№ 3843
гр. Варна, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Камелия Василева
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело №
20233110105901 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК вр.чл.79,ал.1 ЗЗД вр.
чл.240 ЗЗД от А. М. В. срещу Н. М. М. за приемане на установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи заплащането на
присъдените със Заповед за изпълнение №**/06.02.2023г., издадена по ч.гр.д.
№**/2023г. по описа на ВРС в полза на ищеца на следните суми : сумата от
450 лева, представляваща главница по паричен заем, предоставен чрез банков
превод на 30.06.**г. със срок за връщане един месец, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението -30.01.2023г. до окончателното
изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,че по силата на сключен между страните
договор за заем от месец юни **г. ищцата предоставила на 30.06.**г. чрез
банков превод на открита на името на ответника банкова сметка в „Първа
инвестиционна банка“АД сума в размер на 450 лева за негови лични нужди,
при уговорката, че той ще й върне заемната сума в срок до един месец.
Сумата била предоставена в заем по молба на ответника ищцата да му
помогне с парични средства за негови лични нужди. Поради близките
отношения между двамата/ бивши партньори и родители на родените от
съвестно им съжителство деца/ и доверието на ищцата към ответника, те не
сключили писмен договор за заем. След като срокът за връщане на парите –
1
03.07.**г. изтекъл, ответникът започнал да избягва всячески контакт с
ищцата, като тя го търсила по телефона, за да го пита кога ще й бъде върната
заемната сума. Това отношение от една страна силно обидило ищцата, която
разбрала, че ответникът е злоупотребил с доверието й, а от друга й дало
сериозно основание да счита, че ответникът няма намерение да й върне
заемната сума.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, в който е изразено становище за неоснователност на иска.
Оспорва се страните да са сключвали договор за заем при посочените от
ищцата параметри. Излага се, че към датата на извършване на паричния
превод двамата са живеели на семейни начала и се грижели заедно за трите си
деца. Посочената сума от 450 лева била преведена от ищцата на ответника за
покриване на текущи плащания на семейството, не била уговаряна като заем,
нито бил уговорен срок за връщането й. Страните живеели заедно в едно
домакинство и се грижели заедно за трите им деца. През месец септември **г.
след като ответникът разбрал, че ищцата поддържа интимна връзка с друг
мъж двамата се разделили. Причината за завеждане на настоящото дело била,
че ищцата разбрала, че ответникът е сключил граждански брак на 01.02.2023г.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства по реда на
чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното :
Представено е извлечение от банковата сметка на ищеца, от което е
видно, че на 30.06.**г. е извършен банков превод на сумата от 450 лева по
банковата сметка на Н. М. М. с посочено основание „ заем“.
Свидетелят Цв.В.П. излага, че познава страните по делото, А. е много
близка нейна приятелка. За Н. сочи, че е баща на децата й и бивш неин
партньор. През годините присъствала на разговори, в които Н. искал пари А.,
като често свидетелката си говорила с нея, че една жена не трябва да
финансира мъжа си. Разказва, че двете пътували заедно миналата година за
гр.София, когато Н. звъннал на А. и тя включила телефона на
високоговорител в колата, тъй като шофирала. Искал от нея да му преведе по
най-бързия начин 400 лева за сметката за то, тъй като токът в апартамента, в
който живеел бил спрян, а той трябвало да вземе децата. Двете се усъмнили,
че става дума за пари за ток, тъй като сумата била голяма, а и било лято.
Свидетелката посъветвала А. да не му дава пари, а да отиде и да му плати
2
сметката за тока. Тогава А. му звъннала и поискала да й даде абонатния
номер, за да плати сметката, но той категорично отказал и казал, че ще се
оправя сам. в крайна сметка той я убедил и тя му направила превод, когато
стигнали до гр.София. двамата се уговорили, чче тъй като става въпрос за
тока в неговия апартамент, той ще върне парите в рамките на месец. В този
период двамата не живеели заедно. Н. живеел в апартамент на ул.“**“, а А.
живеела в нейния апартамент на ул.“**“, а децата живеели ту при нея, ту при
него. Сочи, че А. финансирала Н. все едно, че той е жената. Двамата били
разделени от около две години и нещо.
Свидетелят Г.Т.С. излага, е познава двете страни по делото от осем
години. Бил приятел с Н. и имали доста добри отношения. Бил работил с него.
В момента отношенията между двамата не били добри, тъй като се скарали и
били в процес на развод. Не били заедно от месец септември миналата
година, след като Н. изчезнал и после се появил октомври. Сочи, че юни
месец са живели заедно. Живеели под Синьото пазарче, което е под
Катедралата в къща, която била на ъгъл. Преди това не се били карали. Не бил
останал с впечатление да са имали заеми. Били в нормални семейни
отношения. Не бил чувал Н. да е вземал заем от съпругата си. Н. плащал
сметките, пазарувал дрехи, играчи, храна. След раздялата им той живеел в
апартамент на ул.“**“., където се виждал със свидетеля от месец октомври
миналата година. Този апартамент бил на баща му, който живял там, докато
починал. Не знае, че А. води дело срещу Н. за парична сума в голям размер,
за други парични суми от дружеството на А.. Не знае дали Н. е в брак в
момента, мисли, че след раздялата с А. сключил брак, но не знае какво е
станало. Не знае А. да е давала пари на Н. или да е харчил нейни пари.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи :
Съобразно разпоредбата на чл.240 ЗЗД договорът за заем е реален,
неформален договор, като същият се счита за сключен с предаването на
сумата от заемодателя на заематели без да е необходимо спазването на
някаква форма.
Не е спорно между страните и от приложената разпечатка от
движението на банковата сметка безспорно се установява, че на дата
30.06.**г. ищцата е превела по сметката на ответника сумата от 450 лева, с
3
което се доказва наличието на първата предпоставка на чл.240 ЗЗД – реално
предаване на парична сума.
Спорно е наличието на заемно правоотношение или възникнало
задължение за ответника за връщане на получената сума.
Ангажираните от ищцата гласни доказателства чрез разпита на
свидетеля Цв.П., която пряко и непосредствено е възприела отношенията
между страните във връзка с процесната сума, категорично установяват
наличието на облигационна връзка по сключен неформален договор за заем
между страните. Същата посочва както причината за превода на сумата –
нуждата на ответника да плати тока за апартамента, в който живее, размера на
договорената сума, както и уговорката на страните тази сума да се върне в
рамките на месец. Индиция в тази насока е и основанието на извършения
превод, вписано при попълване на платежното нареждане, а именно Заем.
Ответникът е приел превода с посоченото основание, поради и което следва
да се приеме, че се е съгласил с него.
Съдът намира без правно значение в конкретната хипотеза
обстоятелството дали страните са живели на семейни начала в едно
домакинство към момента на банковия превод, тъй като не е налице пречка
между тях да съществуват заемни правоотношения и при това положение. Не
се установяват твърденията на ответника, че преведената сума е била за
задоволяване на нужди на семейството, но дори и това да беше доказано,
фактът за какво точно е разходвана заемната сума е ирелевантен за
възникването на облигационната връзка.
На изложените съображения съдът намира исковата претенция за
доказана и основателна, поради и което следва да бъде уважена.
По разноските :
С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да се присъдят
реализираните от същия разноски в производството по делото, за които са
налице доказателства да са извършени, както следва : разноските в
заповедното производство в размер на 425 лева; държавна такса в размер на
25 лева. Възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение направено от ответната страна е основателно с оглед на чл.7,
ал.2, т.2 и ал.9 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, поради което същото следва да се присъди в размер
4
на 650 лева. Извършените разноски от ищеца следва да се възложат в тежест
на ответника, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
На горните съображения съдът :
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. М. В.,
ЕГН:********** с адрес гр.Варна, ул.“**“ №1, ет.2,ап.3, че Н. М. М.,
ЕГН:********** с адрес гр.Варна, ул.“**“№28, ет.4,ап.9 дължи заплащането
на присъдените със Заповед за изпълнение №**/06.02.2023г., издадена по
ч.гр.д. №**/2023г. по описа на ВРС в полза на ищеца на следните суми :
сумата от 450 /четиристотин и петдесет/ лева, представляваща главница по
паричен заем, предоставен чрез банков превод на 30.06.**г. със срок за
връщане един месец, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението -30.01.2023г. до окончателното изплащане на вземането, на
основание чл.422 ГПК вр. чл.79,ал.1 вр. чл.240 ЗЗД.
ОСЪЖДА Н. М. М., ЕГН:********** с адрес гр.Варна, ул.“**“№28,
ет.4,ап.9 да заплати на А. М. В., ЕГН:********** с адрес гр.Варна, ул.“**“
№1, ет.2,ап.3 сумата от 1 100/хиляда и сто./ лева, представляваща разноски
по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от получаването му от страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5