Решение по дело №5309/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1005
Дата: 12 февруари 2019 г. (в сила от 14 февруари 2020 г.)
Съдия: Мария Василева Кузманова
Дело: 20171100105309
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 май 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. София 12.02.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

                           СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 9 – ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                                                         СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА

                           При секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от председателя гр. дело № 5309 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:       

                         Предявеният иск е с правно основание чл. 208, ал.1 КЗ (отм.) и чл.86 ал.1 от ЗЗД.    

                    Ищецът твърди, че в резултат на възникнал на 06.09.2016 г. пожар в собствения му обект- ресторант, находящ се в гр. Дупница, на посочения адрес е било унищожено цялото имущество-инвентар, ел. и ВИК инсталация, покрив, стени. Твърди, че за процесния обект има сключен с ответника застрахователен договор, като полицата е в полза на „Ю.Б.“ АД, съгласно специално договорена програма от Банката и ответника, с посредничеството на застрахователен брокер. Твърди, че своевременно е уведомил ответника, който отказал да заплати обезщетението, позовавайки се на т.9.3.4 от Общите условия по застраховката. Сочи, че е претърпял имуществени вреди изразяващи се в пълна загуба на застрахованото имуществото, които претендира съгласно Раздел X, т. 10.2 от ОУ сума в размер на 16 827 евро, представляваща застрахователно обезщетение, ведно със мораторната лихва за периода от 03.10.2016 г. до датата на завеждане на ИМ в размер на 959.02 евро и законната лихва върху сумата от датата на предявяване ИМ в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

                          Ответникът оспорва иска по основание и размер,сочи че договора е сключен в полза на трето лице „Ю.Б.“ АД, в качеството си на кредитодател на ищеца. Твърди, че по силата на чл. 199а КТ (отм.)  липсва писмено съгласие на Банката за изплащане обезщетение на ищеца. Счита, че не са представени изискуемите документи, а застрахованото имущество е на друг адрес, различен от посочения в приложените по делото (служебна бележка и удостоверение). Твърди, че с действията си ищецът е осуетил установяване причините за настъпване на застрахователното събитие, тъй като по негова инициатива не е образувано досъдебно производство и компетентните органи не са извършили действия по установяване на причините за настъпване на пожара. Оспорва размера на иска, поради липса доказателства за настъпилата тотална щета на имуществото и размера на лихвите.

                          Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства  приема за установено следното:

                   От представената застрахователна полица № 9803139102310 се установява, че на 08.06.2015 г. е сключен застрахователен договор „Пожар и природни бедствия“ и „Щети на имущества на физически лица“ между  Г.К.Г. и З. „Л.И.“ АД, като  застрахованото имущество е ресторант  със застрахователна сума  16 827 евро, с левова равностойност - 32 910.75 лв. и срок 07.06.2020 г.

                   От приложените документи от РПУ-Дупница е видно,че на 06.09.2016 г. е възникнал пожар в китайския ресторант на ул. ********и извършено пожарогасене от РСПБЗН,за който няма данни за извършено престъпление.

              Безспорно се установи, че ищецът, е изпълнил задължението си и веднага след събитието е съобщил на ответника, който е изпратил на 08.09.2016 г. свои представители, извършили оглед на щетите и констатирали същите в протокол.    Ответника е отказал да изплати поисканото от ищеца застрахователно обезщетение, позовавайки се на неизпълнение от ищеца на задълженията по раздел IX, т. 9.3.4. от Общите условия по застраховката. Текста на раздел IX, т. 9.3.4. от Общите условия предвижда, задължение на застрахования да осигури достъп на застрахователя или негов представител, до информация и/или документация…и да представи всички изисквани  от застрахователя документи, необходими за изясняване на причините и обстоятелствата за възникване на вредите и определяне на размера им.

               От приложените към делото писмени доказателства се установява че застрахования е изпълнил това си задължение (т.9.3.4)  видно от  предприетите от него действия по установяване обстоятелствата, довели до възникването на пожара  и изискуеми по застрахователния договор.

                      От заключението на  в.л. Т. по назначената  СОЕ се установява, че стойността на вредите на ВиК и ОВК инсталацията, оборудване, покрив, стени, таван в пострадалия от пожара ресторант възлиза на 7 600 лева с ДДС. Действителната стойност на застрахованото имущество към датата на  пожара - 06.09.2016 г. възлиза на 48 800 лв.  или 24 950 евро

               Във връзка с възражението на ответника по делото са приложени  уведомяване от „Ю.Б.“ АД за застрахователното събитие, съгласно застрахователния договор – писмо изх. № 276/07.09.2016 г. и Анекс № 1 към договор за банков кредит продукт „Бизнескредит“ № BL51837 от 14.03.2018 г. Именно с приложеното писмо изх. № 276/07.09.2016 г. „Ю.Б.“ АД дава изрично писмено съгласие за изплащане на застрахователно обезщетение.           

                          При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

                           Доколкото застрахователния договор е сключен при действието на КЗ (отм), следва да намерят приложение неговите разпоредби.

               Съгласно чл. 208, ал. 1, изр. 1 КЗ (отм.) „при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок“.

               Съвкупния анализ на събраните по делото доказателства сочи на извод, за настъпване на застрахователното събитие – пожар на 06.09.2016 г., който е засегнал обекта на имущественото застраховане – ресторант, находящ се в гр. Дупница, на ул. „********. Към момента на възникване на застрахователното събитие ищецът е поддържал валидна имуществена застраховка.

                Ответникът дължи плащане, като за определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение съдът съобрази следното: Застрахователното обезщетение, което се дължи от застрахователя по имуществена застраховка, подлежи на уговаряне от страните в застрахователния договор. При настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение, съгласно чл. 208, ал. 1 КЗ (отм), да заплати на застрахования уговореното застрахователно обезщетение в размер, определен по правилото на чл. 208, ал. 3 КЗ(отм). Разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ(отм) предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като доказването на вредата е в тежест на застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество (чл. 203, ал. 2 КЗ отм), съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, вкл. всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 203, ал. 3 КЗ(отм). Съгласно разпоредбата на чл. 205, ал. 2 КЗ (отм) в настоящия случай обезщетението следва да е размер 7 600 лв.

                         В случая ищецът е изпълнил своите насрещни задължения по договора за застраховка, но липсва изпълнение от ответника на неговото насрещно и станало изискуемо задължение – да заплати обезщетение, поради настъпило застрахователно събитие   поради което съдът намира  предявения иск за доказан по  основание.

             Относно размера съдът намира, че застрахователят дължи на ищеца сумата 7 600 лв., до който размер искът е основателен и следва да бъде уважен ведно с мораторната лихва за периода от 03.10.2016 г. до 27.04.2017 г. в размер на 437.03 лв. и законната лихва върху сумата от датата на предявяване ИМ в съда - 28.04.2017 г. до окончателното изплащане на сумата. За разликата над 7 600 лв. до  32 910.75 лв. искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, както и за мораторната лихва от 437,03 до 1875,68 лв. (959,02 евро).  

                  По разноските :

                  По делото са налице доказателства за следните разноски направени от ищеца 1 466,43 лв. от които: 1 316.43 лв. – ДТ и 150 лв. – депозит вещо лице. Съразмерно уважената част на иска съдът намира, че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер  на общо на 338,64 лв.

                  Ответникът  претендира разноски съгласно списъка по чл. 80 ГПК150 лв. депозит за в.л. и юриск.възнагражд по чл. 78 ал.8 ГПК съразмерно с отхвърлената част на иска му се следват 115,36 лв. за депозита, а за юриск.възнаграждение. - 100 лв. или общо 215,36 лв. на осн. чл. 78 ал.3 и ал.8 ГПК.

                        Водим от горното, съдът

 

                                                     Р   Е   Ш   И:

 

                   ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Г.К.Г., ЕГН ********** ***, представляван от адв. Р.Т.- САК, съдебен адрес:***, оф. 8 на основание чл.208 ал.1 КЗ сумата от 7 600 лв., представляваща обезщетение на претърпените имуществени вреди във връзка с настъпило на 06.09.2016 г. застрахователно събитие – пожар, ведно със законната лихва от датата на завеждане на ИМ – 28.04.2017 г. до окончателното й изплащане, сумата - 437.03 лв. - мораторна лихва за периода от 03.10.2016 г. до 27.04.2017 г. и на осн. чл. 78  ал.1 ГПК и разноски  в размер на 338,64 лв.,като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над  7 600 лв. до 32 910.75 лв. и за мораторната лихва над 437,03 до 1875,68 лв.

                  ОСЪЖДА Г.К.Г., ЕГН ********** ***  представляван от адв. Р.Т.- САК, съдебен адрес:***, офис 8 да заплати на З. „Л.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, сумата 215,36 лв. разноски и юриск.възнаграждение на осн.чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК.

                 РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС  в двуседмичен срок от връчването му на страните.

        

 

                                                                                                     СЪДИЯ: