ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3391
гр. София, 12.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Г. Б. Ц.
като разгледа докладваното от Г. Б. Ц. Административно наказателно дело №
20231110206548 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по повод постъпила молба,
вх.№219384/02.08.2023 г., от М. Д. - пълномощник на директора на СДВР, с която на
основание чл.248, ал.1 от ГПК, вр.чл.144 от АПК, вр.чл.63, ал.3 от ЗАНН се търси допълване
на решение от 14.07.2023 г., постановено по НАХД №6548/2023 г. по описа на 2 състав,
СРС, НО в частта за разноските, сторени от жалбоподателя за процесуално представителство
пред първата съдебна инстанция.
След като разгледа искането и съобрази закона, съдът намира следното:
С Решение от 14.07.2023 г. на 2-ри състав, НО - СРС, постановено по НАХД
№6548/2023 г., е потвърден електронен фиш серия К №5852425, издаден от СДВР, с който
на Л. Д. Г., ЕГН **********, на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.4, вр.ал.1, т.2 от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „Глоба“ в размер
на 100,00 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Съобщението за постановяване на решението е връчено на въззиваемата страна на
25.07.2023 г., видно от обратна разписка. Изрично в диспозитива на решението е посочено,
че същото подлежи на обжалване в 14-дневен срок по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс, съобразен и с нормата на чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказанията.
Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК, към която препраща правилото на
чл.63 от ЗАНН, в срока за обжалване съдът по искане на страните може сам да допълни или
измени постановеното от него решение в частта на разноските. В конкретния случай срокът
за обжалване е бил 14-дневен от съобщаването на решението на страните, като за молителя
1
той е започнал от дата 25.07.2023 г. и е изтекъл на 08.08.2023 г. Молбата е подадена на
02.08.2023 г., в рамките на установения с нормата на чл.248, ал.1 от ГПК срок, поради което
и доколкото изхожда от процесуално легитимирано лице, се явява допустима. Разгледана по
същество тя е ОСНОВАТЕЛНА.
В производството пред настоящата съдебна инстанция жалбоподателят своевременно
е направил искане за присъждане на разноски. С решението на съда спорът е решен в полза
на институцията – издател на фиша. Обосновано може да се заключи, че жалбоподателят,
неоснователно предизвикал с поведението си правния спор, следва да понесе отговорността
за разноски, а за въззиваемата страна е възникнало право да ги търси. По делото пред СРС е
приложено пълномощно, по силата на което е възникнала представителната власт за
юрисконсулта, подал молбата за постановяване на допълнително решение, а така и за онзи,
изготвил писменото възражение срещу жалбата. Процесуалният представител, макар да не е
взел лично участие в съдебното заседание, в което на делото е даден ход и то е обявено за
решаване, е депозирал писмено възражение срещу подадената жалба, по реда на чл.322 от
НПК, преди даване ход на делото пред въззивната инстанция. В него наред с аргументите по
фактите и приложимия закон е формулирал искане за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Искането е предявено своевременно. Представени са и
доказателства за упълномощаването на юрисконсулта, представлявал интересите на СДВР в
производството.
Правилата за определяне и възлагане на разноски в производствата, инициирани по
жалби срещу актове по чл.58д от ЗАНН са въведени в нормите на чл.63д, ал.1 – 5 от ЗАНН.
В конкретния случай следва да намерят приложение разпоредбите на чл.63д, ал.4 и ал.5 от
ЗАНН. Съгласно първата сред тях, „В полза на учреждението или организацията, чийто
орган е издал акта по чл.58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда ако
те са били защитавани от юрисконсут или друг служител с юридическо образование.“
Според чл.63д, ал.5 от ЗАНН, съдът определя размера на дължимото възнаграждение, при
ограничението той да не надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен
по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Нормата, към която е извършено
препращането, предвижда: „Заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП.” Такъв подзаконов нормативен акт се явява Наредба за заплащане
на правната помощ, в чл.27е от която е определен относително размер на възнаграждението
за защита в производства по ЗАНН от 80,00 до 120,00 лева. Съобразявайки вида и
количеството на извършената дейност по процесуално представителство пред настоящата
съдебна инстанция, както и предмета на делото, този съд приема, че фактическата и правна
сложност на процесния казус е обичайна и не се отличава съществено от останалите дела от
този вид. Въззивното производство е приключило в едно съдебно заседание, без процедурни
усложнения, в това число и без събирането на множество допълнителни доказателства, като
за подготовката за участие по делото от страна на наказващия орган не е било нужно
полагането на прекомерни усилия, нито изразходването на съществен времеви и технически
2
ресурс. С тези аргументи съдът намира за справедлив размер на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, възлизащ на 80,00 лева. Тази сума следва да бъде заплатена от
жалбоподателя Л. Д. Г. по сметка на СДВР.
Така мотивиран, на основание чл. 248, ал.1 от ГПК, вр.чл.144 от АПК, вр.чл.63д, ал.1
от ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 2-ри състав
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА решение от 14.07.2023 г., постановено по НАХД №6548/2023 г. по описа
на СРС, НО, 2 състав, като ОСЪЖДА Л. Д. Г., с ЕГН **********, да заплати по сметка на
СДВР разноски в размер на 80,00 (осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване пред Административен съд – София град по
реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3