ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Русе, 20.10.2021 г.
Административен
съд-Русе, 7 състав,
в закрито заседание на двадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ: Йълдъз Агуш
като разгледа докладваното от съдията
ч. адм. д. № 620 по описа за 2021г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.41, ал.3 от ДОПК.
Образувано
е по жалба на „Изток
инвест 3000“ ЕООД, със седалище
гр.София, чрез процесуалния му представител, срещу
действия на органи по
приходите при дирекция „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП по обезпечаване на доказателства, обективирани в протокол
за предприети действия за обезпечаване на доказателства сер.АА № 0048894/18.08.2021
г., издаден от Ц.Д. и М.Г., на длъжност инспектори по приходите в дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, жалбата срещу които действия е отхвърлена
като неоснователна с решение № 209/03.09.2021 г. на директора на ТД на НАП –
Варна. В жалбата са изложени подробни оплаквания за
незаконосъобразност на извършените от органите по приходите действия. На първо място жалбоподателят счита оспорените
действия за нищожни, тъй като извършилите ги органи по приходите не били надлежно
оправомощени със заповед по чл.111 от ДОПК. Твърди, че тези органи не са
разполагали с правомощието по чл.12, ал.2, т. 6 от ДОПК, тъй като процесните
стоки не били с висок фискален риск и не са включени в списъка по чл.127а, ал.7
от ДОПК, следователно не са подлежали на фискален контрол. В условията на евентуалност, ако се
приеме, че оспорените мерки са наложени от компетентен орган, при наличие на
предвидените в правната норма предпоставки, се твърди, че същите са незаконосъобразни
поради липса на мотиви, обосноваващи тяхното налагане. Излагат се и доводи за наличието на правен интерес от обжалване
на действията, независимо от последвалата им отмяна, тъй като настъпилите в
резултат на незаконосъобразните действия на органите по приходите вреди могат
да се претендират единствено по реда на ЗОДОВ. Иска се отмяна на обжалваните действия по
обезпечаване на доказателства,
обективирани в протокол сер.АА № 0048894/18.08.2021 г. и присъждане на направените деловодни
разноски.
Ответната страна не изразява становище по жалбата
Съдът, като съобрази доводите на страните и
представените писмени доказателства, намира следното:
На 18.08.2021
г., на основание чл. 110 aл. 4 от ДОПК, на ГКПП Дунав мост –
Русе инспектори по приходите в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП извършили
проверка на МПС марка SCANIA
с регистрационен номер RBR
29216 и ремарке с регистрационен номер RBR850AA, с които били превозвани стоки,
собственост на жалбоподателя, представляващи рамки за врати, с място на
разтоварване гр.Варна, ул.“Орех“ № 1. След извършен оглед на видимата част и
представени от водача на товарния автомобил документи, придружаващи
превозваната стока, било установено, че в МПС се превозват рамки за врати с
общо бруто тегло - 13104 кг., нето тегло – 12204 кг.
От представените придружаващи документи е установено, че
доставчик и изпращач на стоката е: INVADO, Полша, с VAT № PL **********. Получател на стоката е
жалбоподателя. Установени са валидност на идентификационните номера по ДДС на
получателя,изпращача и превозвача. На основание чл.37 вр. чл.12 от ДОПК от
водача на транспортното средство било изискано да декларира място, дата и час
на разтоварване на стоката. Видно от декларацията на същия стоката е трябвало да бъде
разтоварена в гр.Варна, ул."Орех" № 1 на 18.08.2021г., в 9:00ч. При
извършената проверка са предприети действия за обезпечаване на доказателства по
реда на чл.40 ал. 1 и ал.2 от ДОПК на превозваната в транспортното средство
стока, която въз основа на представените документи са рамки за врати с бруто
тегло 13104 кг., нето тегло – 12204 кг.
Описаната стока,
обезпечена като доказателство, и намираща се в транспортно средство марка SCANIA с регистрационен номер RBR 29216 и ремарке с регистрационен
номер RBR850AA, е била запечатана с 1 бр. ТСК –
пломба № 0526764.
Действията на органите по приходите са
оспорени пред директора
на ТД на НАП - Варна, който с
решение № 209/03.09.2021 г. отхвърлил жалбата. По същество
органът е приел, че действията по обезпечаване са законосъобразни и не са
нищожни, тъй като
действията не са извършени на основание чл.127а, ал.2 от ДОПК, а в хипотезата на чл.40, ал.2 от ДОПК.
Изрично се е позовал на
заповед № Д-1024/29.06.2018 г., с която органите по приходите от дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ са оправомощени да предприемат действия за
обезпечаване на доказателства по чл.40 от ДОПК. Посочено е още, че действията
са предприети с цел да бъде запазена автентичността на доказателствата, а също
и с цел установяване дали стоката по количество и вид съответства на тази по
документите. По тези съображения и поради невъзможност за нейното изброяване и
проверка са извършени действията по обезпечаване на доказателствата, на
основание чл.40 от ДОПК, в предвидения в закона срок до 48 часа.
При така установеното от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
По допустимостта
Съгласно чл.41, ал.1 от ДОПК
действията за обезпечаване на доказателства могат да се обжалват в 14-дневен
срок от извършването им пред териториалния директор по местонахождение на
обекта, който се произнася с мотивирано решение в еднодневен срок от
постъпването на жалбата. Видно от данните по делото, налице е произнасяне от
директора на ТД на НАП Варна, по подадената
по предвидения задължителен ред по реда на административното обжалване жалба с
вх.№ 40435/03.09.2021 г. от търговското дружество
жалбоподател. Решението на директора на ТД на НАП Варна № 209/03.09.2021г., с
която е отхвърлена жалбата е връчено на жалбоподателя по електронен път на
10.09.2021 г., а жалбата до съда е депозирана по пощата, чрез решаващия орган,
на 17.09.2021 г., видно от поставеното върху плика пощенско клеймо
Според чл.41, ал.3 от
ДОПК, действията
за обезпечаване на доказателства могат да се обжалват по отношение на тяхната
законосъобразност в 7-дневен срок от получаване на решението на съответния териториален
директор, пред административния съд по местоизвършване на действията.
Следователно жалбата е подадена от адресата на действията, в преклузивния срок,
при наличие на правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
На първо място действията на органите по приходите,
предмет на настоящия съдебен контрол, не са извършени в хода на осъществяване
на фискален контрол върху стоки с висок фискален риск, противно на твърденията
в жалбата, а при условията на чл.40, ал.2 от ДОПК. Съгласно чл.40, ал.1 от ДОПК
при извършване на ревизия или проверка органът по приходите може да предприеме
действия за обезпечаване на доказателства чрез опис или чрез изземване с опис
на ценни книжа, вещи, документи, книжа и други носители на информация, както и
чрез копиране на информация от и на технически носители, даващи възможност за
възпроизвеждането й, като вземе необходимите технически мерки за запазване на
автентичността й. В ал. 2 на същата разпоредба е предвидена възможност органът
по приходите да запечата обекта или част от него, само където се намират
подлежащите на обезпечаване доказателства, за срок до 48 часа, когато
действията по ал. 1 не могат да бъдат извършени своевременно за целите на
ревизията или проверката.
Извън хипотезата на обезпечаване на доказателствата за
целите на фискалния контрол върху стоки с висок фискален риск (чл.127а вр. чл.
121а ал. 3 ДОПК), предприемането на действия за обезпечаване на доказателствата
е допустимо само при осъществяване на данъчно-осигурителен контрол, реализиран
посредством извършване на ревизии и проверки (чл.110, ал. 1 ДОПК). Обезпечаването
на доказателства по чл.40 от ДОПК представлява тяхното предварително събиране
(в хода на проверката), предхождащо образуването на ревизионно производство или
събирането им в хода на самата ревизия, с цел да се предотврати тяхното
унищожаване, изчезване или увреждане. В тази връзка запечатването на обекти или
на части от тях за срок от 48 часа е обосновано, само ако действията по чл.40,
ал.1 от ДОПК не могат да бъдат извършени своевременно за целите на ревизията
или проверката.
Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че
органите по приходите- Ц.Д. и М.Г., на длъжност инспектори по приходите в
дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, съставили протокол сер.АА № 0048894/18.08.2021
г., не са разполагали с компетентност да извършат действия по обезпечаване на
доказателствата. Съгласно разпоредбата на чл.111 от ДОПК, при извършване на
ревизия или проверка действията по чл.40 за обезпечаване на доказателства се
извършват от органи по приходите, оправомощени със заповед на териториалния
директор на Националната агенция за приходите или упълномощено от него лице. В
случая със заповед № Д-1024/29.06.2018 г., на основание чл. 11, ал.1, т.1 от ЗНАП и чл.111 от ДОПК, директорът на ТД на НАП Варна е оправомощил органите
по приходите от Дирекция "Оперативни дейности" в ГД „Фискален контрол“
да предприемат действия по обезпечаване на доказателства по чл.40 от ДОПК. Не се споделя виждането на
жалбоподателя, според което посочената заповед не поражда валидно
оправомощаване, тъй като същата е с формален характер и в нея не са
оправомощени конкретни служители. Законът не поставя изискване за поименното
посочване на служителите, на които са възложени обсъжданите правомощия като
липсва пречка това да бъде направено и общо – чрез възлагането им на служители
от конкретна дирекция. По тази причина съдът намира неоснователно възражението
на жалбоподателя за нищожност на оспорените действия поради липса на
компетентност на извършилите ги служители.
Неоснователно е и възражението за липса на мотиви към
оспорените действия. В протокол сер. № 0048894/18.08.2021 г. предприетите действия
са подробно описани и същите представляват конклудентни административни актове,
изразени чрез действия (чл.59, ал.3 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК), а не писмени
такива, поради което за тях е неприложимо изискването по чл.59, ал.2, т.4 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК за тяхното мотивиране чрез излагане на правните и
фактически основания за издаването им. На следващо място, в отхвърлителното
решение на директора на ТД на НАП – Варна, са изложени, макар и кратки, мотиви,
които съгласно разпоредбата на чл.97, ал.1, изр.второ от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, се смятат за
част от мотивите на административния акт.
Видно от отбелязването на протокола, действията по
обезпечаване на доказателствата са се ограничили до предвидения, в чл.40, ал.2
от ДОПК, срок.
Съдът намира, че не са
налице обстоятелства,
водещи до незаконосъобразност на оспорваните действия, извършени
от органите по приходите, поради което и жалбата е неоснователна и следва да се
отхвърли. Цитираните от
жалбоподателя съдебни актове се отнасят до други случаи, поради което не са
приложими за настоящия случай.
Така мотивиран и
на основание чл.41, ал.3 от
ДОПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Изток инвест 3000“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Самоковско шосе“
№ 7, представлявано от управителя М.Р.Д., против действия на органи по
приходите при дирекция „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП по обезпечаване на доказателства, обективирани в протокол
за предприети действия за обезпечаване на доказателства сер.АА № 0048894/18.08.2021
г., издаден от инспектори по приходите в дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП, жалбата срещу които действия е отхвърлена като неоснователна с решение № 209/03.09.2021
г. на директора на ТД на НАП – Варна.
Определението не
подлежи на обжалване. СЪДИЯ: