Р Е Ш Е Н И
Е № 388
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ 16. 12. 2019 г.
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито
заседание от 15. 11. 2019 г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
с участието на секретаря НЕЛИ
БОГДАНОВА, като разгледа докладваното от съдия СПАСОВ
в. т. дело № 554 по описа на ПАС за 2019 г., установи следното:
Производство по чл. 258 и сл. ГПК.
Повод за образуването му е изходяща
от С.Г.П., ЕГН **********,*** /наследник
по закон на починалия в хода на първонистанционното дело ищец Г. С. М., ЕГН **********/ въззивна жалба против
постатновеното по т. дело № 738/2018 г. по описа на Пловдивския окръжен съд
решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. С. М., ЕГН **********/починал в хода на делото и
оставил за наследник С.Г.П., ЕГН **********/ против „ДЗИ – О. з.“ ЕАД, ЕИК …, гр. С., бул. „В.“ № … иск за заплащане на застрахователно
обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“ сключена с полица № …, за причинените по вина на водача на лек автомобил марка „Ф.“, модел „Ф.“ с
рег. № … - П. М. Ю., ЕГН **********, неимуществени вреди - болки и
страдания, претърпени от първоначалния ищец от смъртта на майката му В. Г.
М., ЕГН **********, настъпила в резултат на
състояло се на 05.06.2016 г.
около 21:30 часа в с. П. в близост до имот с
административен адрес на ул. „С.“ № …, ПТП, за което водачът е наказан с влязла в сила присъда по НОХД № 711 / 2018 г. на ПОС за сумата от 175 000 лв.
равняваща се на разликата между претендираните 180 000 лв. и присъдените
5 000 лв.
Решението се обжалва и в частта,
с която С.П. е осъдена да заплати на „ДЗИ – О. з.“ ЕАД, ЕИК …, гр. С., бул. „В.“ № …, сумата от 3116, 61 лв. разноски
по съразмерност.
В жалбата са
изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението,
поискана е отмяната му и постановяване на друго уважаващо иска.
Насрещната страна е изразила
становище за неоснователност на същата.
Съдът след като се запозна са
акта предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено
следното:
На 27.09.2018 г. в ПОС е
постъпила изходяща от Г. С. М., ЕГН ********** искова молба против „ДЗИ – О. з.“ ЕАД, гр. С..
В обстоятелствената част на същата се
говори, че 05.06.2016 г. около 21:30 часа в с. П. в близост до имот на ул. „С.“ № … е настъпило ПТП, при
което майката на ищеца В. Г. М., ЕГН **********
била блъсната от лек автомобил марка „Ф.“,
модел „Ф.“ с рег. № …,
управляван от лицето П. М. Ю., ЕГН **********. В резултат на удара
пострадалата починала. С влязла в сила присъда постановена по НОХД № 711 / 2018
г. на ПОС, водачът Ю.
бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 1, буква
„в“ във вр. чл. 342, ал. 1 от НК, като по непредпазливост е причинил смъртта на
В. Г. М.
Твърди се сътоветно, че преждевременната смърт на майка му причинила
на Г. М. голяма
болка и страдание, изпаднал в депресия, влошило се здравословното му състояние,
започнал да приема антидепресанти. Твърди, че водачът е единственият виновен за настъпилото ПТП, както и че е имал
техническа възможност да реагира по-рано на опасността от настъпване на
сблъсъка.
Наред с това е посочено, че към
момента на произшествието във връзка с използавенто на лекия автомобил марка „Ф.“, модел „Ф.“, рег.
№ … със застрахователна полица № … била сключена с „ДЗИ – О. з.“ ЕАД застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с валидност от 00:00 часа на 25.08.2015 г.
до 24:00 на 25.08.2016 г. На тази база е направен извод, че са налице предпоставките за
ангажиране отговорността на застрахователя по чл. 432 от КЗ.
По тази причина М. отправил
претенция за заплащане на обезщетение към застрахователя в размер на 250 000
лв., по която била образувана преписка вх. № …/
… г. по щета № …. В отговор било предложено сключване на споразумение
за изплащане на обезщетение в размер на 80 000 лв. Той заявил, че не е съгласен с
размера, но все пак на
14.08.2018 г., получил писмо от застрахователя, в което
го уведомява, че по посочената от него банкова сметка ***.
Несъгласието на М. с размера на обезщетението се
сочи като причина да се предяви по съдебен път претенция за присъждане на
такова в по-висок размер.
На тази база е отправено искане
за осъждането на ответника да
заплати на ищеца сумата от 180 000
лв., равняваща се разликата между пълния претендиран размер от 250 000 лв. и изплатената до този
момент сума в от 70 000 лв. Претендира се и заплащане на законна лихва върху главницата от датата на
непозволеното увреждане до окончателното изплащане.
В отговора на ИМ, „ДЗИ – О. з.“ ЕАД не оспорва твърденията, че ищецът е син на пострадалата
В. М., факта
на настъпване на ПТП, конкретния извършител, неговата виновност,
противоправността на поведението му и наличието на валидна застраховка на
водача при ответника към момента на настъпване на произшествието. Оспорват се твърдениятя, че водачът е единственият виновен за настъпилото ПТП,
че е имал техническа възможност да реагира по-рано на опасността, че М. е изпаднал в депресия след смъртта на майка му, както
и че се е влошило здравословното му състояние. По повод на тези оспорвания е направено твърдение
за съпричиняване от страна на
пострадалата в съотношение 50% от вредоносния резултат, тъй като тя страдала от деменция и се е движила почти в средата
на недобре осветеното пътно платно в нарушение на правилата за пешеходците,
установени в ЗДП. В
тази връзка е изразено мнение, че определеното и изплатено обезщетение в размер на 70 000 лв.
напълно отговаря на критерия за справедливост и съдебната практика в сходни
случаи и изцяло покрива действително претърпените неимуществени вреди на ищеца.По отношение на лихвата е казано, че такава се дължи от датата, на която е предявена пред него претенцията
за доброволно изплащане на обезщетение - 11.06.2018 г.
М хода на делото на 04.10.2018 г.
първоначалният ищец е починал и съдът с определени е конституирал на негово
место единсвената му наследница С.Г.П..
Тя е подала в срок ДИМ. В нея се преповтарят
твърденията и исканият направени с ИМ.
Подобно е положението и със
съдържанието на постъпилия отговор на ДИМ от ответника.
Така съдът
след събиране на поисканите от страните и относими към спора доказателства е
постановил решението предмет на обжалване.
В него е прието, че предпоставките за ангажиране
отговорността на застрахователя за репариране на причинените на ищцата неимуществени вреди с оглед разпоредбите на чл. 432
от КЗ са налице.
Прието е също, че ПТП - то е резултат от поведението на водача и пострадалата. По отношение на последната е
посочено, че късно вечерта тя се е движела в посока изхода на
с. П. към гр. П. с
тъмни дрехи без светлоотразителни елементи почти в средата на пътното платно,
където е настъпил сблъсъкът, по посока на движение на МПС, а не в платното на насрещно движещите се. По отношение на
водача е казано, че не е успял своевременно да реагира на опасността,
въпреки че е могъл и е бил длъжен, поради което е и признат за виновен и
наказан за допуснатото произшествие. При тези обстоятевства
съпричиняването е определено на 50 %.
По отношение размера на обезщетението е прието, че
справедливия такъв след анализа на доказателствата е 150 000 лв. Той е намален с 50 % с оглед извода за съпричинявне и
за дължима е определена сумата от 75 000 лв. От нея съдът е извадил
доброволно платените 70 000 лв.и е присъдил 5 000 лв. По отношение на
законната лихва е прието, че такава се дължи от момента на уведомяването.
Така искът е бил отхвърлен за сумата от 175 000 лв.
равняваща се на разликата между претендираните 180 000 лв. и присъдените
5 000 лв., както и за претенцията за присъждане на законна лихва за
времето от деликта до датата, на която пострадалият е уведомил застрахователя.
Недоволна
от решението е останала конституираната в хода на делото правоприемничка на
първоначалния ищец и е подала жалбата станала причина за образуване на
настоящето дело.
В жалбата са изложени подробни съображения
за неправилност и незаконосъобразност на
решението. Те се
базират на довди за за несправедливо определен размер на дължимото обезщетение
с оглед разпоребата на чл. 52 от ЗЗД, оспорени са изводите за наличие на
съпричиняване, както и тези, че същото е 50 %. В тази връзка се говори за липса
на категорични доказателства за причинно следствена връзка между поведението на
пострадалата и настъпването на ПТП-то. Посочено е че ако все пак се приеме, че
такава има то приноса на починалата за вредоносния резултат е значително по-
малък от 50 %. В тази връзка е посочено, че съдът е направил неправилен анализ
на двете психиатрични експертизи, а и неправилно е тълкувал разпоредбата на чл.
51, ал.2 от ЗЗД с оглед на факта, че М. не можела да се охарактеризира като
невменяемо лице. Оспорени са и изводите на ПОС досежно момента, от който следва да се присъжда обезщетението
в размер на законната лихва.
С оглед
разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за валидността и
допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно правилността му с
оглед посоченото в жалбата.
По повод на
тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно решение е невалидно
(нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от
ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен
вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не е подписано или не е
постановено в предвидената от закона писмена форма. Налице е нищожност и в
случаите, когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата
компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на
българските съдилища.
В случая
нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не може да се говори.
По
отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл.
270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено
произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един
непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът е разгледан от
некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е постановен съдебен акт
въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество.
В случая за
липса на право на иск в патримониума на ищеца, респ. неговия правоприемник от
изложената фактическа обстановка не може и да се говори.
Съдът е сезиран с искове с правно основание
чл. 432,
ал.1 от КЗ.
В тази законова
разпоредба е казано, че увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380.
В чл. 380
от КЗ е предвидено, че лицето, което желае да
получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция.
Съответно в чл. 496, ал.1 от КЗ е
казано, че срокът за
окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване
по реда на чл.
380 пред застрахователя, сключил застраховката или пред неговия представител за уреждане на
претенции.
В чл. 498, ал. 3 от КЗ се
предвижда, че увреденото лице
може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не
е платил в срока по чл. 496,
откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение.
Анализът на горните
текстове
води до извод, че допустимостта на искова претенция по чл. 432, ал.1 от КЗ
е обусловена от това ищецът първо да е упражнил правото си по чл. 380 от КЗ и
от това в сроковете по чл. 496 КЗ да няма плащане на обезщетение, да има отказ,
респ. претендиращият обезщетение да не е доволен от размера му.
В случая от
представените по делото доказателства е безспорно, че първоначалният ищец е
предявил претенция за обезщетение от 250 000 лв. пред ответното дружество на 11.06.2018 г. и била завадена щета № …. Във връзка със същата му било изплатено по посочената от него банкова сметка ***.
Несъгласието
с размера на обезщетението е обусловили интереса от предявяване на иск по чл.
432, ал.1 от КЗ. Именно той е бил разгледан от първоинстанционния съд , като предмет на
преценка са били факти и обстоятелства от значение за искове от този тип.
Решението
не е постановено и от съд, който с оглед разпоредбите на ГПК/чл. 115, ал.2/ не
е следвало да разглежда настоящия правен спор.
Казаното сочи, че ПАС съобразно разпоредбите
на чл. 271 от ГПК следва да реши спора по същество, като потвърди или измени
изцяло или отчасти обжалваното решение. При извършване на тази преценка той ще
е обвързан от посочените в жалбата съображения за неправилност на съдебното
решение.
От
съдържанието на чл. 432, ал.1 от КЗ следва, че основателността на искови
претенции от този тип на първо
место е
обусловена от наличието на застрахователно правоотношение за застраховка
„Гражданска отговорност” между извършителят на деликта и ответното
застрахователно дружество.
По силата на такъв договор
съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 от КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни
средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското
законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила
вредата.
В чл. 493, ал.1 от КЗ е посочено,
че застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число
пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди
вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по
време на движение или престой. В т.1 сред подлежащите на покриване вреди е посочено, че
са неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт.
Това от своя страна
води до извод, че отговорността на застрахователното дружество при наличие на
сключен договор за застраховка гражданска отговорност е обусловена и от
установяването на отговорност на застрахованото лице за причинено от него увреждане.
Тя при непозволеното увреждане произтича от разпоредбите на чл. 45 и сл. от ЗЗД.
Според
нормата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму.
Според чл.
51 от ЗЗД пък обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
Това
предполага, че фактическият състав на непозволеното увреждане обхваща наличието
на противоправно деяние, вина и вредоносен резултат, което да е
пряка и непосредствена последица от увреждането.
Видно от изложеното
по- горе е ясно, че между страните не се оспорва наличието на сключен договор за застраховка със собственика на участвалия
в ПТП-то автомобил. Не се оспорва и това, че водачът на същия е от кръга лица
посочени в разпоредбата на чл. 477, ал.2 от КЗ. Това прави безспорен извода, че при
установена негова отговорност спрямо ищеца на основание чл. 45 от ЗЗД
обезщетението може да се търси от ответното дружество. Не е
предмет на спор наличието на противоправно деяние, вина и
вредоносен резултат, който е пряка и
непосредствена последица от увреждането с оглед
факта, че имаме влязла в сила присъда , с която водачът П. М. Ю. бил признат за виновен в извършването на
престъпление по чл. 343, ал. 1, буква „в“ във вр. чл. 342, ал. 1 от НК, като по
непредпазливост е причинил смъртта на В. Г.
М.
Реално в
настоящата инстанция страните спорят за това какъв следва да бъде справедливия
размер на дължимото обезщетение и това дали правилно ПОС е приел наличието на съпричиняване и факта, че
размерът на същото е 50 %.
В чл. 52 от ЗЗД е казано, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Това съобразено и с ППВС № 4 от 1968 г. сочи, че размерът му зависи от
вътрешното убеждение на решаващия съдебен орган, което следва да е изградено на
база събрания по делото доказателствен материал установяващ характера на
увреждането начина, по който то се е отразило на духовното и психично състояние
на увреденото лице и разбира се икономическата обстановка в страната. При
преценка начина на отразяване върху духовното и психично състояние на увредения
в случаите на смърт на негов близък същата следва да се извърши и като се вземе
предвид възрастта на починалия. При преценка на близостта пък следва да се има предвид
не само наличието й от правна гледна точка, но и действителните отношения
между починалия и родственика
претендиращ увреждане. Те от своя страна за ПАС подлежат на преценка на база
данните за начина, по който същите са контактували помежду си и респективно
реакциите, които членовете на семейството са имали при моменти на трудност в
живота на някои от тях.
По
отношение на съпричиняването следва да се псочи, че според чл. 51, ал.2 от ЗЗД наличието
му е основание да се намали дължимото обезщетение.Изводите за това следва да се
направят на база съпоставка действията на деликвента и пострадалия към момента
на произшествието и преценка с оглед на същата дали то би настъпило независимо от поведението на пострадалия. При
същата следва да се има предвид, че за допринасянето е без значение психическото
състояние на пострадалия. Това е така по причина, че законодателят не обуславя
приложимостта на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД от същото, а само от това дали действията са допринесли за
настъпване на инцидента, т.е. възможността да ръководи и разбира постъпките си
е без значение за извода е или не е налице съпричиняване.
Респективно
при извод за допринасяне следва да се извърши и преценка на база поведението на
извършител и пострадал за това каква е степента на участие в настъпването на
вредоносния резултат на всеки от тях.
По
отношение на момента, от която застрахователят дължи законна лихва следва да се
посочи, че според чл.
492, ал. 2, т.2 от КЗ в
застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице. Посочено е че същите се дължат при условията посочени в
ал. 3 на чл. 429 от КЗ. В тази алинея пък е предвидено, че те се
плащат от застрахователя в рамките на лимита на отговорност и считано от по - ранната дата
измежду датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по
реда на чл.
430, ал. 1, т. 2 или тази на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице.
При отговорността по чл. 45 от ЗЗД деликвента дължи законна лихва от момента на увреждането. Това сочи, че
тази законна лихва се дължи и от застрахователя съответно считано от посочения
в чл. 429, ал.3 от КЗ начален момент.
С оглед изложеното досежно
фактите и обстоятелства имащи значение за формиране на изводите на съда за
размера на дължимото обезщетение, наличието на съпричиняване, участието в
същото на пострадалия и момента, от който следва да се дължи законна лихва
следва да се посочи, че решението на ПОС по този въпрос е изцяло съобразено със
същите. Изводите му са направени след подробен и правилен анализ на събрания по
делото доказателствен материал, при правилно съотнясане на поведението на водача
и пострадалия. Първоинстанционният акт е съобразен и с извършеното от ответника
доброволно плащане на част от обезщетението в производството по чл. 380 от КЗ.
По тази причина обжалваното
решение следва да се потвърди по изложените по- горе съображения, както и на
тези изложени в мотивите на ПОС, към които настоящата инстанция препраща на
основание чл. 272 от ГПК.
Изложеното от своя
страна налага осъждането на жалбоподателката да заплати на застрахователното
дружество сумата от 6036 лв. платено адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция.
Водим от това съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
постановеното по
т. дело № 738/2018 г. по описа на Пловдивския окръжен съд решение в частта, с
която е отхвърлен предявеният от
Г. С. М., ЕГН **********/починал в хода на делото и оставил за наследник С.Г.П., ЕГН **********/ против „ДЗИ – О. з.“ ЕАД, ЕИК …, гр. С., бул. „В.“ № … иск за заплащане на
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ сключена с полица № …, за причинените по вина на
водача на лек автомобил марка
„Ф.“, модел „Ф.“
с рег. № … - П. М. Ю., ЕГН **********, неимуществени вреди - болки и
страдания, претърпени от първоначалния ищец от смъртта на майката му В. Г.
М., ЕГН **********, настъпила в резултат на
състояло се на 05.06.2016 г.
около 21:30 часа в с. П. в близост до имот с
административен адрес на ул. „С.“ № …, ПТП, за което водачът е наказан с влязла в сила присъда по НОХД № 711 / 2018 г. на ПОС за сумата от 175 000 лв.
равняваща се на разликата между претендираните 180 000 лв. и присъдените
5 000 лв., както и в частта, с която С.П. е осъдена да заплати на „ДЗИ – О.з.“ ЕАД, ЕИК …, гр. С., бул. „В.“ № …, сумата от 3116, 61 лв. разноски по съразмерност.
ОСЪЖДА С.Г.П., ЕГН ********** да заплати
на „ДЗИ – О. з.“ ЕАД, ЕИК …, гр. С., бул. „В.“ № … сумата
от 6036 лв. платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва в 1 месечен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.