Р Е Ш Е Н И Е
№ 942
гр.Русе, 13.07.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на първи
юли, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря С. К., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1860 по описа
за 2015г., за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл.143, ал.2 и чл.149 от СК, като делото се разглежда
по реда на чл.310 от ГПК – бързо производство.
Ищцата Г.В.В., действаща като майка
и законен представител малолетното дете В М М. срещу М.Й.М., твърди, че
ответникът е баща на малолетното дете В М М., роден на ***г. От раждането на
малолетния за отглеждането и възпитанието му се грижи единствено тя, а бащата
живее отделно. Към момента В М. е на 10 години, завършва трети клас и разходите
необходими за закупуване на учебни пособия, дрехи и храна се увеличават.
Отделно детето посещава извънкласна форма на обучение – занималня, за което
майката с помощта на родителите си заплаща необходимите средства. Ищцата работи
на 4-часов работен ден в „Софи” ООД на длъжност „куриер” и получава месечно
брутно трудово възнаграждение равняващо се на половината от минималната работна
заплата за страната. Ответникът е в състояние да реализира доходи, равняващи се
поне на минималната работна заплата за страната. Той като родител не е заплащал
никакви средства за издръжката на детето и не е полагал грижи за отглеждането
му. Детето расте и нуждите му се увеличават, а реализираните от ищцата доходи
са недостатъчни за осигуряване средствата за издръжката му. Поради това моли
съда да постанови решение, с което да осъди М.М. да заплаща издръжка на
малолетното си дете В М М., роден на ***г., чрез неговата майка и законен
представител, в размер на 110.00 лева месечно, считано от датата на предявяване
на иска, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска с падеж 15-то
число на месеца, за който се дължи издръжката до настъпване на обстоятелства
водещи до нейното изменение или прекратяване, както и ответника да бъде осъден
да заплати на малолетното си дете В М М., роден на ***г., чрез неговата майка и
законен представител, издръжка за минало време – за периода 14.04.2014г. до
14.04.2015г. в общ размер на 1 200.00 лева – по 100.00 лева месечно, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска.
Моли съда и на основание чл.38, ал.2 от ЗА да присъди адвокатско възнаграждение
на редовно упълномощения от нея адвокат, което ответника бъде осъден да му
заплати.
Ответникът М.Й.М. не оспорва предявените искове по
правното им основание, а само по размер, като твърди, че във възможностите му е
да заплаща издръжка в размер 85.00 лева месечно, включително и за минало време,
с оглед доходите, които реализира.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
От представеното удостоверение за раждане, издадено
въз основа на акт за раждане № 831/21.06.2005г. на Община – гр.Русе, се установява,
че малолетното дете В М М. е роден на ***г. от майка Г.В.В. и баща М.Й.М.. По
делото не се спори и се признава от ответника, че от раждането на детето за
отглеждането и издръжката му се грижи единствено майката, а бащата живее
отделно от тях. Съгласно представената служебна бележка с изх.№
11/14.04.2015г., детето В М. посещава Детски образователен център – гр.Русе и
таксата за 1 присъствен ден е в размер на 8.00 лева. Видно от служебна бележка
с изх.№ 54/19.03.2015г. майката работи в „Софи” ООД на 4-часов работен ден,
където получава месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 190.00 лева.
По делото не се оспорва и факта, че за периода 14.04.2014г. до 14.04.2015г. бащата
не е заплащал издръжка на малолетния си син, а от представените 2 броя служебни
бележки, 2 броя удостоверения и изявлението на ответника в отговора му се
установява, че той е работил на различни места през последните 2 години, като
реализира месечен доход в размер на около 500.00 лева.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.143, ал.2 от СК родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца. Това задължение е безусловно и
не зависи от това дали родителите са трудоспособни и могат да се издържат от
имуществото си. От представеното по делото удостоверение за раждане се
установява по категоричен начин, че ответника е баща на малолетното дете В М..
По делото не се спори, че от раждането на детето за отглеждането и издръжката
му се грижи единствено майката, а бащата живее отделно от тях. Като съобрази
това, съдът намира, че предявеният иск по чл.143, ал.2 от СК е доказан по
своето правно основание и М.М., като баща, следва да бъде осъден да заплаща
издръжка на малолетния си син. При определяне на размера й, съдът взе предвид
на първо място материалното положение на двамата родители. Видно от служебна
бележка с изх.№ 54/19.03.2015г. майката работи в „Софи” ООД на 4-часов работен
ден, където получава месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 190.00
лева. От представените 2 броя служебни бележки, 2 броя удостоверения и
изявлението на ответника в отговора му се установява, че той е работил на
различни места през последните 2 години, като реализира месечен доход в размер
на около 500.00 лева. Преценявайки нуждите на детето и средствата необходими за
храна, облекло и др. необходими за правилното му физическо развитие, съдът
счита, че на детето са необходими средства за месечната му издръжка в размер на
200.00 лева месечно. Като се съобразят материалните възможности на двамата
родители, съдът намира, че бащата следва да заплаща издръжка в размер на 110.00
лева месечно, а останалата част от издръжката следва да се поеме от майката.
Приоритетното заплащане на издръжка от страна на ответника е обусловено от
фактите, че той реализира по-висок доход от този на майката, а последната ще
полага и непосредствените грижи за отглеждането на детето. Така определеният
размер на месечната издръжка, дължима от бащата е в границите на нормативно
определения в закона и съобразен с възрастта на детето и възможностите му да я
заплаща. Издръжката се дължи от датата на предявяване на иска – 15.04.2015г.,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска с падеж последно число на
месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на обстоятелства, водещи до
нейното изменение или прекратяване.
По отношение на иска с правно основание чл.149 от СК,
съдът намира същия за основателен. Съгласно същата разпоредба издръжка за
минало време може да се търси най-много за една година преди завеждане на иска.
Основната идея по този текст на законодателя е, че вероятно нуждата от издръжка
е била вече налице и ищцата е правила опити за доброволното й получаване, но й
е било необходимо време за да подготви и организира съдебната си претенция.
През този период от време, сигурно тя е търсила средства от други лица, към
които се е задължила. Ищцата не е длъжна да доказва нуждата на детето от
издръжка през този период. Обратно, ако ответника твърди, че тя не е
съществувала, например, тъй като лицето е било трудоспособно и реализирало
доходи, могло е да се издържа от собствено имущество или че доброволно е плащал
издръжката, то това следва да бъде доказано от негова страна в настоящия
процес. Такива доказателства не са представени по делото от страна на ответника,
дори напротив. Същият признава, че за периода 14.04.2014г. до 14.04.2015г. не е
заплащал издръжка на малолетния си син. Поради това съдът намира, че ответникът
му дължи издръжка за минало време, за периода 14.04.2014г. до 14.04.2015г. При
определяне на размера й съдът взе предвид гореизложените обстоятелства относно
възрастта и нуждите на детето и доходите, които неговите родители реализират,
поради което същата следва да бъде определена в претендирания от ищцата размер
от 100.00 лева месечно или в общ размер от 1 200.00 лева. Този иск като
основателен и доказан по размер следва да се уважи изцяло. Върху присъдената
главница следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на предявяване
на иска – 15.04.2015г. до окончателното й изплащане.
На основание чл.38, ал.2 от ЗА и предвид уважаването
на предявените искове, ответникът следва да бъде осъден да заплати на редовно
упълномощения от ищцата адвокат С.Ц. ***, възнаграждение в размер на 300.00
лева, съобразено с Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати по бюджетната сметка на Районен съд – гр.Русе, държавна
такса върху определения размер на издръжката на детето от 158.40 лева -
определена 4% върху тригодишните й платежи.
Мотивиран така и на основание
чл.143, ал.2 и чл.149 от СК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА М.Й.М. ***, с ЕГН: **********,
да заплаща на малолетното си дете В М М., роден на ***г., с ЕГН: **********,
чрез неговата майка и законен представител Г.В.В., с ЕГН: **********, двамата с
адрес: ***, месечна издръжка в размер на 110.00 /сто и десет/ лева, считано от
15.04.2015г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска с падеж
последно число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на
обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА М.Й.М. ***, с ЕГН: **********, да
заплати на малолетното си дете В М М., роден на ***г., с ЕГН: **********, чрез
неговата майка и законен представител Г.В.В., с ЕГН: **********, двамата с
адрес: ***, сумата от 1 200.00 /хиляда и двеста/ лева, представляваща
издръжка за минало време за периода 14.04.2014г. до 14.04.2015г. – по 100.00
/сто/ лева месечно, ведно със законната лихва върху главницата считано от
15.04.2015г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М.Й.М. ***, с ЕГН: **********,
да заплати на адвокат С.Ц.Ц., с ЕГН: **********, от АК – гр.Русе, сумата от
300.00 /триста/ лева – дължимо възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА.
ОСЪЖДА М.Й.М. ***, с ЕГН: **********, да заплати по
бюджетната сметка на Районен съд – гр.Русе, сумата от 158.40 лева /сто петдесет
и осем лева и четиридесет стотинки/ - държавна такса върху определения размер
на издръжката на детето.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: