Р Е Ш Е Н И Е
№ 133
гр. Пловдив, 04.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
– Пловдив, Второ отделение, 29 – ти състав, в публично заседание, проведено на 04.12.2023
г., в състав:
Съдия: Адриан
Янев
при участието на
секретаря Петя Петрова и прокурора Чавдар Грошев, като разгледа административно
дело № 713 по описа за 2023 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл. 284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража (ЗИНЗС).
Образувано по искова молба на О.А.С. , с която
на основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС се иска осъждане на Главна дирекция
„Изпълнения на наказанията“ да заплати следните суми:
-сумата от 15 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (обида, възмущение,
стрес, притеснения, психологичен дискомфорт) при престоя в Затвора гр. Пловдив,
за период от 23.03.2021 г. до 21.10.2021 г., причинени от нарушение на чл. 3 ЗИНЗС (наличието на мухъл и запарен въздух от сушене на дрехи в спалното
помещение), ведно със законната лихва, считано от 21.10.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането;
-сумата от 15 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (обида, възмущение,
стрес, притеснения и психологичен дискомфорт) при престоя в Затвора гр.
Пловдив, за период от 23.03.2021 г. до 21.10.2021 г., причинени от нарушение на
чл. 3 ЗИНЗС (1. липса на достатъчно жилищна площ; 2. Липса на санитарен възел и
течаща топла вода; 3. наличието на дървеници, хлебарки и гризачи в килиите; 4.
неосигуряване на работа; 5. неспазване на диетичен режим), ведно със законната
лихва, считано от 21.10.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се
поддържа, че в Затвора гр. Пловдив са допуснати горепосочените нарушения на чл.
3 ЗИНЗС, относими за съответните искови претенции. Допълнително се поддържа, че
условията в затвора са причинили на ищеца дихателна недостатъчност, хипертония,
стенокардия и пулмофиброза.
Подаден е отговор
на исковата молба от Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“, с който се
оспорват исковите претенции.
Представител на
прокуратурата изразява становище за неоснователност на исковете и предлага да
се отхвърлят.
Съдът,
след като прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено следното от фактическа страна:
От приложено
становище, изготвено от инспектор „СДВР“ (л. 60 – л. 63), се установява, че на 30.10.2017 г. ищецът е
постъпил в Затвора гр. Пловдив. За периода от 16.07.2021 г. до 20.07.2021 г. е
бил настанен в Приемно отделение, стая „Чужда делегация“ заедно с още един
лишен от свобода. За периода от 20.07.2021 г. до 22.07.2023 г. се е намирал в
Медицински център.
От същото становище
се установява още, че ищецът е пребивавал в Приемно отделение, стая „ОП-1“ за
периода от 23.07.2023 г. до 04.08.2021 г., през което време е съжителствал
заедно с още двама (за 8 дни) или трима (за 5 дни) лишени свобода. На
05.08.2021 г. се е намирал в Приемно
отделение, стая „Чужда делегация“ заедно с още един лишен от свобода, а на
06.08.2021 г. е върнат в стая „ОП-1“, където е пребивавал заедно с още четирима души.
За периода от
07.08.2021 г. до 21.08.2021 г. ищецът се е намирал в Приемно отделение, стая
„РЦ“, където за три дни (от 10.08.2021 г. до 12.08.2021 г.) в това помещение се
намирали 7 или повече човека, а за останалия период са били до 6 души. От
22.08.2021 г. до 23.08.2023 г. се намирал в Медицински център.
От същото становище
(л. 60 – л. 63) се установява, че стая „Чужда делегация“ е с площ от 27,04
кв.м., стая „ОП-1“ е с площ 26,47 кв.м. и стая „РЦ“ е с площ от 27,04 кв.м.,
което означава, че минималната жилищна площ не е спазена единствено от 10.08.2021
г. до 12.08.2021 г. (общо 3 дни), когато ищецът се е намирал в стая „РЦ“ към
Приемно отделение. Установява се, че всяка от трите стаи в Приемното отделение
има по два отваряеми прозореца и разполага със санитарен възел с течаща студена
вода, който е оборудван с вентилация и осветление. Помещенията са оборудвани с
легла, шкафове, маси и столове. От външна лицензирана фирма е редовно
извършвана санитарна обработка против дървеници, хлебарки и гризачи.
От приложено
становище, изготвено от инспектор „СДВР“ (л. 63 – л. 64), се установява, че за
останалия период до 08.10.2021 г. (датата на освобождаването му от затвора)
ищецът се е намирал в стая № 24 на 3 – ти пост, която е с площ от 30,95 кв.м.
През този период ищецът е пребивавал в помещението с други лица, като
минималната жилищна площ от 4 кв.м. не е била спазена за следните периоди: 8 дни (от 23.03.2021 г. до 30.03.2021 г. – 8
човека); 15 дни (от 01.04.2021 г. до 15.04.2021 г. – 8 човека); 1 ден (на
17.04.2021 г. – 8 човека); 5 дни (от 19.04.2021 г. до 23.04.2021 г. – 9
човека); 4 дни (от 24.04.2021 г. до 27.04.2021 г. – 8 човека); 13 дни (от
19.06.2021 г. до 01.07.2021 г. – 8 човека) и 6 дни (от 03.07.2021 г. до
08.07.2021 г. – 8 човека), т. е. общо 52 дни. За
останалия период е спазена минималната жилищна площ, тъй като пребиваващите в
спалното помещение не са превишавали 7 човека.
Установява се, че
стая № 24 на 3 – ти пост разполага с два отваряеми прозореца с размери 1,2
м/1,2 м. и 0,65 м./1,20 м. В същата е налично санитарно помещение, като е
осигурен достъп до течаща студена вода. Помещението е оборудвано с легла,
шкафове, маси и столове. Посоченото се подкрепя и от становище, намиращо се на
л. 66 по делото, като в същото допълнително е отразено, че на лишеите от
свобода е осигурявана възможност да притежават нагреватели.
От становище,
изготвен от инспектор „ТРЗ“ (л. 65), се установява, че ищецът е работил в
периода от 23.03.2021 г. до 10.05.2021 г. като „Работник по дезинфекция на 3-та
група“.
Установява се, че
са извършвани дейности по дезинсекция и дератизация, което се подкрепя от приложените по делото графици и протоколи за
извършени услуги. Приложена е заповед № 1-1811/21.04.2020 г. на главния
директор на ГДИН, с която са определени количествата перилни, миещи и
дезинфекциращи препарати на спално помещение, а от приложените становище става
ясно, че такива са осигурявани на лишените от свобода.
По делото е
приложен здравния картон на О.А.С., изготвен при постъпването му в Затвора
Пловдив. В същия като минали заболявания са отразени синузит и хипертония.
Представена
Епикриза, изготвена от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, от която се установява, че
ищецът се е намирал в лечебно заведение за периода от 02.04.2023 г. до
06.04.2023 г., за което е поставена окончателна диагноза „К56.0 Паралитичен
илеус“ и „К81.1 Хроничен холецистит“. Отразени са следните придружаващи
заболявания: есенциална хипертония, сърдечна недостатъчност и хронична
исхемична болест на сърцето. Посочено е, че пациетнът е постъпил в лечебното
заведение по повод оплаквания от коликообразна болка в дясна коремна половина,
гадене, тежест след нахранване и повръщане. В медицинския документ се съдържат
данни, че по време на лечението ищецът получил хипертонична криза. При
изписването на ищеца са дадени препоръки за ХДР (хигиенно - диетичен режим).
Представена
Епикриза, изготвена от МБАЛ „Св. Панталеймон - Пловдив“ ЕООД, от която се
установява, че ищецът се е намирал в лечебно заведение за периода от
25.08.32021 г. до 31.08.2021 г., за което са поставени окончателни диагнози „Хронична
дихателна недостатъчност“, „Артериална хипертония 2 –ра степен“, „Стенокардия“,
„Състояние след понесен миокарден инфаркт“ и „Постспецифична пулмофиброза“.
Оплакванията на ищеца са свързани с вискоа темепратура, кашлица, задух, гадене
, повръщане и отпадналост. Отразен е положителен тест на IgG
антитела срещу Covid-19 и отрицателен за IgM антитела. Ищецът е изписан след
проведено лечение, като е препоръчано хигиенно – диетичен режим.
По делото е
разпитан свидетелят А.С., който споделя, че е бил заедно с ищеца в Затвора
Пловдив, но не в една килия. Дава информация, че ищецът е имал сърдечни
проблеми. Пояснява за липсата на течаща топла вода в спалните помещения.
Сушенето на дрехите се осъществявало в общи помещения или в килиите. Съдът
кредитира показанията в тази част, тъй като са непротиворечиви и намират опора
в доказателствения материал по делото.
Не се дава вяра на
показанията на свидетеля в частта, с която заявява за наличието на гризачи,
бълхи и дървеници в спалното помещение,
обитавано от ищеца. Това е така, тъй в тази част показанията не се подкрепя от
приложените по делото протоколи за дезинсекция и дератизация. Също така свидетелят не е пребивавал спалното помещението на ищеца,
поради което няма кака да възприеме обсъжданите факти.
При така
установените факти, съдът
достига до следните правни изводи:
Разпоредбата на чл.
284, ал. 1 ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на
лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Съгласно
чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава
единадесета от АПК, а съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се
предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът в
настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със
седалище гр. София, съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към
министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху
дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от
структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно
чл. 12, ал. 1 и 3 от ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове,
действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби
„Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази
администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, ГДИН за исковите
периоди има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря
по предявените искове.
На следващо място е
необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не
въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за
обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени
като противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде приета
основателност на иск за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС,
следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3
от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на
въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция.
Или иначе казано,
отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1), както и при
поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3,
ал. 2).
Съгласно чл. 43,
ал. 2 ЗИНЗС всяко
място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови
и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите-за
поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото
достойнство на задържаните лица.
В чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за
всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв.м. Липсва легална
дефиниция на понятието „жилищна площ“, поради което тя следва да се определя по общоприетите правила, а
именно, като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни
елементи – стени и колони. За да е
достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да
сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите
си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на
телевизия, четене на книги и т. н.
Според чл. 43,
ал. 5 ЗИНЗС количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление,
отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и
минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за
прилагане на закона. Съгласно чл. 19,
ал. 1 ППЗИНЗС местата за лишаване от свобода следва да отговарят съответните санитарни изисквания, сред които са необходимостта от извършване на дейности по дезинсекция
и дератизация. Според чл. 20, ал. 2 ППЗИНЗС в спалните
помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за
естествено проветряване. Количеството дневна светлина, степента на изкуственото
осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от изискванията
на съответните стандарти за обществени сгради. В чл. 20,
ал. 3 ППЗИНЗС
е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в
затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните
помещения. Според чл. 21, ал. 2 ППЗИНЗС лишените
от свобода са длъжни да спазват реда и хигиената в спалните помещения, а в чл. 21, ал. 6 е регламентирано, че на
лишените от свобода се създават условия за изпиране на дрехите, спалното и
личното бельо.
Според чл. 84, ал.
3, изр. последно ЗИНЗС и чл. 68, ал. 3 ППЗИНЗС по
предписание на медицински специалист се осигурява диетична храна на лишените от
свобода.
Според чл. 163, ал.
2 ППЗИНЗС обвиняемите
и подсъдимите се включват в трудова дейност по възможност и при изрично писмено
изявено желание от тях. За целта те подават молба до началника на затвора,
поправителния дом или затворническото общежитие, която се съхранява в досието.
В спорното
съдебно производство, в т.ч. и исково такова, двете страни - ищец и ответник са
равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални
действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на
истината относно фактите, релевантни за спорното право. Принципите на
обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес,
налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните
доказателства, без да има значение дали те са представени от страната, която
носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по
административния спор, или пък са издирени служебно от съда. Доказателствената
тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази
правна последица, чийто юридически факт не е доказан. При това положение,
въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването.
В този смисъл с определението за насрочване на делото в открито съдебно
заседание съдът е указал на страните подлежащите на установяване факти и
последиците от недоказването.
Важно е да се
отбележи, че наличието на нарушение на чл. 3 ЗИНЗС е в
тежест на ищеца (главно доказване), а за
останалите два елемента (настъпили неимуществени
вреди и непосредствена
причинна връзка между вредите и нарушението) съдът
прилага принципа на кумулативния ефект на всички условия, при които е
пребивавал лишения от свобода и презумцията за понесени неимуществени вреди в
случай на установено нарушение (решение № 532 от 14.01.2019
г. по адм. д. № 10270/2018 г. на ВАС). Разместената доказателствена тежест е
свързана единствено и само с настъпили неимуществени
вреди и непосредствена
причинна връзка, тъй като в чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е въведена презумпция.
Разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС не включва презумпция за нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, т. е. ответната
страна няма задължение да оборва такава презумпция. Обстоятелството, че
ответникът се опитва да докаже създаването на благоприятни условия на лишените
от свобода (липса на нарушение на чл. 3 ЗИНЗС), е свързано с насрещното
доказване, а не с обратно доказване (при опровергаване на презумпция), т.е.
цели се да се опровергаят доказателствата, ангажирани от страната, която носи
доказателствената тежест за установяване на определени факти.
В случая се
установи, че ищецът не се е намирал в Затвора гр. Пловдив за част от исковия
периода, а именно от 08.10.2021 г.
(датата на освобождаването му от затвора) до края на исковия период - 21.10.2021
г. Това от своя страна е самостоятелно основание исковете за тези периоди да се отхвърлят, без да се
обсъждат наведените твърдения за извършени нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС от
органите по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.
Не се установи
нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, вр. чл. 20, ал. 2 ППЗИНЗС, тъй като в спалните помещения е осигурена възможност за естествено
проветряване, доколкото всичките помещения, в които е пребивавал
ищецът, са снадени с два отваряеми прозореца. В тази връзка изцяло по преценка
на лишените от свобода е да избират периодичността на проветряване на
помещенията при сушенето на дрехи, поради което е неоснователно оплакването за
наличието на „запарен въздух“ в килията. Освен това се установи, че е осигурено
общо помещение на разположение на лишените от свобода за сушене на дрехи.
Не се установи
нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, вр. чл. 19, ал. 1 ППЗИНЗС, отнасящо се за оплакването за наличието на мухъл в спалното помещение.
Това е така, тъй като според чл. 21, ал. 2 ППЗИНЗС лишените
от свобода са длъжни да спазват реда и хигиената в спалните помещения, а на същите им са осигурявани перилни, миещи и дезинфекциращи препарати.
Не се установи
нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, вр. чл. 19, ал. 1 ППЗИНЗС, отнасящо се за оплакването за наличието на дървеници, хлебарки и гризачи
в килиите, доколкото от делото се установи, че редовно са извършвани дейности
по дезинсекция
и дератизация. Освен това по делото не се представиха доказателства
(не се кредитират свидетелските показания), че тези дейности са недостатъчни.
Не се установи
нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, вр. чл. 20, ал. 3 ППЗИНЗС, тъй като по делото се установи, че всяко обитавано от ищеца помещение
разполага със санитарен възел с постоянен достъп до течаща студена вода. Липсва
изискване за осигуряване на течаща топла вода във всеки санитарен възел към
спалните помещения. Такова задължение на затворническата администрация е налице
само при създаване на
условия за къпане на лишените от свобода, т. е. в баните, каквото не е
оплакването на ищеца.
Не се установи
нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, свързано с оплакването за неосигуряване на работа.
Според чл. 163, ал. 2 ППЗИНЗС обвиняемите и подсъдимите се включват в
трудова дейност по възможност и при изрично писмено изявено желание от тях. За
целта те подават молба до началника на затвора, поправителния дом или
затворническото общежитие, която се съхранява в досието. Нормата не регламентира задължение за затворническата администрация за
осигуряване на работа на всеки лишен от свобода, тъй като това е свързано само
при съответна възможност.
Не се установи
нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, вр. чл. 84, ал. 3, изр. последно ЗИНЗС и чл. 68, ал.
3 ППЗИНЗС. Съгласно тези норми ответникът е задължен по предписание
на медицински специалист да осигури диетична храна на съответния лишен от свобода. Вярно, че в двете епикризи, приложени по
делото, е отразена препоръка да се спазва хигиенно – диетичен режим. В случая
се касае за „обща“ лекарската препоръка, свързана със самоконтрол и
самодисциплина при хранене (напр. избягване на
пикантни, силно подправени храни и алкохол), а не за медицинско предписание. В подкрепа на това е обстоятелството, че
не е индивидуализиран диетичният режим (не е посочено в какво се изразява –
напр. избягване на определени храни, наблягането на определени храни, брой
хранене и т.н.), а и на практика така формулираното няма как да се изпълни от
затворническата администрация.
Доказа се нарушение
на чл. 3, вр. чл.
43, ал. 4 ЗИНЗС за 55 дни, като за останалия период не е доказано от
ищеца (проведено е успешно насрещно доказване от страна на ответника). Това
нарушение е за следните периоди: от 10.08.2021 г. до 12.08.2021 г.; от
23.03.2021 г. до 30.03.2021 г.; от 01.04.2021 г. до 15.04.2021 г.; на
17.04.2021 г.; от 19.04.2021 г. до 27.04.2021 г.; от 19.06.2021 г. до
01.07.2021 г. и от 03.07.2021 г. до 08.07.2021 г. През тези периоди не е
осигурена 4 кв. м. жилищна площ на ищеца, която да е свързана с осигуряване на
възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за
задоволяване на битовите си нужди.
Следва да се
отбележи, че това нарушение не е в причинно – следствена връзка с твърденията
на ищеца, че причинило дихателна недостатъчност, хипертония, стенокардия и
пулмофиброза (още по – малко за другите твърдяни нарушения, защото най – малко
такива не се установиха). Носигуряването на минимална жилищна площ и то за
сравнително кратък период (от 55 дни) по своето естество не е в състояние да
отключи такива заболявания, за което даже не са необходими специални знания в
областта на медицината. Следва да се има предвид, че още при постъпване на
ищеца в затвора са налице данни за наличието на хипертония, което е свързано
със заболяванията на сърдечно – съдовата система, както и че при второто
болнично лечение е констатиран положителен тест за Ковид.
Наличието на
нарушение на чл. 3, вр. чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС (неосигуряване на минимална жилищна площ) води до извод, че са настъпили
презюмираните неимуществени вреди (в случая обида, възмущение, стрес,
притеснения и психологичен дискомфорт) и е налице причинно – следствена връзка
между вредите и бездействието на ответника. Тези обстоятелства, свързани с
неосигуряване на минимална жилищна площ, съгласно практиката на Съда по правата
на човека, включително решение „Нешков и други срещу България“, съставляват
самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на
нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС.
Съгласно чл. 52 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), приложим по препращане от § 1 ЗР на
ЗОДОВ, обезщетението за неимуществени вреди се присъжда от съда по
справедливост. Понятието „справедливост“ е
морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието.
Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените
неимуществени вреди, се определя при съобразяване характера, вида, изражението
и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите
нематериални блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната
към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за
неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като
законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди,
изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде
определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и
обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна
дейност се е отразила на увреденото лице. С оглед характера на деянието,
естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и периодите,
през които е търпял неприемливите условия при изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив при отчитане икономическия стандарт на
страната за 2021 г. Според съда справедливо обезщетение следва да е 7 лева за
всеки ден, през който не е осигурявана минимална жилищна площ, т. е. общо за 55
дни е 385 лева. Такъв размер ще осигури репариране на неимуществените вредите,
причинени на ищеца от унизителното отношение и неприятните емоции, в които е
бил поставен заради липсата на достатъчна жилищна площ.
Въз основа на горното първата искова
претенция следва да се отхвърли като неоснователна в нейния пълен размер от
15 000 лева, тъй като същата се основава единствено на нарушение на чл. 3,
вр. чл. чл. 19, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 ППЗИНЗС (наличието на мухъл и запарен
въздух от сушене на дрехи в спалното помещение), а такова не се доказа.
Основателна е
исковата претенция за сумата от 385 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди (обида, възмущение, стрес, притеснения и психологичен
дискомфорт) при престоя в Затвора гр. Пловдив, вследствие нарушаване на чл. 3,
вр. чл.
43, ал. 4 ЗИНЗС (неосигуряване на минимална жилищна площ), за 55 дни (от
10.08.2021 г. до 12.08.2021 г.; от 23.03.2021 г. до 30.03.2021 г.; от
01.04.2021 г. до 15.04.2021 г.; на 17.04.2021 г.; от 19.04.2021 г. до
27.04.2021 г.; от 19.06.2021 г. до 01.07.2021 г. и от 03.07.2021 г. до
08.07.2021 г.), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.10.2021
г. до окончателното изплащане на вземането, като разликата от този размер до
предявения размер от 15 000 лева за периода от 23.03.2021 г. до 21.10.2021 г.
(за следните нарушения: липса на санитарен възел и течаща топла вода; наличието
на дървеници, хлебарки и гризачи в килиите; неосигуряване на работа и неспазване
на диетичен режим), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
21.10.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, следва да се отхвърли
като неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на делото ищецът има право да му се възстановяват
направени разноски, които са съответни на уважената част (385 лева) спрямо
общия размер на исковете (30 000 лева). Същият е направил разноски от 10
лева за държавна такса и 1 500 лева за адвокатски хонорар, заплатен в
брой, видно от договора за правна помощ. В тази връзка на ищеца следва да се
възстановяват 19,38 лева, съответни на уважената част от исковете.
По изложените
съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна предявената искова претенция О.А.С. срещу Главна дирекция
„Изпълнения на наказанията“ за заплащане на сумата от1 5 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди (обида, възмущение, стрес, притеснения,
психологичен дискомфорт и поява на заболявания) при престоя в Затвора гр.
Пловдив, за период от 23.03.2021 г. до 21.10.2021 г., причинени от нарушение на
чл. 3 ЗИНЗС (наличието на мухъл и запарен въздух от сушене на дрехи в спалното
помещение), ведно със законната лихва, считано от 21.10.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Изпълнения на наказанията“ да заплати на О.А.С. сумата от 385 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди (обида, възмущение, стрес,
притеснения, психологичен дискомфорт и поява на заболявания) при престоя в
Затвора гр. Пловдив, вследствие нарушаване на чл. 3, вр. чл.
43, ал. 4 ЗИНЗС (неосигуряване на
минимална жилищна площ), за 55 дни (от 10.08.2021 г. до 12.08.2021 г.; от
23.03.2021 г. до 30.03.2021 г.; от 01.04.2021 г. до 15.04.2021 г.; на
17.04.2021 г.; от 19.04.2021 г. до 27.04.2021 г.; от 19.06.2021 г. до
01.07.2021 г. и от 03.07.2021 г. до 08.07.2021 г.), ведно със законната лихва
върху тази главница, считано от 21.10.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за разликата от 385 лева до
предявения размер от 15 000 лева за периода от 23.03.2021 г. до 21.10.2021
г. (за следните нарушения: липса на санитарен възел и течаща топла вода; наличието на дървеници, хлебарки и гризачи в
килиите; неосигуряване на работа и неспазване на диетичен режим), ведно със
законната лихва върху отхвърлената главница,
считано от 21.10.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Изпълнения на наказанията“ да заплати на О.А.С. сумата от 19,38 лева – направени разноски по делото,
които са съответни на уважената част от исковете спрямо общия им
предявен размер.
Решението подлежи на обжалване пред тричленен състав на
Административен съд – Пловдив в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: