№ 86
гр. Перник, 25.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. П.
Членове:КРИСТИАН Б. П.
Борислава П. Борисова-Здравкова
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. П. Въззивно гражданско дело
№ 20231700500062 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 17 от ЗЗДН, във вр. чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по жалба от Г. П. М. чрез адв. В. П. против Решение № 1214 от
17.11.2022 г., постановено по гр.д. № 5537/2022 г. по описа на Районен съд-гр.П.. Същият е
обжалвал решението изцяло, с което съдът е наложил МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА на С. С. В.,
ЕГН ********** с адрес гр. *-** и малолетното дете Р. Г. М., с адрес гр. *-** срещу Г. П. М.,
ЕГН **********, гр. П., ул. „Р. Димитров“ за осъществени от него актове на домашно
насилие в периода от 24.09.2022 г. до 23.10.2022 г. като ЗАДЪЛЖАВА Г. П. М., да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на С. С. В. и Р. Г. М., вкл. чрез
средства за отдалечена комуникация; ЗАБРАНЯВА на Г. П. М. да приближава С. С. В. и Р.
Г. М., жилището находящо се в гр. *-**, както и всяко друго жилище, на което се установи,
местоработата (ЦСОП - П.), детската градина на детето, както и местата за социални
контакти и отдих, на разстояние по-малко от 100 /сто/ метра за срок от девет месеца,
считано от постановяване на решението и издаване на заповедта за защита, както и с което
решение Г. М. е осъден на осн. чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, да заплати в полза на държавата глоба в
размер на 400 лева и направените по делото разноски.
В жалбата по подробни съображения се поддържа, че обжалваното решение е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Счита, че молбата за защита по ЗЗДН е
подадена до РС-гр.П. от С. В.-лично, а не и като законен представител на малолетното дете-
Р. М.. В молба на С. В. срещу Г. М., с която е поискана издаване на заповед за защита,
поради извършени спрямо нея актове на домашно насилие-целият период на съвместно
съжителство и три месеца непрекъснато до подаване на молбата до съда. Посочени са две
1
дати: 15.09.2022 г. и 30.09.2022 г. В съдебното решение се посочват други дати: период от
24.09.2022 г. до 30.10.2022 г. В приложената към молбата декларация по чл. 9. ал. 3 от ЗЗДН,
подписана от молителката също не се съдържат данни за конкретна дата и конкретен вид
домашно насилие. Между страните не е воден съдебен процес и няма постановено съдебно
решение, относно упражняването на родителски права, местоживеене на детето, режим на
лични контакти и виждане с родителите, като постановеното решение от Районен съд-гр.П.
нарушава родителските права на единия родител, а именно: баща-Г. М..
Първоинстанционният съд се е съобразил само с доказателствата на молителката, като
изводите му за осъществено от ответника дом. насилие не съответстват на събраните по
делото доказателства, както и на фактическата обстановка по делото. Св. показания пред РС
неправилно са интерпретирани от съда като подкрепящи твърденията на молителката - св.
показания се базират на разкази, а не преки впечатления. Не е разпитан свидетел на
ответника, който в деня на съдебното заседание е бил пред съдебната зала. По делото не са
приложени полицейски преписки, от които да е видно, че има домашно насилие. От всички
събрани доказателства по делото не се доказва, че действията на жалбоподателя съставляват
психическо насилие над молителката и детето на страните, нито принудително на нея и
детето са ограничени личния живот, личната свобода и личните права. Иска се отмяна на
решението и заповедта за защита като въззивният съд постанови друго, с което се отхвърли
молбата за защита от дом. насилие. Алтернативно иска да се измени решението на РС-П.,
като се намали срока на мерките за защита от домашно насилие от девет месеца на три
месеца и то само спрямо С. В.. Спрямо Малолетното дете Р. М. молбата да се остави без
уважение, както и наложената глоба в размер на 400 лв., да се намали на 200 лв. С жалбата
е направено доказателствено искане: да се изискат преписки във връзка с настоящият процес
от ОДМВР-П.; да се допусне до разпит, в качеството на свидетел, на едно лице, за
изясняване на изложеното в молбата и действията на ответника спрямо детето; да се приеме
за доказателство по делото на медицински документ, представляващ амбулаторен лист №
223040032В42 от 31.10.2002 г. от д-р Р. К. психиатър, от което е видно, че жалбоподателя е
психично здрав.
В срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН въззиваемите страни – пострадалите лица С. С. В. и
малолетното й дете Р. Г. М. не са подали отговор на жалбата.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за редовност.
Въззивния съд намира, че док. искане на жалбоподателя за допускане до разпит на
един свидетел, не е конкретизирано, тъй като не е посочено какви факти ще доказва с
поискания свидетел, за да бъде преценено дали касае доказателства, които са относими по
делото. В първоинстанционното производство жалбоподателят не е поискал допускане на
свидетели и не е ангажирал такива, въпреки че му е предоставена такава възможност, което
процесуално бездействие не може да се вмени като пропуск на съда по чл. 266, ал. 3 ГПК,
тъй като гласните доказателствата са извън тези, които се събират служебно от съда, което в
още по-голяма степен важи за въззивния съд. Всичко това в съвкупност обоснова извода на
2
въззивния съд, че искането за допускане до разпит на един свидетел във въззивното
производство следва да се остави без уважение.
:
Представения с възивната жалба медицински документ - амбулаторен лист №
223040032В42 от 31.10.2002 г. от д-р Р. К. психиатър, съгласно чл. 9, ал. 4 ЗЗДН касае
удостоверяване на факти относно психиатричното състояние на жалбоподателя и следва да
бъде приет, в какъвто смисъл е искането на жалбоподателя.
В молбата за защита по ЗЗДН от С. С. В., подадена до РС-гр.П. е видно, че са
подадени от нея две жалби в Първо РПУ до МВР за извършено домашно насилие и съгласно
чл. 14, ал. 1 ЗЗДН следва да се изискат всички документи и водена преписка по повод
настоящият процес, в какъвто смисъл е искането на жалбоподателя.
На осн. чл. 15, ал. 6 ЗЗДетето за съдебното заседание следва да се уведоми Дирекция
„Социално подпомагане“ гр. П., Отдел „Закрила на детето“ като изпрати представител,
който да изрази становище, а при невъзможност да предостави доклад.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК и чл. 17, ал. 5 ЗЗДН, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на определението.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характер на
окончателен доклад на жалбата и отговора по смисъла на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
ПРИЕМА като доказателство по въззивното дело заверено копие от амбулаторен
:
лист № 223040032В42 от 31.10.2002 г. от д-р Р. К. психиатър, представено с жалбата на Г.
П. М..
ЗАДЪЛЖАВА началника на Първо РУ при ОД на МВР – П., при наличие на писмени
доказателства за извършено домашно насилие от Г. П. М., ЕГН ********** спрямо С. С. В.,
ЕГН ********** и/или малолетното дете Р. Г. М., включително и за предприемане на мерки
съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи, незабавно да представи в съда
заверени преписи от тях, както и всички документи и водена преписка по повод на сигнал,
подаден срещу Г. П. М., ЕГН **********.
ДА СЕ УВЕДОМИ Дирекция „Социално подпомагане“ гр. П., Отдел „Закрила на
детето“ за съдебното заседание да изпрати представител, а при невъзможност да предостави
доклад, съгласно чл. 15, ал. 6 ЗЗДетето.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на жалбоподателя Г. П. М. за
допускане разпит на един свидетел във въззивното производство.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 08.02.2023 г. от 10,35 часа,
за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4