Р Е Ш Е Н И Е
№840
гр. Хасково, 25.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в
публично заседание на двадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в
състав :
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при
секретаря Гергана Мазгалова
и
в присъствието на прокурора Антон Стоянов
като
разгледа докладваното от съдия Костова административно дело №1019/2020г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.84
ал.2 вр. с чл.70 ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба от Е.К., роден
на ***г., гр. Р., Т., с адрес: РПЦ Харманли, ж.к. „Д.“ №.., срещу Решение № УПХ
126/16.10.2020г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.
В жалбата се твърди, че оспореното
решение било незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалноправните
разпоредби и съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Изложените в решението на интервюиращия орган съображения били изцяло
незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че
причините за напускане на страната по произход на чужденеца били свързани с
наличието на заплаха за неговия живот и сигурност. В проведеното интервю
изложил подробно причините, поради които изпитвал основателен страх от
преследване в Т.. Причината, поради която искал закрила, била несигурната
обстановка в Т. и заплахата за живота и сигурността му, тъй като бил заплашван
и му бил опиран пистолет в главата, бил много сериозно заплашван за убийство от
мафията на КК. Поради тези причини изпитвал основателен страх от преследване в Т.
и решил да избяга. Интервюиращият орган неправилно тълкувал нормата на чл.8 от
ЗУБ и чл.1а от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951г. и лишил
чужденеца от международна закрила. Поради това счита, че обжалваното решение
било постановено в противоречие с чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Евентуалното му връщане в
Т. било невъзможно, понеже никой не можел да го защити. В решението били
посочени справки, изготвени от самата ДАБ, като въобще не били посочени
източниците, въз основа на които били изготвени. От съдържанието на решението
не се установявало какви части от тези източници били използвани и въз основа
на какви критерии. В нарушение на принципите на истинност и съразмерност не
била обсъдена в цялост дори съдържащата се в справките фрагментирана
информация, а избирателно били цитирани пасажи, които ползвали тезата на
интервюиращия орган. Поради изложеното и на основание чл.85 ал.2 от ЗУБ се моли
за отмяна на Решение №УПХ 126 от 16.10.2020г. на Интервюиращ орган към ДАБ и да
се върне преписката за ново разглеждане.
Ответникът - Интервюиращ орган в РПЦ
– Харманли при ДАБ при МС (Р. Б.), в представени чрез процесуален представител писмени
бележки моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Хасково счита жалбата за неоснователна.
Съдът, като обсъди доводите на
страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
С молба УРИ 4536 БЦ-1/30.09.2020г.
(00-1432/30.09.2020г.) в ГПУ С., РДГП – Е., жалбоподателят, под името Е.К. от Т.,
поискал от властите в Република България предоставяне на закрила. Искането е
потвърдено с молба с вх. №1015 от 08.10.2020г., с рег. №УП 15949/08.10.2020г.
на ДАБ, подадена с името Е.К.. На 08.10.2020г. лицето е регистрирано с имената Е.К.,
роден на ***г***, с постоянен адрес Т., гр. И., гражданин на Т., етническа
принадлежност – …., религия – …….., …, професия …., образование - …, …, карта
за самоличност № А11С61455 изд. от Т. на 08.05.2018 валиден до 08.05.2028г.
Отразени са данни за съпругата на чужденеца – Н. К., .. г., с местонахождение –
Б. и за … на чужденеца – Й. К., .. г., с местонахождение Т..
С писмо с рег.№УП 15949/09.10.2020г.
на ДАБ, Директор на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална
сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила, като в писмото е
посочено, че при задържането си чужденецът се представил като Е.К., роден на ***г.,
от Т.. Видно от материалите по делото, отговор на писмото не е получен.
На 15.10.2020г. с кандидата е
проведено интервю по Глава шеста, Раздел I- чл.63а от ЗУБ, резултатите от което
са отразени в Протокол с рег.№УП 15949/15.10.2020г. В хода на производството
жалбоподателят е заявил, че потвърждава казаното от него при регистрация.
Посочил, че е от Т.. Роден бил на ***г***, Р. Т.. За първи път подавал молба за
закрила. Имал роднини в държава-членка на ЕС, имал съпруга Н. З., която била ….
гражданка и се намирала в Б.. Имал .. – Й. от първата си съпруга, който живеел
в И. и бил директор на болница А. Б. в кв. Т.. Заявил, че има паспорт, но той
бил в българското консулство, подал документи за виза, но понеже избягал, не
успял да си го вземе. Нямал шофьорска книжка. Нямал друго гражданство. Заявил,
че е …, но не владеел … език, само дядовците му владеели … език, те били ….
Посочил, че не е имал проблеми като ... Заявил, че е …. Не е имал проблеми като
…-…. Не е участвал в религиозни организации, общност, секта. Живял двадесет
години във Ф., гр. П., от своята четиринадесет годишна възраст. Там, през
1991г. завършил образование. До 1993г. бил заедно с баща си, но след това баща
му се пенсионирал и се върнал в Т., а чужденецът останал там. Отначало били
настанени в Л.. Бил там с процедура за събиране на семейство. Имал разрешение
за пребиваване. Последното разрешение изтекло през месец седми 2011г. и се
върнал в Т.. Там нямал никакъв проблем, нито след като се върнал в Т.. Посочил,
че е …. Имал сключен граждански брак с Н. на 13.06.2020г. в гр. М., Т.. Имал
развод с първата си жена, през 2016г. Втората му съпруга била в Б.. Имал
полувисше образование, специалност електротехник от професионален Колеж Thorigny в П.. През 1991г. и 1992г. работил
по професията си в една фабрика и през 1994г. отворил собствена текстилна
фирма. След като се върнал в Т. се занимавал с текстил, но нямал на свое име фирма,
с цел да избегне точно тия проблеми. Търгувал също с диаманти и злато. Не
членувал в политическа партия или организация. Не бил член на въоръжена
групировка (паравоенно формирование). Бил в казармата за двадесет и един дни
през 2010г., като си заплатил отслужването. На 20.09.2020г. напуснал Т. нелегално
през К. А., с помощта на трафикант, който го прекарал с неговата кола, скрит на
задната седалка. На българската страна на границата се предал на властите. Относно
това дали има конкретен повод да напусне страната си разказал, че в продължение
на една година в И. бил много сериозно заплашван, имало опасност да го убият. На
10.07.2020г. сложили пистолет на главата му и го принудили да подпише документ,
че дължи два милиона евро. Не искал да го прави, но го били много. Не отишъл в
болница, страхувал се да излезе на улицата. Търсил помощта на полицията, на
няколко пъти. Имал документи, доказващи това, но нищо не станало, защото това
били много влиятелни хора. Всички били накарани да замълчат. Тези хора били Д.
Д., К. Д., М Е. Б. и Ф., чиято фамилия забравил в момента. Тези хора ги
познавал, веднъж им давал 107 хиляди евро заем и когато започнал да си иска
парите, започнали проблемите. Дошли при него и казали, че искат да работят с
него. Знаел за тях, че били мафия и са от ПКК. В документа до полицията не
казал, че са такива, защото те имали голямо влияние навсякъде и не можел сам да
се справи с тях. Дори през 2019г. избягал в Б. и Х. за два-три месеца, да си почине
и те да го позабравят, после се върнал. В началото на месец септември 2020г.
подал документи за виза в българското консулство, но не дочакал резултата.
Получил виза и паспортът му бил в жена му, която щяла да му ги донесе тези дни.
Заявил, че ще представи документа. Последно се обадили по телефона на жена му и
ѝ казали, че взели информация за него и неговите близки от гражданския
регистър, нещо, което само той можел да поиска, но както казал, тез били много
влиятелни. Наел адвокат да го защитава, но те го заплашили и той му върнал
пълномощното. В Т. системата била по-различна. Там всеки можел да вземе
информация, която им е необходима. Не искал да се завърне в страната си по
произход, страхувал се за живота си. Относно конкретното му искане към Р. Б.
заявил, че се надява да получи статут. Имали желание с жена си да се занимават
с бизнес в Б.. Преди тя имала фирма тук, но я замразила.
С Решение № УПХ 126/16.10.2020г. на
Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците молбата за предоставяне на
международна закрила на Е.К. е била отхвърлена, на основание чл. 70, ал. 1, във
вр. с чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ.
По делото, като писмени доказателства
са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на
оспорения акт.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Оспореното решение е съобщено на
жалбоподателя на 26.10.2020г., а жалбата е подадена на 30.10.2020г. (видно от
поставения входящ номер), следователно същата е депозирана в преклузивния срок
по чл.84 ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до
местно компетентния административен съд. Ето защо се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Оспореното
в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – Р. А. Б.,
младши експерт в Регистрационно - приемателен център – гр. Х., определена със
Заповед № РД05-233/23.03.2016г. на Председателя на ДАБ на основание чл. 48, ал.
1, т. 10 от ЗУБ за интервюиращ орган.
Оспореният административен акт
отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като е надлежно мотивиран с
посочване както на фактическите, така и на правните основания за
постановяването му.
Не се констатира при постановяването
му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, а оплакването в тази насока е неоснователно.
Оспореното решение е издадено в
ускорена процедура в производството по общия ред по реда на Глава VI, Раздел
II. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производството се образува с
регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила.
В случая чужденецът е регистриран на 08.10.2020г., а оспореният акт е издаден
на 16.10.2020г. Съдът намира, че актът е издаден при спазване на срока по
чл.70, ал.1 от ЗУБ за произнасяне в ускорена процедура.
В хода на производството пред
решаващия орган при РПЦ – гр. Харманли при ДАБ, с чужденеца е проведено интервю,
което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието
на преводач на разбираем за него език.
Също така не се установява и
нарушение на чл. 58, ал. 9 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от
ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила.
Следва да се отбележи, че липсата на подобно становище не обосновава
незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда
на чл.70, ал. 1 от ЗУБ - в ускорена процедура в производството по общия ред, а
в този случай съгласно разпоредбата на чл.58 ал.9 изр.2 от ЗУБ такова становище
не се изисква.
Административният акт отговаря и на
общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението са
посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му.
Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на
чужденеца не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут,
като е обсъдил както изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история,
така и обстановката в страната му на произход. Обективираните в решението
фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни
норми, и дават възможност на чужденеца да разбере мотивите на административния
орган да му откаже международна закрила.
Съдът счита, че оспореното решение е
съответно и на материалния закон.
Причините,
които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на
статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ.
Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Р. Б. се предоставя на
чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса,
религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена
социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини
не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се
завърне в нея.
Наличието и основателността на
опасенията, следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската
история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на
преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и
закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.
В настоящия случай, видно от протокола
от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същият е заявил,
че напуснал страната си, защото в продължение на една година в И. бил много
сериозно заплашван, имало опасност да го убият. На 10.07.2020г. сложили
пистолет на главата му и го принудили да
подпише документ, че дължи два милиона евро. Правилно в обжалваното решение е
прието, че с оглед изложеното от чужденеца, се налага извода, че напускането на
страната на произход е породено от криминални деяния от страна на недържавни субекти
и не е в резултат на осъществено спрямо него преследване. От изложената
бежанска история на жалбоподателя е видно, че последният е живеел сравнително
спокоен живот в Т., не се установява срещу него да е било осъществено
преследване по смисъла на чл. 8, ал.4 и ал.5 от ЗУБ, нито да има риск от бъдещо
такова. В този смисъл, административният орган е извършил единствено възможната
преценка, изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателя и
достигайки до обоснован извод относно липсата на предпоставките за предоставяне
на чужденеца на бежански статут. Правилно е отчетено, че причината, поради
която Е.К. е напуснал държавата си по произход, не попада в приложното поле на
чл.8 от ЗУБ, респективно на чужденеца не може да бъде предоставен статут на
бежанец. Жалбоподателят не навежда твърдения за наличие на опасения от
конкретни репресии, предприети спрямо него или членове на семейството му по
причини, възведени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В тази връзка, от материалите по
преписката не може да се направи извод за осъществено спрямо чужденеца
преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ,
изразило се в действия измежду
посочените в ал.5 на същата норма, поради което не са налице субективния и
обективния елемент на предвиденото в цитираната разпоредба понятие „основателни
опасения от преследване”. Следователно страхът на чужденеца от преследване по
причините, посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ не може да се прецени като обоснован.
Заявеното от последния не може да бъде свързано с нито една от посочените причини.
При това положение правилен е изводът, който прави ответникът, че оспорващият
напуска, мотивиран единствено от съображения, които не са релевантните за
настоящото производство.
Съдът намира за правилна и обоснована
преценката на Интервюиращия орган и неоснователност на молбата за предоставяне
на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец,
който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който
не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като
може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1.
смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително
отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно
лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен
конфликт.
В разглеждания случай търсещият
закрила въобще не е навел като причина за напускането на страната си по
произход наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или
екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително
отнасяне, или наказание. Безспорно в проведеното интервю жалбоподателят не е
направил изявления в подобен смисъл, а наред с това е видно от посоченото от
него, че не е имал проблеми с официалните власти.
Третата причина за предоставяне на
хуманитарен статут - тази по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу
живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в
случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за
налична по отношение на оспорващия.
За прецизност на мотивите на
настоящото решение е нужно да се посочи, че цитираната норма на чл.9, ал.1, т.3
от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл.15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от
13.12.2011 г. Със свое Решение от
17.02.2009 г. по дело № C- 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs
Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално
запитване за приложението на чл.15, б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета
(отм.), Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма
следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи
срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на
условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична
цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването
на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента
на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие,
преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна
закрила, или от юрисдикциите на държавата- членка, пред които се обжалва
решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че
съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице,
върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия
факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да
претърпи посочените заплахи. Действително понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на
европейския парламент и на съвета,
Директива 2004/83/ЕО е отменена, но
текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива
2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено
с Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на
Европейския съюз е запазило своето значение.
В конкретния случай, за да отхвърли
молбата за закрила, решаващият орган се е позовал на фактите, изложени в
Справка с вх. № МД-499/15.09.2020г. относно Т. на Дирекция „Международна
дейност” при ДАБ. На основание чл.21, т.6 от Устройствения правилник на
Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, дирекцията събира,
поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни
държави, което включва обща географска, политическа, икономическа и културна
информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на
човека. Съгласно чл.21, т.7 от същия устройствен правилник, дирекцията изготвя и актуализира аналитични доклади и
справки за сигурните държави по произход, за третите сигурни държави, за
кризисните райони и за бежанските потоци.
Следователно цитираната справка е
изготвена от компетентен орган и в кръга на правомощията му, поради което
представлява официален писмен свидетелстващ документ, удостоверяващ, че лицето,
което го е издало, при извършената от него проверка е установило именно
фактите, удостоверени в него. Наред с това, по делото не са налице никакви
други доказателства, които да опровергават по съдържание информацията, цитирана
в изготвената справка. Разширенията, дадени в тълкувателно решение от
17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл.15,
б. „в” от Директива 2004/83 ЕО (понастоящем чл. 15б“в“ от Директива2011/95/ЕС),
се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл.9, ал.1, т.3
от ЗУБ. Според това решение, наличието на подобна заплаха по изключение може да
се счита за установено, когато степента на характеризиращото въоръжения
конфликт безогледно насилие в страната достигне до такова високо ниво, че
съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице поради
самия факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и
лични заплахи.
При подробен анализ на Справка с вх.
№ МД-499/15.09.2020г. съдът намира, че на територията на Т. не е налице
въоръжен конфликт. Сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато
развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита
ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. В този
смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да се направи
извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални,
както е в настоящия случай. От актуалната справка за положението в Т. става
ясно, че ситуацията там не е до такава степен усложнена, за да се приеме, че са
налице предпоставки за предоставяне на международна закрила на лицата от тази
държава. В тази връзка и с оглед разпоредбата на чл.9 ал.5 от ЗУБ,
интервюиращият орган правилно е отхвърлил молбата за закрила и в тази ѝ
част като неоснователна.
Не се установява да са налице и
останалите основания, визирани в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.
Административният орган е изпълнил
задълженията си и е проверил доколко субективните опасения на жалбоподателя от
преследване или реална опасност от тежко посегателство са обективни. Обсъдена е
обстановката в Т., данните от справката на ДАБ съвпадат с отразеното в
решението на интервюиращия орган, изводите на последния, че по отношение на
жалбоподателя не са налице причини от хуманитарен характер или други основания,
предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват
предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ, са правилни и
законосъобразни.
С оглед изложеното, съдът счита, че
оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като
незасегнато от порок, налагащ отмяната му, следва да бъде потвърдено, а
подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.К., гражданин на Т.,
против Решение № УПХ 126/16.10.2020г. на Интервюиращ орган към Държавната
агенция за бежанците.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: