.05.2020г., на осн. чл. 129, ал.1 ТЗ
вр. чл.
79, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба се излагат
твърдения, че страните са сключили договор
за продажба на дружествените дялове в общото им към
този момент търговско дружество „Г.Е.“ ООД, като са
уговорили продажна цена от 3500 лева.
Съобразно уговорка в договора ответника като купувач е следвало да заплати в брой при сключване
на договора сумата от 500 лева, като
остатъкът от продажната цена от 3000 лева е бил разсрочен за
плащане на равни месечни вноски от по 600 лева,
с падеж на 15-то число на съответния месец. Падежа на последната разсрочена вноска е бил уговорен
на 15.10.2020г.
Ищецът предявява
установителен иск за сумата от 1800 лева, за която
е издадена заповед за изпълнение за
парично задължение по чл. 410 ГПК представляваща
част от продажната
цена на дружествени дялове в търговското дружество „Г.Е.“ ООД. За окончателния размер
на дължимата продажна цена, която се
формира от падежиралите погасителни вноски за месеците
септември и октомври на
2020г. предявява осъдителен иск в размер на 1200 лева.
В срока
по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника,
с който се сочи, че предявеният
иск е недопустим, а в условията на евентуалност се сочи, че
същата е неоснователна.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно
и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представен
по делото е договор за покупко – продажба на дружествени дялове от 15.05.2020,
с нотариална заверка на подписите и съдържанието, рег. №***, ***, том1,
№22/15.05.2020г. по описа на нотариус Л.Т.с район на действие ВРС, с който
ищецът в качеството си на продавач и като съдружник и собственик на дял от
капитала в търговското дружество „Г.Е.“ ООД, продава на
ответника в качеството му купувач и съдружник в търговското дружество,
собствения си 1 дял от капитала за сумата от 3500 лева. Страните уговорят
разсрочване на задължението за плащане, като първата вноска в размер на 500
лева се заплаща при подписване на договора, а останалите пет вноски от по 600
лева следва да бъдат заплатени в срок до петнадесето число на съответния месец
по нарочно посочена в договора банкова сметка ***.
При тази
установеност на фактите, съдът възприе следните
правни изводи:
За успешното
провеждане на установителен иск
с правно основание чл.422 ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума.
В разглеждания случай същият е длъжен да установи при условията
на пълно и главно доказване, че с ответника се намират
във валидно облигационно
правоотношение по повод покупко – продажба на дружествен капитал в търговското
дружество „Г.Е.“ ООД.При установяване на посочените обстоятелства ответникът
носи тежестта да докаже изпълнение на задължението си за погасяване на задължението си,
съответно всички правопогасяващи или правонамаляващи
обстоятелства.
По отношение на предявеният установителен
иск по реда на чл. 422 ГПК:
От
наличните по вписвания в публично достъпния Търговски регистър на страната се
установява, че търговското дружество „Г.Е.“ ООД е
регистрирано на 01.03.2017г., първоначално като еднолично дружество с
ограничена отговорност, чийто управляващ и представляващ е ищецът П.. В
последствие на 23.06.2017г. правно-организационната форма е изменена, като от
ЕООД търговското дружество продължава търговската си дейност под формата на
ООД, на което управители за ищецът и ответника.
На
15.05.2020г. е сключен договор за покупко – продажба на дружествените дялове,
по силата на който ищецът продава на ответника своя дял в търговското
дружество. Договорът е сключен съобразно изискванията на закона за
действителност - писмена форма с
едновременна заверка на подписите и съдържанието, на осн. чл. 129, ал.2 ТЗ. Така
изложеното налага единствено възможния извод, че между страните в качеството им
на съдружници в търговското дружество „Г.Е.“ ООД е възникнало валидно облигационно
правоотношение, по силата на което ищецът се е разпоредил със своя дружествен
дял в полза на ответника. Ответникът е съдружник в същото това търговско
дружество, а на осн. чл.129, ал.1 ТЗ прехвърлянето на дружествени дялове между съдружници се извършва свободно. След осъществяване на
сделката е извършено на 28.05.2020г. съответното вписване в търговският
регистър, в което е отразено заличаването в качеството му на съдружник на
ищеца, като отново търговското дружество е променило правно – организационната
си форма, но този път от дружество с ограничена отговорност в еднолично
дружество с ограничена отговорност.
Гореизложеното налага извода, че
страните са обвързани във валидно облигационно правоотношение по договор за
продажба на дружествени дялове, съответно ищецът е изпълнил задълженото си по
договора да прехвърли собствеността върху дяловете си в дружеството на
ответника. Правният ефект от сделката е настъпил, като последиците са надлежно
вписани.
Съобразно клаузите на договора
ответникът поема задължение да заплати сумата от 3500 лева за придобитият от
ищеца дружествен дял, която сума съставлява цена на договора. Уговорено е
разсрочено изпълнение на задължението, като първата вноска от 500 лева е
дължима при подписване на договора. По отношение на нея самият договор й придава
характер на разписка, при което съдът приема, че тя е получена от продавача.
Останалите 5 вноски са разсрочени поравно, от по 600 лева, като уговорения
падеж е 15-то число на съответни месец. Тук задължението за доказване плащане
на продажната цена е на ответника – купувач по прехвърлителната сделка, а от
доказателствата по делото плащане на уговорената цена не се установи.
Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение е депозирано в съда на 18.08.2020г.
Към момента на депозиране на заявлението в съда са падежирали
вноски определени за плащане на 15.06.2020г, 15.07.2020г. и 15.08.2020г. Общия
размер на настъпилите за плащане вноски възлиза на 1800 лева, при което
предявения установителен иск по реда на чл. 422 ГПК се явява основателен и като
такъв следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на предявеният осъдителен иск:
Исковата молба в съда е
депозирана на 02.11.2020г. към момента на депозиране на исковата молба в съда е
настъпил падежа за плащане и на останалите две погасителни вноски по договора
за покупко – продажба на дружествени дялове, а именно тези от 15.09.2020г. и
15.10.2020г. При така изложеното и доколкото съдът прие, че страните се намират
обвързани във валидно облигационно правоотношение, ищецът е изпълнил
задължението си по договора от
15.05.2020г., съответно ответникът не доказа изпълнение на насрещното си
задължение за плащане на продажната цена, то и този осъдителен иск за окончателно
дължимите вноски по договора следва да бъде уважен, като ответникът бъде осъден
да заплати сумата от 1200 лева представляващи четвърта и пета вноски от продажната цена на дружествени дялове в търговското дружество „Г.Е.“ ООД.
С оглед изложените възражения в
отговора на исковата молба съдът посочва, че не недопустимо изменение на иска е
осъществил ищецът с исковата си молба, като е сезирал съда и досежно останалите
две погасителни вноски, а по отношение на това притезание е предявил нарочен
осъдителен иск. Този иск е допуснат до разглеждане в съдебното производство,
като е съединен с първоначалния установителен иск, а като се вземе в предвид
осъщественото доказване в хода на процеса, този осъдителен иск е и уважен
изцяло.
По отношение на
разноските:
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в
заповедното производство в размер на 36 лева представляващи заплатена държавна
такса, както и сумата от 672 лева, от които 72 лева доплатена държавна такса по
иска по реда на чл. 422 ГПК в размер на 22 лева и осъдителния иск в размер на
50 лева, съответно сумата от 600 лева възнаграждение за процесуално
представителство в исковото производство.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,
че Х.Б.М., ЕГН ********** *** дължи на Г.М.П., ЕГН ********** *** сумата от 1800
лева, представляваща част
от продажната цена на дружествени дялове в търговското дружество „Г.Е.“ ООД, съставляващи
сбор от три вноски от
по 600 лева, дължими за месеците,
юни, юли и август на 2020г., по
договор за покупко – продажба на дружествени дялове от 15.05.2020г., с нотариална заверка на подписите и съдържанието,
рег. №***, ***, том 1, №22/15.05.2020г. по описа на нотариус Л.Т.с район на
действие ВРС, за която сума
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№ 4252/20.08.2020г. постановена
по ч.гр. дело № ****/****г. на ВРС, на осн.
чл. 129,
ал.1 ТЗ вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, по реда на чл.
422 ГПК.
Осъжда
Х.Б.М., ЕГН ********** *** да заплати на Г.М.П.,
ЕГН ********** *** сумата от 1200 (хиляда и двеста) лева представляваща окончателна
продажната цена на дружествени дялове в търговското дружество „Г.Е.“ ООД,
съставляващи сбор от две вноски
от по 600 лева, дължими за
месеците, септември и октомври на 2020г., по
договор за покупко – продажба на дружествени дялове от 15.05.2020г. с нотариална заверка на подписите и съдържанието, рег.
№***, ***, том 1, №22/15.05.2020г. по описа на нотариус Л.Т.с район на действие
ВРС, на осн. чл. на осн. чл. 129, ал.1 ТЗ вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД.
Осъжда Х.Б.М., ЕГН ********** *** да заплати на Г.М.П.,
ЕГН ********** *** сумата от 36 (тридесет и шест)
лева представляващи заплатена държавна такса в
заповедното производство, както и сумата от 672 (шестстотин седемдесет и два) лева, съдебно – деловодни
разноски и възнаграждение за процесуално представителство в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: