Р Е Ш
Е Н И E
гр.Б.С., 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Първи граждански
състав, в публично съдебно заседание на 03 ноември, Две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЯ
ГЕРДОВА
При секретаря Ивка
В., като разгледа докладваното от съдия Гердова гр.д.№ 528/2021 г. по описа на
РС – Б.С., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявена е искова молба от „Ю.“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***-н
Триадица “България” № 81, вх. В, ет. 8, представляван от Ю.Б.Ц., чрез
Адвокатско дружество „Г. и П.“ с ЕИК *********, представлявано от адв.В.Г.,
вписан в САК, със съдебен адрес ***, с която се иска да се установи наличието
на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде
изпълнителен лист срещу ответника Й.В.П.
с ЕГН ********** ***, за сумата от 84.82 лв. - главница, дължима по
сключен Договор за далекосъобщителни услуги с клиентски номер №
14825404002/10.01.2018г. с „БТК„ ЕАД, което вземане е прехвърлено на „С.Г.Груп“
ООД, с договор за цесия от 16.10.2018г., а „С.Г.Груп“ ООД го е прехвърлило на „Ю.“
ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019г., за което вземане е издадена крайна
фактура № **********/15.03.2018г. за периода от 15.12.2017г. до 14.03.2018г., както и
направените съдебни разноски по двете производства/заповедно и исково/.
ИСК
С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, чл.124,ал.1 от ГПК.
В хода на размяна на книжата по чл.131 от ГПК се
установи от върнатото съобщение в цялост, че ответника Й.В.П. с ЕГН **********
не е намерена на посочените адреси.
С определение от 27.09.2021г. на основание чл.26,ал.2
от ЗПрП съдът назначил адв.Ц.Й.В. от
ВрАК за особен представител на ответницата Й.В.П., призована по реда на чл.47
от ГПК, която да я представлява в исковия процес по гр.д.№ 528/2021г. по описа
на РС гр.Б.Слатина с определено адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв. внесени от ищеца по депозитната
сметка на РС-Б.Слатина.
В срока по чл.131 от ГПК адв.Ц.Й.В. от ВрАК е
депозирала писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер по
изложените в него съображения.
По делото са събрани писмени доказателства. Приложено
е ч.гр.д.№ 1464/2020г. на РС-Б.С..
Съдът
като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на
доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1464/2020г. на
РС-Б.Слатина срещу длъжника Й.В.П. с
ЕГН ********** *** и настоящ адрес *** е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК № 260379/21.12.2020г. за сумата
от 84.82 лв. - главница, дължима по
сключен Договор за далекосъобщителни услуги с клиентски номер №
14825404002/10.01.2018г. с „БТК„ ЕАД, което вземане е прехвърлено на „С.Г.Груп“
ООД, с договор за цесия от 16.10.2018г., а „С.Г.Груп“ ООД го е прехвърлило на „Ю.“
ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019г., за което вземане са издадени съответни
фактури за периода от 15.12.2017г. до 14.03.2018г., мораторна лихва в размер на 23.02 лв. за периода от 31.03.2018г.
до 30.11.2020г., както и направените
деловодни разноски за това производство, в размер на 25.00 лв. държавна такса
и 180,00 лв. адвокатско
възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на
чл.47,ал.5 от ГПК.
Впоследствие на заявителя е изпратено съобщение, че
издадената заповед по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника по чл.47,ал.5 от ГПК,
въз основа на което кредиторът „Ю.“ ЕООД *** срок иска по чл.422 ГПК за
установяване съществуването на вземането по процесният договор за
далекосъобщителна услуга.
Особеният представител на ответницата оспорва иска по
основание и размер по изложените в него съображения.
С определение № 260415/04.10.2021г. съдът прекратил производството по гр. д. №
528/2021 г. по описа на Районен съд – Б.С., образувано по искова молба от „Ю.“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***-н Триадица “България” № 81, вх. В, ет. 8, представляван от Ю.Б.Ц.,
чрез Адвокатско дружество „Г. и П.“ с ЕИК *********, представлявано от адв.В.Г.,
вписан в САК, със съдебен адрес ***, с правно основание чл.422 от ГПК вр.чл.415
от ГПК вр.чл.124,ал.1 от ГПК, с която се иска да се установи наличието на
претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен
лист срещу ответника Й.В.П. с ЕГН **********
***, в частта за сумата 23.02 лв. представляваща мораторна
лихва за периода от 31.03.2018г. до 30.11.2020г., поради надлежно заявен отказ на иска от ищеца при условията и по реда
на чл.233 ГПК.
Обезсилил
Заповед № 260379/21.12.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК, издадена по ч.гр.дело № 1464/2020 г. по описа на Районен съд гр. Б.С.,
в частта за сумата 23.02 лв. представляваща мораторна лихва за периода от
31.03.2018г. до 30.11.2020г.
Определението за прекратяване на делото не е обжалвано
и е влязло в законна сила.
В исковата молба ищеца навежда доводи, че между
длъжника/ответник в настоящето производство/ Й.В.П. и „БТК“ ЕАД
-София е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски номер 14825404002 от 10.01.2018г., с който абоната е добавил за
ползване мобилен номер ********** по избран тарифен план VIVACOM Mobix 60 LTE с месечна
абонаментна такса в размер на 21,80 лв. с ДДС за срок от 24 месеца.
Абонатът
е потребил, но не е заплатил мобилни услуги на стойност 84,82 лв. за периода от
15.12.2017г. до 14.03.2018г. за която сума са издадени съответни фактури. Към всяка от фактурите има детайлизирано
приложение-извлечение за размера на сумите.
В раздел
VІІІ „Права и задължения на абоната“ от ОУ на „БТК“ЕАД, в чл.43.1. от ОУ на „БТК“ ЕАД е посочено, че
абонатът има задължението да плаща в срок дължимите суми за предоставените
услуги, а чл.44.1 от същите ОУ визира, че абонатът отговаря за забава в
плащането на дължими суми за предоставените телефонни услуги по тези Общи
условия. „БТК“ЕАД има право да получава изцяло и в срок плащане на дължимите от
Абоната суми за предоставените услуги по Договора и Общите условия(чл.45.1).
При
неспазване на кое и да е задължение визирано в т.43 от ОУ, мобилният оператор има
право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, да прекрати едностранно
индивидуалният договор с потребителя или да откаже сключването на нов договор с
него.
В случая
поради неплащане на ползваните мобилни услуги за няколко месеца, за които са
издадени горепосочените фактури, кредитора „БТК“ЕАД е прекратил едностранно
индивидуалният договор с П. и е издал по клиентски номер 14825404002 крайна
фактура № **********/15.03.2018г. с начислена обща сума за плащане в размер на
84,82 лв. В тази фактура ищцовото дружество твърди, че е начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги, която не е
предмет на настоящето производство.
Датата на
деактивация на процесния абонамент е 30.03.2018г.,
като същата се генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на
незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за
заплащане и съобразно уговорения
краен срок на действие на ползвания абонамент.
Така абонатът
не е изпълнил договора и не е спазил крайният срок за ползване на абонамента VIVACOM Mobix 60 LTE за
мобилен номер ********** до 10.01.2020г., съгласно договор за мобилни услуги от
10.01.2018г.
Впоследствие е сключен договор за цесия от 16.10.2018г.
между„БТК“ ЕАД и „С.Г.Груп“ ООД.
По силата на чл.5 от договора, цесионерът е задължен и
упълномощен да уведоми длъжника от името на цедента за прехвърлянето на
вземането. Приложено е и изрично пълномощно в тази насока изготвено от „БТК“
ЕАД (л.18 от делото), както и потвърждение за прехвърляне на вземането на Й.В.П.
по чл.99,ал.3 от ЗЗД(л.20 от делото).
Видно от Договор за цесия от 01.10.2019г. сключен
между „С.Г.Груп“ ООД и „Ю.“ ЕООД се установява, че цедентът „С.Г.Груп“ ООД е
прехвърлило на цесионера „Ю.“ ЕООД следните свои вземания, а именно: вземане в
размер на 84,82 лв., придобито по силата на Договор за цесия, сключен между
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и „С.Г.Груп“ ООД от 16.10.2018г.,
подробно индивидуализирано в Приложение № 1 към този договор.(л.12 от делото).
По делото е представено Уведомление за цесия изходящо
от„БТК” АД, чрез “С.Г.Груп” ООД и от “Ю.”
ЕООД до ответника, за извършените цесии,
като липсват доказателства за връчването му./л.19 от делото/.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД
прехвърлянето на вземането поражда действие между цедента и цесионера с
постигането на съгласие между тях, а по отношение на третите лица и на длъжника
от момента на съобщаването на цесията на длъжника от предишния кредитор - чл.
99, ал. 4 ЗЗД .
Уведомление, изходящо от цедента, но приложено към
исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява
надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99,
ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В
този смисъл постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение № 3 от 16.04.2014 г.
на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о.
В съдебната практика се приема, че е налице валидно
съобщаване, както в случаите, когато това е направено лично от цедента, така и
в случаите, когато по пълномощие на цедента такова съобщаване извърши
цесионерът, както е и в настоящия случай. Дори да се приеме хипотетично, че
липсват категорични доказателства за уведомление, което да е връчено на
длъжника преди образуване на настоящото дело с получаване на препис от исковата
молба, чрез особения представител, назначен на ответника, ведно с приложенията
към нея, съдържащи процесния договор за цесия и упълномощаване на цесионера да
извърши уведомяване от името на цедента, ответникът /като длъжник/ е узнал за
цедирането на вземането. Особеният представител е процесуален представител на
ответника, който при спазване предпоставките на чл. 47, ал. 5 от ГПК се
назначава с оглед охрана на интересите му. Връчването на всички книжа по делото
на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този
момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици /в този
смисъл е Решение № 198/18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г. на ВКС, І т. о./
Затова особеният представител има правото да извърши всички процесуални
действия по спора от името и за сметка на представлявания ответник /с
изключение на действията по чл. 29, ал. 5 от ГПК/ в. т. ч. и получава
адресираните до страната книжа. По делото не е спорно, че уведомлението до
длъжника за цедиране на процесното вземане е връчено с препис от исковата молба
на назначения му особен представителна основание чл. 47, ал. 6 от ГПК, поради
което следва да се приеме, че е изпълнено изискването по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД,
което обстоятелство е настъпило в хода на делото и следва да бъде съобразено
при решаване на спора.
Доколкото законът не поставя специални изисквания за
начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на
същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за установяване
съществуването на цедираното вземане, не може да бъде игнорирано и на основание
чл. 235, ал.3 от ГПК следва да бъде съобразено. Ефектът на уведомяването следва
да се зачете като новонастъпил пред съда факт, стабилизиращ легитимацията на
цесионера, като титуляр на спорното материално право. В този смисъл е и
съдебната практика: Решение № 123/24.06.2009г. по т.д.№ 12/2009 г. на ВКС, ІІ
т.о.; Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г.на ВКС, I т.о.; Решение №
78/09.07.2014 г. по т.д.№ 2352/2013 г. на ВКС, II т.о.
С оглед изложеното съдът намира, че договорът за цесия
е произвел действие по отношение на ответника, което обосновава извод за
доказаност на активната и пасивната материална легитимация по предявения иск.
Предвид обстоятелството, че договорите и на двете
цесии и Уведомлението за цесия изходящо от„БТК” АД, чрез “С. Г. Груп” ООД и от “Ю.” ЕООД до ответника са били приложени към исковата
молба, които са получени от назначеният му особен представител на 28.09.2021г./л.68 от делото/, следва да
се приеме, че той е надлежно уведомен за тях.
При така изложената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният положителен установителен иск с
правно основание чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК вр.чл.79 от ЗЗД е допустим-
предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със
сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията си по издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47,ал. 5 от ГПК.
По този иск следва с пълно доказване
ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин
неговото съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната
тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане,
а ответника да направи своите възражения.
В случая, предмет на предявеният иск е вземане,
произтичащо от договор за далекосъобщителни услуги с клиентски номер 14825404002
сключен между длъжника Й.В.П. и „БТК“ ЕАД-София(VIVACOM) от който е видно, че между
страните са възникнали валидни облигационни правоотношения, по силата на които
операторът е предоставил на абоната телефонен номер, при съответна
месечна такса и условия и срок на действие на договора, срещу
задължението за заплащане на уговорената цена на услугата- абонаментни такси и
цени на услуги извън включените в съответния тарифен план. В договора се
съдържа описание на тарифният план, ценовите условия, като са посочени
задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им, свързани с начисляване
на неустойки. Договорът откъм съдържание отговаря на законовите изисквания за
договори, сключени при общи условия, като те включват необходимите реквизити за
страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да
бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от тях. Те са
приети с положения подпис на абоната в самият договор, който не е оспорен и по
този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях(л.5 от договора).
С оглед
изложеното съдът намира, че са установени по безспорен начин вземанията на
мобилния оператор по надлежно сключения договор за ползване на мобилни услуги
за процесния период /от
15.12.2017г. до 14.03.2018г./ по надлежно описаните
фактури /месечни сметки/, приложени по делото.
Основателността на
предявените, при условията на обективно кумулативно съединяване установителни
искове за установяване задължението на Й.В.П.
да заплати ползвани, но
незаплатени далекосъобщителни услуги в размер на 84,82 лева се обуславя от предпоставките: валидно възникнало
правоотношение между страните, елемент от допълнителното съдържание на което е
задължението на ответника да заплати определена парична сума при предсрочно
прекратяване на договора, както и размера на това задължение.
С оглед
предоставянето и ползването на мобилните услуги, за ответницата е възникнало
насрещното задължение да заплати цената им. По делото няма направени твърдения
и ангажирани доказателства от страна на ответницата, носеща доказателствената
тежест, за заплащане стойността на използваните по договора мобилни услуги по
процесните месечни фактури. Задължението на ответницата по Договора за мобилни
услуги по тези фактури възлиза на общата сума от 84,82 лв.
Неизпълнението
от страна на ответника - длъжник по договора за мобилни услуги, на задължението
му за заплащане стойността на ползваните такива в уговорените срокове, обуславя
ангажирането на неговата договорна отговорност при установеното неизпълнение.
В отговора си
особеният представител на ответника навежда твърдението, че представеният от
ищеца договор за мобилни услуги е недействителен, тъй като не е съставени със шрифт отговарящ на изискванията
на закона, за не по-малък от 12. Освен това формулировките на клаузите в
договорите били неясни и неразбираеми за потребителя, което го поставя в
неравноправно положение спрямо доставка му.
В съдържанието на самият договор е изрично
отбелязано, че преди да подпише договора потребителя следва да го прочете
внимателно, както и приложимите общи условия. Изписан е и текст, че подписалия
договора е запознат със съдържанието му и е съгласен да спазва ОУ на
дружеството. Това е отразено в декларация-съгласие с дата 10.01.2018г. /л.11 от
заповедното производство/ подписана от абоната(ответника по делото) чийто
подпис не е оспорен по надлежният ред в ГПК, с която той е декларирал, че е
получил екземпляр от ОУ на „БТК“
ЕАД, съгласен е с тях и се задължава да ги спазва. Същият текст е възпроизведен
и в договора, който ответника е подписал собственоръчно.
Следователно липсва
основание да се приеме обратното и в заключение да се направи извод, че
клаузата е наложена на потребителя и той не е имал възможност да се запознае с
нея преди сключването на договора, поради което и същата се явява
неравноправна, а от тук и нищожна по смисъла на
чл. 143 от ЗПП във връзка с чл.
145, ал. 1 във връзка с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 от същия закон.
Настоящият съдебен състав в изпълнение на служебните си
задължения, при цялостна и задълбочена проверка на клаузите на сключените между
страните договори и ОУ приложими към тях по време на действието им, не
констатира договорни клаузи, чрез които да се създава значително неравновесие
между правата и задълженията на страните. Според съда същите са в съответствие
с изискването за добросъвестност, присъщо на нормалните договорни
правоотношения и равнопоставеността между търговеца и потребителя, като не
водят до значителното неравновесие между правата и задълженията на страните по
договора и не са в ущърб на потребителя, като липсват основание да се приеме,
че не са създадени равни гаранции за страните да влияят върху евентуалните
изменения на клаузите на сключените договора, доколкото предвидено е всяко
изменение да става със съгласието на двете страни и при подписване на
допълнително споразумение за това.
Изискването за размер на шрифта на договора и общите условия,
залегнало в нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, не намира приложение в настоящия
казус. В Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, подобна разпоредба липсва.
Анализа на договорите за мобилни услуги установява, че същите
отговарят на формалните изисквания на специалният закон, а имено на чл.228 вр.
с чл.228а от ЗЕС, като наред с това в него не се съдържат клаузи, които да попадат
в приложното поле на чл.143 от ЗЗП, което да води до тяхната нищожност, поради
неравноправен характер.
В случая в процесния договор, не са налице форматиране на текста
или разлики в големината на шрифта, на който той е съставен, които да
затрудняват правилното възприемане на информацията или да въвеждат в
заблуждение потребителя. От факта, че потребителят е подписал договора, следва
че той е имал физическата възможност да възприеме съдържанието му /да го
прочете/, съответно е дал информирано съгласие за сключването му.
В противен случай е имал възможността и е следвало да поиска
договор с по едър шрифт или да откаже да подпише договора.
С оглед горното и доколкото в случая ответникът не твърди
неправомерна намеса от страна на мобилния оператор в отчета на трафика на
услуги, чрез ползваното от потребителя устройство и липсата на доказателства за
погасяване на задължението, начислените от ищеца, съответно фактурирани
такси/цени са дължими.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че по категоричен начин се установи съществуването на задълженията на
ответницата в настоящето производство Й.В.П. по договора за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с клиентски номер № 14825404002/10.01.2018г. с „БТК„ ЕАД надлежно цедиран спрямо цесионера „Ю.“ ЕООД, ***.
Поради това предявените положителният установителен иск следва да бъде уважен,
като основателен и доказан.
По разноските:
Съгласно новата задължителна практика-т.12 от ТР №
4/18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода
на настоящия исков процес, ответницата Й.В.П. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и направените от
последния разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 1464/2020г. по описа
на РС-Б.Слатина в размер на 25,00 лв.
държавна такса и 180,00 лв. адвокатски хонорар.
При този изход на процеса, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответницата П. ще следва да
заплати на ищеца направените в настоящото исково производство разноски в размер
на 25,00 лв. държавна такса, 180,00 лв. адвокатски хонорар и 300,00 лв.
адвокатско възнаграждение за назначения й особен представител, въз основа на
представеният списък и представените платежни документи.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
за установено по отношение на
ответницата Й.В.П. с ЕГН ********** *** и настоящ адрес ***, че СЪЩАТА
ДЪЛЖИ на „Ю.“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***-н Триадица “България” № 81, вх. В, ет. 8,
представляван от Ю.Б.Ц., чрез Адвокатско дружество „Г. и П.“ с ЕИК *********,
представлявано от адв.В.Г., вписан в САК, със съдебен адрес ***, на основание
чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124,ал.1 от ГПК, сумата от 84.82 лв. - главница, дължима по
сключен Договор за далекосъобщителни услуги с клиентски номер №
14825404002/10.01.2018г. сключен с „БТК„ ЕАД, което вземане е прехвърлено на
„С.Г.Груп“ ООД, с договор за цесия от 16.10.2018г., а „С.Г.Груп“ ООД го е прехвърлило
на „Ю.“ ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019г., за което вземане е издадена
крайна фактура № **********/15.03.2018г. за периода от 15.12.2017г. до
14.03.2018г., за която сума е
издадена
заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК № 260379/21.12.2020г. по ч.гр.д.№ 1464/2020г. по описа на РС-Б.Слатина.
ОСЪЖДА
Й.В.П. с ЕГН ********** *** и настоящ адрес ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „Ю.“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***-н Триадица “България” № 81, вх. В, ет. 8,
представляван от Ю.Б.Ц., чрез Адвокатско дружество „Г. и П.“ с ЕИК *********,
представлявано от адв.В.Г., вписан в САК, със съдебен адрес ***, направените деловодни разноски по исковото
производство по гр.д.№ 528/2021г. по
описа на БСлРС, в общ размер от 505,00
лв., както и сторените от ищеца в заповедното производство по ч.гр.д.№ 1464/2020г. по описа на
РС-Б.Слатина разноски в общ размер от 205,00
лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок пред ВрОС от уведомяването на страните по делото, че е
изготвено.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от
решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила,
да се приложи по ч.гр.д. № 1464/2020г.по описа на РС-Б.Слатина.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: