№ 845
гр. София, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Господин Ст. Тонев
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20211100514226 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК / въззивно обжалване /.
В. гр.д. №14226/2021 г по описа на СГС е висящо :
- по въззивна жалба на Р. В. В. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №I-45-18963
от 20.11.2018 г постановено по гр.д.№35296/13 г на СРС , 45 състав ; поправено с решение
от 13.05.2021 г по същото дело в частта , в която по иск на Н. Б. Й. ЕГН ********** от
гр.София /като наследник на Т.Г.Т.К./ срещу въззивника е унищожен на основание чл.31
ал.2 във вр.ал.1 ЗЗД нотариален акт за покупко-продажба №156 том I нотар.дело №132 от
11.10.2010 г на нотариус №157 П.П. ; на имот с идентификатор №68134.4360.253.42.5
представляващ ап.№5 в гр.София ж.к.**** ; поради унищожаемост на упълномощаването
с пълномощно с нотариална заверка рег.№9772 и №9773 акт №134 том II Б от 28.09.2010 г
на нотариус №157 П.П. , с което Т.Г.Т.-К. е упълномощила ЦВ. П. К. ; поради невъзможност
при упълномощаването Т.Г.Т.-К. да разбира и ръководи действията си .
- и по въззивни жалби на В. АС. М. ЕГН ********** и ИР. Д. ИВ. ЕГН ********** от
гр.София /трето лице помагач на В. АС. М. ЕГН ********** от гр.София / срещу
посоченото поправено решение ; в частта , с която е признато за установено по иск с
правно основание чл.108 ЗС на Н. Б. Й. ЕГН ********** от гр.София срещу В. АС. М. ЕГН
********** от гр.София , че Й. е собственик на имот с идентификатор
№68134.4360.253.42.5 представляващ ап.№5 в гр.София ж.к.**** и М. е осъдена да му
предаде владението върху имота .
1
Въззивникът Р. В. В. излага доводи за неправилност на решението на СРС /в обжалваната
част/ , тъй като същото противоречи на събраните по делото доказателства . Според
психиатричната експертиза и показанията на нотариус П.П. /разпитана като свидетел/ Т.К. е
била адекватна и е разбирала свойствата и значението на извършеното упълномощаване
.Наличието на заболявания на К. не водят до извод за невменяемост , а искът за поставяне
под запрещение е заведен 2 години след упълномощаването .
Въззивникът В. АС. М. излага доводи за неправилност на решението на СРС /в
обжалваната част/, тъй като Т.К. е могла да формира валидна воля към датата на
упълномощаването.
Въззивникът ИР. Д. ИВ. излага доводи за неправилност на решението на СРС /в
обжалваната част/, тъй като не е уведомена за конституирането си като трето лице помагач и
не е могла да вземе участие по делото . Неправилно СРС е дал вяра само на показанията на
свидетелите на ищеца , които противоречат на заключението на приетата психиатрична
експертиза . Т.К. е разбирала свойствата и значението на извършеното упълномощаване .
Въззиваемата страна Н.Й. е подал писмени отговори , в които оспорва въззивните жалби .
Според заключението на психиатричната експертиза Т.К. е страдала от съдова деменция към
датата на подписване на пълномощното /28.09.2010 г / , но няма данни за нейната тежест .
След приемане та експертизата са изслушани свидетелски показания , според които К. била
дезориантирана , забравяла елементарни неща , била неадекватна и се губела при излизане
от жилището . Същата не е могла да разбере смисъла и значението на извършеното
упълномощаване . И.И. многократно е издирвана , призована е по чл.47 ГПК и не са
нарушени процесуалните й права .
Въззивните жалби са допустими. Основното решение е връчено на въззивниците на
05.12.2016 г , 21.11.2016 г и 15.01.2017 г ; поради което въззивните жалби от 15.12.2016 г ,
02.12.2016 г и 13.12.2016 г са подадени в срок . Налице е правен интерес на въззивниците за
обжалване на посочените по-горе части от решението на СРС .
В останалата част въззивните жалби са оставени без разглеждане с влезли в сила
определения.
След преценка на доводите в жалбите и доказателствата по делото, въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и
недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС . Във
всички случаи съдът следи служебно и трябва да даде законосъобразна правна
квалификация на исковете .
По въззивната жалба на Р. В. В. , която касае иск квалифициран от първоинстанционния
съд по чл.31 ал.2 ЗЗД за унищожаване на нотариален акт за покупко-продажба №156 том I
2
нотар.дело №132 от 11.10.2010 г на нотариус №157 П.П. ; на имот с идентификатор
№68134.4360.253.42.5 представляващ ап.№5 в гр.София ж.к.**** ; поради унищожаемост на
упълномощаването с пълномощно с нотариална заверка рег.№9772 и №9773 акт №134 том II
Б от 28.09.2010 г на нотариус №157 П.П. , с което Т.Г.Т.-К. е упълномощила ЦВ. П. К. ;
поради невъзможност при упълномощаването Т.Г.Т.-К. да разбира и ръководи действията си
.
СРС е приел , че според заверен препис от медицинско удостоверение №1459 от 08.10.2010 г
на Областен диспансер за присихчи заболявания със стационар – София Град , Т.К. не е
водела на диспансерно наблюдение / „на отчет“ като психично болна / .
Според заключението на приетата съдебно-психиатрична експертиза К. е страдала от
множество телесни заболявания и съдова деменция , но от наличните медицински
документи не може да се направи извод за тежестта на деменцията и дали К. е била годна да
разбира свойството и значението на извършеното на 28.09.2010 г упълномощаване. В о.с.з
вещото лице посочва , че не винаги при психическо заболяване или деменция пациентите се
водят на отчет .
Разпитана като свидетел нотариус П.П. не дава относими показания за конкретното
упълномощаване , освен че пълномощното и декларациите не са били изготвени в
нотариалната кантора , а са били донесени от лицето или от адвокат .
Разпитаната пред СРС свидетелка Р. посочва , че живее на семейни начала с внука на К. .
Последната била с много заболявания и старческа деменция . К. забравяла и била
дезориентирана , а в края на 2010 г не ги познавала , била объркана и погледът й блуждаел .
Губела се при излизане навън и я прибирали от различни места .
Разпитаната като пред СРС свидетелка Й.а посочва , че е съпруга на ищеца . К. се губела при
излизане навън и през септември 2010 г й поставили табелка с името и телефон за връзка .
Получили обаждане от съсед , че непознати жени извеждат К. с кола. После К. им съобщила
, че идвали жени да се подписва за социални помощи , но не разпознавала близките си ,
питала кога се си ходи у дома , не се ориентирала какво се случва и пр.
Разпитаният пред СРС свидетел Й. посочва , че е син на ищеца . Знае , че през есента на
2010 г съседи им съобщили за проблеми с баба му . Нямало данни в дома на баба му да са
ходили от Социални грижи .
Останалите разпитани пред СРС свидетели не дават относими показания по посочения по-
горе иск .
За да уважи иск по чл.31 ал.2 ЗЗД СРС е приел , че ищецът е завел иск за поставяне на Т.К.
под запрещение , но производството по него е било прекратено поради смъртта на К. . К. не
е могла да разбира и да ръководи действията си при подписване на пълномощното , което
води до унищожаемост на нотариалния акт за продажба на процесния имот .
Решението на СРС е частично неправилно в частта по посочения иск „по чл.31 ЗЗД „ ,
поради неправилна правна квалификация . Законосъобразно първоинстанционният съд е
приел , че към датата на упълномощаването с пълномощно с нотариална заверка рег.№9772
3
и №9773 акт №134 том II Б от 28.09.2010 г на нотариус №157 П.П. , с което Т.Г.Т.-К. е
упълномощила ЦВ. П. К. ; К. не е могла да разбира и ръководи действията си /чл.31 ал.1
ЗЗД / . В този смисъл трябва да се кредитират показанията на св.Р. , Й. и Й.а ; независимо ,
че същите са в близка и/или родствена връзка с ищеца . Налице са писмени доказателства
/амбулаторен лист от 27.04.2011 г и епикризи/ К. е страдала от атеросклероза и съдова
деменция , а освен това е била с глаукома и тежки увреждания на очите . Това се посочва и
от вещото лице по психиатричната експертиза . Вярно е , че последната не дава категорично
заключение дали К. е могла да разбира свойствата и значението на действията си , но това е
само поради липса на достатъчно медицински документи за проследяване на състоянието й .
Фактите по делото са за класическа схема на имотна измама , чрез злоупотреба с доверието
на много възрастно лице , което е безпомощно поради множество заболявания , има
трудности в зрението , ориентацията , мисленето и пр. Посочените по-горе показания
установяват , че с К. са влезли „във връзка“ неустановени и непознати лица , които имат
история в злоупотребите в р-н „Люлин“ , които са я отвели при нотариус и там тя е
подписала нотариално заверено пълномощно . К. не е осъзнавала смисъла на извършеното и
вероятно е мислела , че подписва документи за социални помощи . Впоследствие , отново по
изпитан модел на имотна измама процесният имот е прехвърлен няколко пъти между
ответниците по делото . Няма данни за причини и основания К. да изготви пълномощното ,
нито същата да продаде жилището , което е обитавала на съвсем непознати за нея лица .
Освен удостовереното в нотариалния акт няма и писмени доказателства К. да е получила
плащане по нотариалния акт и въобще да е разполагала с въпросната сума „по продажбата“ .
Законосъобразно СРС е приел , че волята на К. е опорочена и нотариално завереното
пълномощно трябва да бъде унищожено . От друга страна неправилно СРС е приел , че от
унищожаването на пълномощното следва унищожаване и на извършената от пълномощник
продажба под формата на нотариален акт . Както е изяснено с решение №338 от 11.10.2012 г
по гр.д. № 1383/2011 г, ГК , ІV ГО на ВКС , решение №223 от 19.06.2013 г по гр.д. №
1006/2012 г, ГК , ІV ГО на ВКС , решение №107 от 02.04.2015 г по гр.д. № 6551/2014 г, ГК ,
ІV ГО на ВКС и решение №110 от 11.04.2014 г по гр.д.№1237/13 г на ВКС , IV ГО при
унищожаване на упълномощителната сделка на основание чл. 31 ЗЗД , съответният договор
ще е сключен при липса на надлежна представителна власт на пълномощника /без
последният да има опорочена воля/. Договорът е висящо недействителен и няма да породи
целените с него правни последици. Същите ще настъпят само ако лицето , от името на което
е сключен договорът, го потвърди съгласно чл.42 ал.2 ЗЗД – т.2 Тълкувателно решение №5
от 12.12.2016 г по тълк.дело № 5/2014 г, ОСГТК НА ВКС. Правната квалификация на
процесния иск е такава за недействителност на сделка поради липса на представителна власт
- чл.42 ал.2 ЗЗД . Отделно , в исковата молба ищецът се е позовал на недействителност на
нотариалната продажба , включително и на такава по чл.42 ал.2 ЗЗД , без правната
квалификация да обвързва съда .
След частична отмяна на решението на СРС трябва да се уважи иск по чл.42 ал.2 ЗЗД на
ищеца срещу въззивника Р.В. – прибретател на процесния имот по нотариален акт за
4
покупко-продажба №156 том I нотар.дело №132 от 11.10.2010 г на нотариус №157 П.П. .
По въззивните жалби на В. АС. М. и ИР. Д. ИВ.
По вече изложените мотиви нотариален акт за покупко-продажба №156 том I нотар.дело
№132 от 11.10.2010 г на нотариус №157 П.П. е бил висящо недействителен и не е породил
правни последици , нито е потвърден от К. в състояние годно да разбира действията си и
техните последици , нито от ищеца , като наследник . Последиците от процесния нотариален
акт са като при обикновената нищожност - Р.В. не е придобил собствеността върху имота ,
съответно не е могъл да прехвърли собствеността на последващия приобретател И.И. с
нотар.акт от 14.01.2013 г . И. също не е прехвърлила собствеността на В.М. с нотар.акт от
12.04.2013 г . Без значение е дали М. е била добросъвестна при придобиването на имота .
Процесният имот е собственост на ищеца и е бил във владение на М. към датата на подаване
на исковата молба . Законосъобразно първоинстанционният съд е уважил иска по чл.108 ЗС .
Не са допуснати от СРС процесуални нарушения във връзка с призоваването на третото
лице помагач И.И. . Същата многократно е издирвана на декларираните от нея адреси , но не
е намерена . Не е нарушено правото й на защита , а исканията й за допускане на
доказателства пред СГС са преклудирани .
Не е необходимо допускане на допълнителна съдебно-психиатрична експертиза пред СГС .
Делото е изяснено от фактическа страна . Вещото лице по СПЕ е дало заключението си при
наличните медицински документи , а преценката на същите , на самото заключение и на
събраните гласни доказателства не изисква специални знания на вещо лице . Ответниците не
са ангажирали относими свидетелски показания за здравословното и психическото
състояние на Т.К. , а показанията на свидетелите на ищеца са еднозначни и съответстващи
на медицинските документи , както и на данните за извършена имотна измама от страна на
поне част от ответниците .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №I-45-18963 от 20.11.2018 г постановено по гр.д.№35296/13 г на СРС ,
45 състав ; поправено с решение от 13.05.2021 г по същото дело в частта , в която по иск на
Н. Б. Й. ЕГН ********** от гр.София срещу Р. В. В. ЕГН ********** от гр.София е
унищожен на основание чл.31 ал.2 във вр.ал.1 ЗЗД нотариален акт за покупко-продажба
№156 том I нотар.дело №132 от 11.10.2010 г на нотариус №157 П.П. ; на имот с
идентификатор №68134.4360.253.42.5 представляващ ап.№5 в гр.София ж.к.**** ; поради
унищожаемост на упълномощаването с пълномощно с нотариална заверка рег.№9772 и
№9773 акт №134 том II Б от 28.09.2010 г на нотариус №157 П.П. , с което Т.Г.Т.-К. е
упълномощила ЦВ. П. К. ; поради невъзможност при упълномощаването Т.Г.Т.-К. да
разбира и ръководи действията си ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл.42 ал.2 ЗЗД по иск на Н. Б. Й.
5
ЕГН ********** от гр.София срещу Р. В. В. ЕГН ********** ; поради липса на
представителна власт на пълномощника на продавача ; нотариален акт за покупко-
продажба №156 том I нотар.дело №132 от 11.10.2010 г на нотариус №157 П.П. ; сключен
между Т.Г.Т.-К. ЕГН ********** и Р.В. ; с който е продаден имот с идентификатор
№68134.4360.253.42.5 представляващ ап.№5 в гр.София ж.к.**** .
ПОТВЪРЖДАВА посоченото решение в частта , с която е признато за установено по иск с
правно основание чл.108 ЗС на Н. Б. Й. ЕГН ********** от гр.София срещу В. АС. М. ЕГН
********** от гр.София , че Й. е собственик на имот с идентификатор
№68134.4360.253.42.5 представляващ ап.№5 в гр.София ж.к.**** и М. е осъдена да му
предаде владението върху имота .
Решението е постановено при участието на ИР. Д. ИВ. ЕГН ********** от гр.София като
трето лице помагач на В. АС. М. ЕГН ********** от гр.София .
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6