Р Е Ш Е Н И Е
№ 217/23.03.2012г., Том 3, стр. 40-42
гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковския районен съд гражданска колегия
На двадесет и четвърти февруари двехиляди и дванадесета година
В публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Васил Панайотов
Секретар: Веселина Красева
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3995 по описа за 2011г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344 ал.1 т.т. 1, 2, 3, чл. 224 ал.1, чл. 128 т.2 и чл. 220 ал.1 от КТ и 86 ЗЗД.
Ищецът Т.Г.Б. посочва, че между страните е било налице трудово правоотношение, което е прекратено на основание чл. 328 ал.1 т.10 а от КТ - когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Посочва, че със заповед № 54/03.10.2011г. е прекратено ТПО. Прекратяването на ТПО било незаконосъобразно. Не му било отправено предизвестие за прекратяване на ТПО. На следващо место не били налице предпоставките на цитираната разпоредба за прекратяване на ТПО. Получавал пенсия само за трудов стаж, но не и за възраст, поради което не били налице кумулативно изискваните предпоставки. Моли да се признае уволнението за незаконосъобразно, да бъде възстановен на заеманата длъжност, да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 6888 лева за периода от 03.10.2011г. до 03.04.2012г., през който е останал без работа. Претендира и обезщетение по чл. 224 от КТ в размер на 5849 лева за 107 дни за 2006, 2007, 2008, 2009 и 2010г. Претендира и заплащане на трудово възнаграждение за периода от 01.04.2010г. до 03.10.2011г. в размер на 18368 лева, или по 1148 лева на месец. Претендира и обезщетение за забава в размер на 3000 лева за периода от 01.05.2010г. до подаване на ИМ върху претенцията за трудово възнаграждение. Претендира и обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 1148 лева. В съдебно заседание лично и чрез процесуален представител поддържа исковете. В писмена защита излага доводи.
Ответникът оспорва исковете, като заявява, че извършеното прекратяване било законосъобразно. Налице били предпоставките за прекратяване на ТПО. С разпореждане № 39/20.06.2003г. на ответника била отпусната пенсия, а трудовия договор бил от 23.05.2006г. На ищеца било заплатено обезщетение за неспазено предизвестие с пощенски запис от 09.01.2012г. Иска по чл. 224 ал.1 от КТ бил частично основателен за три дни, за останалия размер и период бил неоснователен. Неоснователен бил и иска за заплащане на трудово възнаграждение, тъй като за претендирания период ищецът не бил идвал на работа и бил в продължителен неплатен отпуск. Поради това акцесорния иск за обезщетение за забава също бил неоснователен. В писмена защита излага доводи.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, че същите са били в трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „конструктор” по силата на ТД № 22/23.05.2006г. С допълнително споразумение № 20/25.05.2006г. е определено основно месечно възнаграждение в размер на 300 лева. Със заповед № 54/03.10.2011г. на изп. директор на ответника е прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 328 ал.1 т.10а от КТ- когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В заповедта е посочено, че ТПО се прекратява считано от 03.10.2011г., като на служителя следва да се заплати обезщетение за неспазен срок на предизвестие. Заповедта е получена от ищеца на 13.10.2011г.
По делото са представени трудовото досие на ищеца, писма от ДИТ – Хасково, както и заключение на вещо лице.
От правна страна съдът достигна до следните изводи:
По
предявения иск с правно основание чл. 344 ал.1 т. 1от КТ.
Съдът намира иска с правно основание чл. 344 ал.1 т. 1 от КТ за неоснователен.
Две са предпоставките на чл. 328 ал.1 т.10а от КТ: ТПО да е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В настоящия случай и двете са налице. Видно от разпореждане № 39/20.06.2003г. на РУСО – Хасково /л.6/, на ответника е била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 03.04.2003г. на основание пар.3 от ПЗР на КЗОО /сега КСО/. Не може да се сподели доводът на ищецът, че за него не намирала приложение цитираната разпоредба, тъй като той се пенсионирал само въз основа на стаж, но не и на възраст. Текстът на пар. 3 от ПЗР на КЗОО вр. с чл. 6 и 7 от ЗП /отм./ е дал възможност на военнослужещи да се пенсионират при облекчени условия при достигане на 20 години стаж, независимо от възрастта им. При граматическо и историческо тълкуване на текста на чл. 328 ал.1 т.10а от КТ следва да се заключи, че в обхвата на този текст попада и изключението по пар. 3 от КЗОО. Първоначалният текст на чл. 328 ал.1 т.10а от КТ с ДВ 46/2010г. е посочвал: при наличие на условията на чл. 68 от КСО. С изменението на текста с ДВ 100/2010г. е отпаднало изричното посочване на чл. 68 от КСО. От това следва, че не само придобиването на пенсия по чл. 68 от КСО се включва в тази хипотеза, но и всяко друго пенсиониране, като това на ищеца. Такава е волята на законодателя и тя трябва да бъде спазена. Безспорно се установява и втората предпоставка - трудовото правоотношение е възникнало на 23.05.2006г., т.е. след като служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Не може да се сподели, че ТПО е прекратено в нарушение на закона, тъй като работодателят посочил като дата на прекратяване на ТПО 03.10.2011г., а той получил заповедта на 13.10.2011г. Разпоредбата на чл. 335 ал.2 т.3 от КТ посочва, че трудовият договор се прекратява: при прекратяване без предизвестие - от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора. Посочването в заповедта на дата на прекратяване на ТПО не може да игнорира текста на закона, и ако е налице противоречие между двете, следва приложение да намери текста на закона. Самото посочване, обаче, не прави заповедта недействителна и само заради това не следва да се отмени уволнението. Аргументиран от изложеното настоящият състав намира, че извършеното уволнение е законосъобразно и не са налице предпоставки за отмяната му, поради което искът с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 от КТ следва да се отхвърли.
По отношение на втория обективно съединен иск с правно
основание чл. 344 ал. 1 т.2 от КТ.
С оглед на изложеното по – горе относно законосъобразността на
уволнението, неоснователен се явява и втория обективно съединен иск за
възстановяване на предишната работа, тъй като той се явява акцесорен на иска по
чл. 344 ал.1 т.1 от КТ. Предвид законосъобразността на уволнението следва да
бъде отхвърлено искането на ищеца за възстановяване на заеманата длъжност “конструктор” при ответника.
По отношение на третия обективно съединен иск с правно
основание чл. 344 ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 225 от КТ.
Този иск съдът намира за неоснователен. Разпоредбата на чл. 225 от КТ посочва, че служителят има право на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, но за не повече от 6 месеца. Този иск в размер на брутното трудово възнаграждение за 6 месеца в размер на 6888 лева за периода от 03.10.2011г. до 03.04.2012г., през който е останал без работа, също се явява акцесорен спрямо първия иск и като такъв следва да се отхвърли предвид законосъобразността на уволнението.
По отношение на иска с правно основание чл. 128 т.2 от КТ.
Този иск е неоснователен. Ищецът претендира, че не му е заплатено трудово възнаграждение за периода от 01.04.2010г. до 03.10.2011г. в размер на 18368 лева, или по 1148 лева на месец. От доказателствата по делото се установява безспорно, че през този период той не е престирал труд, за да претендира заплащане на обезщетение. В писмо до ищеца изх.№ 0072-3887/28.10.2011г. на ДИТ – Хасково се посочва, че „след 31.03.2010г. Вие не сте се явявали на работа, както и сам потвърждавате в искането си.” В трудовото досие на ищеца са налични писмени доказателства – писма /л.41/, обяснения /л.47, докладна /л.57/, констативни протоколи /л.58-63/, заповед /л.56/, и т.н., от които се установява, че ищецът не се е явявал на работа. Съгласно чл. 124 и сл. от КТ основно задължение на работника е да изпълнява работата си. От това задължение възниква и задължението на работодателят да му заплаща изработеното/уговореното. Двете са взаимно свързани. Без значение е дали неплатеният отпуск е бил неправилно продължен. Налице е молба /л.64/ и заповед за неплатен отпуск от 15.03.2010г. до 31.03.2010г., като дори и след този период продължаването на отпуската да е незаконосъобразно, то липсва активно поведение на служителя да престира труда си. Предвид изложеното искът следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
По отношение на иска с правно основание 86 ЗЗД.
Ищецът претендира обезщетение за забава в размер на 3000 лева за периода от 01.05.2010г. до подаване на ИМ върху претенцията за трудово възнаграждение. Като акцесорен и с оглед изхода на иска по чл. 128 т.2 от КТ, този иск следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По отношение на обективно съединения иск с правно основание
чл. 220 ал.1 от КТ.
Този иск се явява неоснователен. Цитираната разпоредба посочва, че страната, която прекратява трудовото правоотношение може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на служителя. В самата заповед е посочено, че се дължи обезщетение за неспазен срок, тъй като не се спори между страните, а и видно от заповедта работодателят е прекратил трудовия договор преди срока на предизвестието. В тези случаи се дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за месеца, през който ищеца е получил пълно месечно брутно трудово възнаграждение, съгласно разпоредбата на чл. 228 ал.1 пр.2 - ро от КТ. Последното получено от ищеца пълно месечно брутно трудово възнаграждение е за м. ноември 2009г. в размер на 378.20 лева. Към отговора на ИМ е приложено копие на пощенски запис, видно от който на ищеца е платена сумата от 346 лева за обезщетение по чл.220 КТ. Предвид текста на чл. 228 ал.1 от КТ вр. с чл. 19 и 20 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, следва да се приеме, че работодателят е изпълнил задължението си. Не се представиха доказателства по делото, че ищецът получава месечно ТВ в размер на 1148 лева, а наведените едва в писмената защита доводи за противоречие на определеното ТВ с императивни разпоредби на закона не следва да се обсъжда, тъй като е преклудирано.
По отношение на обективно съединения иск с правно основание
чл.224 от КТ.
Този иск съдът намира за частично основателен.
Ищецът претендира обезщетение по чл. 224 от КТ в размер на 5849 лева за 107 дни за 2006, 2007, 2008, 2009 и 2010г. От заключението на вещото лице и от представените към трудовото досие писмени доказателства се установява, че ищецът е ползвал отпуска си за 2006, 2007 и 2008г. изцяло. На л.66 и сл. от трудовото досие на ищеца е видно, че са спазени разпоредбите на закона – чл. 173 ал.6 от КТ - платеният годишен отпуск се ползва след писмено разрешение на работодателя. Налице са молби на служителя за ползване, с резолюция „разрешавам”, „да”, на прекия му ръководител. Дали е налице изрична заповед за това е ирелевантно. Релевантно е дали е ползван отпуска и дали е налице молба и писмено разрешение. Самият ищец оспорва издадените заповеди, но наличието на подпис в графа „разрешавам” и „мнение на прекия ръководител” е достатъчно да се приеме, че е спазена писмената форма. За всички посочени дневни отпуски е налице писмена молба и разрешение на ръководител, с изключение на отпуска за периода от 18 дни от 03.02.2010г. до 26.02.2010г. За последния посочен период липсва писмено доказателство – молба и разрешение - по делото. Действително в заключението си вещото лице посочва, че и за този период е налице ползване, но заключението на вещото лице в тази си част не следва да се кредитира, тъй като съдът стъпва на доказателства по делото. В останалата си част заключението се припокрива с представените доказателства. Отделно ответникът не спори, че не са ползвани 3 дни от 2010г., а и вещото лице го посочва в заключението си. Или, с оглед на изложеното следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение по чл. 224 от КТ в размер на 189 лева за 21 дни за 2009 и 2010г. /21 дни х 9 лева/ съгласно заключението на вещото лице.
И двете страни претендират разноски, като с оглед на този изход на делото на ищеца се следват разноски в размер на 44.24 лева, предвид отхвърлените 6 иска /единият поради заплащане след завеждане на иска/ и 1 частично уважен, а на ответника се следват разноски в размер на 426.21 лева, съобразно отхвърлените искове. Или, след приспадане следва да бъде осъден ищеца да заплати на ответника на основание чл. 78 ал.3 от ГПК направените по делото разноски в размер на 381.97 лева за адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК следва ответника да заплати ДТ в размер на 50 лева за частично уважения иск по чл. 224 ал.1 от КТ, 50 лева по иска по чл. 220 ал.1 от КТ, тъй като заплащането по него е след завеждане на ИМ, и 120 лева за ВЛ.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш
И :
По
предявените от Т.Г.Б. ***, ЕГН: **********,*** 69, ЕИК *********, със съдебен
адрес:гр. Х., ул. В. Т. *, адв. Д., обективно съединени искове по чл. 344 ал.1
т.т. 1, 2, 3, чл. 224 ал.1, чл. 128 т.2 и чл. 220 ал.1 от КТ и 86 ЗЗД:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.Г.Б.
*** искове с правно основание чл. 344 ал.1 т.т.1 – 3 от КТ за признаване за
незаконно и отмяна на извършеното със заповед № 54/03.10.2011г. на изп.
директор на Химмаш АД, гр. Хасково на основание чл. 328 ал.1 т.10а от КТ
уволнение, възстановяване на длъжността “конструктор” в Химмаш АД, гр. Хасково
и обезщетение на основание чл. 225 ал. 1 от КТ в размер на брутното трудово
възнаграждение за 6 месеца - 6888 лева за периода от 03.10.2011г. до
03.04.2012г., през който е останал без работа, като неоснователни и недоказани.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.Г.Б.
*** искове с правно основание чл. 128 т.2 от КТ за неплатено трудово
възнаграждение за периода от 01.04.2010г. до 03.10.2011г. в размер на 18368
лева, чл. 86 ЗЗД - обезщетение за забава в размер на 3000 лева за периода от
01.05.2010г. до подаване на ИМ върху претенцията за трудово възнаграждение, и
чл. 220 ал.1 от КТ - обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 1148
лева, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Химмаш АД, гр. Хасково да заплати на Т.Г.Б. на основание
чл. 224 ал.1 от КТ сумата от 189.00 лева, представляваща обезщетение за
неползван отпуск за 21 дни за 2009 и 2010г. /21 дни х 9 лева/, като иска до
пълния предявен размер от 5849 лева, като неоснователен и недоказан, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Т.Г.Б. *** на основание чл. 78 ал.3 от ГПК направените по делото
разноски за адвокат в размер на 381.97 лева.
ОСЪЖДА Химмаш АД, гр. Хасково на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК да заплати по сметка на Районен съд – Хасково сумата в размер на 220 лева.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от
получаването му.
Районен съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!!!
Секретар: В.К.