РЕШЕНИЕ
№ 4168
гр. Варна, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Христова
при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова
като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело №
20213110108798 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Кумулативно съединени искове с правно основание чл. 415, ал.4 ГПК
във вр. чл. 422 от ГПК и чл.79 ЗЗД във вр. с 86 от ЗЗД, за признаване за
установено, че Г. А. Г., ЕГН **********, адрес:** дължи на „Н. *" ЕООД,
ЕИК *, адрес: ** представлявано от управителя И. Ц. Д., чрез пълномощник -
адв. Ж. И. П. от ШАК, адрес: **, сумата от 3 279.18 лв., от които: 3 060 лв. за
ползвана от длъжника неплатени хотелиерски услуги /нощувки/ за периода:
от 21.12.2019г. до 31.12.2019г. - 330 лв. /11 нощувки х 30 лв./,за м.01.2020г. -
930 лв. /31 нощувки х 30 лв./, за м.02.2020г. - 870 лв. /29 нощувки х 30 лв./ и
за м.03.2020г. - 930 лв. /31 нощувки х 30 лв./ и 219.18 лв. - законна лихва за
забава върху всяка главница, от края на съответния месечен период до датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК в съда, както следва:28.60 лв. за периода - 31.12.2019г. -
06.11.2020г.72.59 лв. за периода - 31.01.2020г. - 06.11.2020г. 60.90 лв. за
периода - 29.02.2020г. - 06.11.2020г.57.09 лв. за периода - 31.03.2020г. -
06.11.2020г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от 3 060
лв. от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
1
по чл.410 от ГПК в съда до окончателното плащане.
Моли да му бъдат присъдени сторените в заповедното производство
разноски, както и разноските по настоящото дело.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното
право:
От ищцовото дружество е подадено Заявление по чл. 410 от ГПК, въз
основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5
от ГПК, в резултат на което и на основание чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК за „Н. *"
ЕООД възниква правен интерес от завеждане на установителен иск за
вземанията на дружеството срещу длъжника, предмет на Заповедта.
"Н. *" ЕООД стопанисва къща за гости „В." в с. О., община В.П., **.
Ответникът Г. А. Г. е клиент на къщата за гости от 26.10.2019г. до
31.03.2020г., в който период ползва хотелиерска услуга - нощувки в стая от
луксозен апартамент. Осъществяването на хотелска услуга се осъществява по
следния начин: лицето представя документ за самоличност, след което от
хотела се попълва адресна карта за записване в хотел, на която се отразяват
данните по лична карта и началната дата, от която лицето започва да нощува
в къщата за гости. Клиентът удостоверява с подписа си извършената
регистрация. Като доказателство представя адресна карта, подписана от
ответника с отразена начална дата на престоя.
В конкретния случай, тъй като ответникът заявява желание за престой
от няколко месеца, след проведени преговори му е направена отстъпка и
цената за нощувка по ценоразпис, която от 50 лв. на вечер е намалена на 30
лв.
След първоначалната регистрация престоя на лицето в хотела и
ползване на нощувки се удостоверява чрез Единна система за туристическа
информация /ЕСТИ/ към Министерството на туризма. Представя извлечение
от ЕСТИ, в която е отразен престоя на ответника, считано от 26.10.2019г. до
31.10.2019г. и от 01.11.2019г. до 31.03.2020г., когато е напуснал къщата за
гости.
За периода от 26.10.2019г. до 21.12.2019г. ответникът плаща дължимата
2
сума за престоя, макар и с голямо закъснение. След тази дата непрекъснато е
искал удължаване на срока за плащане, включително до 31.03.2020г., но
такова не следва. На същата дата -31.03.2020г. ответникът по ищцовото
настояване напусна къщата за гости.
Въпреки, че плащането в хотела се извършва ден за ден, в конкретния
случай спрямо ответника е направен още един компромис. Тъй като, при
настаняването ответникът Г. Г. заявява, че ще пребивава продължително
време /повече от месец/, се договорят да извършва дължимите плащания за
нощувките в края на всяка седмица. В последствие той започва да бави
плащанията и се съгласява да плаща за престоя си в края на месеца през който
е пребивавал.
По този начин изискуемостта, респ. забавата на ответника относно
неплатените нощувки, тече от края на всеки месец, в който е нощувал в
хотела, но не е извършил плащане.
При така описаната фактическа обстановка ответникът е следвало да
плати, но не е извършил плащане за периода, както следва: от 21.12.2019г. до
31.12.2019г. - на 31.12.2019г., от 01.01.2020г. до 31.01.2020г. - на 31.01.2020г.,
от 01.02.2020г. до 29.02.2020г. - на 29.02.2020г. и 01.03.2020г. до 31.03.2020г.
- на 31.03.2020г. Неплатената сума е в размер на 3 060 лв. /30 лв. х 102 дни
/нощувки/, по месеци както следва:от 21.12.2019г. до 31.12.2019г. - 330 лв. /11
нощувки х 30 лв./, за м.01.2020г. - 930 лв. /31 нощувки х 30 лв./, за м.02.2020г.
- 870 лв. /29 нощувки х 30 лв./ и за м.03.2020г. - 930 лв. /31 нощувки х 30 лв./.
Длъжникът дължи и законната лихва за забава върху всяка главница, от
края на съответния период до датата на подаване на заявлението в PC Варна
за издаване на заповед по чл.410 от ГПК, както следва:от 31.12.2019г. до
06.11.2020г. - 28.60 лв.,от31.01.2020г. до 06.11.2020г. - 72.59 лв.,от
29.02.2020г. до 06.11.2020г. - 60.90 лв.,от 31.03.2020г. до 06.11.2020г. - 57.09
лв. или общият размер на дължимата законна лихва за забава върху
главниците е в размер на 219.18 лв.
Длъжникът дължи и законна лихва за забава върху общата главница от
3 060 лв. от 06.11.2020г. /датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда/ до окончателното плащане.
В срока за отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК,
особения представител на ответника депозира отговор.
3
Оспорва предявеният иск като неоснователен, необоснован и недоказан.
На първо място оспорва достоверността и подписа на представената към
делото адресна карта, за която се твърди, че е попълнена и подписана от
ответника.
На следващо място, оспорва истинността на представените копия от
регистър за настаняванията, приходни квитанции и справки от АВп. Счита
представените с исковата молба копия от документи за неотносими към
настоящия спор.
Относно представените приходни квитанции следва да се отбележи, че
по смисъла на закона лицата, предлагащи нощувки са данъчно задължените
лица, които следва да внесат данъкът за предоставени нощувките в приход на
бюджета на общината по местонахождение на местата за настаняване по
смисъла на Закона за туризма. В конкретния случай това задължение е на
ищеца, в случай, че твърди, че е предоставил нощувки на ответника и по
никакъв начин не касае ответника.
Считам, че предявеният иск е неоснователен, необоснован и недоказан
и като такъв следва да бъде отхвърлен.
В съдебно заседание ищецът, чрез проц. представител адв.Ж. П. от АК
Шумен, моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените по делото
разноски.
В съдебно заседание ответникът се представлява от особен
представител. В хода по същество на делото особения представител не
изразява становище.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и
доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна
страна.
От приетото за послужване ч.гр.д.№14378/2020 г. по описа на ВРС се
установява, че е удовлетворено заявление на ищеца и е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против длъжника Г. А.
Г., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес адрес: град Варна,
ул.Доктор Пискюлиев №53,ДА ЗАПЛАТИ на Кредитора „Н. *” ЕООД, ЕИК
*, със седалище и адрес на управление: **, представлявано от И. Д. –
4
управител, чрез пълномощник адв.Ж. П. – АК Шумен, сумата от 3060 лв.
(три хиляди и шестдесет лева) – представляваща дължима сума за ползвана от
длъжника, но неплатена хотелиерска услуга – пребиваване в стая от луксозен
апартамент в къща за гости „В.“ с.О., за периода от 26.10.2019г. до
31.03.2020г., формирана както следва: от 21.12.2019г. до 31.12.2019г. - 330 лв.
(11 дена х 30 лв.); за м.01.2020г. - 930 лв. (31 дена х 30 лв.); за м.02.2020г. -
870 лв. (29 дена х 30 лв.); за м.03.2020г. - 930 лв. (31 дена х 30 лв.), сумата от
219,18 лв. (двеста и деветнадесет лева, осемнадесет ст.), представляваща
мораторна лихва за забава, както следва: 28,60 лв. за периода от 31.12.2019г.
до 06.11.2020г.; 72,59 лв. за периода от 31.01.2020г. до 06.11.2020г.; 60,90 лв.
за периода от 29.02.2020г. до 06.11.2020г.; 57.09 лв. за периода от
31.03.2020г. до 06.11.2020г.,ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 09.11.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410 ГПК,както и
направените съдебно – деловодни разноски, от които 65,59 лв. (шестдесет и
пет лева, петдесет и девет ст.), за заплатена държавна такса и 200 лв. (двеста
лева), за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на
чл.47,ал.5 от ГПК с оглед на което с разпореждане №273667/21год. е указано
на заявителя да предяви иск. Съобщение за горепосоченото разпореждане на
заповедния съд е връчено на заявителя на 20.05.2021год.Исковата молба е
предявена на 17.06.2021год.Същата е в срок с оглед на което заявените с нея
искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По делото са приети следните писмени доказателства, надлежно
заверени по реда на чл.183 от ГПК, а именно: адресна карта за записване в
хотел; регистър на настаняванията; справка извлечение от ЕСТИ – 7 листа;
подадени данни към ЕСТИ за дата 10/31/2019; приходна квитанция
№********** от 11.12.2019г.; приходна квитанция №********** от
15.06.2021г.; приходна квитанция №********** от 12.01.2021г.; приходна
квитанция №********** от 14.01.2021г.; приходна квитанция №**********
от 30.01.2020г.; приходна квитанция №********** от 28.04.2021г.; извадка от
сайта на къща за гости Версай – 4 л.; справка №633533 от 04.06.2021г. чрез
отдалечен достъп по данни за физическо/юридическо лице за всички служби
по вписвания за периода от 01.01.1991г. до 04.06.2021г.; справка за
5
изчисляване на законна лихва; договор за доброволна делба акт 8359, том Х,
рег.№1239, дело №153 от 2015г., удостоверение за категория три звезди
№00098; приходна квитанция №********** от 11.12.2019г.; приходна
квитанция №********* от 30.01.2020г.; приходна квитанция №********** от
07.07.2020г.; регистър на настаняванията – 9 листа; справка за подадени
данни към ЕСТИ за дата 10/31/2019; справка за подадени данни към ЕСТИ за
дата 11/31/2019; заповед №1 от 01.01.2019г.; заповед №2 от 01.01.2022г.
В полза на ищеца са ангажирани гласни доказателства ,чрез
показанията на свидетелите Надя Стоянова Д.а и Йорданка Милкова
Йорданова. Показанията на свидетелите съдът цени в часттите, които
съдържат данни за относими към предмета на спора обстоятелства и
съпоставени с останалите доказателства са непротиворечиви.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл.
415, ал.4 от ГПК във вр. чл. 422 от ГПК и чл.79 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД,
Ищецът носи доказателствената тежест да докаже положителните
факти, на които се позовава – валиден договор с ответника, точно изпълнение
на задължението за предоставяне на хотелиерски услуги, размера и
изискуемостта на вземането си.
По настоящото дело ищецът доказа изискуемите от закона
предпоставки за положително произнасяне.
Договора за ползване на хотелиерски услуги е неформален, като за
неговата действителност не се изиска нарочно посочена от закона форма.
Ангажираните от страна на ищеца доказателства установяват, че между
страните е било постигнато съгласие ответникът да ползва предоставените му
от страна на ответника хотелиерски услуги , да плаща на ищеца цена под
обявената в официалния ценоразпис, поради дългия престой от време, а
именно 30 лв. на вечер. Постигнато е било и съгласие и му е направена и още
една отстъпка вместо да плаща ден за ден за престоя си в туристическия
обект, е направено договаряне плащането на нощувките да е в края на всяка
седмица, като в последствие е постигната договореност плащането да е в края
на всеки месец-31.12.2019Г., 31.01.2020г., 29.02.2020г. и 31.03.2020г.
6
От съвкупната преценка на адресна карта за записване в къща за гости
„В." с. О. подписана от ответника, Извлечения от Единна система за
туристическа информация към Министерството на туризма от регистъра за
настанявания по чл.116, ал.2, т.1 от Закона за туризма за всички настанявания
в къща за гости „В." с. О. и извлечения от регистъра отделно само за
настаняването на лицето Г. А. Г., съобразно направените промени в датата на
отпътуване на ответника, тъй като той неколкократно е удължавал престоя си,
потвърждение на извършената регистрация от Министерство на туризма,
Приходни квитанции за платен туристически данък, Удостоверение от О. В.
П. за категоризацията на обекта, Ценоразпис на цените в къща за гости
Версай, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание двама
свидетели се установява, че ищецът е предоставил на ответника твърдените в
исковата молба хотелиерски услуги в посочения период от време, а именно
нощувки в стопанисваната от дружеството къща за гости „В." с. О.
Предоставените нощувки са общо 156 на брой, от които ответникът не е
платил 102, а именно; за м. 12.2019г. - 11 бр. нощувки, за м. 01.2020г. - 31 бр.,
за м. 02.2020г. - 29 бр. нощувки и за м.03.2020г. - 31 бр. нощувки.
Съгласно чл. 116, ал. 1 от Закона за туризма (ЗТ,) лицата, извършващи
хотелиерство, водят регистър за настанените туристи със съдържание на
данните, утвърдени от министъра на туризма и публикувани на интернет
страницата на Министерството на туризма. Ищецът попада в категорията
лица, извършващи хотелиерство и е задължен да води посочения регистър.
Процесният обект представлява къща за гости и като такъв попада в групата
места за настаняване клас "Б" по смисъла на чл. 3, ал. 2, б. "б. " от ЗТ, при
което за него е приложимо правилото за водене на регистър, установено в чл.
116, ал. 3 от ЗТ — т.е. или чрез централизирана информационна система (чл.
116, ал. 2, т. 1 от ЗТ), или чрез избрана от лицето, извършващо хотелиерство,
информационна система - чл. 116, ал. 2, т. 2 от ЗТ. В случая Къща за гости
Версай водят регистър, чрез централизирана информационна система,
поддържана от Министерството на туризма. Съгласно ал.5, т.1 Единната
система за туристическа информация съдържа брой на настанените туристи,
дата на регистрация и дата на отпътуване.
Видно от представената извадка от регистъра за настаняванията на
Министерството на туризма за място за настаняване Версай ищецът е посочил
7
следните данни за лицето Г. А. Г. - дата на пристигане 26.10.2019г. дата на
отпътуване 31.10.2020г., дата на пристигане и дата на отпътуване 01.11.2019г.
- 31.03.2020г. Ищецът е направил няколко промени в регистъра, тъй като
ответникът първоначално е заявявал един период на престоя си, после го е
удължавал неколкократно, което е наложило ищецът да прави няколко
промени на датата на отпътуване на ответника, като е подавал допълнителни
данни в регистъра. Така видно от справка от регистъра за настаняванията за
къща за гости „В." от 31.10.2019г. е посочена дата на отпътуване 31.10.2019г.
В справката от 26.11.2019г. е посочена дата на отпътуване 01.12.2019г. В
справка от 31.12.2019г. е посочена датата на отпътуване 31.12.2019г. В
справка от 30.01.2020г. за дата за отпътуване за лицето Г. А. Г. е посочена
01.02.2020г. В справка от 30.01.2020г. за дата за отпътуване за лицето Г. А. Г.
е посочена 01.02.2020г. В справка от 12.02.2020г. за дата за отпътуване за
лицето Г. А. Г. е посочена 01.03.2020г. В справка от 13.03.2020г. за дата за
отпътуване за лицето Г. А. Г. е посочена 15.03.2020г. В справка от
18.03.2020г. за дата за отпътуване за лицето Г. А. Г. е посочена 31.03.2020г. В
уверение на тези обстоятелства е и приложеното по делото потвърждение от
Министерството на туризма, получено по електронен вид озаглавено
Получени данни към ЕСТИ за дата 31/10/2019г. -неоспорено от ответната
страна, относно лицето Г. А. Г..
От представените справки не само се удостоверява наличието през
процесния период на договорно правоотношение между страните, но и че
услугата хотелиерско настаняване действително е предоставяна.
Предоставените на ответника хотелиерски услуги в посочения период
от време се потвърждават и от свидетелските показания. Свидетелката Д.а
сочи, че лично е настанила ответника в къщата за гости В. в края на месец
октомври 2019г., в стая в най - луксозния апартамент за период от един месец.
Направили му отстъпка от цената от 50 лв. единично настаняване на 30 лв. на
ден. В последствие ответника непрекъснато удължавал престоя си със
съгласието на ищеца, като по този начин престоя му се удължил от един на 5
месеца, до края на м. март 2020г. Ответникаът плащал със закъснения, като
около Нова година напълно спрял да плаща. Напуснал къщата за гости на
31.03.2020г. Свидетелката Й. посочва, че познава ответника, посочва и
периода когато същия е бил настанен в къщата за гости - края на годината и я
е напуснал преди пандемията м. март 2020г. около четири - пет месеца.
8
Посочва, че впечатленията й и са за целия период, тъй като ответникът всеки
ден е ходил до стопанисвания от нея магазин да си купува храна, а и на
приказка. Посочва, че лично от него знае, че е отседнал в къщата за гости
стопанисвана от ищеца, както и от лични впечатления, тъй като го е виждала,
къде е настанен, тъй като магазина и се намира точно срещу къщата за гости.
За това ,че ищецът е предоставил процесните хотелиерски услуги
говори и факта, че е платил следващият се туристически данък за облагане на
процесиите нощувки.
Безспорно доказаните като предоставени от ищеца хотелиерски услуги
се установи,че са ползвани от ответника, поради което за последния е
възникнало задължението да изпълни насрещната престация, а именно да
плати дължимото възнаграждение за услугата.
Твърдението, че същия не е извършил дължимото плащане на сумата от
общо 3 060 лв. за предоставените хотелиерски услуги, т.е той е в
неизпълнение на задълженията си по договора е отрицателен факт,
доказателствената тежест за опровергаването му лежи изцяло върху
ответника , като от негова страна не са ангажирани абсолютно никакви
доказателства в тази насока.
Предвид изложеното, така предявеният иск за претендиралата главница
се явява доказан по основание и размер.
С оглед основателността на главния иск се явява основателен и
акцесорния иск за лихви с оглед осъществената от страна на ответника
забава. Периодите на забава и размера на претендираната лихва не са спорни .
Освен това същите се доказват и от представените по делото доказателства,
като относно размера на лихвата , същият се потвърждава и чрез
ел.калкулатор на Апис.
Вземайки предвид горното съдът намира, че следва да постанови
решение с което да уважи исковете в цялост. Върху главния иск, като законна
последица от уважаването му следва да се присъди лихва, считано от
06.11.2021 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното плащане на задължението.
С оглед изхода от спора пред настоящата инстанция следва да се
присъдят на ищеца разноски . Същите за настоящия исков процес са в общ
9
размер от 536.58 лв./200лв.адв.възнаграждение, 106.81лв. държавна такса и
229.77лв.възнаграждение за особен представител/ . В заповедното
производство разноските възлизат в общ размер 265.59 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ответникът Г. А. Г., ЕГН **********, адрес: ** дължи на „Н. *." ЕООД, ЕИК
***, адрес: с** представлявано от управителя И. Ц. Д., чрез пълномощник -
адв. Ж. И. П. от ШАК, адрес: **, сумата от 3 279.18 лв., от които: 3 060 лв. за
ползвана от длъжника неплатени хотелиерски услуги /нощувки/ за периода:
от 21.12.2019г. до 31.12.2019г. - 330 лв. /11 нощувки х 30 лв./,за м.01.2020г. -
930 лв. /31 нощувки х 30 лв./, за м.02.2020г. - 870 лв. /29 нощувки х 30 лв./ и
за м.03.2020г. - 930 лв. /31 нощувки х 30 лв./ и 219.18 лв. - законна лихва за
забава върху всяка главница, от края на съответния месечен период до датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК в съда, както следва:28.60 лв. за периода - 31.12.2019г. -
06.11.2020г.72.59 лв. за периода - 31.01.2020г. - 06.11.2020г. 60.90 лв. за
периода - 29.02.2020г. - 06.11.2020г.57.09 лв. за периода - 31.03.2020г. -
06.11.2020г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от 3 060
лв. от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК в съда -09.11.2020год. до окончателното плащане, за които
суми е издадена заповед №261501 от 10.11.2020г. за изпълнение на парично
задължение по ЧГД № 14378/2020г. по описа на ВРС,16-ти състав, на
основание чл. 415, ал.4 ГПК във вр. чл. 422 от ГПК и чл.79 ЗЗД във вр. с
86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Г. А. Г., ЕГН **********, адрес:** да заплати на „Н. *"
ЕООД, ЕИК *, адрес: ** представлявано от управителя И. Ц. Д., чрез
пълномощник - адв. Ж. И. П. от ШАК, адрес: **, сумата от 536.58 лв.сторени
по настоящото дело разноски и 265.59 лв. разноски по ч.гр.дело№
14378/2020г. по описа на ВРС,16-ти състав, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в двуседмичен
10
срок от съобщаването на страните , ведно с препис от съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11