№ 14806
гр. София, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. Д.
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110101247 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
С искова молба ищецът „Т.С. ЕАД е предявило против Т. А. Г., Р. С. Г.,
А. С. Г. и Л. С. Г., положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК
с правно основание чл. 200 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, с които се
иска признаване за установено, че ответниците дължат разделно – Т. А. Г. по
5/8 части и Р. С. Г., А. С. Г. и Л. С. Г. – всеки по 1/8 част от суми, за които
има издадена заповед по чл.410 ГПК от 09.11.2021г. по ч.гр.д. № 61799/2021г.
по описа на СРС, 27 състав.
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно
правоотношение по покупко-продажба на топлинна енергия при публично
известни общи условия за имот в гр.София, ж.к. „Младост 2“, ****, аб.№ ***,
като за периода 01.05.2018г. до 30.04.2020г. ищецът доставил топлинна
енергия до потребителите, остойностена в размер на 2480,10лв.,
представляваща главница за топлинна енергия, върху която поради
неплащане била начислена лихва за забава в размер на 425,35лв. за периода
15.09.2019г. до 20.10.2021г., така и била осъществена услугата дялово
разпределение в периода 01.09.2018г. до 30.04.2020г., остойностена в размер
на 34,17лв.-главница, върху която поради неплащане била начислена лихва за
1
забава в размер на 7,00лв. за периода 31.10.2018г. до 20.10.2021г. Въз основа
заявление на ищеца от 28.10.2021г., на 09.11.2021г. по ч.гр.д. № 61799/2021г.
по описа на СРС, 27 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
съгласно която от ответниците са претендирани процесните суми.
В срока по чл.131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от
ответника Т. А. Г., в който намира исковете за недопустими, защото по
отношение на вземането за главница е образувано производство по гр.д. №
5357/2021г., по описа на СРС, 128 състав, предявен от ответника отрицателен
установителен иск, поради което липсвал правен интерес за завеждане на иска
от ищцовото дружество, доколкото производството по посоченото дело е
първо по време образувано и е висящо. Отделно от това, в случай, че делото
се гледа по същество, оспорва предявените искове по основание и размер.
Оспорва, че процесният имот е топлоснабден, че се намира в облигационно
отношение с ищеца и в имота да е доставено претендираното количество
топлинна енергия, както и цената на доставената топлинна енергия.
Поддържа, че претенцията за лихви е недължима, доколкото е налице
противоречие със ЗЗП. Въвежда възражение, че към датата на исковата молба
вземанията в исковия период били погасени по давност, поради което моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от
ответника Р. С. Г., в който намира исковете за недопустими, доколкото между
същите страни и по отношение на претендираните суми е налице първо по
време образувано висящо производство по гр.д. № 69830/2021г. по описа на
СРС, 43 състав. Счита същите за неоснователни и недоказани, като оспорва
исковете по основание и размер. Прави възражение за погасяване на
вземанията по давност. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът А. С. Г. е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове. Твърди, че
производството е недопустимо, тъй като по депозирана от ответника искова
молба първо по време е образувано гр.д. № 69842/2021г., по описа на СРС, 90
състав, което е с идентичен предмет. Оспорва да е обвързан от облигационно
отношение с ищеца, като оспорва основанието за начисляване и размера на
процесните вземания. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.
Прави искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
2
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Л. С. Г., с
който оспорва предявените искове. Поддържа, че производството е
недопустимо, доколкото между страните е висящо предходно образувано
гр.д. № 69826/2021г., по описа на СРС, 36 състав. Оспорва дължимостта на
предявените пред съда вземания с доводи, че не се доказвало основанието и
размера им, както и периода, за който се отнасят. Прави възражение за
изтекла погасителна давност за процесните вземания. Искането към съда е да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
По делото е конституирано трето лице – помагач на страната на ищеца -
„Техем сървисис“ ЕООД, което не е взело становище по същество по делото.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи следното от фактическа страна следното:
От приобщеното ч.гр.д. № 61799/2021г. по описа на СРС, 27 състав, се
установява, че въз основа на заявление вх.№ 77877/28.10.2021г., на
09.11.2021г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, с която е разпоредено ответниците да платят разделно
„длъжникът Т. А. Г., ЕГН: **********, гр. София, ЖК МЛАДОСТ 2, ****,
общ. Столична, обл. София (столица), длъжникът Р. С. Г., ЕГН: **********,
гр. София, ЖК МЛАДОСТ 2, ****, общ. Столична, обл. София (столица),
длъжникът А. С. Г., ЕГН: **********, гр. София, ЖК МЛАДОСТ 2, ****,
общ. Столична, обл. София (столица), и длъжникът Л. С. Г., ЕГН:
**********, гр. София, ЖК МЛАДОСТ 2, ****, общ. Столична, обл. София
(столица), да заплатят разделни (при квоти 5/8 за Т. А. Г. и по 1/8 за Р. С. Г.,
Л. С. Г. и А. С. Г.) на заявителя Т.С." ЕАД **** гр. София, УЛ.****, общ.
Столична, обл. София (столица), сумите: главница в размер на 2 480,10 BGN
/двe хиляди четиристотин и осемдесет лева и 10 стотинки/,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот в гр.София,
ж.к. Младост 2, ****, инсталация № ****, аб.№ ***, ведно със законна лихва
от 28.10.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 15.09.2019г.
до 20.10.2021 г. в размер на 425,35 BGN /четиристотин двадесет и пет лева
и 35 стотинки/, главница в размер на 34,17 BGN /тридесет и четири лева и
17 стотинки/, представляваща цена на извършена услуга за дялово
3
разпределение за периода от 01.09.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна
лихва от 28.10.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху
последната главница от 31.10.2018г. до 20.10.2021 г. в размер на 7,00 BGN
/седем лева/, държавна такса в размер на 58,93 BGN /петдесет и осем лева и
93 стотинки/, юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 BGN
/петдесет лева/“. В срока по чл.414 ГПК са подадени възражения, поради
което съдът е дал указания на заявителя по чл.415, ал.1, т.1 ГПК, в
изпълнение на които в срок е предявен настоящият иск.
Приета е молба от Т. А. Г. от 22.02.2005., съгласно която моли да бъде
разкрита партида на адреса в гр. София, ж.к. ЖК МЛАДОСТ 2, ****, аб.№
***. Приет по делото е договор за покупко-продажба на жилище, сключен по
реда на чл.117 ЗТСУ от 04.04.1978г., съгласно който процесният е имот е
закупен от Славчо Георгиев Г. (л.210). Приета е и декларация по чл.14 ЗМДТ,
съгласно която имотът е бил деклариран първо от Славчо Георгиев Г. (с
отбелязване починало лице), чиято партида е закрита към 31.12.2005г., така и
декларация от ответниците от 2005г., декларирали имота при квоти 5/8 за
Тодорка А. Г., и по 1/8 за Р. Г., А. Г. и Л. Г..
По делото е приет Договор от 12.11.2002г. между ЕС и ТЛП за
извършване на услугата дялово разпределение, така и протокол от ОС на ЕС
от 27.08.2002г., съгласно който е взето решение за избор на фирма за
отчитане на изразходвана топлинна енергия и поставяне на уреди за топлинно
отчитане – именно ТЛП. Приет е и договор при общи условия за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл.139в от ЗЕ от
29.07.2015г., между ищеца и ТЛП. По делото са приети индивидуални
справки за отопление и топла вода и главни отчети за аб.№ ***, с положен
подпис на клиента (Т. А. Г.), за процесния период, изготвени от ТЛП.
С доклада по делото съдът е обявил за служебно известни Общите
условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С. ЕАД на потребители за
битови нужди в гр.София, действали от 12.03.2014г. до 26.06.2016г., както и
тези действали след 26.06.2016г.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото
СТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се
установява, че за процесния период – м.05.2018г. до м.04.2020г. абонатът е
осигурил достъп до имота за отчет и главните отчети били подписани, в
4
имота радиаторите били демонтирани, като сумите за отопление се
формирали от стойност на ТЕ отделена от тръбна лира в банята без ИРРО, за
сградна инсталация, разпределяна от ФДР (ТЛП) между всички абонати
пропорционално на пълните отопляеми обекти, както и за БГВ по показанията
на 2бр. водомери, като дава заключение, че стойността на доставената
топлинна енергия е в размер на общо 2399,49лв. след изравняване.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото
ССчЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се
установява, че за процесния период няма отчетени плащания от абоната,
фактурираната сума е 2737.33лв., сумата от изравнителните сметки е -
337.86лв., като общата стойност след изравняване е 2399.49лв., а размерът на
законната лихва върху сумата за процесния период е 567.07лв.
Прието по делото е решение № 2900/02.04.2022г. по гр.д. №
69830/2021г. по описа на СРС, 43 състав, в сила от 04.05.2022г., съгласно
което е признато за установено по предявен от Р. С. Г. срещу Т.С. ЕАД, че
ищецът не дължи на ответника сумата от 310лв., представляваща 1/8 част от
сумата от общо 2480.10лв., начислена и претендирана от ответника по
партида с аб.№ *** за недвижим имот в гр.София, ж.к. Младост 2, ****, за
периода от м.05.2018г. до м.04.2020г.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна
следното:
Предявени са положителни установителни искове по реда на чл.422
ГПК, с правно основание чл.200 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
с които се иска да бъде признато за установено, че ответниците дължат суми
за ползвана топлинна енергия, услуга дялово разпределение и лихви върху
тях, за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
За да бъде уважен главният иск, следва да са налице следните
материални предпоставки: 1. наличието на действително правоотношение
(валидно сключен) по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по
силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на
собственост върху процесните стоки и ги е предал на потребителя (т.е. следва
да бъде доказано доставено количество топлинна енергия, качеството на
5
потребител на топлинната енергия на ответника) и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Във връзка с твърденията на страните, ищецът следва да докаже, че
ответниците имат качеството потребители на топлинна енергия за процесния
обект, че е доставено твърдяното количество топлинна енергия за процесния
обект в процесния период. Във връзка с твърденията, че за процесния имот
била начислена сума за топлинна енергия по прогнозни месечни вноски за
дялово разпределение, следва да установи наличието на договор между ищеца
и потребителите в сградата, както и да установи размерът на начислените
прогнозни месечни вноски, вкл. изравнителните сметки за тях на база реален
отчет.
По допустимостта на исковете:
Исковете срещу Р. С. Г. за сумата от 310лв. главница (представлява 1/8
от задължението за главница за топлинна енергия) се явява недопустим с
оглед влязлото в сила между страните решение № 2900/02.04.2022г. по гр.д.
№ 69830/2021г. по описа на СРС, 43 състав, поради което в тази част съдът
следва да върне исковата молба по чл.299 ГПК. В останалата част (касателно
лихвите и главницата за дялово разпределение) не е налице сила на пресъдено
нещо, поради което съдът дължи произнасяне по същество. Отделно от това,
видно от служебно изискани и приобщени доказателства се установява, че
исковата молба е била подадена на 06.12.2021г. (т.е. в срока за възражение по
чл.414 ГПК), поради което производството по гр.д. № 69830/2021г. по описа
на СРС, 43 състав, е следвало да се прекрати като недопустимо – в който
смисъл са определение от 14.12.2022г. по ч.гр.д. № 511497/2022г. по описа на
СГС; определение № 9694/04.10.2022г. по ч.гр.д. № 504965/2022г. по описа на
СГС и определение № 278/19.05.2022г. по т.д. № 1811/2021г. по описа на
ВКС, но доколкото е влязло в сила се ползва със сила на пресъдено нещо по
см. на чл.299 ГПК.
По отношение на останалите ответници (Т. Г., А. Г. и Л. Г.) – въведени
са възражения, че исковата молба е недопустима по чл.126 ГПК поради
образувани производства, както следва: Т. Г. по гр.д. № 5357/2021г., по
описа на СРС, 128 състав; А. Г. по гр.д. № 69842/2021г., по описа на СРС, 90;
Л. Г. по гр.д. № 69826/2021г., по описа на СРС, 36 състав.
По отношение на Т. Г.: от служебно изискани и приобщени
6
доказателства се установява, че исковата молба на Т. Г. е с вх.№
22001870/28.01.2021г., като същата е с предмет недължимост на сумата от
950лв., представляваща част от общо задължение от 4530.80вл. за периода от
м.05.2016г. до м.04.2020г., като с оглед уточнителна молба от 26.02.2021г. се
уточнява, че предявената сума от 900лв. е част от общо претендирана сума от
998.90лв. по фактура от м.07.2017г., а сумата от 50лв. е част от общо
претендирана сума от 3531.90лв. по фактура от м.07.2018г., м.07.2019г. и
м.07.2020г., които били изравнителни фактури. Служебно известно е
постановено Решение № 20059385 от 27.09.2022 по гр.д. № 5357/2021г., по
описа на СРС, 128 състав, с което частично е уважен иска за периода от
01.05.2016 г. до 30.11.2017 г., обжалвано с въззивна жалба от Т. Г..
Настоящият състав намира, че частичен отрицателен установителен иск по
принцип е недопустим, защото с него цели да получи защита по цялото
вземане, който резултат е несъвместим с диспозитивното начало, защото
ищецът цели не защита на част, а защита на цялото, с което нарушава и
принципа на добросъвестност по чл.3 ГПК, освен когато предмет на
отрицателния установителен иск е недължимост на периодични платежи
(комунални разходи), за индивидуализацията на които се издава ежемесечно
задължение за плащане, което може в продължителен период да формира
обединено вземане (т. нар. „обща фактура“, в която са посочени натрупани
назад задължения), за което да се твърди, че не се дължи част, но посочената
част трябва да бъде отнесена към различен период в рамките на общата
продължителност, т.е. в този случай не е налице недопустимост, но
нередовност на исковата молба, като следва да бъде посочен конкретния
период на начисляване на отричаната сума, която при предявяване на иска
може да е в прекомерна тежест на потребителя, особено в случаите на
обединено вземане за продължителен период претендирано от кредитора, но
следва задължително в хода на процеса да бъде индивидуализирано,
доколкото се рискува произнасяне по нередовна искова молба. В този смисъл,
настоящият състав намира, че производството по гр.д. № 5357/2021г., по
описа на СРС, 128 състав, по предявения от Т. Г. „частичен“ отрицателен
установителен иск, в частта, в която се иска признаване за установено, че не
се дължи „50лв. част от общо претендирана сума от Т.С. ЕАД сума от
3531.90лв. по фактура от м.07.2018г. (включваща и предходни от м.05.2018г.
задължения), м.07.2019г. и м.07.2020г.“ хипотетично е възможно да включва
7
вземане, предмет на настоящото производство, съответно да е налице
основанието по чл.229, т.4 ГПК (в който случай би следвало да бъде
съобразено евентуално от въззивната инстанция), но доколкото не става ясно
въпросната сума от 50лв. дали въобще е включена в процесния период, вкл. и
с оглед разликата в предмета на претенциите, така и доколкото съдът не може
да дава указания за отстраняване на нередовности по други дела, настоящият
състав намира, че не е налице основанието по съответно чл.299 ГПК в тази
част.
По отношение на А. Г.: от служебно изискани и приобщени
доказателства се установява, че исковата молба на А. Г. е подадена на
06.12.2021г., т.е. в срока за възражение по чл.414 ГПК, поради което
производството по гр.д. № 69842/2021г. по описа на СРС, 90 състав, е
недопустимо (в който смисъл е и постановеното и обжалвано по делото
определение № 28507/26.10.2022г.), не и настоящото производство.
По отношение на Л. Г.: от служебно изискани и приобщени
доказателства се установява, че исковата молба на Л. Г. е подадена на
07.12.2021г., .е. в срока за възражение по чл.414 ГПК, поради което
производството по гр.д. № 69826/2021г. по описа на СРС, 36 състав, е
недопустимо (в който смисъл е и постановеното и обжалвано по делото
определение № 14293/06.06.2022г.), не и настоящото производство.
По основателността на исковете:
От приетото по делото заявление-декларация за откриване на партида от
Т. Г. се установява, че именно тя е поискала разкриване на партида при
ищеца, с което се е обвързала по договор с топлопреносното предприятие. С
оглед приетото в т.1 на ТР 2/2018г. на ВКС по т.д. 2/18 на ОСГК, а именно, че
изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно, е
допустимо откриване на индивидуална партида между трето ползващо лице
(което да не е собственик или с учредено право на ползване) и
топлопреносното предприятие, който договор подлежи на доказване по общия
ред. При постигнато такова съгласие (между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на
8
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден
имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора) този правен субект дължи
цената на доставената енергия за собствените му битови нужди. В този
смисъл, съдът прие за доказано, че ответникът Т. Г. има качеството на
потребител по см. на пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ. Това се доказва, както от
молбата, така и от представените от ТЛП подписани от ответника (съответно
неоспорени в тази част) главни отчети. Поради това съдът приема, че Т. Г. е
единствено пасивно материалноправно легитимирана да отговаря по
исковете.
От друга страна, съдът приема, че другите ответници (Р. С. Г., А. С. Г. и
Л. С. Г.) макар и собственици в съответните ид.ч. не притежават пасивна
материалноправна легитимация, доколкото се установява, че между Т.С. ЕАД
и Т. Г. има сключен договор за доставка на топлинна енергия, поради което
исковете срещу този ответник, който е съсобственик следва да се отхвърлят
изцяло с оглед съображенията по т.1 от Тълкувателно решение № 2 от
17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС – ( съ)собствениците
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако
между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия
имот (какъвто е настоящият случай), през времетраенето на който ползвателят
като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.
По отношение на размера на доставеното количество топлинна енергия
(спрямо Т. Г.), съдът кредитира заключението на вещото лице по СТЕ.
Съгласно същото се установява, че за процесния недвижим имот, за
процесния период е била ползвана услугата за топла вода, така и за отопления
на имота (лира) и сградна инсталация, като в процесния период абонатът
осигурил достъп за отчет на ИРРО и водомерите и главните отчети са
подписани, което се потвърждава и от представени от ТЛП главни отчети
касателно процесния период. В този смисъл ищецът е доказал доставяне на
топлинна енергия за процесния период общо в размер на 2399,49лв. Спрямо
Т. Г. е претендирана 5/8 от сумата от 2480.10лв., т.е. 1550,06лв., поради което
(и доколкото същата е пасивно материалноправно легитимирана за цялото
9
задължение), искът за ползвана топлинна енергия се явява изцяло
основателен.
От приетия протокол за проведено ОС на ЕС за избор на фирма за
отчитане на изразходвана топлинна енергия, Договор при общи условия за
извършване услугата дялово разпределение, сключен между ищеца и ТЛП,
представените от ТЛП изравнителни сметки и главни отчети, така и от
заключението по СТЕ се установява, че за процесния имот, в сградата в
режим на ЕС е имало сключен договор за извършване услугата „дялово
разпределение“ с третото лице-помагач (ТЛП), така и между ищеца и третото
лице - помагач е сключен договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. В тази връзка съдът
приема за установено, на база цитираните писмени доказателствени средства,
че услугата е била осъществена, като с оглед чл.22, ал.2 от Общите условия
ответникът дължи заплащането на ищеца на осъществената услуга дялово
разпределение в претендирания размер на 34,17 лв. С оглед приетата
неоснователност на исковете срещу Валя Друмчева, то искът срещу Любомир
Друмчев е изцяло основателен за сумата от 23,23лв.
Съгласно приетите по делото ОУ на ищеца – в чл.33 е уредено, е
клиентите на топлинна енергия били длъжни да заплащат месечните дължими
суми в 45–дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като след
изтичане на срока, се дължи законна лихва от деня на забава до плащането
(чл.33, ал.5), поради което съдът приема акцесорните искове за лихви за
основателни. С оглед приетата неоснователност на исковете срещу останалите
ответници, то исковете за лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия срещу Т. Г. е основателен за сумата от 265,84лв. (с оглед
заключението на в.л. по ССчЕ), съответно искът за лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение е изцяло основателен за сумата от
4,38лв.
Оттук исковете срещу Р. Г., А. Г. и Л. Г. да се отхвърлят изцяло (като в
частта за иска срещу Р. Г. за сумата от 310лв. главница, представлява 1/8 от
задължението за главница за топлинна енергия, се явява недопустим), а
исковете срещу Т. Г. са изцяло основателни
По разноските:
По настоящото производство ищецът е доказал сторени разноски в
10
размер на 190,27лв. за д.т., претендирал е присъждане да възнаграждение за
юрисконсулт, което съдът определи в размер на 100лв., както и 400лв. за
депозити. По ч.гр.д. № 61799/2021г. ищецът е стори разноски в размер на
58.93лв. за д.т. и юрк.възнаграждение от 50лв., като отговорността за
разноски на ответниците е разделна.
По ч.гр.д. № 61799/2021г. по описа на СРС, 27 състав, Л. Г. е
претендирала възнаграждение в полза на адв. С. Йорданов Д., ЕГН:
**********, гр.София, ул. **** № 31, ет.1 (офис-партер) по чл.38, ал.2 ЗАдв;
А. Г. е претендирал възнаграждение в полза на адв. К. Игнатова Б., ЕГН:
**********, гр.София, ул. **** № 31, ет.1 (офис-партер) по чл.38, ал.2 ЗАдв.;
Р. Г. е претендирал възнаграждение в полза на адв. М. Л. Л., ЕГН:
**********, гр.София, ул. **** № 31, ет.1 (офис-партер) по чл.38, ал.2 ЗАдв.;
Т. А. Г. е претендирала възнаграждение в полза на адв. Николай Илчев Илчев,
ЕГН: **********, гр.София, ул. **** № 31, ет.1 (офис-партер) по чл.38, ал.2
ЗАдв. По настоящото производство: А. Г. е претендирал възнаграждение в
полза на адв. В. Филипов С., ЕГН: **********, гр.София, ул. **** № 31, ет.1
(офис-партер) по чл.38, ал.2 ЗАдв; Р. Г. е претендирал възнаграждение в полза
на еднолично адвокатско дружество „М. Л.“, ЕИК: ***** гр.София, ул. ****
по чл.38, ал.2 ЗАдв; Л. Г. е претендирала възнаграждение в полза на
адвокатско съдружие Бул Лекс, БУЛСТАТ: *********, гр.София, ул. **** №
31, ет.1 (офис-партер) по чл.38, ал.2 ЗАдв.; Т. А. Г. е претендирала
възнаграждение в полза на Еднолично адвокатско дружество „С. Д.“, ЕИК:
*********, гр.София, ул. **** № 31, ет.1 (офис-партер) по чл.38, ал.2 ЗАдв.
С оглед основателността на исковете срещу Т. А. Г., същата следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца разноски (за исковото и заповедното с
оглед т.12 ТР 4/2014г. по т.д. 4/13г. на ОСГТК на ВКС) в общ размер на 499,5лв.
С оглед недопустимостта на част от исковете, съответно
неоснователността на исковете спрямо Р. Г., следва в полза на адв. М. Л. Л.,
ЕГН: **********, гр.София, ул. **** № 31, ет.1 (офис-партер) по чл.38, ал.2
ЗАдв. да се присъдят разноски в размер на 60лв., а в полза на еднолично
адвокатско дружество „М. Л.“, ЕИК: ***** гр.София, ул. **** по чл.38, ал.2
ЗАдв. разноски в размер на 360лв.
С оглед неоснователността на исковете спрямо А. Г., следва в полза на
адв. К. Игнатова Б., ЕГН: **********, гр.София, ул. **** № 31, ет.1 (офис-
11
партер) по чл.38, ал.2 ЗАдв. да се присъдят разноски в размер на 60лв., а в
полза на адв. В. Филипов С., ЕГН: **********, гр.София, ул. **** № 31, ет.1
(офис-партер) по чл.38, ал.2 ЗАдв. разноски в размер на 360лв.
С оглед неоснователността на исковете спрямо Л. Г., следва в полза на
адв. С. Йорданов Д., ЕГН: **********, гр.София, ул. **** № 31, ет.1 (офис-
партер) по чл.38, ал.2 ЗАдв. да се присъдят разноски в размер на 60лв., а в
полза на адвокатско съдружие Бул Лекс, БУЛСТАТ: *********, гр.София, ул.
**** № 31, ет.1 (офис-партер) по чл.38, ал.2 ЗАдв. разноски в размер на
360лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 27 състав
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА гр.д. 1247/2022г. по описа на СРС, 27 състав, на
основание чл. 299 ал. 2 от ГПК поради отвод за пресъдено нещо, в частта, в
която „Т.С. ЕАД, с ЕИК ***** и със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „***** иска да бъде признато за установено, че Р. С. Г. , ЕГН:
**********, гр. София, ЖК МЛАДОСТ 2, ****, дължи сумата от 310лв.,
представляваща 1/8 част от главница в размер на 2 480,10 BGN /двe хиляди
четиристотин и осемдесет лева и 10 стотинки/, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до
30.04.2020 г. за топлоснабден имот в гр.София, ж.к. Младост 2, ****,
инсталация № ****, аб.№ ***, за която сума има издадена заповед №
18359/09.11.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 61799/2021г. по описа на СРС, 27 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С. ЕАД, с ЕИК
***** и със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „*****
положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл.200 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ, и с правно основание чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, че Т. А. Г. , ЕГН: **********, гр. София, ЖК МЛАДОСТ 2, ****,
дължи на Т.С." ЕАД **** гр. София, УЛ.****, сумата от 1550,06лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот в гр.София,
ж.к. Младост 2, ****, инсталация № ****, аб.№ ***, ведно със законна лихва
от 28.10.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 15.09.2019г.
12
до 20.10.2021 г. в размер на 265,84лв., главница в размер на 23,23лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.09.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
28.10.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху последната
главница от 31.10.2018г. до 20.10.2021 г. в размер на 4.38лв., за които суми
има издадена заповед № 18359/09.11.2021г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 61799/2021г. по описа на СРС, 27
състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С. ЕАД, с ЕИК ***** и със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „***** положителни установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл.200 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1
ЗЕ, и с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено, че
Р. С. Г., ЕГН: **********, гр. София, ЖК МЛАДОСТ 2, ****, дължи законна
лихва върху сумата от 310лв., считано от 28.10.2021г. до изплащане на
вземането, сумата от 53,17лв., мораторна лихва от 15.09.2019г. до 20.10.2021
г., сумата от главница в размер на 4,27лв. представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2018г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законна лихва от 28.10.2021г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва върху последната главница от 31.10.2018г. до 20.10.2021 г. в
размер на 0,86лв, за които суми има издадена заповед № 18359/09.11.2021г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 61799/2021г.
по описа на СРС, 27 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С. ЕАД, с ЕИК ***** и със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „***** положителни установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл.200 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1
ЗЕ, и с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено, че
А. С. Г., ЕГН: **********, гр. София, ЖК МЛАДОСТ 2, ****, дължи 310лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот в гр.София,
ж.к. Младост 2, ****, инсталация № ****, аб.№ ***, ведно със законна лихва
от 28.10.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 53,17лв., мораторна
лихва от 15.09.2019г. до 20.10.2021 г., сумата от главница в размер на 4,27лв.
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.09.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
28.10.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху последната
13
главница от 31.10.2018г. до 20.10.2021 г. в размер на 0,86лв, за които суми
има издадена заповед № 18359/09.11.2021г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 61799/2021г. по описа на СРС, 27
състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С. ЕАД, с ЕИК ***** и със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „***** положителни установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл.200 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1
ЗЕ, и с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено, че
Л. С. Г., ЕГН: **********, гр. София, ЖК МЛАДОСТ 2, ****, дължи 310лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот в гр.София,
ж.к. Младост 2, ****, инсталация № ****, аб.№ ***, ведно със законна лихва
от 28.10.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 53,17лв., мораторна
лихва от 15.09.2019г. до 20.10.2021 г., сумата от главница в размер на 4,27лв.
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.09.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
28.10.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху последната
главница от 31.10.2018г. до 20.10.2021 г. в размер на 0,86лв, за които суми
има издадена заповед № 18359/09.11.2021г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 61799/2021г. по описа на СРС, 27
състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК Т. А. Г., ЕГН:
**********, гр. София, ЖК МЛАДОСТ 2, ****, да заплати на „Т.С. ЕАД, с
ЕИК ***** и със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „*****
разноски в общ размер на 499,5лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 вр. ал.38, ал.2 ГПК „Т.С. ЕАД, с
ЕИК ***** и със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „***** да
заплати на адв. М. Л. Л., ЕГН: **********, гр.София, ул. **** № 31, ет.1
(офис-партер), разноски в общ размер на 60лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 вр. ал.38, ал.2 ГПК „Т.С. ЕАД, с
ЕИК ***** и със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „***** да
заплати на адвокатско дружество „М. Л.“, ЕИК: ***** гр.София, ул. ****,
разноски в общ размер на 360 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 вр. ал.38, ал.2 ГПК „Т.С. ЕАД, с
14
ЕИК ***** и със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „***** да
заплати на адв. К. Игнатова Б., ЕГН: **********, гр.София, ул. **** № 31,
ет.1 (офис-партер)разноски в общ размер на 60 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 вр. ал.38, ал.2 ГПК „Т.С. ЕАД, с
ЕИК ***** и със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „***** да
заплати на адв. В. Филипов С., ЕГН: **********, гр.София, ул. **** № 31,
ет.1 (офис-партер)разноски в общ размер на 360 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 вр. ал.38, ал.2 ГПК „Т.С. ЕАД, с
ЕИК ***** и със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „***** да
заплати на адв. С. Йорданов Д., ЕГН: **********, гр.София, ул. **** № 31,
ет.1 (офис-партер)разноски в общ размер на 60 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 вр. ал.38, ал.2 ГПК „Т.С. ЕАД, с
ЕИК ***** и със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „***** да
заплати на адвокатско съдружие Бул Лекс, БУЛСТАТ: *********, гр.София,
ул. **** № 31, ет.1 (офис-партер)разноски в общ размер на 360 лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца - „Техем сървисис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15