РЕШЕНИЕ
№ 143
гр. Ловеч, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
Членове:ВАСИЛ АНАСТАСОВ
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20254300600136 по описа за 2025
година
С присъда № 1/14.01.2025 год. по НЧХД № 399/2024 год. Ловешкият
районен съд е признал подсъдимия А. П. А., ЕГН **********, за невиновен в
това на 26.03.2022 г., около 12.30 ч., близо до пътя Ловеч-***, да е казал нещо
унизително за честта и достойнството на В. Д. И. и да го е обидил с израза:
„Ще ти еба майката дъртак“, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е
оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК.
Съдът е признал подсъдимия А. П. А., ЕГН **********, за невиновен в
това на 26.03.2022 г., около 12.30 ч., близо до пътя Ловеч-***, да е нанесъл
удар в областта на главата на В. Д. И. и да му е причинил болка и страдание,
без разстройство на здравето, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е
оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК.
Съдът е отхвърлил предявения от наследниците на частния тъжител В.
Д. И. – И. Р. И., Д. В. Д. и К. В. Д. - срещу подсъдимия А. П. А. граждански иск
за обезщетение за неимуществени вреди от престъплението по чл. 130, ал. 2 от
НК в размер на 1 500. 00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума,
1
считано от 26.03.2022 г. до окончателното й изплащане, като неоснователен и
недоказан.
Съдът е отхвърлил предявения от наследниците на частния тъжител В.
Д. И. – И. Р. И., Д. В. Д. и К. В. Д. - срещу подсъдимия А. П. А. граждански иск
за обезщетение за неимуществени вреди от престъплението по чл. 146, ал. 1 от
НК в размер на 1 500. 00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 26.03.2022 г. до окончателното й изплащане, като неоснователен и
недоказан.
Съдът е осъдил наследниците на частния тъжител В. Д. И. – И. Р. И., Д.
В. Д. и К. В. Д., да заплатят на подсъдимия А. П. А. сумата от 2 250.00 лева,
представляваща разноски по делото за адвокатска защита по НЧХД №
736/2022 год. по описа на ЛРС, по ВНЧХД №131/2024 год. по описа на ЛОС и
по настоящето дело.
Пред настоящата инстанция е постъпила въззивна жалба от И. Р. И., Д.
В. Д. и К. В. Д., чрез адв. В. Н., с която моли да се отмени и да се постанови
нова присъда, с която да се осъди подсъдимия по двете повдигнати обвинения,
да се уважат изцяло предявените граждански искове и да им се присъдят
разноските за всички съдебни инстанции.
Постъпило е допълнително писмено изложение към въззивната жалба от
И. Р. И., Д. В. Д. и К. В. Д., чрез адв. В. Н. – АК-Ловеч, в което излагат, че
съдът е направил непълна и неправилна преценка на събраните по делото
доказателства, което доведе до оправдаването на подсъдимия.
Излага се, че на първо място от доказателствения материал са изключени
показанията, които e да. В. И. при първоначалното гледане на делото на
06.06.2023 година. Приема, че НПК въвежда ограничение да свидетелстват
лица с друго процесуално качество по делото, но излага, че е налице
изключението на чл.118, ал.1, т. 2 от НПК, която гласи: „Не могат да бъдат
свидетели лицата, които са участвали в същото наказателно производство в
друго процесуално качество, освен ... 2. пострадалия, частния обвинител,
гражданския ищец, гражданския ответник“. Счита, че И. е имал право да
свидетелства и неговите показания следва да се обсъдят при произнасяне на
присъдата, което не е направено. Приема, че те са точни и подробни описват
механизма на случилото се и кореспондират с други доказателства по делото.
Адв. Н. посочва, че неизяснените обстоятелства в постановената
2
присъда касаят какво точно се е случило на 26.03.2022 година при срещата на
В. И. и А. А.. Сочи, че е налице противоречие между две групи свидетели, от
една страна К. Д., И. И. и И.Д. и от друга страна М.М. и подсъдимия. Посочва,
че първата група свидетели обясняват как В. И. им е разказал за обидата и
удара. Сочи, че това се потвърждава и от направеното веднага обаждане от
съпругата му на тел. 112, където по същия начин е обяснено какво се е
случило. Прави се възражение, че съдът неправилно не е дал вяра на тези
показания, а кредитира тези на другата група, въпреки че М. работи за
семейството на подсъдимия. Сочи, че е налице и друго противоречие между
мотивите на съда, където е прието, че М. не е слизал от трактора и дадените от
него показания, че е слязъл от трактора, за да освободи ремаркето и след това
да товари бали.
Защитата приема, че е налице и друго неизяснено обстоятелство - от
една страна свидетелите Д. П. и С. В., които са пристигналите на място
служители на полицията, са заявили, че не си спомнят В. И. да им се е
оплаквал, че е бил ударен и обиден от А., а от друга страна и двамата
свидетели твърдят, че са съставили и връчили протокол за предупреждение на
А.. Защитата приема, че не е ясно за какво е бил този протокол, ако И. не се е
оплакал от А.. Направено е доказателствено искане - да се изиска от ОД МВР
Ловеч, РУ-Ловеч, Протокол за предупреждение по ЗМВР, съставен на
26.03.2022 година, във връзка с посетен сигнал в с. *** от дежурен автопатрул
мл. инспектор Д. П. П. и мл. инспектор С. В. В., както и повторен разпит на
тези двама свидетели.
По делото е постъпил писмен отговор от А. П. А., чрез адв. А. М., в
който молят да се потвърди присъдата, като е направено искане на А. бъдат
присъдени разноски за въззивна инстанция в размер на 300. 00 лева по
приложения договор за правна защита и съдействие.
Приемат, че присъдата е правилна, законосъобразна и обоснована,
въззивната жалба е бланкетна и не съдържа изложение на основанията,
поради които считат постановения съдебен акт за неправилен и противоречащ
на закона.
Адв. М. излага, че по делото са разпитани множество свидетели,
някои от които дават противоречиви показания, които не се подкрепят от
останалите доказателства.
3
Сочи, че с тъжбата се твърди, че А. е извършил две противоправни
деяния - обида по чл. 146, ал. 1 от НК и причиняване на лека телесна повреда
по чл. 170, ал. 2 от НК. Излага, че св. И. И. - съпруга на тъжителя, посочва, че
съпругът й се обадил по телефона, разказал й тъй като тя не е присъствала на
случилото се, се обадила на тел. 112, за да съобщи и извика полиция.
Защитата твърди, че нито в разпита на И., нито в обаждането от съпруга й,
нито в гласовото съобщение на 112 има оплакване за обиди, заплахи или
заплахи с убийство.
Адв. М. излага, че в подадената жалба се твърди, че А. е ударил В. И.
веднъж. Излага, че в последствие свидетелката, а и процесуалният им
представител в пледирането по същество посочи, че е имало закана, тази
закана е била два месеца преди случилото се, но в нито един момент не
посочи, че е имало обиди към тъжителя.
Сочи се, че на място единственият свидетел очевидец е св. М., който
освен че е изложил, че не е имало обиди, отправени към И., подробно обясни и
че А. не е бутал или удрял тъжителя, тъй като не е слизал от трактора. Излага
се, че останалите свидетели в показанията си също не посочват М. да е слизал
от трактора, тяхното твърдение е, че само А. бил слязъл без да съобразят, че
това е технически невъзможно. Самият М. е обяснил, че единственият начин
А. да слезе от трактора е , ако първо той слезе от него. Налага се аргумент,
че безспорно е установено, че нито М., нито А. са слизали от трактора, както и
че А. не е удрял И..
Адв. М. се позовава на заключението по съдебномедицинска
експертиза, от което се установява, че в наличната медицинска документация
не се установяват травматични изменения в областта на главата или лицето на
тъжителя. Няма данни същият да е търсил медицинска помощ, като при липса
на данни за наранявания в това число и за зачервяване или други не може да
бъде установено има ли и ако има каква телесна повреда е била причинена на
И., и какъв е механизмът на причиняване. Вещото лице е посочило, че
отразените в медицинските документи на тъжителя заболявания, влошеното
му общо състояние и смърт не са в причинно-следствена връзка с описаното в
тъжбата, а се дължат на възрастта на И. и болестните изменения.
В съдебно заседание И. Р. И. и К. В. Д. се явяват лично, Д. В. Д. не се
явява. Тримата се представляват от адв. Н., който поддържа подадената
4
въззивна жалба и допълнението към нея.
Въззиваемият се явява лично и с адв. М., като молят да се постанови
решение, с което да се потвърди присъдата на първата инстанция.
Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата въззивна жалба,
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установена следната фактическа обстановка:
В. Д. И. и съпругата му - св. И. И. - били семейство и живеели в с. ***,
обл. Ловеч.
Св. И. И. притежава недвижим имот в землището на с. ***, общ. Ловеч,
с идентификатор 69225.104.336, придобила имота по наследство.
Семейството на св. И. ползвало този имот от 1993 г. със съгласието на другите
сънаследници. В имота И. и св. И. посадили овощни дървета, които
обработвали.
На 17.11.2017 г. е извършена доброволна делба и имота e станал лична
собственост на св. И. И.. Тя оградила имота, като поставили ограда от метални
тръби и тел.
До пролетта на 2021 г. никой и по никакъв начин не оспорил правото на
собственост на имот с идентификатор 69225.104.336, намиращ се в землището
на с. ***, обл. Ловеч.
Въззиваемият А. А. и свидетелите Д.Н. и П.Н., негови родители, също
живеели в с. ***, обл. Ловеч и се занимавали с животновъдство.
До пролетта на 2021 г. В. Д. И. и св. И. били в много добри отношения
със семейството на въззиваемия, като си помагали.
През пролетта на 2021 г. свидетелите Д.Н. и П.Н. и А. започнали да
предявяват претенции към недвижимия имот, находящ се в землището на с.
***, общ. Ловеч с идентификатор 69225.104.336. Свидетелите Д.Н. и П.Н.
заявили на И. и на св. И. на 01.05.2021 г., че част от имота е техен, ще си го
вземат и ще унищожат намиращата се в него овощна градина. Двете семейства
не се разбрали относно собствеността на имота, отношенията им се влошили и
двете страни завели множество жалби за противроправни действия една срещу
друга, в следствие на което били образувани няколко преписки и досъдебни
производства, по които били разпитвани.
За имота не е завеждано гражданско дело.
5
На 26.03.2022 г. св. И. извел животните си на пасище, намиращо се до
пътя Ловеч-***, в близост до сеновал, стопанисван от семейството на А.. От
делото Договор № ДЗЗ-634/13.07.2020 г., сключен между кмета на Община
Ловеч и св. П. А. Н., се установява, че пасището е отдадено под наем от св. Н..
Около обяд, на същия ден, дошли А. и св. М. да натовари бали от сеновала на
пасището. Те пристигнали с трактор, управляван от А.. Св. М. се возел в
кабината до него. А. видял И. и се ядосал. Той започнал да му се кара и да го
гони от мястото. По делото е установено, че А. не е слизал от трактора.
И. се обадил по телефона на св. И. И., на която разказал какво се е
случило. И. се свързала с тел. 112 и поискала помощ. Тя се обадила и на св. К.
Д..
Около 14.00 ч. на мястото пристигнали служители на РУ-Ловеч - Д. П. и
С. В., като съставили Протокол за предупреждение по ЗМВР на въззиваемия,
който е изискан и приложен като писмено доказателство от настоящата
инстанция.
И. не е посетил лекар и не са представени медицински документи за
твърдяното увреждане по делото.
От заключението на вещото лице Газемба по съдебно-медицинска
експертиза се установява, че в наличната медицинска документация не са
констатирани травматични изменения в областта на главата или лицето на
тъжителя, както съобщава за удар в главата. Вещото лице е посочило, че няма
документи за този удар, тъй като И. не е прегледан от лекар или съдебен лекар,
поради което не може да се произнесе каква телесна повреда е причинена на
И. при липса на каквато и да било медицинска документация. Формиран е
извод от вещото лице, че приложените по делото медицински документи
говорят за соматични възрастови изменения, предимно от страна на
гастроинтестиналния тракт и от страна на сърдечната система, които не са в
причинно-следствена връзка с каквато и да било травма, нанесена на И.. В
съдебно заседание вещото лице на въпроса на въззивниците /Възможно ли е
при описания в тъжбата механизъм на удар с дясната ръка по главата на
тъжителя, да не останат трайни следи по увреденото лице/, е отговорило, че е
възможно и че зависи от удара, от разстоянието и от много други неща.
И. е починал на 06.08.2023 г. от остра сърдечна недостатъчност и по
НЧХД №736/2022 г. по описа на РС-Ловеч са конституирани неговите
6
наследници-И. Р. И., К. В. Д. и Д. В. Д..
Въззивната инстанция възприе тази фактическа обстановка въз основа
на: обясненията на въззиваемия, дадени по НЧХД № 736/22 г., прочетени по
реда на чл. 279, ал. 1, т. 4 от НПК; от приобщените показания на св. Д. П. П. на
основание чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК по НЧХД № 736/22 г., от приобщените по
реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 показания на св. С. В. по НЧХД № 736/22 г., от
приобщените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК показания на св. К. Д. по
НЧХД № 736/22 г., от приобщените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК
показания на св. И. И. по НЧХД № 736/22 г., от приобщените по реда на чл.
281, ал. 1, т. 2 НПК показания на св. М. Д. М. по НЧХД № 736/22 г., от
показанията на Д. Д.а М.а, И.К.Д., Д. Г.Д., П. А. Н., от приложените писмени
доказателства и заключението на вещото лице д-р Газемба по съдебно
медицинска експертиза.
Настоящата инстанция дава вяра на обясненията на въззиваемия, дадени
по НЧХД № 736/22 г., прочетени по реда на чл. 279, ал. 1, т. 4 от НПК, тъй
като съответстват на показанията на св. М. Д. М., дадени по НЧХД № 736/22
г., и приобщени от първата инстанция по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК. От
тези обяснения се установяват, че са налице влошени отношения между
страните по делото по повод описания недвижим имот, както и факта, че на
посочената дата и място не е нанесъл удари на И. и не му е отправял обидни
думи, посочени в тъжбата. И. не е посетил лекар и липсват медицински
документи за причинени увреждания. От показанията на разпитаните по
делото свидетели не се установява да са възприели лично нанесени удари от
А. на И.. По делото не са налице преки доказателства, от които да се установи
авторство на деянията от страна на въззиваемия. Не са налице и косвени
доказателства, които преценени съвкупно да водят до извод за нанесен удар от
А. на И. и отправена обида от въззиваемият към И..
Настоящата инстанция дава вяра на приобщените приобщените
показания на св. Д. П. П. на основание чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК по НЧХД №
736/22 г., от приобщените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 показания на св.
С. В. по НЧХД № 736/22 г., от приобщените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 от
НПК показания на св. К. Д. по НЧХД № 736/22 г., от приобщените по реда на
чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК показания на св. И. И. по НЧХД № 736/22 г., от
приобщените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК показания на св. М. Д. М. по
7
НЧХД № 736/22 г., тъй като са дадени в период близък до 26.03.2022 г.,
времето на извършване на твърдените деяния в тъжбата.
Въззивната инстанция приема, че не следва да бъде дадена вяра на
приобщените показания на от приобщените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 от
НПК показания на св. К. Д. по НЧХД № 736/22 г., както и на приобщените по
реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК показания на св. И. И. по НЧХД № 736/22 г.
в частта, в която твърдят, че И. им се е обадил и им е казал, че въззиваемият
му е нанесъл удари и го е обидил. Свидетелките не са преки очевидци на
деянието, а възпроизвеждат съобщеното от И.. На следващо място, в тъжбата
се твърди за един удар, нанесен от въззиваемият на И., а в показанията си св.
Д. твърди, че А. го е удрял поне два пъти в тила с длан. Свидетелката посочва,
че ударите, които подсъдимият нанесъл на баща й, били в главата и тила с цяла
ръка. Налице са противоречия в самите показания на свидетелката и
твърдените обстоятелства в тъжбата.
Не следва да се ценят и приобщените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 от
НПК показания на св. И., дадени от нея при предходното разглеждане на
делото и отразени в протокол за разпит пред съдия от 27.04.2023 г. по НЧХД
№736/2022 г. по описа на РС-Ловеч в частта, в която твърди, че на 26.03.2022
година мъжът й се обадил по телефона, като я уведомил, че подсъдимият го е
бил. Свидетелката разбрала впоследствие, че подсъдимият, пристигайки на
мястото на инцидента, слязъл от трактора и отишъл при него, ударил го по
главата и по врата и го напсувал с думите „Да ти еба майката. Ще те пребия“.
Свидетелката не е пряк очевидец на деянието, а възпроизвежда съобщеното й
от И..
От приобщените показания на св. И. и Д. се установяват влошените
отношенията между страните по повод на имота, дата и мястото на инцидента,
обаждането от И. на тел. 112.
От приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК показанията на
свидетелите П. и В. /полицейски служители/ се установява, че били изпратени
на сигнал, подаден на тел. 112 за инцидент в с. ***, на влизане в селото, на
мястото, където се срещнали с тъжителя. Свидетелите са пристигането на
мястото, А. не е бил там и са го установили на другия край на селото. Те са
съставили Протокол за предупреждение по ЗМВР, съставен на 26.03.2022
година. От показанията им се установява, че има спор за собственост между
8
страните, нямат спомен И. да им е съобщил за нанесен удар от А. и обида.
От показанията на св. Д., се установява, че разбрал за подадения сигнала,
не е работил по случай и не е посетил мястото на инцидента. Д. свидетелства
за влошени отношения между страните по повод спор за имот. Свидетелят не е
пряк очевидец на деянията, а възпроизвежда показания на други свидетели.
От показанията на кметския наместник, към датата на инцидента
посочен в тъжбата - св. Д., се установява, че няма спомен дали тъжителя или
неговата съпруга го е уведомила по телефона, че подсъдимият е набил
тъжителя. Веднага след този разговор се обадил на св. Д. Д., който отговарял
за селото, за да го уведоми за случилото се. От последния разбрал, че вече бил
получен сигнал на тел. 112, както и че по случая ще отиде оперативна група в
с. ***. Св. Д. също не е пряк очевидец на описаните в тъжбата деяния, а
възпроизвежда съобщеното му от други свидетели по делото.
По делото е разпитан в качеството на свидетел и св. М.М., като са
приобщени и показанията на същия, дадени при предходното разглеждане на
делото по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК. От показанията на този свидетел
се установява, че е свидетел очевидец, за когото няма спор между страните, че
е присъствал на мястото на което се твърди, че се е случил описаният в
тъжбата инцидент между тъжителя и подсъдимия. От показанията на същия се
установява, че в процесния ден двамата с А. отишли с трактора на посоченото
в тъжбата място, където семейството на подсъдимия имало сеновал, за да
натоварят бали. На пасището в близост до сеновала заварили частния тъжител
да пасе животните си. Виждайки го там, подсъдимият А. много се ядосал, като
от трактора започнал да се кара на тъжителя да не пасе животните си в
пасищата на семейството му и да го гони от мястото. Същият е категоричен,
че както той, така и подсъдимият, не са слизали от трактора докато е траела
разправията между подсъдимия и частния тъжител. Свидетелят е посочил, че
вратата на кабината на трактора откъм страната на въззиваемият е била
счупена, и че за да слезе последният първо е трябвало да слезе и той. От
показанията на св. М. е категоричен, че подсъдимият е бил видимо ядосан и че
е говорил на тъжителя на висок тон, но че не го е удрял, както и че не го е
псувал.
По делото в качеството на свидетели са разпитани майката и бащата на
подсъдимия А. - Д.Н. и П.Н., от показанията на които се установява, че
9
отношенията между тяхното семейство и това на тъжителя се влошили заради
спор за имот, намиращ се в землището на с. ***, който те купили като една
част от този имот попадала в имот, за който семейството на тъжителя
твърдяло, че е техен. Този имот бил ограден от семейството на тъжителя с
ограда, като те поискали от тях да преместят оградата, за да си вземат частта
от имота, като предвид на това, че последните не се съгласили отношенията
между двете семейства силно се влошили. Според показанията на св. П.Н.,
лично уведомил тъжителя и семейството му, че щом не желаят да премахнат
оградата, ще я премахне той, при което бил извикан в полицията, тъй като те
след този разговор се обадили на тел. 112. В полицията бил принуден да
подпише декларация, че няма да извършва самоуправство. От тогава
отношенията между двете семейства се обтегнали още повече. Опитал се
няколко пъти с разговори с близките на частния тъжител да влезе във владение
на собствеността си, но това не се получавало и двете семейства обтегнали
още повече отношенията си. Вследствие на обтегнатите отношения между
двете страни, казали на тъжителя да не навлиза с животните си в пасищата
тяхна собственост, но същият не ги послушал и продължил да пасе животните
си в техните пасища и ливади. И двамата свидетели са категорични, че не им е
известно сина им да е удрял тъжителя.
На 30.03.2022 г. за процесния инцидент била депозирана жалба до РП-
Ловеч, в която връзка била образувана пр. пр. №1379/2022 г. по описа на РП-
Ловеч. С Постановление от 27.05.2022 г. К.Й. - прокурор при РП-Ловеч - е
отказал да образува досъдебно производство от 27.05.2022 г. на К.Й. и е указал
на частния тъжител, че следва да заведе дело от частен характер.
Настоящата инстанция допусна аудио-техническа експертиза, като
вещото лице И. С. И. възпроизведе на хартиен носител записа от диска.
Съдът счита, че А. П. А. не е осъществил от обективна и субективна
страна признаците от състава на престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК, като
го е признал за невиновен в това на 26.03.2022 г., около 12.30 ч., близо до пътя
Ловеч-***, да е нанесъл удар в областта на главата на В. Д. И. и да му е
причинил болка и страдание, без разстройство на здравето, поради което и на
основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение за
престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК.
Настоящата инстанция приема, че А. П. А. не е осъществил от обективна
10
и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл. 146, ал. 1
от НК, и правилно съдът го е признал за невиновен в това на 26.03.2022 г.,
около 12.30 ч., близо до пътя Ловеч-***, да е казал нещо унизително за честта
и достойнството на В. Д. И. и да го е обидил с израза: „Ще ти еба майката
дъртак“, като основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото
обвинение за престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК.
Правилен и обоснован е извода на съда, че от събраните по делото
доказателства не са доказани твърденията в тъжбата, че на посочената дата и
място А. е изрекъл сочените обидни думи към И. в тъжбата, както и че му е
нанесъл удар в областта на главата, с което му е причинил, болка и страдание,
без разстройство на здравето.
Първата инстанция е приела установената фактическа обстановка, като е
анализирала всички събрани по писмени и гласни делото доказателства и е
направил верни правни изводи. Съдът е изпълнил задължението си по чл. 305,
ал.3 НПК, като в мотивите е посочил установените обстоятелства, въз основа
на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетите
решения. РС-Ловеч е изпълнил и задължението си и по чл. 305, ал. 3, изр. 2
НПК при противоречия на доказателствени материали да изложи съображения
защо едни от тях приема, а други отхвърля.
По делото безспорно е установено и не се спори между страните, че към
датата на инцидента имат влошени отношения по повод спор за недвижим
имот. На датата и мястото на инцидента, А. е видял И. имота, ядосал се и
започнал да му се кара. По делото не е доказано въззиваемият да е ударил И. и
да го е обидил, с твърдените изрази в тъжбата. На мястото са инцидента са
били И., А. и св. М.. Съдът даде вяра на обясненията на въззиваемия, дадени
по НЧХД № 736/22 г., прочетени по реда на чл. 279, ал. 1, т. 4 от НПК, тъй
като съответстват на показанията на св. М. Д. М., дадени по НЧХД № 736/22
г., и приобщени от първата инстанция по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК. по
изложените съображения на стр. 7 съображения, които не следва да бъдат
преповтаряни.
По делото не са налице писмени и гласни доказателства, от които да се
установи, че на пострадалия е нанесена лека телесна повреда по смисъла на
чл. 130, ал. 2 НК и обида по чл. 146, ал. 1 от НК.
Съдът не даде вяра на приобщените показания на съпругата и дъщерята
в частта в която възпроизвеждат съобщеното им от И.. Свидетелите не са
преки очевидци на деянието. Налице са противоречия както в самите
11
показанията на свидетелките, така и помежду им и твърденията в жалбата.
Тази инстанция, както и първата е кредитирала показанията на св. И. и св. Д. в
частта, от която се установяват влошени отношения между страните, дата и
мястото на инцидента, последвалото обаждане на И. на тел. 112. В частта, в
която посочват, че И. им е съобщил за нанесени удари от А. и обида не следва
да се ценят. По делото не са налице писмени или гласни доказателства, от
които да се установи нанесено увреждане на пострадалия. В тази връзка е и
заключението на вещото лице д-р Газемба по съдебно медицинската
експертиза.
Съдът е анализирал показанията на св. Д. и правилно е посочил, че са
налице противоречия в дадените показания в хода на съдебното следствие, в
които е заявила, баща й е бил ударен само веднъж „..в тила с ръка, с отворени
пръсти..“, а непосредствено след инцидента, видно от приобщените и по реда
на чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК показания, дадени от нея пред съдия по НЧХД №
736/2022 г. по описа на РС-Ловеч, е посочила, че „..Попитах баща ми къде го
е удрял А., а той ми каза, че А. го е удрял поне два пъти в тила с длан..“. Тази
инстанция даде вяра на приобщените показания на свидетелката Д. по НЧХД
№ 736/2022 г. по описа на РС-Ловеч, тъй като са непосредствено след датата
на твърдяното деяние в тъжбата. Показанията на св. Д. противоречат и на
показанията на полицейските служители- св. П. и В., от които се установява,
че единият свидетел изобщо нямо спомен тъжителя да му е съобщавал, че е
бил бит или напсуван от подсъдимия, а другият е категоричен, че не са им
съобщавани от тъжителя факти, че е бил ударен и напсуван от подсъдимия.
Свидетели са посочили, че не са възприели видими следи от нараняване по
лицето на тъжителя и не им е съобщено за такова.
Правилно съдът е констатирал, че са налице противоречия в
показанията на свидетелката И. дадени пред него и по НЧХД № 736/2022 г. по
описа на РС-Ловеч, което е наложило да бъдат приобщени по реда на чл. 281,
ал. 1, т.1 от НПК. Съдът даде вяра на приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т.1
от НПК по НЧХД № 736/2022 г. по описа на РС-Ловеч. В тези показания
свидетелката е заявила, че И. й е казал, А. е слязъл от трактора, отишъл е при
него и го ударил по главата и по врата. И. е споделил, че А. го е псувал и му е
казал „Да ти еба майката. Ще те пребия.“. Налице е противоречие между тези
показания и отразеното в тъжбата относно броя на ударите и съдържанието на
обидните изрази. Налице е противоречие между показанията на свидетелките
12
относно местонахождението им след подаване на сигнала на тел. 112. Налице е
противоречие между двете свидетелки и по отношение на съдържанието на
обидните думи и твърдяната обида в тъжбата. Налице е противоречие между
показанията на двете свидетелки и съобщеното от И. на тел. 112 . От
заключението на допусна вещото лице И. С. И. по аудио-техническа
експертиза се установява съдържанието на проведения разговор на св. И. с
дежурния служител на тел. 112. Св. И. е съобщила, че един ги заплашва /нея и
мъжа й/ да ги убива и е ударил мъжа й по главата.
Първата инстанция също не е дала вяра на показанията на двете
свидетелки като е изложил подробни мотиви, които се споделят от тази
инстанция. Поради изложените аргументи, съдът приема, че е неоснователно
становището във въззивната жалба, че от показанията на двете свидетелки се
установява авторството на деянията от И.. На стр. 12 и 13 настоящата
инстанция изложи мотиви кои показания на свидетелките кредитира, по какви
съображения и в кои части не следва да се ценят.
Присъдата следва да бъде потвърдена и в частта, с която съдът е
отхвърлил предявения от наследниците на частния тъжител В. Д. И. – И. Р. И.,
Д. В. Д. и К. В. Д. срещу подсъдимия А. П. А. граждански иск за обезщетение
за неимуществени вреди от престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК в размер на
1 500. 00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
26.03.2022 г. до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан.
Съдът е отхвърлил предявения от наследниците на частния тъжител В. Д. И. -
И. Р. И., Д. В. Д. и К. В. Д. срещу подсъдимия А. П. А. граждански иск за
обезщетение за неимуществени вреди от престъплението по чл. 146, ал. 1 от
НК в размер на 1 500. 00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 26.03.2022 г. до окончателното й изплащане, като неоснователен и
недоказан.
Съдът приема, че не са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД. По
делото не е доказано въззиваемият да е осъществи виновно противоправно
деяние, причинени вреди на пострадалия и причинна връзка между тях. По
делото не е доказано А. да е ударил и обидил И.. Не е доказано и причинено
увреждане на пострадалия по чл. 130, ал. 2 от НК, както и не е доказано обида
съсъ съдържание на думите, посочени в тъжбата.
В съответствие с изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК
13
съдът е осъдил наследниците на частния тъжител В. Д. И. - И. Р. И., Д. В. Д. и
К. В. Д., да заплатят на А. П. А. сумата от 2 250.00 лева, представляваща
разноски по делото за адвокатска защита по НЧХД № 736/2022 год. по описа
на ЛРС, по ВНЧХД № 131/2024 год. по описа на ЛОС и по настоящето дело.
Въззивната инстанция приема, че следва да се потвърди присъда №
1/14.01.2025 год. по НЧХД № 399/2024 год. на Ловешкия районен съд.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК следва да бъдат осъдени И. Р. И., Д. В.
Д. и К. В. Д., да заплатят на А. П. А. сумата от 300.00 лева, представляваща
направени разноски пред настоящата инстанция за адвокатска защита.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК следва да бъдат осъдени И. Р. И., Д. В.
Д. и К. В. Д. следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на ОС-Ловеч
сумата от 222.88 лева, представляваща разноски за експертиза.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 338 НПК, Ловешкият
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 1/14.01.2025 год. по НЧХД № 399/2024
год. на Ловешкия районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК И. Р. И., Д. В. Д. и К. В. Д.,
да заплатят на А. П. А. сумата от 300.00 лева, представляваща направени
разноски пред настоящата инстанция за адвокатска защита.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК И. Р. И., Д. В. Д. и К. В. Д.
да заплатят на ОС-Ловеч сумата от 222.88 лева, представляваща разноски за
експертиза.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14