Решение по дело №64323/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5633
Дата: 10 април 2023 г.
Съдия: Ивелина Маринова Симеонова
Дело: 20221110164323
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 5633
гр. С., 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20221110164323 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. С......, с която против И. К. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. С........ са
предявени по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК установителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за признаване за
установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 3745,53 лв., представляваща
стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.09.2022 г. до окончателното
изплащане; 554,86 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2020 г. – 20.09.2022 г.; 58,76 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.08.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.09.2022 г. до окончателното изплащане; 12,74 лв. -
мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода 01.10.2019 г. –
20.09.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 07.10.2022 г. по ч. гр. д. № 53184/2022 г. по описа на СРС, 48 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответницата е възникнало договорно правоотношение с
предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот:
апартамент № 49, находящ се в гр. С., ж. к. „Л....., с абонатен № 192685, въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150
ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Сочи, че
ответницата има качеството на „битов клиент“. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период до имота на ответницата топлинна енергия, като купувачът не
е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на
1
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на
публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество,
като не е сторил това, е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за забава върху
главниците в посочените по-горе размери. Поддържа, че съгласно чл. 139
ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се
извършва от „Т.С.“ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Ето
защо, моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата И. К. Ц.,
чрез адвокат Д. Ч., с който се оспорват исковете. Твърди се, че ответницата не е потребител
на топлинна енергия, тъй като не са представени доказателства, че притежава правото на
собственост или вещното право на ползване върху имота. Възразява се, че част от сумите са
погасени по давност. Поддържа се, че липсва основание за дължимост на суми за дялово
разпределение, след като трето лице води дяловото разпределение, а не ищецът. Оспорват се
претенциите за лихва с доводи, че ищецът не е доказал да е публикувал общите фактури на
интернет страницата си, респективно да е поставил ответницата в забава. Моли се съдът да
отхвърли предявените искове. Претендират се разноски.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
Със заявление от 30.09.2022 г. „Т.С.“ ЕАД е сезирало съда с искане за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. К. Ц. за сумата от 3745,53 лв. - главница,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м. 05.2019 г. - м.
04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.09.2022 г.
до изплащане на вземането; сумата от 554,86 лв. - мораторна лихва за периода 15.09.2020 г.
– 20.09.2022 г.; сумата от 58,76 лв. - главница, представляваща цена на услуга дялово
разпределение за периода м. 08.2019 г. – м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от датата
на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.09.2022 г. до изплащане на вземането; сумата от 12,74
лв. - мораторна лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия за периода 01.10.2019 г. – 20.09.2022 г.
С разпореждане от 07.10.2022 г. съдът е издал исканата заповед за изпълнение, като в
полза на заявителя е присъдена и сумата от 87,44 лв. - държавна такса и 50 лв. -
юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника на 12.10.2022 г., като в срока по чл. 414 ГПК от
ответницата е постъпило възражение от 14.10.2022 г.
В срока по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК заявителят е предявил искове за установяване на
вземанията си по исков ред.
По делото е прието Съобщение до Агенцията по вписванията, Служба по вписванията,
2
гр. С., изх. № 201701/17.11.2011 г. по изпълнително дело № 20118410407309 по описа на
ЧСИ Н.М., с рег. № 841 на КЧСИ за вписване на възбрана върху процесния имот, който е
посочен като собственост на И. К. Ц. – ап. № 49, находящ се в гр. С., ж. к. „Л....., с оглед
обезпечаване вземанията на взискателя „Б.Д.“ ЕАД срещу длъжника И. К. Ц. по
изпълнителен лист от 30.06.2011 г., издаден по гр. д. № 29788/2011 г. по описа на СРС, ГО,
41 състав, която възбрана е вписана на 07.12.2011 г.
Прието е и заявление – декларация вх. № ОП-1449/19.04.2004 г. от И. К. Ц. до „Т.С.“
ЕАД за открИ.не на партида на адрес: гр. С., ж. к. „Л........, като е отбелязано, че семейството
на молителя се състои от 3 члена. Молбата – декларация носи подпис за ответницата, като
във връзка с оспорване на посоченото доказателство не са заявени доказателствени искания.
Представен е протокол от проведено на 19.08.2002 г. Общо събрание на етажните
собственици на адрес: гр. С., ж. к. „Л......, на което те са взели решение да се сключи договор
с „Т.С.“ ЕООД, за индивидуално разпределение на топлинната енергия, като услугата се
възложи на „Т.С.“ ЕООД. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици,
които с подписите си са удостоверили горното решение.
Представен е договор № 3260/02.09.2001 г., сключен между ЕС на адрес: гр. С., ж. к.
„Л...... като възложител и „Т.С.“ ЕООД като изпълнител за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия.
Пред СРС е ангажиран договор, сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „Т.С.“ ЕООД
– изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на
изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. С., при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение №
0У-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща
договореното възнаграждение.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл. 415
ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, връчена лично на длъжника, срещу която в срока по чл. 414 ГПК е подадено
възражение от последния. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо
спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК.
За да се уважи искът за установяване вземане на ищеца за стойността на доставената
топлинна енергия и цена на услуга дялово разпределение по делото следва да се докаже, че
за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение, по силата на
което ищецът се е задължил да доставя на ответницата топлинна енергия срещу задължение
на последната да заплаща стойността , че ищецът е изпълнил своите задължения и е
3
доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за него съобразно с
действащата към съответния момент нормативна уредба, поради което за ответницата е
възникнало задължение да заплати стойността й, че е била извършена услугата дялово
разпределение на топлинна енергия в полза на ответницата, която е поела задължение да
заплати тази сума на ищеца и договорения размер на възнаграждението.
По отношение на акцесорните искове за обезщетение за забава в плащането на
главниците ищецът следва да установи, че главните парични задължения са възникнали, че е
настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на
спорните суми.
В тежест на ответницата е да докаже плащане.
По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че през исковия
период процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост, в която се
намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа.
Спорно на първо място е дали ответницата има качеството на клиент на топлинна
енергия за процесния имот и абонатен номер през процесния период.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т. 42
от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството
си. Съгласно чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители
на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила на
измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквИ.лентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
4
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобИ.
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК
доказателствени средства, например с открИ.нето на индивидуална партида на ползвателя
при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на
ОСГК на ВКС).
В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване
в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на
отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата
топлинна енергия. По силата на закона между битовия клиент и топлопреносното
предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично
известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.
Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за
присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик
потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. Следователно договорът за
доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна
собственост, може да бъде както изричен писмен (при постигане на съгласие относно
същественото съдържание на договора), така и презюмиран (сключен със самия факт на
придобИ.не на собствеността или вещното право на ползване), като всеки нов договор за
този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен или презюмиран),
преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго
лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за
доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, от значение е
обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на
топлинна енергия (изричен или презюмиран).
Настоящият състав на съда приема, че ищецът е изпълнил доказателствената си тежест да
установи, че през процесния период ответницата е имала качеството клиент на топлинна
енергия, доставяна до процесния имот.
От представеното съобщение до Агенцията по вписванията, Служба по вписванията, гр.
С., изх. № 201701/17.11.2011 г. по изпълнително дело № 20118410407309 по описа на ЧСИ
Н.М., с рег. № 841 на КЧСИ за вписване на възбрана върху процесния имот, който е посочен
като собственост на И. К. Ц. – ап. № 49, находящ се в гр. С., ж. к. „Л....., както и от
приложеното заявление – декларация за открИ.не на партида съдът приема, че ответницата е
била собственик на процесния имот през процесния период. В конкретния случай
5
независимо, че от страна на ищеца не е представен документ за собственост – нотариален
акт или договор, удостоверяващ правото на собственост на ответницата върху имота, по
делото са налице други доказателства, удостоверяващи този факт. Представени са и приети
писмени доказателства, които макар и по косвен път обосновават извод, че ответницата е
била през процесния период собственик на имота. Този факт не се доказва само
от съобщението за вписване на възбрана, тъй като към момента на изпращане на писмото за
вписване на възбрана върху имот на длъжника, съдебният изпълнител не извършва проверка
дали длъжникът действително е собственик на имота; задължение за извършване на
проверка дали имотът е собственост на длъжника възниква за съдебния изпълнител едва при
описа на имота. Фактът, че именно ответницата се легитимира като собственик на имота се
потвърждава и от искането за открИ.не на партида, която молба – декларация сама по себе
си е достатъчна, за да се приеме възникването на облигационно правоотношение с ищеца за
доставяне на топлинна енергия до адреса на топлоснабдения имот, факта на посочване на
адреса на процесния имот като адрес на ответницата във възражението по чл. 414 ГПК,
както и вписването му като постоянен и настоящ адрес на ответницата, и представения от
страна на третото лице – помагач „Т.С.“ ЕООД и приет по делото документ за отчет на
уредите за дялово разпределение в процесния имот от 31.05.2020 г. (за отчетен период
01.05.2019 г. – 30.04.2020 г.), носещ подпис за клиент, който не е оспорен по делото. От
значение е, че по силата на изричното искане на ответницата от 19.04.2004 г. за сключване
на договор, чрез открИ.не на партида, за доставка на топлинна енергия до имота (молбата –
декларация е оспорена, но след представянето й в цялост не са направени съответни
доказателствени искания във връзка с авторството на документа), между страните е
възникнало облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия до процесния
имот, като по делото няма данни за прекратяване на това облигационно правоотношение. В
конкретния случай ответницата е заявила писмено волята си пред ищеца, че иска партидата
относно топлоснабдения имот да бъде на нейно име. Последното по мнение на настоящия
състав представлява индивидуално писмено предложение, отправено от купувача до
търговеца, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за собствения на
ответника имот. Ищецът, открИ.йки партида за имота на името на ответницата, е приел
отправеното му предложение, като по делото няма данни за прекратяване на това
правоотношение. По делото не са ангажирани доказателства правото на собственост върху
имота да е било прехвърлено на друго лице, да е било учредено вещно право на ползване
или имотът да е бил отдаден под наем и с наемателя да е сключен договор за доставка на
топлинна енергия за битови нужди, съответно имотът да е бил продаден в хода на
изпълнителното производство, а в тежест на ответницата е било да го докаже. Ето защо
съдът приема, че страните са били обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди през процесния период при общи условия, публикувани и на интернет
страницата на ищеца, като не са налице твърдения и данни по делото към исковия период
договорът да е преустановил действието си.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови
6
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия
при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя (клиента), по
силата на закона – чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника –
потребител, включително и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и
съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на
ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК. С оглед на тази нормативна уредба съдът
приема, че между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за
продажба, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № 0У-
1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и в
Наредбата за топлоснабдяването.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения
имот в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на
„Т.С.“ ЕООД с договор, сключен от упълномощен представител на етажните собственици.
Третото лице – помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за топлоснабдения
имот за исковия период, което обстоятелство не е спорно между страните.
В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
С оглед обстоятелството, че ответницата има качеството на клиент на топлинна енергия,
доставяна до процесния имот през процесния период, която доставка на ТЕ се установява от
представените от третото лице – помагач писмени доказателства – индивидуални справки за
използваната ТЕ за процесния период за аб. № 192685 и формуляри за отчет на уредите за
дялово разпределение на топлинна енергия, част от тях носещи подпис за клиент и
неоспорени по делото, а и доставянето на топлинна енергия в твърдяното количество и в
претендирания размер не се оспорва от ответницата, то съдът приема, че до имота е
доставяна топлинна енергия за отопление (на имот и топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация) и битово горещо водоснабдяване в претендираното от ищеца
количество и на посочената стойност, поради което искът за главница за топлинна енергия е
доказан по основание и размер за сумата от 3745,53 лв. за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021
7
г.
От страна на ответницата своевременно е направено възражение за погасителна давност,
по отношение на което съдът намира следното:
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия са такИ. за
периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време
еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищцовото дружество,
като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер (в този смисъл е Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1
ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в ал. 2
ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.
Чл. 116, б. „б“ ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск
относно вземането. Според Общите условия за продажба на топлинна енергия от ищцовото
дружество от 2016 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Тъй като
настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 30.09.2022 г., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК – в случая от
30.09.2022 г. давността е прекъсната, като в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. срокът е
спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн.
ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). Ето защо, вземанията на ищеца, станали
изискуеми преди 23.07.2019 г. (с прибавяне на 69 дни, през които давност не е текла), са
погасени по давност. В случая такова е вземането за м. май 2019 г., което е станало
изискуемо на 15.07.2019 г. (за цена на ТЕ), поради което и само за това вземане
погасителната давност, при отчитане на спирането, е изтекла към момента на подаване на
исковата молба в съда, което е на стойност 21,82 лв. Ето защо искът за главница за топлинна
енергия е основателен за сумата от 3723,71 лв. и за периода 01.06.2019 г. – 30.04.2021 г., до
който размер следва да бъде уважен искът за главница за топлинна енергия. Като законна
последица от уважаване на иска, върху главницата следва да се присъди и законна лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.09.2022 г. до окончателното
плащане.
Върху погасената по давност главница за периода м. 05.2019 г. лихва не се дължи по
аргумент от чл. 119 ЗЗД.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г., приложими в случая,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл.
33, ал. 4 обаче продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
8
само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не
са заплатени в 45 - дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период,
определена на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Според чл. 32, ал. 2 след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Върху тези
окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на доставеното
количество ТЕ клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в
посочения в чл. 33, ал. 2 срок. Следователно, задълженията на ответника за заплащане
стойността на доставената енергия са възникнали като срочни, поради което поставянето на
потребителя в забава не е обусловено от отправяне на покана от страна на кредитора или от
публикуване на общата фактура на интернет - страницата на дружеството, в какъвто смисъл
са оплакванията в отговора на исковата молба, които биха били релевантни в случай, че
приложение намират общите условия на ищеца от 2014 г., каквато не е настоящата хипотеза.
В ОУ от 2016 г. падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е изрично
определен – с изтичане на 45 - дневен срок след изготвяне на изравнителните сметки след
края на отоплителния сезон. Ето защо за главните вземания за периода м. 06.2019 г. – м.
04.2021 г., спрямо които приложение намират Общите условия на ищеца от 2016 г., в полза
на ищеца съществува вземане за мораторна лихва, начислена в периода 15.09.2020 г. –
20.09.2022 г., в размер на 551,62 лв., определен по реда на чл. 162 ГПК и чрез използване на
лихвен калкулатор (след приспадане на лихвата за погасената по давност главница), до
която сума искът за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия е основателен и
следва да бъде уважен.
По претенцията за услугата за дялово разпределение за периода:
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата
за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС, като
съгласно ал. 2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение (извършвана от избран от клиентите търговец), като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане
уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е
предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда
съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между страните, който на
9
основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има право да
получи цената на извършваната услуга дялово разпределение, съобразно което предявеният
иск за установяване дължимостта на тази сума в полза на „Т.С.“ ЕАД – в качеството му на
продавач на топлинна енергия, и при наличните доказателства представени от „Т.С.“ ЕООД,
че през процесния период действително е извършвана услуга дялово разпределение на
топлинна енергия, е установен по основание. Относно размера, който не се оспорва от
ответницата, и при съобразяване, че процесният период, за който се претендира цената на
услугата е м. 08.2019 г. – 30.04.2021 г., т. е. непогасения по давност период, съдът приема, че
искът за цена на услуга дялово разпределение на топлинна енергия следва да бъде уважен
изцяло за сумата от 58,76 лв. Като законна последица върху главницата следва да се присъди
и законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.09.2022 г. до
окончателното плащане.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на услуга дялово
разпределение на топлинна енергия:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Поради изложеното, искът за главница за топлинна енергия следва да бъде уважен за
сумата от 3723,71 лв. и за периода 01.06.2019 г. – 30.04.2021 г. и да бъде отхвърлен за
разликата до пълния предявен размер от 3745,53 лв. и за периода 01.05.2019 г. – 31.05.2019
г., искът за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия следва да бъде уважен за
сумата от 551,62 лв. и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 554,86 лв.,
искът за главница за цена на услуга дялово разпределение на топлинна енергия следва да
бъде уважен в пълния предявен размер от 58,76 лв. за периода 01.08.2019 г. – 30.04.2021 г., а
искът за мораторна лихва върху главницата за цена на услуга дялово разпределение на
топлинна енергия в размер на 12,74 лв. следва да бъде отхвърлен изцяло, като
неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски имат и двете страни
съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от исковете.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да бъде
присъдена сума в размер на 212,87 лв. от общо претендираните в размер на 214,73 лв. (за
държавна такса – 114,73 лв. и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на
10
правната помощ, при съобразяване материалния интерес, фактическата и правната сложност
на делото), съразмерно с уважената част от исковете.
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца се следват
разноски в размер на сумата от 136,25 лв. от общо 137,44 лв.
Ответницата претендира разноски за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ на основание чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 ЗАдв. за исковото производство, за
което е представен договор за правна защита и съдействие от 14.12.2022 г., адвокатско
пълномощно в полза на адвокат Д. Ч. и декларация, че ответницата е материално затруднено
лице. Съдът определя адвокатското възнаграждение на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на
737,18 лв. (т. е. в минимален размер), от която сума на адвоката се дължи сумата от 6,37 лв.,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, съдът

РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. С......, срещу И. К. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр.
С........, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че И. К. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. С........, дължи на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С......, както следва: сумата от
3723,71 лв. - главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот: апартамент № 49, находящ се в гр. С., ж. к. „Л....... с аб. № 192685, за
периода 01.06.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 30.09.2022 г. до
окончателното изплащане; сумата от 551,62 лв. – мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. – 20.09.2022 г. и сумата от 58,76 лв. – главница,
представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода
01.08.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 30.09.2022 г. до окончателното
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение от 07.10.2022 г. по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 53184/2022 г. по описа на СРС, ГО, 48 състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. С......, срещу И. К. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. С........, по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
за признаване дължимостта на стойност на топлинна енергия за сумата над 3723,71 лв. до
сумата от 3745,53 лв. и за периода 01.05.2019 г. – 31.05.2019 г. (или за разликата от 21,82
лв.), мораторна лихва върху нея за сумата над 551,62 лв. до сумата от 554,86 лв. (или за
разликата от 3,24 лв.), и мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия в размер на 12,74 лв. за периода 01.10.2019 г. – 20.09.2022 г.
11
ОСЪЖДА И. К. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. С........, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: гр. С......, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8
ГПК, сумата от 136,25 лв. - разноски за заповедното производство и сумата от 212,87 лв. -
разноски за исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С......, да
заплати на адвокат Д. Й. Ч. от САК, с личен № ********** със съдебен адрес: гр. С., ул.
„В...., партер, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
сумата от 6,37 лв. - разноски за исковото производство, съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД като трето лице - помагач на
страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12