Решение по адм. дело №550/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл.26, ал.12 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ).

Образувано е по жалба на М. Е. (E. M.) – гражданин на [държава], подадена чрез пълномощник, срещу Заповед № 292з-2246/ 19.08.2025 г., издадена от директор на ОДМВР – Кърджали.

Претендира се незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

В жалбата се твърди, че по повод подадено от М. Е. заявление за продължително пребиваване служители от отдел „Миграция“ извършили проверка на жилището, стая от което бил наел. В съставения констативен протокол било отразено, че жилището се обитава от наемодателя и семейството му, поради което е приели, че отдадената под наем стая не може да бъде ползвана и не се ползва от М. Е..

В обжалваната заповед неправилно било прието, че М. Е. не отговаря на изискването да има осигурено жилище. Посочва се, че от административната преписка се установява, че той е страна по договор за наем с нотариална заверка на подписа. Твърди се, че съгласно чл.20а от ЗЗД, договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили. Няма данни за прекратяване на действието на сключения договор, съгласно уговореното в него. Предвид изложеното, в случая не е доказано наличието на материалноправните предпоставки на чл. 26, ал, 2, във вр, с чл. 24, ал. 2 от ЗЧРБ, за отказ да се предостави право на продължително пребиваване в Република България (цитира се Решение № 1605 от 29.07.2025 г. по адм. д, № 266/2025 г. на Административен съд - Кърджали).

Като следващо основание за незаконосъобразност на оспорената заповед се посочва, че не са представени доказателства М. Е. да е бил уведомен за констатирани нередовности, свързани с представените от него документи, съответно – не му е дадена възможност да даде обяснения или да представи документи, с които да докаже, че има осигурено жилище, каквито данни има и в административната преписка. Поради изложеното се твърди, че е ограничено правото му да участва в проведеното административно производство. Поради това, в нарушение на чл. 35 от АПК, заповедта е издадена преди изясняване на всички факти и обстоятелства, от значение за случая. Искането е да се отмени оспорения административен акт. В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не се представлява. В молба на пълномощник е заявено, че не възразява да се даде ход на делото, да се приемат доказателствата, няма да представя нови доказателства и няма доказателствени искания.

Ответникът – Директор на ОДМВР – Кърджали, чрез пълномощник, оспорва жалбата като неоснователна. В писмени бележки на пълномощник са изложени подробни съображения за неоснователност на жалбата и законосъобразност на оспорената заповед. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Настоящият състав на АС – Кърджали приема, че жалбата е допустима като подадена в предвидения в чл.149, ал.1 от АПК, вр. с чл.26, ал.12 от ЗЧРБ, 14-дневен срок и от лице, което е засегнато от обжалвания административен акт.

При извършена проверка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

С оспорената Заповед № 292з-2246/ 19.08.2025 г. на директора на ОДМВР – Кърджали, на основание чл.26, ал.2 от ЗЧРБ поради обстоятелството, че не отговаря на условията на чл.24, ал.2 от ЗЧРБ, е отказано предоставяне на право на продължително пребиваване или продължаване на срока за пребиваване на чужденец в Република България на М. Е., гражданин на [държава], роден на [дата]. в [държава], паспорт [номер], кандидат за продължително пребиваване в Република България на основание чл.24, ал.1, т.10 от ЗЧРБ. На основание чл.69, ал.1 от ППЗЧРБ е определен 15-дневен срок за напускане на страната.

Съгласно отразеното в обжалваната заповед, в група “Миграция” при ОДМВР – Кърджали е постъпило заявление УРИ 292р-19556/14.07.2025 год. от М. Е. – кандидат за продължително пребиваване в Република България на основание чл.24, ал.1, т.10 от ЗЧРБ, който е със следното съдържание: Разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденци, които притежават виза по чл. 15, ал. 1 и са получили право на пенсия съгласно законодателството на Република България, държавата си на произход или друга държава и разполагат е достатъчно средства за издръжка в страната.

След извършена проверка, на 25.07.2025 г., относно заявеното жилище, в изпълнение на разпореждане УРИ 8121р-22191/18.10.2017 г. на главния секретар на МВР и на основание чл.30, ал.1, т.б от ЗМВР, служители на група „Миграция” - Кърджали са поканили М. Е. да предостави достъп до жилището на адрес: [населено място], [жк], [адрес], да което е представил доказателства за осигурено жилище. При извършената проверка установили, че М. Е. няма ключ за жилището и не знае къде се намира посочения апартамент. М. Е. заявил, че спи в автомобила си [Марка] с рег. № [рег. номер], на паркинг ***. В оспорената заповед са изложени мотиви, че установеното при проверката на 25.07.2025 г. противоречи на заявеното от М. Е. в интервю УРИ 292р-20876/25.07.2025 г., че има ключ от жилището, че живее сам там и плаща месечен наем в размер на *** лв. Отразено е, че с чуждия гражданин е проведено второ интервю УРИ 292р-2О876/25.07.2025 г., допълнение към интервю УРИ 292р-20875/25.07.2025 г., в което той заявява, че не знае къде се намира жилището и все още не е плащал наем за него.

На 29.07.2025 г. от служители на група „Миграция“ ОДМВР Кърджали е извършена проверка на адрес: [населено място], [жк], [адрес], [община]. При проверката чуждият гражданин не е установен на адреса. В жилището се е намирал М. М. Т., собственик на имота. За извършената проверка е изготвен констативен протокол с рег.№292р-21153/29.07.2025 г. по описа на ОДМВР Кърджали.

От М. М. Т. е снето писмено обяснение, в което същият заявява, че М. Е. няма ключ за жилището на адрес - [населено място], [жк], [адрес], [община], [област]. Твърди, че в жилището няма лични вещи на чуждият гражданин и същото се обитава от него и семейството му. Обяснението е заведено с рег.№292000-12466/29.07.2025 г. по описа на ОДМВР Кърджали. Прието е, че стаята, за която са предоставени доказателства за осигурено жилище не може да бъде ползвана и не се ползва от М. Е., което води до заключението за фиктивен договор за наем. Също така е констатирано, че не е изпълнена разпоредбата на чл.24, ал.2 от ЗЧРБ, изискваща кандидатите за продължително пребиваване да имат осигурено жилище.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбата е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган съгласно чл.23, ал.7 от ЗЧРБ – директор на областна дирекция на МВР – Кърджали. Спазено е изискването в чл.59, ал.2 от АПК за мотивираност на акта, доколкото са посочени фактически основания за постановяването му.

Оспорената заповед на директора на ОДМВР – Кърджали е в съответствие и с материалния закон.

Между страните не се спори, че жалбоподателят е със статут на продължително пребиваващ в Р България чужденец.

Съгласно посоченото правно основание за издаване на обжалвания административен акт – чл.26, ал.2 от ЗЧРБ, Отказва се издаване на разрешение за пребиваване или продължаване на срока за пребиваване в страната на чужденец, за когото е установено, че не отговаря на условията по чл. 24, 24а - 24г, 24е, 24з, 24и, 24к, 24м, 24н, 24о, 24п, 25, 33а, 33г и 33к - 33м, 33п и 33т.

Разпоредбата на чл.24, ал.2 от ЗЧРБ посочва изискванията, на които трябва да отговарят кандидатите за получаване на разрешение за продължително пребиваване в Р България: да имат осигурено жилище, задължителни здравни застраховки и осигуряване, достатъчни средства за издръжка, без да прибягват до системата за социално подпомагане, в размер не по-малък от минималната месечна заплата, минималната стипендия или минималната пенсия съгласно законодателството на Република България за срока на пребиваване. При подаване на заявление за издаване на първоначално разрешение за пребиваване се представят и документите, чрез които е обосновано заявлението за издаване на виза по чл. 15, ал. 1, а навършилите 18-годишна възраст чужденци, с изключение на лицата, които притежават статут на лица без гражданство в Република България, представят и документи за съдимост или за криминална или за полицейска регистрация, издадени съгласно законодателството на държавата на гражданството, на държавата на произход или на обичайното пребиваване. Изискванията са подробно уредени в чл.14, ал.1 и чл.23 от ППЗЧРБ.

В настоящия случай спорът се свежда до това дали жалбоподателят има осигурено жилище, което е едно от изискванията в чл.24, ал.1 от ЗЧРБ, съответно – в чл.14, ал.1, т.3 от ППЗЧРБ. Относно това изискване в заявлението, УРИ 292р-19556/ 14.07.2025 г., за предоставяне право на продължително пребиваване е посочено, че е представен Договор за наем. От Договор за наем с дата 10.07.2025 г. се установява, че М. М. Т. отдава на М. Е. една стая от собствения си апартамент № [номер] в [населено място], [жк], [адрес], срещу наем от *** лв. От нотариална заверка на подписите на този договор е видно, че на посочената дата документът е подписан от посочените в него лица като наемодател и наемател.

От събраните в административната преписка доказателства безспорно е установено, че жалбоподателят няма осигурено жилище. За да се приеме, че притежава осигурено жилище е необходимо да установи, че към момента на получаване на разрешението има реалната възможност и годно правно основание да обитава жилището, за което представя доказателства. В случая е установено само формалното изпълнение на изискването по чл. 14, ал. 1 ППЗЧРБ, тъй като чужденецът не само не е посещавал имота, а и по данни от преписката, няма реална възможност да го обитава, защото в апартамента, стая от който (без да е конкретизирано коя) е отдадена под наем на жалбоподателя, живее наемодателят М. Т. със семейството си, състоящо се от съпругата му и двете им непълнолетни деца.

Твърдението в жалбата, че като не съобразил представения договор за наем с нотариална заверка на подписите, административният орган е постановил незаконосъобразен акт, не може да се сподели. Това е така, защото представеният договор е частен документ. Наличието на нотариална заверка на подписите удостоверява факта, че на посочената дата – 10.07.2025 г. пред нотариус са се явили съответните лица и са положили подписите си под този документ. Като частен документ договорът за наем се ползва с формална доказателствена сила и съпоставен с всички събрани доказателства по делото относно наличие на осигурено жилище на жалбоподателя води до извод за липса на такова (жилище).

От изложеното следва, че оспорената Заповед е в съответствие на материалния закон.

Обжалваната заповед съответства и на целта на закона, която е по време на престоя си лицето с разрешено пребиваване в Република България да не натоварва социалната и финансова системи на страната, в която връзка са въведени и изискванията за представяне на съответни доказателства. Фиктивното изпълнение на въведените от законодателя изисквания противоречи на целта на закона, като във всеки различен случай административният орган следва да извършва обстойна, задълбочена и обоснована преценка на тези обстоятелства. В този смисъл са: Решение № 5692 от 10.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2323/2022 г., IV о. и Решение № 11462 от 12.12.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3631/2022 г., IV о.

Поради изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. При този изход на спора, на основание чл.143, ал.3 от АПК, в полза на ответника се дължи своевременно поискано юрисконсултско възнаграждение. То следва да се определи в размер на 100 лв. на основание чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл. 5-то АС – Кърджали

 

Р Е Ш И:

 

 

Отхвърля жалбата на М. Е. (E. M.) – гражданин на [държава] срещу Заповед № 292з-2246/ 19.08.2025 г. на директора на ОДМВР – Кърджали.

Осъжда М. Е. (E. M.) – гражданин на [държава], роден на [дата]. в [държава], роден на [дата]. в [държава], паспорт [номер], да заплати на ОДМВР – Кърджали юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. (сто лева).

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.