Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр.Плевен, 30.11.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ХІ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Петя
Иванова, като разгледа докладваното от съдията ШИРКОВА гр.д.№1574 по описа на съда за 2020
г., на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по искове с правно основание чл.240 и чл.86 ЗЗД предявени по реда на чл.422,
ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от ”А.З.К.Н.П.З.”***, чрез юрк. ***, против И.И.И., в която се твърди, че
между ответника- като кредитополучател и „***- като кредитодател, е сключен договор за кредит ”***/ 15.01.2016г. Твърди, че подписвайки
договора, кредитополучателят
удостоверил, че е запознат предварително с всички условия на индивидуалния договор и Общите условия към него
и е получил Европейски формуляр по чл.35 ЗПК със съдържание съгласно Приложение №2 ЗПК. Твърди, че е сключен
рамков договор за прехвърляне на вземания от
11.11.2016г. и Прлиложение
№1 от 28.05.2019г. и потвърждение
за сключения договор за цесия
между ***и А.з.к.н.п.з. по силата на
който вземането, което ***има към
ответника било прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Твърди, че с подписването
на договора за кредит, ***предоставил
на ответника револвиращ кредит с максимален размер от 700лв., който се усвоява чрез
международна кредитна карта. Твърди, че с разпоредбата на чл.3 ал.1 от договора е предоставена възможност на кредитополучателя
по всяко време да усвоява
суми до максималния
кредитен лимит. Твърди, че с оглед
на така уговореното,
настъпването на падежа на второ
число на месеца съобразно чл.3 ал.2 от договора зависи
изцяло от поведението на ответника – само ако същият усвои
част или изцяло кредитния лимит. Твърди се,
че заедно с подписване на договора,
кредитополучател е получил платежен инструмент- кредитна карта, като е подписано и Приложение №2 към договора за кредит-
условия за ползване на международната
кредитна карта, които съдържат и тарифа за дължимите
такси. Твърди се, че ответникът
е усвоил сумата от 700 лв., като
към датата на исковата молба,
дължимият размер на главницата е 694,90 лв. Твърди се, че
върху усвоеният размер от кредита,
кредитополучателят дължи дневен лихвен процент,
в размер на 131,16 лв., за периода 20.01.2016г. - датата на първата транзакция
по кредитната карта, до 06.11.2018г. - датата на настъпване
на предсрочната изискуемост. Твърди се, че страните са уговорили, че
при неплащане на текущото задължение
на падежа, кредитополучателя се задължава да представи на
кредитора, в срок от 3 дни от
падежа, обезпечение чрез поръчителство, като това задължение
възниква при всеки отделен случай
на забава. Твърди се, че
при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение, кредитополучателя дължи неустойка в размер на 10% от усвоената
и непогасена главница, и се начислява за
всяко отделно неизпълнение на задължението, от 6-то число на месеца,
в който задължението не е платено, до
5-то число на следващия месец. Твърди се, че
в случая, е начислена неустойка в общ размер от 285,70 лв.
Твърди, че съгласно
чл.12 ал.1, в случай, че кредитополучателят не погаси текущото си задължение на
посочения в договора падеж, същият е длъжен в тридневен срок от падежа
да предостави на кредитополучателя обезпечение чрез поръчителство както и да заплати
сума от 15 % от максималния кредитен лимит, която да
послужи за частично погасяване на задълженията му. Съгласно чл.22 ал.4, при забава за плащане
на текущо задължения от страна
на кредитополучателя или на сумата
по чл.12 ал.1 – 15 % от максимарния кредитен лимит, ответникът дължи също и разходи
за действия за събиране на
задължението, в размер на 2,50 лв, за
всеки ден, до заплащане на
сумите и 120 лв- разходи на кредитора
за дейност на лице, което
осъществява и администрира дейността по извънсъдебното
събиране на задължението. В случай, че кредитополучателят не предостави обезпечението
по чл.16, но заплати 15 % от максималния кредитен лимит, същият не
дължи разходите за действия по
събиране на задълженията, но дължи неустойката по чл.21 от договора.
Твърди се, че в случая са начислени разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото
задължение в размер от общо 200 лв.
Твърди се, че тези разходи и такси са начислени
по реда на
чл. 10а от ЗПК и нямат характер на неустойка.
Твърди се, че поради виновно
неизпълнение на задълженията по кредита, цялото
задължение е обявено за предсрочно изискуемо,
на 06.11.2018г. Твърди се, че считано
от тази дата,
ответникът дължи и мораторна лихва за върху главницата, в размер на 81,08 лв., за периода
06.11.2018-13.12.2019г.
Моли съда да постанови решение,
с което да признае за установено
спрямо ответника, че дължи сумата
от 694,90 лв.- главница, ведно със законната лихва,
считано от датата на заявлението
по чл. 410 от ГПК, до окончателното
й изплащане, сумата от 131,16 лв.- договорна лихва, за периода 20.01.2016г.-
06.11.2018г., сумата от
285,70 лв.- неустойка за неизпълнение, сумата от 200 лв.-
разходи и такси по извънсъдебно събиране на кредита
и сумата от 81,08 лв.- мораторна лихва върху непогасената
главницата, за периода 06.11.2018г. - 13.12.2019г. Претендират
се разноски. Моли също уведомлението
за станалата цесия да бъде
връчена на ответника с препис от исковата молба
и доказателствата.
Ответникът, редовно уведомен, в срока на чл.131 от ГПК, чрез определения особен представител оспорва исковете. Навежда доводи, че ответницата не е уведомена за цесията и не
може да бъде
уведомена с връчване на исковата молба
и писмените доказателства, тъй като същите
са връчени на особения представител
на ответницата и ответникът на практика
не е получил уведомлението за цесия, а получаването им от особения
представител не е релевантна и заместваща това законова възможност.
Съдът като прецени събраните в хода на
производството доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено
следното от фактическа страна:
Установява се от приложеното ч.гр.д. №278/2020г.
на ПлРС се установява, че ищецът е депозирал пред ПлРС заявление срещу за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл.410 от ГПК за процесните вземания. След
уведомяване на длъжника по реда на чл.47 от ГПК за издадената заповед за
изпълнение, с разпореждане на съда е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземането
си, на основание чл.415, ал.1 от ГПК. Установителният
иск е предявен в законоустановения едномесечен срок,
поради което е допустим.
От представения по делото препис на Договор
за кредит „Бяла карта“ от 15.01.2016г., сключен между „Аксес
файнанс“ ООД в качеството на кредитодател
и И.И.И. в качеството на кредитополучател се
установява, че кредитодателят е предоставил на
ответника револвиращ кредит в максимален размер на 100,00
лева, който се усвоява чрез международна кредитна карта. Между страните не е
налице спор, че заемодателя е изпълнил произтичащото от договора задължение да
предостави заемната сума.
Установява се, че в чл.4
от договора, страните са уговорили срок на кредита шест години и фиксиран
годишен лихвен процент по заема в размер на 43,2 %, а ГПР 45,9%. Установява се
от чл.16, ал.1, че страните са уговорили при неплащане на текущо задължение на
падежа, в срок до три дни, да предостави на кредитодателя
допълнително обезпечение – поръчител физическо лице над 21 години с минимален
осигурителен доход от 1500,00 лева, което да работи от минимум 6 месеца по безсрочно
трудово правоотношение, да няма кредитна история в ЦКР към БНБ, със служебна
бележка от работодателя, да не е получател или поръчител по друг активен
договор за кредит с ***ООД. При
неизпълнение на това задължение в чл.21 от договора, страните са уговорили неустойка
в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която се начислява за всяко
отделно неизпълнение. Установява се, че съгласно договореното между страните в
чл.12, ал.1 от Договора, при непогасяване на текущото задължение на уговорения
падеж, кредитополучателят, в 3-дневен срок от датата следваща падежа на
текущото задължение, е длъжен да предостави обезпечение по чл.16 и следва да
заплати сума в размер на 15% от максималния кредит лимит, която да послужи за
частично погасяване на задължението му в срока по чл.16. Съгласно чл.22 ал.4 при
забава в плащанията, ответникът дължи и разходи за действия по събиране на
задължението в размер на 2,50 лева на ден до заплащане на съответното текущо
задължение или на сумата по чл.12 - т.е.
15% от максималния кредит лимит. Според чл.22, ал.1 от Договора, в случай, че
кредитополучателят изпадне в забава за плащане на което и да е парично
задължение по Договора за кредит с повече от 10 дни или не е заплатил минимум
15% от одобрения си кредитен лимит, в рамките на два последователни месеца, кредитодателят има право да обяви цялото му задължение по
договора за предсрочно изискуемо по някой от начините, уредени в чл.28 от Договора.
Установява се, че страните са се договорили всички писма, покани, съобщения или
други документи между страните ще се считат за узнати от другата страна, ако
бъдат доставени на адреса за кореспонденция, изпратени по факс или ел.поща,
посочени от страните по договора. Кредитодателят може
да изпраща съобщения на кредитополучателя и на лични му акаунт, както и да го
уведомява на посочената в договора интернет страница.
Установява се от рамков
договор за прехвърляне на парични задължения, приложен на лист 26 от делото, от
11.11.2016г., че кредитодателят
и ищецът по делото са се съгласили продавачът да прехвърля на купувача свои
ликвидни и станали изискуеми вземания, ведно с привилегиите и другите
принадлежности, включително изтекли лихви, произхождащи от договори за заем или
за потребителски кредити "Бяла карта", сключени от продавача с
физически лица.
По делото е представено
Приложение №1 от 28.05.2019г. (стр.31) към горепосочения рамков договор, от
което е видно, че кредитодателят е цедирал на ищеца вземането си към ответника, което фигурира
под кредитно ID 449063 и е индивидуализирано с номер и дата на
договора, и размер на задълженията. Установява се от представения препис на
пълномощно, изходящо от „Аксес файнанс“
ООД, се установява, че дружеството е упълномощило цесионера
„Агенция контрол на просрочени вземания” ООД да уведоми от името на цедента всички длъжници по всички
вземания, които са били цедирани по силата на сключения договор за цесия от 11.11.2016г. По делото не е представено уведомление,
предхождащо подаването на исковата молба, с което да се уведомява ответника за
извършеното прехвърляне на задължението му по процесния договор, но такова е
приложено към исковата молба и с него процесуалния представител на ищеца по
делото уведомява кредитополучателя за извършената цесия.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
При
постановяване на решението си, съдът следва да се произнесе служебно в случай,
че в договора са налични нищожни клаузи. От събраните по делото доказателства
категорично се установява съществуването на валидно облигационно
правоотношение по договор за кредит
"Бяла карта" от 15.01.2016г.
Договорът притежава всички елементи на Договор за потребителски
кредит по смисъла на чл.9 и сл. от ЗПК. Съгласно този договор трето за делото лице е
предоставило на ответника револвиращ кредит в
максимален размер на 100,00 лева, под
формата на разрешен кредитен лимит, който да се усвоява посредством платежен инструмент. Не се спори между
страните, че заемодателят е изпълнил основното си, произтичащо от договора
задължение да предостави на заемателя уговорената
сума в размер на 100,00 лева. Така сключеният договор попада в приложното поле
на Закона за потребителския кредит, тъй като отговаря на критериите по чл.3 от ЗПК и не засяга изключенията по чл.4 от ЗПК. С получаването на сумата по
кредита, за заемодателя е възникнало задължението да върне главницата, както и
да заплати дължимата възнаградителна лихва. Съгласно
чл.33, ал.1 от ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Съгласно алинея
втора на същата разпоредба, когато потребителят забави дължимите от него
плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната
лихва. Тези норми са императивни – постановени са в публичен интерес с оглед
целта на закона - да осигури защита на потребителите чрез създаване на
равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез
насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на
потребителски кредит. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на
този закон, е нищожна. В настоящия случай, в клаузата на чл.12, ал.1 от
Договора, е предвидено при забава в плащането на текущото задължение, заемополучателят да дължи в определен срок заплащане на 15%
от максималния кредитен лимит и предоставяне на допълнително обезпечение по
чл.16 – поръчител. При неизпълнение на тези задължения, заемополучателят
следва да заплаща ежедневно отнапред определени разходи за действия по събиране
на задължението по 2,50 лева на ден, както е уговорено в чл.22, ал.4 от
Договора и неустойка за непредоставено допълнително обезпечение, дължимо при
всяка забавена вноска – чл.21 от Договора. Съдът счита, че отговорността за разноски, въведени с клаузите на чл.22, както и неустойката по чл.21, представляват по
съществото си неустойка, дължима при забава на изпълнението за заплащане на
текущите задължения по кредита, а не плащане на покриване на разходи по
събиране на вземането или неизпълнение на задължението за представяне на
обезпечение. Отделно от това, изискване на обезпечение на задължение за всяка
закъсняла вноска с поемане на поръчителство от физическо лице, което да
отговаря на изисквания, създаващи значителни затруднения за изпълнението им,
противоречи и на принципа на добросъвестността и цели да създаде предпоставки за
начисляване на неустойка. При така
уговорените между страните, съдът приема, че се цели заобикаляне на
ограничението на чл.33 от ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на
длъжника. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е
нищожна. Съдът приема, че така определените плащания в чл.21 ал.5 нямат за цел
да покрият разходи по събиране на закъснелите вноски, а представляват точно
определени предварително суми. Няма как кредитодателят
да знае предварително какви биха били разходите му за събиране на вземанията по
кредита и тези разноски необходими за събиране на всяко конкретно възникнало
задължение, при настъпване на забава, не могат да бъдат определени
предварително. Съдът приема, че целта им е да се избегне ограничението на
закона, свързано с размера на дължимото при забава обезщетение. С оглед
изложеното съдът приема, че цитираните клаузи са нищожни и като такива не
пораждат права и задължения за страните по заемното правоотношение.
По
отношение на претенциите на ищцовото дружество за
главница и лихва, съдът допусна до изслушване назначи съдебно-счетоводна
експертиза, в която вещото лице е установило, че сумата е усвоена от ответника от
15.01.2016г. е в размер на 3871,34 лева.
Също от
заключението се установява, че за периода 02.02.2016г.
до 28.09.2018г. ответницата е погасила сума в размер на 4495,00 лева. С така
внесените от ответницата суми, ищецът е погасил 3176,44 лева главница, 319,19
лева договорна лихва, 734,46 лева неустойка за неизпълнение на договорно
задължение и 265 лева разходи за събиране.
Установява
се от заключението, че за периода от 20.01.2016г. до 06.11.2018г., когато е
настъпила предсрочната изискуемост, лихвата за забава е в размер на 450,26
лева, като ответницата е заплатила сумата от 319,19 лева и остава дължима
договорна лихва в размер на 131,16 лева, колкото претендира ищецът в исковата
молба.
Установява
се от заключението, че след обявяване на договора за предсрочно изискуем, мораторната лихва върху главницата за периода от
07.11.2018г. до 13.12.2019г. е в размер на 81,08 лева.
Установява
се от заключението, че на ответницата е начислена неустойка в размер на 1020,16
лева, от която е заплатила сумата от 734,46 лева и се претендира разликата от
285,70 лева. Начислена е и такса за събиране на разходи в размер на 465,00
лева, от която е погасена сумата от 265 лева и се претендира разликата от 200
лева. Съдът приема, че по тези нищожни клаузи претенциите в съответно в размер
на 285,70 лева и 200 лева са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Внесените
суми в размер на 734,46 лева неустойка и 265 лева такса за събиране на разходи
(общо в размер на 999,46 лева) следва да се приспаднат от претенцията за
договорна лихва в размер на 131,16 лева, мораторна
лихва в размер на 81,08 лева (общо 212,24 лева). От общата недължимо платена
сума в размер на 999,46 лева, след приспадане на претендираните договорна и мораторна лихва, остава недължимо платена сума в размер на
787,22 лева, която изцяло погасява задължението за главница в размер 694,90
лева, колкото е претендирана в исковата молба и е
установена в заключението на вещото лице.
При така
изложеното, съдът приема, че предявените искове са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени. С оглед изхода на делото, на ищеца не се дължат разноски
както в исковото, така и в заповедното производство.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН
предявения от “***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** против И.И.И.,
ЕГН **********, с настоящ адрес
*** с който
ищецът иска да бъде признато за установено, че И.И.И., ЕГН **********, с настоящ адрес ***, дължи н. “***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 694,90 лева, представляваща главница, сумата от 131,16 лева, представляваща договорна лихва за периода
20.01.2016г. – 06.11.2018г., сумата от 285,70 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за
периода 06.02.2016г. – 06.11.2018г., сумата от 200 лева, представляваща разходи
и такси за извънсъдебно събиране, сумата
от сумата от 81,08 лева, представляваща
мораторна лихва за периода 06.11.2018г.
– 13.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.01.2020г. до изплащане на
вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№278/2020г.
на ПлРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването му му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: