Определение по дело №532/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ …….../15.04.2019 год.

гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито  заседание на петнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА  

                 ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА 

ПЛАМЕН АТАНАСОВ

                                                             

като разгледа докладваното от съдия Павлова

частно търговско дело № 532 по описа за 2019 год.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 278 във вр. чл. 413, ал. 2 и чл.418, ал.4 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Панайот Волов № 29, етаж 3, срещу разпореждане № 6119/11.02.2019 год. по гр.д. № 567/2019 год. на ВРС – 20 състав, с което е отхвърлено подаденото от частния жалбоподател заявление, В ЧАСТТА, с която се иска издаване на заповед за изпълнение срещу Л.А.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, за сумата 388,81 лв. такси и комисионни за допълнителни услуги, от които 50,00 лв. такса за оценка на досие и 338,18 лв. такса за услуга „Кредит у дома“.

Твърди се в сезиралата съда жалба неправилност на обжалваното определение, тъй като в рамките на заповедното производство не се извършва проверка дали вземането съществува, тъй като неговата основна функция е да се установи дали това вземане е спорно между страните. Твърди се също, че не са налице сочените от заповедния съд основания да се приемат за нищожни договорните клаузи, въз основа на които са начислени претендираните вземания, поради което липсва основание за отказа на съда да бъде издадена заповед за изпълнение. Настоява се за отмяна на обжалваното разпореждане и произнасяне по същество, с което се уважи подаденото заявление и в тази част.

 

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

         

След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:

Производството пред заповедния съд е образувано по заявление подадено от заявителя „„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Панайот Волов № 29, етаж 3, срещу Л.А.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, за сумата 388,81 лв. такси и комисионни за допълнителни услуги, от които 50,00 лв. такса за оценка на досие и 338,18 лв. такса за услуга „Кредит у дома“.

Като е приел, че претендираните от завителя суми за такса за оценка на кредитното досие и такса за услуга „Кредит у дома“ са в противоречие със закона и добрите нрави, заповедният съд е отхвърлил заявлението в тази му част, което е и предмет на настоящото произнасяне.

Настоящият състав споделя крайния извод на заповедния съд, макар и по различни съображения, като намира, че въпреки наличието на редовно сезиране на компетентния съд с надлежен формуляр по чл. 410 ГПК, в заявлението не се съдържа индивидуализация на всяко едно от претендираните вземания в достатъчна степен по вид, основание и размер.

Съгласно чл. 410 ал.2 от ГПК заявлението следва да покрива изискванията за редовност на искова молба, т.е. трябва да е налице индивидуализация на вземането чрез точно посочване на фактите и обстоятелствата, от които произтича. Това е необходимо именно защото към заявлението по чл. 410 от ГПК заявителят не представя писмени доказателства /нито съдът събира такива/, от които да се установи основанието на вземането и неговия размер и за да прецени длъжника дали да възразява по заповедта за изпълнение. Индивидуализация на вземането е необходима и предвид изискването за идентичност между предмета на заповедното производство и исковото, което се преценява въз основа на заявлението и исковата молба.

Не може да се каже, че претендираните вземания отговарят на посочените изисквания. Според посоченото в т.12 на заявлението, при подписване на договора за кредит длъжникът се е съгласил да му бъдат начислени такси и комисионни за допълнителни услуги, като таксата за оценка на досие е платима при подписване на договора, но включена в седмичните погаситевлни вноски, а таксата Кредит У дома включва сбора от такса доставка на заемната сума по неговото местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските по кредита по местоживеенето му като също е платима при подписване на договора, но включена в седмичните погасителни вноски. С уточняваща молба, заявителят е уточнил, че таксата досие е в размер на 50 лева и нейният размер е фиксиран, а таксата кредит у дома е в размер на 782.97 лева и включва два компонента – 30 %, съставлява сумата, дължима за предоставяне на кредита у дома и 70 %, съставляваща разходите по събиране на месечните вноски, каквато услуга очевидно е налице с оглеед изплатената част от кредита вразмер на 1 065 лв. Липсва обаче посочване въз основа на какви критерии е определен размера на разходите по предоставяне и събиране на кредита, основанието за разсрочване плащането и включването му в погасителния план, който между другото се подписва при сключване на договора, към който момент услугата не е предоставена. Липсват и твърдения за реално осъществени действия по събирането му, включващи и ангажиране дейността на служител, който осъществява и администрира дейността по събирането. Посочването на обща сума за разходи не е достатъчно, тъй като следва да се детайлизира по пера.

С оглед предназначението на заповедното производство да изключи именно исковия ред за установяване на безспорни вземания съдът приема, че същото може да има за предмет само съдебно защитими права /арг. от чл. 410 ал.1 т.1 и чл. 422 ал.1 ГПК/. Ето защо неоснователни са съжденията в частната жалба, че в рамките на заповедното производство, заповедният съд не разполага с компетентността да формира извод за нищожност или не на дадена клауза. В тази насока, в допълнение следва да се посочи, съдът споделя доводите на първостепенния съд. Разпоредбите на чл. 10а и чл. 19 ал.3 и чл. 33 от ЗПК ограничават свободата на договарянето от кредитора, предоставящ потребителски кредит на условия, при които освен обявената договорна лихва и обезщетението за забава, на потребителя се възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи. Възстановяването на разходите по събиране на дълга от неизправен длъжник не може да се включва в ГПР именно защото размерът им зависи от конкретните разноски, направени поради неизпълнението. Уговарянето на бъдещи разходи във фиксиран размер, събиран по силата на самия договор съдът квалифицира като уговорена отнапред компенсация за неполучена договорена престация, водещо до нищожност на клаузата. 

Налага се извод за неоснователност на частната жалба, поради което и обжалваното разпореждане следва да се потвърди.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 6119/11.02.2019 год. по гр.д. № 567/2019 год. на ВРС – 20 състав, с което е отхвърлено подаденото от частния жалбоподател заявление, В ЧАСТТА, с която се иска издаване на заповед за изпълнение срещу Л.А.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, за сумата 388,81 лв. такси и комисионни за допълнителни услуги, от които 50,00 лв. такса за оценка на досие и 338,18 лв. такса за услуга „Кредит у дома“.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              

 

                                                    

                                                      ЧЛЕНОВЕ: