№ 110
гр. Тетевен, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МИЛЕН Р. А.ОВ
при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. И.
като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. А.ОВ Гражданско дело №
20254330100012 по описа за 2025 година
Производство е с правно основание чл. 238-240 от ГПК.
Производството е Образувано по предявена Искова молба от „В. Инженеринг” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София район „Сердика“, кв.
„Бенковски“, ул. „Оралица“ № 24, представлявано от управителя А. В. В. чрез адв. Ц. И.,
САК (ищец) срещу П. Х. П., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Ябланица, ул.
„хххххххх“ № 2 (ответник) с предявен иск с правно основание чл. 221, ал. 2 от КТ.
Ищецът сочи, че по силата на трудов договор № **** от 22.02.**** г. ищецът „В.
Инженеринг“ ООД е бил в трудово правоотношение с ответника П. Х. П., ЕГН **********,
в рамките на което правоотношение ответникът е заемал длъжността „работник,
строителство“. Трудовият договор е сключен за неопределен срок с уговорено месечено
брутно трудово възнаграждение в размер на 780 лева. Сочи се, че по време на действие на
трудовото правоотношение с „В. Инженеринг“ ООД ответникът извършва тежко нарушение
на трудовата дисциплина. Нарушението се изразява в неявяване на работа на Работника в
интервала от 06.03.**** г. до 16.03.**** г. включително, без да бъдат дадени каквито и да е
оправдания и/или обективни пречки за неявяването на работа от същия. На 21.03.**** г. по
телепоща чрез брат му - Шошо П. му е връчено искане за даване на писмени обяснения по
чл. 193, ал. 1 от Кодекса на труда заради продължилото от същия неявяване на работа повече
от два последователни работни дни. На 11.11.**** г. ЧСИ Велислав Петров, рег. № 879 при
КЧСИ е връчил чрез майка му - Мариана Нинова заповед № 1320/09.08.**** г. за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ и за прекратяване на трудовото правоотношение на
това основание.
На следващо място в исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника е
съществувал валидно сключен трудов договор. Същият бил надлежно прекратен от „В.
Инженеринг“ ООД в качеството му на работодател на ответника въз основа на заповед №
1320/09.08.**** г. за прекратяване на трудовия договор между страните чрез налагане на
дисциплинарно наказание уволнение поради системно неявяване на работа, връчена на
ответника на 11.11.**** г. Правоотношението между страните е прекратено на основание чл.
1
330, ал. 2, т. 6 от КТ. Работодателят-ищец по делото е упражнил в предписаните форма и по
установения ред потестативното си право да уволни работника-ответник и щом това
уволнение не е отменено като незаконно от компетентния съд и ответникът не доказва
възражението си за незаконност на уволнението, последиците от това уволнение са
възникнали.
Сочи, че наложеното на ответника дисциплинарно наказание „уволнение“ е
съобразено с тежестта на извършеното от него дисциплинарно нарушение, с поведението на
ответника и с обстоятелствата при извършването на нарушението, т. е. съгласно
изискванията на чл. 189, ал. 1 от КТ.
Ищцовото дружество заявява, че с оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2
от КТ, ответникът дължи на работодателя „В. Инженеринг“ ООД обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение на Работника за срока на предизвестието. В настощия
случай договореният между ищеца и ответника срок на предизветието по трудовия договор
е 30 дни (аргумент от чл. 7 от процесния трудов договор). Месечното брутно трудово
възнаграждение на ответника съгласно договореното в процесния трудов договор е 780 лева.
Следователно дължимото от ответника обезщетение на основание чл. 221, ал. 2 от КТ е в
размер на 780 лева.
Моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника П. Х. П., ЕГН
********** да заплати на „В. Инженеринг“ ООД, ЕИК ********* сумата от 780 лева,
представляваща обезщетение на основание чл. 221, ал. 2 от КТ за неспазен срок на
предизвестие от ответника при прекратяване на трудовия му договор с „В. Инженеринг“
ООД на основание дисциплинарно уволнение ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба – 06.01.2025 г.
Моли за присъждане на сторените съдебни разноски.
В указания от съда срок по реда на чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор
на Исковата молба.
Районен съд - Тетевен, след като прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е процесуално допустим и основателен.
В съдебното заседание по делото с оглед на непредставянето в срок от ответника на
отговор на исковата молба, неявяването на ответника и негов представител в първото
съдебно заседание по делото, липсата на искане от ответника делото да бъде разгледано в
негово отсъствие, указването на ответника на последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, както и вероятната
основателност на исковете с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства, с оглед на постъпилото искане от страна на ищеца по чл. 238
от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, РС - Тетевен е
прекратил съдебното дирене за произнасяне с неприсъствено съдебно решение.
Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
Според чл. 239, ал. 1 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание, както и когато исковете са вероятно основателни с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства;
съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество и в
него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за
постановяването на неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза, като видно и
2
от представените по делото писмени доказателства, предявеният иск е вероятно
основателен.
С оглед на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение
предявения иск е основателен и трябва да бъде уважен.
При този изход на процеса ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените в настоящия исков процес съдебно-деловодни разноски в размер общо на
сумата 450.00 лева за настоящото исково производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
включващи 50 лева дължима по сметка на съда държавна такса и 400 лева адвокатско
възнаграждение.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 239, във вр. с чл. 238 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 221, ал. 2 от КТ, П. Х. П., ЕГН **********, с постоянен
адрес в гр. Ябланица, ул. „хххххххх“ № 2, да заплати на дружеството ищец „В. Инженеринг”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София район „Сердика“,
кв. „Бенковски“, ул. „Оралица“ № 24, представлявано от управителя А. В. В., сумата в общ
размер от 780.00 лева, представляваща обезщетение на основание чл. 221, ал. 2 от КТ за
неспазен срок на предизвестие от ответника при прекратяване на трудовия му договор с „В.
Инженеринг“ ООД на основание дисциплинарно уволнение, както и лихва за забава върху
главницата от датата на депозиране на иска в съда – 06.01.2025 г., до окончателно изплащане
на вземането.
ОСЪЖДА П. Х. П., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Ябланица, ул.
„хххххххх“ № 2, да заплати на дружеството ищец „В. Инженеринг” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. София район „Сердика“, кв. „Бенковски“, ул.
„Оралица“ № 24, представлявано от управителя А. В. В., сумата в размер общо на 450.00
/четиристотин и петдесет лева/, представляваща съдебно-деловодни разноски, направени в
настоящото исково производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, включващи 50.00 лева
дължима по сметка на съда държавна такса и 400 лева адвокатско възнаграждение.
Настоящото неприсъствено решение е окончателно и не подлежи на обжалване,
на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Препис от него да се връчи на страните, както и да се приложи по Ч. гр. дело №
1269/2024 г. по описа на РС – Тетевен.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
3