№ 8268
гр. София, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20211110154905 по описа за 2021 година
Предмет на делото са предявените от [ЮЛ] ЕАД, ЕИК [НОМЕР] срещу
[ЮЛ], ЕИК [НОМЕР] установителни искове за признаване, че ответникът
дължи на ищцовото дружество сумата в общ размер на 1590,19 лв., от които
1392,52 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/, доставена в топлоснабден имот, находящ се в [АДРЕС], магазин
за периода м.10.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от
01.02.2021 г. до изплащане на вземането, 166,97 лева- мораторна лихва за
забава от 31.03.2019 г. до 22.01.2021г., както и сумата в размер на 26,58 лева,
представляваща цена за услуга за дялово разпределение за периода от
м.05.2018 г. до м.02.2020 г., ведно със законната лихва от 01.02.2021 г. до
изплащане на вземането и 4,12 лева- мораторна лихва за забава от
01.01.2018г. до 22.01.2021г., които вземания са предмет на издадена заповед
за изпълнение на задължения по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр. дело
№5904/2021 г. по описа на СРС.
Ищцовото дружество основава претенциите си с твърденията, че делото
е образувано във връзка с установяване на вземане, за което е била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като съдът е
указал на ищцовото дружество да предяви настоящите искове за установяване
на вземането. Сочи, че ответникът дължи претендираните суми, в качеството
1
си на потребител на топлинна енергия за стопански нужди в процесния имот,
до който ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия в процесния
период, цената на която не е била заплатена.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв не е
постъпил от страна на ответника.
С молба от 11.04.2022 г. ответникът твърди, че е изплатил процесното
вземане на 14.01.2022 г.
В открито съдебно заседание ищецът признава факта, че ответникът е
заплатил сумата в размер на 1621,99 лв., с която се твърди, че е погасил
частично процесните вземания.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
За основателността на иска по чл. 153 ЗЕ следва да се установи
кумулативното наличие на следните юридически факти: наличието на
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
между страните, количеството на реално доставената от ищеца по договора
топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена. По иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да докаже съществуването и
размера на главния дълг и изпадането на ответниците в забава.
Страните не спорят и видно от приетия като писмено доказателство по
делото договор № 33339/341180 страните на 16.05.2017 г. са сключили
договор, по силата на който ищецът се е задължил да продава топлинна
енергия с топлоносител гореща вода на ответника, който се е задължил да
заплаща цената на услугата.
Страните не спорят относно размера на доставената от ищеца топлинна
енергия в процесния обект за исковия период.
При така установените факти съдът прави извод, че искът за главница за
топлинна енергия е изцяло основателен.
Съгласно общите условия, действащи за процесния период,
потребителите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните си
задължения за доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, поради което и съгласно чл.84, ал.1, изр.І ЗЗД
2
с изтичането на този срок настъпва забавата на длъжника и това е началната
дата, от която се дължи лихва за забава. Поради изложеното съдът намира за
основателен искът за мораторна лихва за забава.
Относно иска за главница за дялово разпределение съдът намира, че
страните не спорят и от писмените доказателства се установява, че такава
услуга е извършвана през процесния период в съответствие с методиката и
нормативната уредба, поради което този иск е основателен в претендирания
размер.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба, поради което акцесорната претенция за лихва се явява неоснователна.
От приетото като писмено доказателство по делото платежно нареждане
се установява, че ответникът е заплатил на ищеца на 14.01.2022 г. сумата в
размер на 1621,99 лв., без да посочи последователността, в която погасява
процесните вземания. Съгласно чл. 77 ал. 2, ГПК когато изпълнението не е
достатъчно да покрие лихвите, разноските и глкавницата, се погасяват най-
напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. Съдът намира,
че с изплащане на сумата в размер на 1621,99 лв. ответникът е заплатил
законната лихва за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на
166,97 лв., законната лихва за забава върху главницата за топлинна енергия и
главницата за дялово разпределение от датата на депозиране на исковата
молба до датата на изплащане на вземането в общ размер на 137,57 лв.,
главницата за дялово разпределение в размер на 26,58 лв. и главницата за
топлинна енергия до сумата от 1290,87 лв. Незаплатена в хода на процеса
остава главница за топлинна енергия в размер на 101,65 лв.
По разноските:
Доколкото ответникът не доказва да е сторил разноски – от същия не е
депозиран отговор на исковата молба, не е представляван в открито съдебно
заседание и молбата от 11.04.2022 г. с представено платежно нареждане е
депозирана от изпълнителния директор на ответното дружество, то разноски
3
не следва да му се присъждат.
На ищеца следва да се присъдят разноски съобразно уважената част от
исковете, доколкото ответникът е дал повод за завеждане на исковете, в
размер на 81,59 лв. за заповедното и 131,46 лв. за исковото производство.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 153
ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, че [ЮЛ], ЕИК [НОМЕР] дължи на [ЮЛ], ЕИК [НОМЕР]
сумата в размер на 101,65 лева, представляваща незаплатена цена на
доставена топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в [АДРЕС],
магазин за периода м.10.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от
01.02.2021 г. до изплащане на вземането, като вземането е предмет на
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.
гр. д. № 5904/2021 г. по описа на СРС, като
ОТХВЪРЛЯ предявените от [ЮЛ], ЕИК [НОМЕР] срещу [ЮЛ], ЕИК
[НОМЕР] искове, че ответникът дължи на [ЮЛ], ЕИК [НОМЕР] сумата в
размер над 101,65 лева до пълния предявен размер, представляваща
незаплатена цена на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот,
находящ се в [АДРЕС], магазин за периода м.10.2018 г. до м.04.2020 г., ведно
със законната лихва от 01.02.2021 г. до изплащане на вземането, 166,97 лева-
мораторна лихва за забава от 31.03.2019 г. до 22.01.2021г., както и сумата в
размер на 26,58 лева, представляваща цена за услуга за дялово разпределение
за периода от м.05.2018 г. до м.02.2020 г., ведно със законната лихва от
01.02.2021 г. до изплащане на вземането, поради плащане в хода на процена,
и 4,12 лева- мораторна лихва за забава от 01.01.2018г. до 22.01.2021г., като
неоснователен, които вземания са предмет на издадена Заповед за изпълнение
на задължения по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр. дело №5904/2021 г. по описа на
СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК [ЮЛ], ЕИК [НОМЕР] да
заплати на [ЮЛ], ЕИК [НОМЕР] сумата в размер на 131,46 лв. - разноски за
исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК [ЮЛ], ЕИК [НОМЕР] да
4
заплати на [ЮЛ], ЕИК [НОМЕР] сумата в размер на 81,59 лв. - разноски за
заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5