№ 10223
гр. София, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20231110142993 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 вр. чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба от „Ипокредит“ ООД, с която са предявени по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК срещу Н. А. И. положителни установителни искове с правно основание
чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК за признаване за установено между страните, че
ответникът дължи сума в размер на 161,09 лв., представляваща главница по Договор за
потребителски кредит № ....... г., ведно със законната лихва за периода от 19.04.2023 г. до
изплащане на вземането, сума в размер на 11,51 лв., представляваща възнаградителна лихва
за период от 04.07.2019 г. до 04.10.2019 г. по същия договор, сума в размер на 235,50 лв.,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № .... г., ведно със законната
лихва за периода от 19.04.2023 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 14,40 лв.,
представляваща възнаградителна лихва по същия договор за периода от 07.06.2019 г. до
07.10.2019 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 20479/2023 г. по описа на СРС, 113 състав. Претендират се разноски
и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че на 04.06.2019 г. и на 07.06.2019 г. е сключил с ответника договори
за потребителски кредит, както следва: Договор за потребителски кредит № ....... г. и
Договор за потребителски кредит № .... г., по силата на които му отпуснал парични
потребителски кредити в размер на 200 лв., съответно в размер на 250 лв. Сочи, че
ответникът следвало да погасява кредитите съгласно нарочна схема на плащане,
представляваща неразделна част от всеки от двата договора. Излага, че по първия договор за
кредит ответникът е погасил единствено първата вноска с падеж на 04.07.2019 г. в общ
размер на 45,71 лв. Ищецът посочва, че по втория договор ответникът е погасил частично
първата вноска с падеж на 07.07.2019 г. в размер на 23 лв., като остатъкът в размер на 34,13
лв. заедно с останалите вноски останали непогасени. С оглед настъпилата изискуемост на
непогасените вземания на ответника, ищецът претендира заплащането им. Претендира
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. С молба с
1
вх. № 112890/05.04.2024 г. ответникът признава, че между страните е възникнало
облигационно правоотношение по договор за заем на парични средства, както и
обстоятелството, че е получил заетите суми. Твърди, че страните уговорили вместо с
плащане в погашение на задължението за връщане на усвоените суми заемателят да
престира два броя скъпи спортни анцузи. Посочва, че е изпълнил точно тази уговорка, с
което погасил задълженията си по договорите за кредит.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено
следното от правна и фактическа страна:
По допустимостта на иска:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание
чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Видно от приложеното ч. гр. д.
20479/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 113 състав, съдът е издал Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Н. А. И.. Заповедта за изпълнение
е връчена на длъжника, който в законоустановения срок по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирал
възражение срещу нея. В указания от съда едномесечен срок заявителят е предявил
установителен иск в хипотезата на чл. 415, ал.1, т. 1 ГПК, предвид което за ищеца е налице
правен интерес от предявената установителна искова претенция, а с оглед на идентитета
между съдебно предявеното вземане и вземането по заповедта за изпълнение същата е
процесуално допустима.
По основателността на иска:
За основателността на предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК в тежест на ищеца е да докаже, че между него и
ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за заем, по
което заемодателят е предоставил на заемателя претендираните суми, а последният се е
задължил да ги върне в посочения срок, както и да заплати възнаградителна лихва в
уговорения размер.
В тежест на ответника при доказване на горните факти е да установи погасяване на
паричните си задължения по уговорения между страните начин.
По делото не е формиран спор между страните, че са налице валидно възникнали
облигационни правоотношения между „Ипокредит“ ООД и Н. А. И., произтичащи от два
различни източника - Договор за потребителски кредит № ....... г. и Договор за
потребителски кредит № .... г.
От представения по делото Договор за потребителски кредит № ....... г. / л.25-27/ се
установява, че на 04.06.2019 г. страните са сключили договор за потребителски кредит под
формата на паричен заем, по силата на който кредиторът се е задължил да отпусне на
потребителя кредит в размер на 200 лв., а потребителят се е задължил да го върне съгласно
посочените в Схема на плащане – Приложение № 1 срокове и условия. Срокът за връщане
на сумите по договора за кредит е 04.10.2019 г., като връщането се дължи на 4 месечни
погасителни вноски, изискуеми на четвърто число от всеки месец, а размерът на всяка
вноска е 45,71 лв. Уговорена е лихва в размер на 3,40% и годишен процент на разходите
/ГПР/ в размер на 49,317%. Общата сума, която ответникът следвало да върне, е в размер на
218,31 лв. Към договора за потребителски кредит са приложени общи условия и стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация.
Видно от приложения по делото Договор за потребителски кредит № .... г. / л.10-12/ се
установява, че на 07.06.2019 г. страните са сключили договор за потребителски кредит под
формата на паричен заем, по силата на който кредиторът се е задължил да отпусне на
потребителя кредит в размер на 250 лв., а потребителят се е задължил да го върне съгласно
посочените в Схема на плащане – Приложение № 1 срокове и условия. Срокът за връщане
на сумите по договора за кредит е 07.10.2019 г., като връщането се дължи на 4 месечни
погасителни вноски, изискуеми на седмо число от всеки месец, а размерът на всяка вноска е
57,13 лв. Уговорена е лихва в размер на 3,40% и годишен процент на разходите /ГПР/ в
2
размер на 49,348%. Общата сума, която ответникът следвало да върне, е в размер на 272,90
лв. Към договора за потребителски кредит са приложени общи условия и стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация.
По делото не е формиран спор между страните, че заетите суми по Договор за
потребителски кредит № ....... г., съответно по Договор за потребителски кредит № .... г., са
предадени от ищеца на ответника. В чл. 6 от договорите е уговорено, че кредиторът изплаща
кредита на потребителя в брой или по банков път при подписване на договора, като за
получената сума потребителят издава на кредитора разписка по образец. От приложената по
делото разписка от 04.06.2019 г. е видно, че в деня на сключване на Договор за
потребителски кредит № ....... г. ответникът Н. А. И. е получил в брой от ищеца сумата в
размер на 200 лв., представляваща отпуснатия потребителски кредит. Ищецът е представил
и разписка от 07.06.2019 г., от която се установява, че в деня на сключване на Договор за
потребителски кредит № .... г. ответникът Н. А. И. е получил в брой от ищеца сумата в
размер на 250 лв., представляваща отпуснатия потребителски кредит. Доказателство за
усвояването на отпуснатите по двата договора парични средства са и приобщените по
делото извлечения от счетоводни операции на „Ипокредит“ ООД, от които е видно, че
същото е предоставило сумата в размер на 200 лв., респ. сумата в размер на 250 лв., на
ответника Н. А. И..
Ищецът навежда твърдения, че по сключения Договор за потребителски кредит №
....... г. ответникът е погасил изцяло единствено първата вноска с падеж 04.07.2019 г. за
сумата в размер на 45,71 лв. съгласно Схема на плащане – Приложение № 1. Доказателство
в подкрепа на това твърдение е представеното от ищеца извлечение от счетоводните
операции за извършените плащания на „Ипокредит“ ООД за месец август 2019 г. / л. 35-39/,
от които е видно, че ответникът е погасил сумата от 38,91 лв., представляваща главница по
първата вноска по договора, както и сумата от 6,80 лв., представляваща възнаградителна
лихва по договора, вследствие на което последните са отписани като задължения при ищеца.
От страна на ищеца се твърди, че по сключения Договор за потребителски кредит №
.... г. ответникът е погасил частично първата вноска с падеж 07.07.2019 г. за сумата в размер
на 23 лв., като остатъкът до общия размер на вноската – 57,13 лв., останал непогасен. Като
писмено доказателство по делото е приобщено извлечение от счетоводните операции за
извършените плащания на „Ипокредит“ ООД за месец август 2019 г. / л. 20-24/, съгласно
което ответникът е погасил сумата от 14,50 лв., представляваща част от главницата по
първата вноска по договора, както и сумата от 8,50 лв., представляваща възнаградителна
лихва по договора, вследствие на което последните са отписани като задължения при ищеца.
С оглед гореизложеното, в доказателствената тежест на ответника е да установи
погасяване на паричните си задължения по уговорения между страните начин. Същият
твърди, че за издължаване по сключените от него договори за потребителски кредит е
престирал два комплекта скъпи спортни анцузи, които предал на едно момче в офиса на
дружеството ищец. Ответникът не сочи никакви доказателства в подкрепа на тези свои
твърдения, поради което съдът намира за доказано по делото, че същият дължи съдебно
предявените суми по останалите непогасени вноски по Договор за потребителски кредит №
....... г., респ. по Договор за потребителски кредит № .... г.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че исковете с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК за установяване
дължимостта на сума в размер на 161,09 лв., представляваща главница по Договор за
потребителски кредит № ....... г., ведно със законната лихва за периода от 19.04.2023 г. до
изплащане на вземането, сума в размер на 11,51 лв., представляваща възнаградителна лихва
за периода от 04.07.2019 г. до 04.10.2019 г. по същия договор, сума в размер на 235,50 лв.,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № .... г., ведно със законната
лихва за периода от 19.04.2023 г. до изплащане на вземането, както и сума в размер на 14,40
лв., представляваща възнаградителна лихва по същия договор за периода от 07.06.2019 г. до
07.10.2019 г., се явяват основателни, поради което следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
3
В съответствие със задължителните разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС /т.12/, съдът разпределя отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
С оглед изхода на спора и по арг. от чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има
единствено ищецът. Съгласно представен Списък на разноските по чл. 80 ГПК /л.92/ ищецът
е извършил съдебно-деловодни разноски в общ размер на 100 лв., от които 25 лв. държавна
такса за заповедното производство, 50 лв. юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство и 25 лв. държавна такса за исковото производство, поради което същите
следва да му бъдат присъдени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.
1, т. 1 ГПК от „Ипокредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Горна Оряховица 5100, ул. „Георги Измирлиев“ № 2б, ет. 1, офис № 5, срещу Н. А. И., ЕГН
**********, с адрес ............., положителни установителни искове с правно основание чл.
430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 161,09
лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ....... г., ведно със
законната лихва за периода от 19.04.2023 г. до изплащане на вземането, сума в размер на
11,51 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 04.07.2019 г. до 04.10.2019 г.
по същия договор, сума в размер на 235,50 лв., представляваща главница по Договор за
потребителски кредит № .... г., ведно със законната лихва за периода от 19.04.2023 г. до
изплащане на вземането, сума в размер на 14,40 лв., представляваща възнаградителна лихва
по същия договор за периода от 07.06.2019 г. до 07.10.2019 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 20479/2023 г.
по описа на СРС, 113 състав.
ОСЪЖДА Н. А. И., ЕГН **********, с адрес ............., да заплати на „Ипокредит“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Горна Оряховица 5100, ул.
„Георги Измирлиев“ № 2б, ет. 1, офис № 5, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на
100 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски в заповедното и в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2
ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4