Р Е Ш Е Н И
Е
№..............от 21.06.2021г., гр.Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският районен съд гражданско отделение,
На тринадесети април две
хиляди двадесет и първа година,
В публично заседание в
следния състав:
Председател:Чавдар
Тодоров
Секретар Зоя Равенска
като
разгледа докладваното от съдия Тодоров Гр.Д №1737 по описа на съда за 2020г., и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от
БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, Париж, рег.№*********, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А, клон България, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.София, ЖК „Младост“ 4, Бизнес Парк София, сгр.14 против В.Г.В., с ЕГН **********, с адрес ***
искове по чл.422 ГПК, за установяване вземане на ищеца, за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, връчена на длъжника
по реда на чл.415, ал.1 т.2 ГПК.Евентуално съединен са искове по чл.79 ЗЗД.
Ответникът, чрез назначения от съда особен
представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК, е оспорила изцяло предявените искове.
По делото се установи следната фактическа обстановка:
По ч.гр.д.№799/2020г. на КРС е издадена в полза на
ищеца заповед по чл.410 ГПК за изпълнение на парично задължение за сума в
размер на 698.05 лв.-главница по договор за потребителски кредит , сключен на
12.09.2018г., възнаградителна лихва в размер на 145.13 лв. за периода
01.04.2019г. до 05.09.2019г., мораторна лихва в размер на 42.44 лв. за периода
от 05.09.2019г. до 27.05.2020г., ведно със законна лихва от датата на подаване
на заявлението в съда-01.06.2020г. до окончателното изплащане.Заповедта е
връчена на длъжника по реда на чл.415, ал.2 ГПК, което е обусловило и предяваването
на настоящите искове.
Твърди се по
исковата молба, че на 15.12.2017г. между страните бил сключен договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит , издаване и ползване на кредитна
карта.Максималния кредитен лимит бил в размер на 700 лв.На 15.12.2017г.,
ответникът се възползвал от предвидената в чл.4 от договора възможност и
извършил усвояване чрез покупка на изплащане.Договорено било кредитът за стока
или услуга да се изплати на 3 бр. равни месечни вноски, всяка в размер на
156.49 лв.
Ответникът преустановил редовното обслужване на
револвиращия потребителски кредит на 01.04.2019г., към която дата било
последното плащане по кредита.При забава на една или повече месечни погасителни
вноски се дължало обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва.При просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната
дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора ставало предсрочно
изискуемо в целия му размер, включително всички определени по договора
надбавки.На 09.09.2019г. била изпратена покана за доброволно изпълнение, с
която кредита бил обявен за изискуем.
Към моманта на подаване на заявлението непогасеното
задължение било в общ размер от 885.62 лв., от която 698.05 лв.-главница,
145.13 лв.-възнаградителна лихва и 42.44 лв.-мораторна лихва за периода
05.09.2019г. до 27.05.2020г.
Претендира се признаване на установено по тоношение на
страните, че вземането в посочените размери съществува.
Евентуално, в случай на отхвърляне на установителните
искове, се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца гореописаните
суми.
По делото са представени и приети като доказателства:
копие от копие от договор за револвиращ потребителски кредит, обратна разписка
за предаване на кредитна карта, покана за доброволно изпънение, обратна разписка,
последно месечно извлечение от кредитна карта..Като доказателство по делото е
приета и съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л.Й..
В срока по чл.131 ГПК предявените искове са изцяло
оспорани.Твърди се, че исковети претенции са недоказани и от друга страна се
претендират въз основа на нищожни клаузи, като противоречащи на ЗПК.
От описаните доказателства, по делото се установи
следната фактическа обстанвока:
На 09.09.2015г. между страните е сключен договор за
потребителски паричен кредит за отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване на и ползване на кредитна карта, с размер на кредита от 700 лв.На
15.12.2017г. е подписано споразумение към договора за покупка на изплащане в
мрежата от търговски партньори на кредитора за хлодилник фризер, с обща цена на
стоката 599 лв.Договорена е първоначална вноска в размер на 149.75 лв., платена
с дебитна карта на ответника.Размер на кредита 469.47 лв. /449.25 лв. и
застраховка 20.22 лв./.договорена е месечна погасителна вноска в размер на
156.49 лв., брой вноски -3, обща стойност на плащанията-619.22 лв., годишен
процент на разходи-0 %, глихвен процевт-0%, такса ангажимент-0%.
В приетатат като доказателство по делото
съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице е посочила, че кредитът за
финансиране на хладилник-фризер на обща
стойност 599 лв. и направена застраховка
е погасен изцяло по зададения погасителен план, като на дължимите суми
не са начислявани лихви.
В заключението си вещото лице е изследвало последващи
плащания, теглене на суми и погашения по договора, като е направила извод, че
ответникът дължи на ищеца главница в размер на 698.05 лв., възнаградителна
лихва за периода 01.04.2019г. до 05.09.2019г. в размер на 145.13 лв. и законна
лихва за периода 05.09.2019г. до 27.05.2020г. в размер на 51.58 лв.
При гореописаната фактическа обстанвока, съдът намира,
че предявените искове по чл.422 ГПК, както и евентуално съединените осъдитлни
искове са неоснователни като съображенията на съда в тази насока са следните:
В исковата молба, сезирала съда, се претендира
признаване на установено по отношение на ответника, че вземания в гореописаните
размери са валидно възникнали и съществуват въз основа на договор за револвиращ
потребителски кредит и издадена каредитна карта, с която е направена покупка на
изплащане.Други твърдения по исковата молба липсват, поради което съдът намира,
че основанието на предявените искове /обстоятелствата, на които се основава
искът-чл.127, ал.1 т.4 ГПК/ е именно договора за револвиращ кредит и икредитна
карта и покурка на стока на изплащане с договорен начин на връщане.Друго
основание не е въведено с исковата молба, поради което и при доказан факт, чрез
приетата като доказателство по делото съдебно счетоводна експертиза, за
погасяване на това задължение, съдът намирае, че предявените искове по чл.422 ГПК са неоснователни и следва да се отхвърлят.
Аналогични доводи следват и по евентуално съединените
искове по чл.79 ЗЗД, чл.86, ал.1 ЗЗД и по чл.241, ал.2 ЗЗД.Налице е погасяване
на претендираните по основание суми, поради което предявените искове са
неоснователни и следва да се отхвърлят.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Отхвърля предявените от БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А, Париж, рег.№*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон
България, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, ЖК
„Младост“ 4, Бизнес Парк София, сгр.14
против В.Г.В., с ЕГН **********, с адрес *** искове по чл.422 ГПК, за
установяване вземане на ищеца в размер на 698.05 лв.-главница по договор за
потребителски кредит , сключен на 12.09.2018г., възнаградителна лихва в размер
на 145.13 лв. за периода 01.04.2019г. до 05.09.2019г., мораторна лихва в размер
на 42.44 лв. за периода от 05.09.2019г. до 27.05.2020г. за което по
ч.гр.д.№799/20г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Отхвърля предявените от БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А, Париж, рег.№*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон
България, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, ЖК
„Младост“ 4, Бизнес Парк София, сгр.14 против
В.Г.В., с ЕГН **********, с адрес *** искове за осъждане на ответника да
заплати на ищеца 698.05 лв.-главница по договор за потребителски кредит ,
сключен на 12.09.2018г., възнаградителна лихва в размер на 145.13 лв. за
периода 01.04.2019г. до 05.09.2019г., мораторна лихва в размер на 42.44 лв. за
периода от 05.09.2019г. до 27.05.2020г.
Решението подлежи на обжалване пред
ОС гр.Кюстендил в 2 седмичен срок от връчването му на страните.
Райнен
съдия: