№ 311
гр. Елин Пелин, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, II СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА,
в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Грета Ив. Денчева
при участието на секретаря Миглена М. Димитрова Славова
като разгледа докладваното от Грета Ив. Денчева Гражданско дело №
20241820101011 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове
с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК от
„Макроадванс“ АД, ЕИК ........., против Н. Н. Н., ЕГН **********, за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 500 лева
/петстотин лева/ - главница по Договор за потребителски кредит №
163899/19.04.2022 г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от
дата на подаване на заявлението- 17.05.2024 г. до изплащането на вземането;
сумата от 117.85 лв. договорна лихва за периода от 19.04.2022г. до 19.04.2023г.
; сумата от 94.33 лева /деветдесет и четири лева и 33 ст./ - законна лихва за
забава върху просрочената главница от 20.05.2022г. до 16.05.2024 г. , за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
по ч.г.д. № 605/2014 г., по описа на PC - Елин Пелин.
В исковата молба се твърди, че на 19.04.2022 г. между „Макроадванс“
АД, в качеството му на „кредитор“ и Н. Н. Н., ЕГН **********, в качеството й
на „кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит №
163899/19.04.2022 г., с който „Макроадванс“ АД предоставя потребителски
кредит за текущо потребление в размер на 500.00 лева /петстотин лева/ със
срок на издължаване 12 /дванадесет/ месеца.
Твърди се, че на 19.04.2022 г. кредитодателят е извършил преводно
нареждане на отпуснатата парична сума по посочена от ответника банкова
сметка - IBAN: .........Твърди се, че е налице неизпълнение от страна на
ответника по процесния договор, изразяващо се в непогасяване на дължимите
суми по кредита, съгласно уговорения в чл. 2 от Договора и погасителен план
към него краен срок за погасяване на кредита - 19.04.2023г., с оглед на което
1
непогасената част от задължението на Н. Н. Н. по Договор за потребителски
кредит №163899/19.04.2022г., считано от 20.04.2023г. е изискуемо в пълен
размер, на основание настъпил падеж.
Сочи, че „Макроадванс“ АД е подало заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК, въз основа на което е образувано ч.г.д.
№605/2014 г., по описа на PC - гр. Елин Пелин, като съдът е издал заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Същата е връчена на
ответника, който в срок е подал възражение, което обуславя правния интерес
за ищеца от предявяване на настоящия иск.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено
съществуването на вземането на „Макроадванс“ АД по отношение на Н. Н. Н.,
ЕГН **********, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, по ч.г.д. № 605/2014 г., по описа на PC - Елин
Пелин. Претендира разноски в заповедното и исково производство.
В условията на евентуалност, в случай, че се установи, че между
страните не е бил сключен договор за кредит, предявява осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 500.00 лева - чистата
стойност на кредита, като получена без основание, ведно със законна лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 17.05.2024 г.
до изплащането на вземането.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника по делото. С писмено становище по хода на делото ответникът
оспорва предявения иск като твърди наличие на неравноправни клаузи.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
От представена по делото имейл кореспонденция между страните се
установява, че ответницата успешно се е регистрирала в сайта на ищцовото
дружество www. kinti. bg. През създадения профил същата кандидатствала за
отпускане на кредит в размер на 500 лева, което искане било одобрено и от
ищцовото дружество изпратили договора за кредит заедно с всички
приложения към него, както и подробни указания, които трябвало да изпълни,
за да потвърди сключването на договора за кредит. Тези стъпки са изпълнени
от ответницата и между страните е сключен договор за потребителски кредит
№ 163899, като на ответницата е изпратено и потвърждение от ищеца за
успешното подписване на договора, както и уведомление, че в тридневен срок
следва да обезпечи задължението си с поръчителство на едно физическо лице.
Видно от представения по делото договор за потребителски кредит №
163899/19.04.2022 г., съгласно чл. 1 от същия ищцовото дружество, в
качеството му на кредитор, отпуска на ответницата, в качеството й на
кредитополучател, потребителски кредит за текущо потребление в размер на
500 лева. Ответницата от своя страна се е задължила да върне получената
сума на 12 месечни вноски, съгласно погасителен план - Приложение № 1 към
договора, с падеж на всяко 19-то число на месеца и краен срок за издължаване
на кредита 19.04.2023 г. Усвоеният размер на предоставения кредит се
2
олихвява с фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) в размер на 41 %, а
годишният процент на разходите (ГПР) по кредита е 49, 65 %. Съгласно чл. 10
от договора за кредит ответникът дължи неустойка с обезщетителен характер,
в случай че не представи обезпечение съгласно чл. 20, ал. 2 от договора, която
е в размер на 3, 90 лева плюс 0, 26 % от усвоения размер на кредита за първия
ден на забава и 0, 26 % от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за
който кредитът не е обезпечен. Начислената неустойка се изплаща на падежа
на всяка следваща вноска съгласно подписания между страните погасителен
план (чл. 12 от договора). В клаузата на чл. 13 от договора е уговорено, че при
допусната от кредитополучателя забава за погасяване в срок на която и да е
месечна вноска, последният дължи отделно от договорната възнаградителна
лихва по чл. 7, неустойка за просрочие, която се изчислява върху частта от
месечната вноска, съответстваща на непогасената просрочена част от
главницата, и е в размер на законната лихва.
От приложения към договора погасителен план се установява, че
дължимата неустойка при необезпечен кредит е в общ размер на 468 лева за
целия срок на договора или по 90.49 лева на месец, като общата дължима сума
по договора при необезпечен кредит възлиза на 1085.86, 72 лева.
По делото са представени Общи условия за предоставяне на
потребителски кредити на физически лица от "Макроадванс" АД, приложими
към процесния договор. Съгласно т. 28 от общите условия, в случай че
кредитополучателят кандидатства за кредит посредством уебсайт на
кредитора, договорът за потребителски кредит се сключва, чрез средствата за
комуникация от разстояние във формата на електронен документ
съгласно ЗПФУР, ЗПК, ЗЕДЕП и ЗЗД. Страните се съгласяват, че с натискане
на бутона "Подпиши" кредитополучателят подписва всички страници на
договора за кредит, заедно с приложенията към него и общите условия.
Съгласно т. 36 от общите условия кредитът се усвоява еднократно по посочена
от кредитополучателя банкова сметка, на която последният е титуляр, или чрез
системите на "Ипей" АД след подписване на договора и изпълнение на всички
предвидени в него условия.
По делото е представен и стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити.От авизо за местен
превод № ......... от 19.04.2022 г., се установява, че на посочената дата ищецът
е извършил паричен превод към банкова сметка в банка "Уникредит булбанк"
АД, с титуляр ответницата по процесния договор за кредит на сумата в размер
на 500 лева.
По делото ответникът не оспорва получаване на заемната сума, като и
не представя доказателства за погасяването й.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
За основателността на предявените положителни установителни искове
с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК ищецът
следва да установи: сключване на посочения в исковата молба договор,
предаване на заемната сума, уговорените права и задължения на страните по
него, наличие на вземания, за които е издадената заповед по чл.410 от ГПК,
тяхната изискуемост и размер.
3
Съгласно чл. 6 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част
от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана
от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние - едно или повече. Разпоредбата на чл. 18, ал. 2 ЗПФУР предвижда,
че за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на
изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 ТЗ, а за
електронните изявления - Законът за електронния документ и електронния
подпис. В настоящия случай кореспонденцията между кредитодателя и
кредитополучателя е изцяло електронна. За установяване наличието на
валидно възникнало облигационно отношение между тях по делото са
представени имейл кореспонденция между страните и договор за
потребителски кредит потребителски кредит. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за
електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП, сега с ново
наименование - Закон за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги), електронен документ е електронно изявление,
записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност
да бъде възпроизвеждано. Законът придава значение на подписан документ
само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран
електронен подпис, но допуска страните да се съгласят в отношенията
помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на
саморъчен (чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП). Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП електронен
подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически
свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство.
Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен
документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквото законът признава
на подписания писмен документ. Ако се касае за частен документ, той се
ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл. 180 ГПК). Ако
изявлението съставлява признание на неблагоприятни за автора
обстоятелства, това увеличава доказателствената стойност на документа, но
не му придава материална доказателствена сила, каквато имат само
подписаните официални документи (чл. 179, ал. 1 ГПК). Независимо че
електронното съобщение, несъдържащо квалифициран електронен подпис не
се ползва с формална доказателствена сила, то не е "правно нищо", не е
тъждествено на пълна липса на волеизявление (вж. Решение № 70 от
19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г., IVГ. О., ВКС, Определение № 169 от
06.04.2017 г. по ч. т. д. № 672/2017 г., I Т. О., ВКС, Определение № 527 от
21.11.2018 г. по т. д. № 1278/2018 г., I Т. О., ВКС).
Установи се по делото, че ответницата е създала свой профил в сайта на
ищцовото дружество www. kinti. bg., от който е попълнила и подала искане за
отпускане на кредит, съдържащо цялата необходима лична информация
(неоспорена в хода на производството).
При тези данни, съобразявайки цитираната съдебна практика и като взе
предвид клаузата на т. 32, изр. последно от общите условия на "Макроадванс"
АД, която предвижда, че договорът за кредит се счита за сключен след
4
получаване на изявлението на кредитополучателя за сключване на договора и
потвърждение от страна на кредитора, настоящият съдебен състав намира, че
между ответницата и "Макроадванс" АД е възникнало валидно облигационно
отношение по процесния договор за потребителски кредит.
От приетите по делото писмени доказателства се установява безспорно
и обстоятелството, че кредитодателят е изпълнил задължението си да
предостави на кредитополучателя необходимата информация съгласно чл.
8 – 10 ЗПФУР, както и съгласно чл. 5, ал. 9 ЗПК да предостави на потребителя
стандартен европейски формуляр. Видно от представената имейл
кореспонденция между страните, още при създаването на профил в сайта на
ищцовото дружество, както и след това - при одобряване на изпратеното
искане за отпускане на кредит, на разположение на ответницата е била
предоставена цялата необходима информация - стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити,
договорът за кредит с приложение № 1 към него - погасителния план и
общите условия към договора за кредит, приети от ответницата с натискане на
бутона "Подпиши".
На следващо място, от представеното по делото авизо за местен превод,
се установява втората предпоставка за основателност на предявения иск за
главницата, а именно усвояване в пълен размер на предоставената сума в
размер на 500 лева от ответницата. Падежът на задължението е настъпил
окончателно на 19.04.2023 г., когато е следвало да бъде погасена последната,
12-та месечна вноска.
По делото не е спорно, че процесният договор за кредит е потребителски
- страни по него са небанкова финансова институция - търговец по смисъла на
§ 13, т. 2 ЗЗП и потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП . Според легалната
дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави
на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на
длъжника потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по
настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения кредит
да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на
кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по
договора за кредит са използвани за цели, извън професионална и търговска
дейност на потребителя, а представеният по делото договор за кредит по
правната си същност е такъв по смисъла на чл. 9 ЗПК. Предвид изложеното
процесният договор се подчинява на правилата на Закона за потребителския
кредит и на чл. 143 - 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни
клаузи. За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор
съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са
навели такива възражения или не (в този смисъл е решение № 23/07.07.2016
г. по т. д. № 3686/2014 г., I т. о. на ВКС). Доколкото в случая се касае за
приложение на императивни материалноправни норми, за които съдът следи
служебно по аргумент от т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013 г., постановено по тълк.
д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния
5
договор за кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда без
от страните да е наведен такъв довод. Съгласно постоянната практика на Съда
на ЕС, въпросът дали дадена договорна клауза трябва да бъде обявена за
неравноправна следва да се приравни на въпрос от обществен ред, тъй като
националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер
на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13. В
този смисъл изрично е обобщена и съдебната практика в Решение от 7.08.2018
г. по съединени дела C96/16 и C-94/17 на Съда на ЕС. Ето защо, следва да се
извърши цялостна проверка за наличие на основания за недействителност на
клаузите в процесния договор за кредит, която проверка се обхваща от
пределите на чл. 22 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба, когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7–9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на
всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на
последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за
потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.
В настоящия случай преценката за спазване на посочените разпоредби е
възможно да се направи на база на представения договор и общи условия.
Съдът, при служебно извършената проверка за неравноправни клаузи и
за недействителност на договора като цяло, намира че същият е в
противоречие с императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а именно
договорът да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. В чл. 9 от договора за кредит е посочено, че
годишният процент на разходите е 49, 65 % и се изчислявал съгласно Закона за
потребителския кредит. Нито в договора обаче, нито в приложимите общи
условия са посочени допусканията, при които е изчислен този процент. Освен
това при внимателен прочит на посоченото в погасителния план - приложение
№ 1 към договора за кредит се установява, че реалният размер на годишния
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, са многократно
по-големи от предвиденото в договора. В така определения ГПР от 49, 65 % е
включена единствено договорната възнаградителна лихва. Настоящият
съдебен състав намира, че в посочения показател следва да бъде включена и
уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение. Същата е разход по
кредита, и то значителен (почти равен на главницата), който е следвало да
намери отражение в годишния процент на разходите - индикатор за общото
оскъпяване на кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Този извод се налага от
легалното определение на понятието "общ разход по кредита за потребителя",
дадено в § 1, т. 1 ДР ЗПК, съгласно което това са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
6
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат от прилагането на търговски клаузи и условия. Формално сумата в
размер на 468 лева е уговорена като неустойка за неизпълнение на предвидено
в договора задължение за предоставяне на обезпечение, което попада в
приложното поле на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК. Реално обаче става въпрос за
получаване на имуществена облага от страна на кредитора, респ. извършване
на допълнителни разходи от страна на длъжника, които са пряко свързани с
отпуснатия кредит, без кредиторът да престира нещо в замяна. Плащането на
този разход от страна на потребителя е разделено на месечни вноски,
добавени към месечните вноски за погасяване на главницата по кредита.
Разходът е бил предварително известен на кредитора и е трябвало да бъде
заплатен от потребителя. При тези данни съдът намира, че уговорената
неустойка също следва да бъде включена в общия размер на годишния
процент на разходите. Следователно, макар формално договорът да съдържа
ГПР, същият не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като
не включва всички ангажименти, договорени между кредитора и потребителя.
Формалното посочване в договора на годишен процент на разходите, който е
определен, така че да е в императивните граници на чл. 19, ал. 4 ЗПК, не
означава спазване на изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. И това е така,
защото определеният в приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК начин, към
който препраща разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, представлява
формула, в която съществен елемент са плащанията на разходите по кредита.
Невключването на всички разходи по кредита в посочения в договора ГПР
означава нарушение на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
тъй като цитираният в договора процент не е изчислен по определения в
приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Настоящият
съдебен състав намира, че процесният договор не отговаря на императивното
изискване по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което и на основание чл. 23
ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита. Съгласно константната практика на ВКС:
договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги
или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от
време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно
стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на
тяхното предоставяне. При недействителност на договора, съгласно
разпоредбата на чл. 23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ако тази
недействителност се установи в производство по предявен иск по чл. 79 ЗЗД,
съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален
7
закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е
предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по
кредита. Това следва от характеристиката на договора за потребителски
кредит, посочена по-горе, и задължението за периодичност за връщането на
сумата. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по
получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да
се извърши в отделно производство по предявен иск с правно основание чл.
55 ЗЗД, би се достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя,
предвид изискуемостта на вземането по недействителен договор, в частност
при нищожен договор за потребителски кредит и позоваване от страна на
потребителя на изтекла погасителна давност. Това би противоречало на
принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и
въвеждането на разпоредбата на чл. 23 в специалния ЗПК. В този смисъл
са Решение № 50056 от 29.05.2023 г. по т. д. № 2024/2022 г, I Т. О.,
ВКС, Решение № 50259 от 12.01.2023 г. по гр. д. № 3620/2021 г, IIIГ. О,
ВКС, Решение № 50174 от 26.10.2022г. по гр. д. № 3855/2021 г, IVГ. О,
ВКС, Решение № 60186 от 28.11.2022 г. по т. д. № 1023/2020 г, I Т. О, ВКС.
Съобразявайки цитираната съдебна практика и с оглед приетата
недействителност на процесния договор за потребителски кредит, съдът
намира, че ответницата дължи връщане на кредитора само на чистата
стойност на кредита, която е в размер на 500 лева, до който размер
предявеният иск следва да бъде уважен, ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното й
изплащане, като по отношение на претенцията за сумата от 117.85 лв.
договорна лихва за периода от 19.04.2022г. до 19.04.2023г. и сумата от 94.33
лева /деветдесет и четири лева и 33 ст./ - законна лихва за забава върху
просрочената главница от 20.05.2022г. до 16.05.2024 г., исковете следва да
бъдат отхвърлени.
Доколкото предявеният от ищеца иск за главницата е приет от съда за
основателен, не се е сбъднало вътрешно процесуалното условие за
разглеждане на предявения в условията на евентуалност иск по 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД.
По разноските:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК: "Съдът, който разглежда иска, предявен по реда
на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. При този изход на делото, съразмерно с уважената
част от исковете ищецът има право на разноски в настоящото производство по
съразмерност в общ размер на 157.97 лв. от общо направени разноски в
размер на 225 лв.,от които 125 лв. за държавна такса, както и има право
съгласно чл. 78, ал. 8, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правна помощ на възнаграждение за юрисконсулт от 100 до
8
300 лв., което съдът с оглед материалния интерес по делото определя на 100
лв. Ищецът има право на разноски и в заповедното ч.гр.дело №605/2024 г., по
описа на РС-Елин Пелин, съразмерно с уважената част от исковете в общ
размер на 298.38 лв. , от общо направени в размер на 425 лв., от които 25 лв.
за държавна такса и 400 лв. за адвокатско възнаграждение.
Ответникът има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от
иска, но такива не са доказани.
Тъй като ответника е представляван от пълномощник, чието
възнаграждение е уговорено по чл. 38, ал. 1, т.2 от Закона за адвокатурата, на
процесуалния представител следва да се определи възнаграждение в размер
на 429.02 лв. с ДДС лв. по съразмерност на отхвърлената част от исковете и
съобразно нормите чл. 7, ал. 2, т. 1 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г. В случая,
определянето на минималния размер на адвокатските възнаграждения следва
да е съобразено с цената на всеки от защитаваните интереси по обективно
съединените искове /в този смисъл определение № 146/04.04.2022г. по ч.г.д. №
358/2022г., II т.о., ВКС /. Или, при посочената цена на установителните
искове, в съответствие с регламентираните размери на адвокатското
възнаграждение по действащата към датата на уговаряне на безвъзмездност на
правната помощ редакция на Наредба № 1/09.07.2004 г., дължимото
минимално адвокатско възнаграждение е както следва: относно иска с цена
500 лв. – 480 лв. с ДДС, по иска с цена 117.85 лв. – 480 лв. сДДС, по иска с
цена 94.33 лв. – 480 лв. с ДДС лв.Общо стойността на минималните
възнаграждения е 1440 лв., като по съразмерност се присъжда сумата от
429.02 лв. с ДДС.
На процесуалния представител на ответника се дължат и разноски за
производството по ч. г. д. №605/2024 г., по описа на Районен съд-Елин Пелин в
размер от 119.17 лв., съразмерно на отхвърлената част от исковете от общо
дължими в размер на 400 лв. При преценка дължимостта на разноските,
сторени в заповедното производство от длъжника, съдът възприема
разрешението, дадено в Определение № 102/14.03.2022г. по ч.т.д. №
2481/2021г. на ВКС, ТК, I т.o., че разноските следва да бъдат определени в
приложение на чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения по аналогия на основание §1 от
Допълнителните разпоредби. Правилото на чл. 11 урежда подобна хипотеза на
възнаграждение за частно производство. Необходимо е да се има предвид, че
защитата на длъжника в заповедното производство се осъществява чрез
подаване на частна жалба - чл. 419 от ГПК, искане за спиране - чл. 420 от ГПК
и възражение - чл. 414 от ГПК, все действия, с които не се извършва същинска
защита срещу заявеното от молителя материално право. Поради тази причина
сторените разноски по повод извършване на сочените действия не следва да
9
бъдат съизмерявани със заявения за защита от молителя материален интерес.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Н. Н. Н., ЕГН
********** адрес: ул. Четиридесета 27, с.Априлово, че дължи на
„Макроадванс“ АД, ЕИК ........., седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.Г.С. Раковски 147, ет.5, ап. 14, представлявано от В. С. - Изпълнителен
директор, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт Ж. Г.. Т., следните
суми: сумата от 500 лева /петстотин лева/ - главница по Договор за
потребителски кредит № 163899/19.04.2022 г. , ведно със законна лихва върху
главницата, считано от дата на подаване на заявлението- 17.05.2024 г. до
изплащането на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата от 117.85 лв.
договорна лихва за периода от 19.04.2022г. до 19.04.2023г. и сумата от 94.33
лева /деветдесет и четири лева и 33 ст./ - законна лихва за забава върху
просрочената главница от 20.05.2022г. до 16.05.2024 г. , за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, по
ч.г.д.№ 605/2024 г., по описа на PC - Елин Пелин, като неоснователни.
ОСЪЖДА Н. Н. Н., ЕГН ********** адрес: ул. Четиридесета 27,
с.Априлово, да заплати на „Макроадванс“ АД, ЕИК ........., седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.Г.С. Раковски 147, ет.5, ап. 14,
представлявано от В. С. - Изпълнителен директор, действащо чрез
пълномощника си юрисконсулт Ж. Г.. Т.,сумата от 157.97 лв. ,
представляваща разноски в настоящото производство, както и сумата от
298.38 лв., разноски в заповедното производство по ч.гр.дело №605/2024 г.,
по описа на PC - Елин Пелин, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Макроадванс“ АД, ЕИК ........., седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.Г.С. Раковски 147, ет.5, ап. 14, представлявано от В.
С. - Изпълнителен директор, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт
Ж. Г.. Т. да заплати на адв.Д. В. М., АК-Пловдив, с адрес на кантората:
гр.Пловдив, бул."Пещеско шосе" №81, ет.3, ап.Б сумата от 429.02 лв. с ДДС
за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата за производството по настоящето дело и сумата от
119.17 лв.за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата за производството по ч. г. д. №605/24 г., по
описа на Районен съд-Елин Пелин.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
10