№ 1640
гр. Варна , 04.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
трети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Светла В. Пенева
Красимир Т. Василев
Секретар:Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20203100502972 по описа за 2020 година
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на Д. С. Д. чрез адвокат
Т.Р. срещу решение № 3252 от 17.07.2020 г., поправено с решение № 269076 от 18.08.2020
г., постановени по гр.д.№ 19425 по описа за 2019 г. на Районен съд – Варна, тридесет и
трети състав, с което е изменен на основание член 150 от Семейния кодекс /СК/ размера на
присъдената с влязла на 13.12.2012 г. в сила спогодба, одобрена с протоколно определение
от 05.12.2012 г. по гр.д.№ 3894 по описа за 2012 г. на Районен съд – Сливен, втори състав,
месечна издръжка, дължима от Д. С. Д. в полза на детето Н. Д. Д. ЕГН **********,
действащо чрез своята майка и законен представител В. И. С., посредством увеличаване на
същия от 100 лева на 250 лева месечно, считано от датата на предявяване на исковата молба
в съда /26.11.2019 г./ до настъпване на законно основание за нейното изменение или
прекратяване, с падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане, до настъпване на
законни основания за изменяването или прекратяването на издръжката; както и е осъден Д.
С. Д. да заплати в полза на детето Н. Д. Д. чрез неговата майка и законен представител В.
И. С., сумата от 400 лева за сторените по делото пред първата инстанция разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение на основание член 78, алинея 3 от ГПК, както и в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 360 лева.
Във въззивната жалба се сочи, че атакуваното решение е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като първоинстанционният съд е оценил неточно събраните
доказателства, като не ги е съобразил в тяхната съвкупност. Излагат се доводи, че
въззивникът получава минимални доходи, има едно жилище, в което живее със семейството
си, има алиментни задължения и към друго дете, поради което и се оспорва присъденият
размер от 250 лева месечна издръжка. Иска се отмяна на решението за разликата над 160
лева до присъдените 250 лева и отхвърляне на иска в тази му част.
1
Отговор по въззивната жалба не е постъпил от насрещната страна.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
В исковата молба се сочи, че страните са родители на детето Н., родена на 09.01.2007 г.
С влязла в сила на 13.12.2012 г. спогодба, одобрена по гр.д.№ 3894 по описа за 2012 г. на
Pайонен съд - Сливен, родителските права за детето са предоставени на майката В. И. С.,
като е определено бащата да изплаща месечно издръжка за детето в размер на 100 лева.
Ищцата излага, че от определянето на издръжката са изминали пет години, детето вече е
ученичка в шести клас на СУХНИ „Константин Преславски" - Варна с основен инструмент
китара и втори инструмент пиано. Налице са съществени промени в нуждите на детето,
необходими са значително повече средства във връзка с образованието му. Н. посещава и
частни школи и уроци по двата инструмента - китара и пиано, по математика, както и
плуване. Детето има проблем със зрението, като за целта се налага ежемесечно посещение
на офталмолог и поради прогресиращото намаляване на зрението на всеки 2-3 месеца сменя
диоптрични очила, което е свързано с допълнителни немалки разноски, като цената не се
покрива от НЗОК. Ищцата сочи, че има малък козметичен салон, в който работи единствено
тя, като месечния й доход не надхвърля минималния за страната. Освен това от брака си с
М.Х.С. има още едно дете - Т., роден на 17.04.2015 г., за което също се грижи и са
необходими средства. Въпреки голямата подкрепа на съпруга й, ищцата сочи, че не може да
се справя самостоятелно с ежемесечните разходи на децата. Навежда доводи, че размерът на
определената със спогодбата издръжка се явява под минимално определения размер.
Настоява се, че ответникът като баща също е длъжен да поеме своя дял от нарасналата
нужда от издръжка и следва да заплаща месечна издръжка в размер на по 250 лева за детето.
Той самият има собствен бизнес, свързан с транспорт на стоки, едноличен собственик е на
„ДСД 75" ЕООД и е съдружник в „Ламбер 77" ООД.
В срока за отговор по член 131 от ГПК ответникът, действащ чрез упълномощения
процесуален представител адвокат Т.Р., е депозирал такъв, в който изразява становище, че
предявеният иск по член 150 от СК е допустим, като намира, че за разликата над 100 лева до
160 лева е основателен, а над тази сума – неоснователен. Сочи, че има и друго дете, на което
също дължи издръжка – Д., родена на 30.10.2017 г. , както и, че доходите му са в размер
на минималните за страната.
Дирекция „Социално подпомагане” - Варна изразява становище че интересът на детето
кореспондира с уважаване на предявената молба, доколкото предходно определената
издръжка е под минималния допустим размер, съответно не е достатъчна за задоволяване
потребностите на детето. Не се ангажира със становище за конкретен размер, като номира,
че това следва да бъде решено от съда съобразно всички събрани по делото доказателства за
потребностите на детето и финансовата възможност на всеки един от родителите.
Не се спори между страните по следните факти и обстоятелства: че В. И. С. и Д. С. Д.
2
са родители на детето Н. Д. Д., родена на 09.01.2007 г.; че с влязла в сила на 13.12.2012 г.
спогодба, одобрена по гр.д.№ 3894 по описа за 2012 г. на Pайонен съд - Сливен, бащата Д.Д.
е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 100 лева; че упражняването на
родителските права е предоставено на майката; че детето Н. е ученичка; че и двамата
родители на Н. имат задължение да издържат и свое друго дете: майката В.С. сина си Т.,
роден през 2015 г., бащата Д.Д. дъщеря си Д., родена през 2017 г.
Съгласно член 150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка
може да бъде изменена или прекратена. Ищцата мотивира искането си за увеличаване на
присъдената издръжка с твърдения за увеличение нуждите на детето с оглед порастването
му, с изменение на социално-икономическите условия в страната, както и със специфични
нужди – детето учи в музикална паралелка с първи инструмент китара и втори – пиано,
поради което ходи на частни уроци и по двата инструмента, също така посещава и уроци по
математика и плуване; страда от прогресиращо намаляване на зрението, което налага чести
посещения при офталмолог и смяна на очилата за корекция на зрението на всеки 2-3 месеца.
От определяне на първоначалната издръжка са изминали осем години, през който период
потребностите на детето трайно са нараснали – същото се нуждае от повече парични
средства за облекло, храна, както и за обучение, доколкото Н. отдавна е ученичка. Освен
обичайните разходи за храна и облекло, предвид възрастта на детето следва да бъдат
отделяни повече средства за нормалното й интелектуално и социално развитие.
Въззивният съд намира, че възможностите на родителят, дължащ издръжка,
е обективен показател и се определя от доходите му, квалификация, имотно състояние,
обстоятелствата дали има други деца, за които също е длъжен да се грижи, но следва да се
има предвид също така, че задължението за даване на издръжка на непълнолетно дете е
безусловно, че и двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се отчете и кой полага
непосредствените грижи за детето.
В подкрепа на твърденията си, че детето Н. има специфични потребности,
обосноваващи по-висок размер на дължимата издръжка, ищцата не е представила никакви
доказателства, освен фактура за 20 лева за заплатен преглед при специалист по очни болести
и служебна бележка от Клуб по плувни спортове „Астери“, от която се установява, че
членският внос е 60 лева за месец.
По делото са представени доказателства за реализираните от страните доходи - според
удостоверение, издадено от „ДСД 75" ЕООД - Сливен, брутният месечен доход на бащата
Д.Д. се равнява на 560 лева, а брутният месечен доход на майката В.С. според
удостоверение, издадено от „Ванеса Арт" ЕООД – Варна, също е в размер на 560 лева. Също
така са представени и доказателства /заповеди за командировки и разходни касови ордери за
изплатени пари за командировки/, от които се установява, че Д. е получил през 2019 г.
сумата от 11 785,09 лева. Като резултат, сумирайки сумите за командировъчни с тези от
получените работни заплати в размер на 6 670 лева, брутният месечен доход на Д. се
формира в размер на 1 537,92 лева. Освен това има представени и доказателства, че Д. е
3
съдружник в дружество заедно с настоящата си съпруга, въпреки че не е получил дивиденти
от това дружество. С оглед изложеното, настоящият състав на въззивния съд приема, че
ответникът Д.Д. реализира доходи много над посочения от него и деклариран пред НАП.
За майката са представени доказателства за реализиране на доходи в размер на 560
лева месечно, което по мнение на съда и с оглед професията й на козметик не отговаря на
действително реализираните от нея, които вероятно са по-високи.
При определяне на конкретния размер на издръжката следва да се съобразят
възможностите на дължащия издръжка, които бяха обсъдени по-горе, и конкретните реални
нужди на детето с оглед правилното му отглеждане, възпитание и развитие, както тези
нужди биха били задоволени, ако родителите живееха заедно. Родителите, отговорни за
децата, имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и
финансови възможности условията за живот, необходими за развитието им, тоест съдът
следва да основава решението си за издръжката на детето единствено при съобразяване с
неговите конкретни нужди и с възможностите на родителите, без да е ограничен в
преценката си от някакви други предпоставки. За Н. не се установяват специфични
потребности, които да обосновават разходване на допълнителни средства извън обичайните.
От събраните по делото доказателства не се установява твърдението на ищцата, че Н.
посещава частни уроци по китара, пиано и математика, както и, че същата има нужда от
смяна на корекционни зрението очила на всяко тримесечие. Ответникът реализира трудови
доходи по-високи от средните за страната, притежава собствено жилище.
Като отчита посоченото, съдебният състав приема, че следва да бъде определена
месечна издръжка на Н. в размер на 400 лева. При това положение и отчитайки
обстоятелството, че майката е родителят, поел непосредствените ежедневни грижи за
отглеждането и възпитанието на детето, то бащата следва да заплаща месечна издръжка в
размер на 250 лева.
С оглед на така изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете
инстанции, настоящият състав намира, че първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено.
По разноските
С оглед изхода на спора и на основание член 78, алинея 3 от ГПК следва да бъде
постановено въззивникът да заплати сторените от въззиваемата страна разноски пред
настоящата инстанция в размер на 300 лева за възнаграждение на един адвокат.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 269076 от 18.08.2020 г., постановени по гр.д.№ 19425
по описа за 2019 г. на Районен съд – Варна, тридесет и трети състав, с което е изменен на
4
основание член 150 от Семейния кодекс /СК/ размера на присъдената с влязла на 13.12.2012
г. в сила спогодба, одобрена с протоколно определение от 05.12.2012 г. по гр.д.№ 3894 по
описа за 2012 г. на Районен съд – Сливен, втори състав, месечна издръжка, дължима от Д. С.
Д. в полза на детето Н. Д. Д. ЕГН **********, действащо чрез своята майка и законен
представител В. И. С., посредством увеличаване на същия от 100 лева на 250 лева месечно,
считано от датата на предявяване на исковата молба в съда /26.11.2019 г./ до настъпване на
законно основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж първо число на месеца,
за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до
окончателното й изплащане, до настъпване на законни основания за изменяването или
прекратяването на издръжката, за разликата над 160 лева до присъдения размер от 250 лева;
както и в частта, с която е осъден Д. С. Д. да заплати в полза на детето Н. Д. Д. чрез неговата
майка и законен представител В. И. С., сумата от 400 лева за сторените по делото пред
първата инстанция разноски за заплатено адвокатско възнаграждение на основание член 78,
алинея 3 от ГПК, както и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд –
Варна сумата от 360 лева.
В останалата част за разликата от 100 лева до 160 лева решението не е обжалвано и е
влязло в сила.
ОСЪЖДА Д. С. Д. ЕГН ********** от град Сливен – ул. „Д.Д.“ № 4 ет.2 ап.27 да
заплати на В. И. С. ЕГН ********** от град Варна – СО „Планова“ 1-48 като майка и
законен представител на детето Н. Д. Д. ЕГН ********** сумата от 300 /триста/ лева,
представляваща платено от нея адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция, на
основание член 78, алинея 3 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на основание член 280, алинея 3, точка 2,
изречение първо от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5