Решение по дело №2510/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по Глава ХI АПК вр. чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС

Делото е образувано по искова молба на К. К. М., [ЕГН], с адрес Затвора [област], против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – [населено място], [улица], с която е предявен иск размер на общо 12 000.00 лева за причинени неимуществени вреди поради поставянето му в неблагоприятна среда при престоя му в Арест в [населено място] за периода от 16.01.2024 г. до 02.08.2024 г. и Затвора [населено място] от 02.08.2024 г. до 06.11.2024 г. /датата на подаване на исковата молба/, както и законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на присъдената сума.

В исковата молба се излага следното: липса на достатъчно жилищна площ, липсата на нормална температура в помещенията (ниска през зимния сезон); липса на достатъчно осветление и проветрение в помещенията; липса на обособен санитарен възел и постоянно течаща вода; лоши хигиенни условия; наличие на хлебарки, дървеници; липса на медицинска и стоматологична помощ; предоставената храна била крайно недостатъчна като количество и с изключително незадоволително качество; липсата на постелъчно бельо, възглавница и одеряло; липса на баня за период от три седмици; при транспортирането му до съда и лечебни заведения в автомобилите за конвоиране на седалките липсвали обезопасителни колани; липсата на тоалетна и течаща вода в обособено място за престой на открито. Идентични са оплакванията за помещенията в затвора [област], като е добавено влошено състояние на помещенията, поради липсата на ремонти в тях. С поставянето на ищеца в посочените неблагоприятни условия, твърди, че са му нарушени правата чл.3, вр. чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧ, като е претърпял неимуществени вреди изразяващи се в чувство на страх, психически стрес, безсъние и чувство за малоценност. Прави искане за допускане разпит на двама свидетели.

В допълнителна искова молба вх.№18691/14.11.2024 г., подадена в изпълнение на дадени указания с определение на съда № 9581/06.11.2024 г., ищецът прави уточнение за исканото обезщетение по заявените периоди: за престоя му в Арест [населено място] за периода от 16.01.2024 г. до 02.08.2024 г. вкл. в размер на 6 000.00 лв. и за престоя му в Затвора [област] за периода от 02.08.2024 г. до 06.11.2024 г. /момента на завеждане на исковата молба/ 6 000.00 лв., както и законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на присъдената сума.

Редовно призован в съдебно заседание, се явява лично /чрез видеоконферентна връзка от Затвора [област]/, поддържа исковата молба, като ангажира писмени и гласни доказателства.

Ответникът - Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”- [област], чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ч., оспорва предявените искови претенции по основание и размер и ангажира в тази връзка писмени доказателства. По същество счита иска за неоснователен, недоказан и моли да бъде отхвърлен. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Контролиращата страна чрез участвалия прокурор при Окръжна прокуратура – [област] дава заключение за неоснователност на предявения иск и предлага исковата претенция да бъде оставена без уважение.

Съдът, като изслуша становищата на страните и прецени приобщените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие следното от фактическа страна:

За времето от 16.01.2024 г. до 01.08.2024 г.вкл. /общо 198 дни/ ищецът К. М. е бил задържан на територията на Арест [област], като е настанен в стая № 219, ет. 2, с площ от 14,74 кв. м., с отварящ се прозорец с размери 1,50 х 1,50 м, където има изградена модерна система за диференцирано дневно и нощно осветление, съгласно стандартите за осветеност. Съжителствал е с още две задържани лица и предоставената им жилищна площ е отговаряла на изискуемите по стандарт. Стаята разполага със собствен санитарен възел с размери 1,4 кв. м. и мивка с постоянно течаща студена вода, а топла се подава всеки ден сутрин и вечер, съобразно обема на бойлерите. За всеки л. св. е осигурено легло с размери 190х70 см., има маса за хранене с размери 60х60 см., два броя табуретки с диаметър 30 см. Постелъчният инвентар в тях е бил възглавници, одеяла и чаршафи. Чаршафите се сменят и изпират ежеседмично, коридорите и общите помещения се почистват и дезинфектират ежедневно, като това се осъществява от задържаните лица. Храната на задържаните лица в Арест [област] се е доставяла три пъти дневно-сутрин, обед и вечер от Затвора [област]. Нейното количество и калориен състав са били съобразени с изискванията на Наредба № 23/19.07.2005 г. за физиологичните норми за хранене на населението, издадена от Министерство на здравеопазването. Сготвената храна се е разпределяла за всяко задържано лице от ДА, като стриктно са се спазвали разпорежданията на чл. 71 от Наредба № 2/22.03.2010 г. на M3 и МП за условията и реда за медицинско обслужване в МЛС.

В санитарният възел на всяка стая имало постоянно течаща студена вода, а сутрин и вечер се подавала и топла вода в рамките на обема на бойлерите, по един за двата етажа на Арест [област], е била изградена и модерна система за диференцирано дневно и нощно осветление по изискуемите стандарти за осветеност. Дневна светлина е прониквала през прозорец с размери 150/150 см. Прозорецът е бил с отваряемо крило за по-добра вентилация и достъп на свеж въздух. Извеждането до банята става по месечен график по два пъти седмично минимум, а при възникнали ситуации от медицинско естество по съответното предписание. Арест [област] е оборудван с водни климатични конвектори свързани с водогреен газов котел, които се използват за отопление на ареста, а за охлаждане през летния сезон конвекторите са свързани с чилърна инсталация. Вентилационната система в ареста представлява всмукателна и нагнетяваща уредба. Посредством въздушни турбини въздухът от арестното помещение се изсмуква и отвежда навън, а с помощта на други турбини отвън се вкарва в килиите. По отношение на мястото за престой на открито-същото се е намирало в източната част на района, в който е ситуирана сградата на Арест [област] на територията на Затвора [област], извън самата сграда и е представлявала три броя карета, които от едната страна е имало масивно изградена и измазана стена от тухлено-бетонна конструкция, а от другата метална конструкция, обвита с оградна мрежа, а отгоре е имало една трета плътна ламарина за навес, а останалите две трети отново покрито с оградна мрежа, като навеса е служил за ползване при влошени атмосферни условия. Трите карета са били разделени помежду си с плътна ламарина, за да се обособят отделни места за съответния брой задържани лица, които да ползват правото си на престой на открито. На основание чл. 256, ал. 1, т. 1, пр. 5, вр. ал. 4 от ЗИНЗС вр. чл. 276 ППЗИНЗС и т. 55 от Заповед № Л-1321/10.03.2020 г. на гл. директор на ГД“ИН“ това право на ищеца М. е било осигурявано по график, който се изготвял ежемесечно и се утвърждавал от съответния служител с ръководни функции, като престоя на открито е бил в рамките на един астрономичен час всеки ден. На същото място можело да се упражняват отделни спортни дейности по техен избор и преценка. Ежедневно се е правил обход сутринта от дежурен служител на Арест [област] и са се правили запитвания за искания от страна на задържаните лица и по въпроси от медицински естество. При преценка и изразено желание се е провеждал съответния преглед в медицинския кабинет на Арест [област], като при необходимост е можело да се извърши и консултация с външни специалисти по реда на Наредба №2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в МЛС в съответствие с разпоредбите на глава Десета от ЗИНЗС.

По делото е представено копие от медицински картон на ищеца М., от който е видно, че му е извършен първоначален медицински преглед при постъпването му в Арест [област], като и направени лабораторни изследвания /кръв, урина, туморни маркери/, психологично изследване в ЦПЗ – [област] с предписана терапия.

По време периода на престой на ищеца в Арест [област] на територията му били осъществявани регулярни дейности по ДДД обработка, съгласно сключени договори за дезинсекция и дератизация със специализирани фирми, видно от представените по делото протоколи /л.64-68/.

На 02.08.2024 г. в 14:00 часа ищецът К. М. е преместен в Затвора [област].

За времето 02.08.2024 г. до 08.08.2024 г. вкл. ищецът М. е бил настанен в стая „РЦ“ на Приемно отделение. Съгласно справка на ИСДВР В.Б. /л.71/ същата е с площ 27.04 кв.м. с два прозореца с размери 0.49 х 1.2 м и 1.0 х 1.2 м. Отделно е налично помещение представляващо санитарен възел с площ 2.66 кв.м., разполагащо с прозорец с размери 0.34 х 1.2 м. За дните 05.08.24 г. и 08.08.24 г. заедно с него са били 4 лица, а за останалите дни от периода 3 лица, т. е не е констатирана пренаселеност.

В приобщената по делото справка се сочи, че в помещението е налице течаща студена вода в санитарния възел, самостоятелно осветление и възможност за вентилация. Отоплява се с централно парно отопление. Няма предоставени данни за това какви маси, столове и шкафчета е имало в стаята през периода и с какви размери са били. Сочи се, че при постъпването в затвора на всички лишени от свобода се предоставят за ползване дюшек, възглавница и спално бельо. Санитарната обработка против дървеници, хлебарки и гризачи се изпълнява от външна фирма. При престоя си ищецът М. не е подавал молби/жалби свързани с лоши битови условия или други форми причиняващи му дискомфорт.

За времето 09.08.2024 г. до 15.10.2024 г. вкл. ищецът М. е бил настанен на пети пост в стая № 52. Същата е с размери 26.64 кв.м. без тези на санитарния възел, с два отваряеми прозореца с размери 0.45х1.15 м. и 0.98 х 1.15 м. Санитарният възел е 2.56 кв.м. с един отваряем прозорец 0.35х 1.15 м. През този период в помещението са пребивавали различен брой лица, като най-малко са били 7 лица, а най – много са били 9 лишени от свобода. Съответно е констатирана пренаселеност за периода от 68 дни.

За времето от 16.10.2024 г. до 06.11.2024 г. вкл. ищецът М. е бил настанен в стая № 52. Същата е с размери 27.92 кв.м. без тези на санитарния възел, с два отваряеми прозореца с размери 1.17 х 1.17 м. и 0.45 х 1.17 м. Санитарният възел е 2.57 кв.м. с един отваряем прозорец 0.34х 1.17 м. През този период в помещението са пребивавали различен брой лица, като най-малко са били 8 лица, а най – много са били 10 лишени от свобода. Съответно е констатирана пренаселеност за периода от 22 дни.

По време на престоя на ищеца в Затвора [област] за всеки лишен от свобода, включително и за ищеца, имало осигурено легло, с размери 90/180 см. и шкаф са с размери 45/50 см. В санитарните помещения, с които разполагали всички стаи по настаняване на М., лишените от свобода можели да ползват течаща студена вода. Топла вода лишените от свобода можели да ползват в банята на Затвора [област], съгласно утвърдени график за използването ѝ по два пъти седмично /л. 72/, съобразно с настаняването на лишените от свобода на конкретните постове в затвора.

Спалните помещения в Затвора [област] и по-конкретно тези, в които бил настанен ищецът по време на престоя му там, разполагали с отваряеми прозорци с размери, предоставящи възможност за проникване на дневна светлина, като в килиите имало монтирано и изкуствено осветление. В Затвора [област] липсвала изградена вентилационна система, но всички прозорци били отваряеми, като проветряването на стаите ставало по желание на лишените от свобода. Хигиената в спалните помещения се осъществявала също от лишените от свобода, които за целта получавали съответните прибори от администрацията на Затвора [област] или да им бъдат донасяни от близките им съгласно списък на разрешените вещи и предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при себе си. При престоя си в Затвора [област] на ищеца М. е предоставян комплект спално бельо и завивки, като при нужда домакинът осигурявал колкото комплекта са необходими. Отделно от това, лишените от свобода имали право да получават и от своите близки спално бельо и одеяла и да използват лични такива в ротация със служебни. Прането на дрехи и смяната на спално бельо се осъществявали по усмотрение на самия лишен от свобода ръчно, или чрез изнасяне за пране от близките, или в пералнята при Затвора [област]. В пета група, където е бил настанен ищецът М. е извършван ремонт, при който е подменена подовата настилка, боя и дограма в спалните помещения. Стаите били оборудвани с нови легла, маси, столове и шкафчета. Поради умишлени действия, извършени в нарушение на чл. 96, т. 2 от ЗИНЗС посоченото е увредено или унищожено, което наложило да бъдат извършвани допълнителни ремонти и осигуряване на нов инвентар.

Приложени са и доказателства за извършените деритаризации в Затвора [област] в периода, в който лишеният от свобода е пребивавал там /л.75-78/. Приложени са и копия на утвърдени менюта за исковия период.

В хода на съдебното производство ищецът с молба вх.№ 20239/05.12.2024 г. /л.29-30/ прави искане от администрацията на Затвора [област] да бъдат предоставен писмен отговор по следните въпроси: относно годността на питейната вода в Затвора – [област] и от какъв водоизточник е тя. Началникът на Затвора – [област] да представи ксерокопия от всички здравни книжки на работещите в затворническата кухня- готвачи, кухненски работници, шублеристи и най-вече да представи медицинските удостоверения от които да е видно, дали всички кухненски работници са изследвани за хепатит А и Б, като се твърди, че половината работещи са наркомани и съответно потенциални виросоносители на двата типа хепатит. Иска се, представяне на съответния грамаж и калории на седмичното меню и по-точно, какво е било менюто за периода от 01.11.2024 г. до 30.11.2024 г., като се сочи, че за закуска се дава по половин кренвирши, по едно яйце, по една вафла и т.н. Иска да му се отговори на въпросите - защо нито веднъж месечно в Затвора - [област] не се дава нито една кофичка кисело мляко, а само на диабетиците всеки ден им се дава, а на останалите нито веднъж месечно.

Отправен е също така и въпрос – колко котки се разкарват в столовата за хранене на „лишените от свобода“ и каква е хигиената там? Иска се началникът на Затвора – [област] да отговори писмено: Защо няма график за посещение на стоматолог, има ли назначен зъболекар за по една седмица, или няколко пъти на седмица или няма никакъв. Кога за последно „лишените от свобода“ са преглеждани на флуорограф за белодробни заболявания. Изисква и писмен отговор относно това, защо само в Затвора – [област] не се издават изходящи номера на писмата на „лишените от свобода“, които са адресирани до държавните институции. Иска се отговор, защо ищецът досега няма отговор по въпроса, какво е постановено по разследването, по прокурорска преписка №8140/2024 г. на Окръжна прокуратура – [област]. Както и защо няма отговор по негова жалба, която е заведена под вх. № Ж-125/29.11.2024 г. при деловодството на Затвора - [област]. Иска се отговор, защо в затвора – [област] от години, не се дават от вещевия склад почистващи препарати за санитарен възел и килията и какви са хигиенно-битовите условия, към момента в спалните помещения на затвора? Иска се отговор на въпроса - Какво е в момента отоплението на спалните помещения в Затвора? Прави се искане да бъде назначена съдебно-техническа експертиза за това, дали има обезопасителни колани в бусовете за конвоиране. Приложени са към молбата писмени доказателства - Постановление на Окръжна прокуратура [област] от 18.11.2024 година, като материалите са изпратено на Районна прокуратура – [област] по комтентност и молба за издаване на входящ номер.

С молба вх. № 21207/20.12.2024 г. ищецът преви допълнение към предходната си молба, като прави искане за извършване на проверка на хигиенно-битовите условия, медицинското обслужване в пенитенциарното заведение от администрацията на Затвора [област] да му бъдат предоставени копия от всички отговори по делото.

По делото от трето неучастващо лице /, с писмо №20240/05.12.2024 г. са предоставени следните писмени доказателства : справка ИСДВР Г. А. /л.73/; справка ИСДВР В. Б. /л.71/; заверено копие на график разпределение на времето на л.св. от приемно отделение и 5 пост /Л.72/; Справка от изготвена от К. С. – НС ФЛКР с приложения на протоколи за проведена обработка /л.74-78/.

В хода на съдебното производство се събраха гласни доказателства, касаещи показанията на свидетеля Д. И. Д., който излага факти от условията в Арест [област] и Затвора [област]. Посоченото от фактическа страна се установява от приетите по делото писмени доказателства, както и отчасти от разпита на свидетеля Д., чиито показания съдът разглежда критично, доколкото му е и служебно известно, че същият е ищец и по други дела против ГДИН, които са със същата правна квалификация, поради което и свидетеля е с личен интерес от излагане на конкретни обстоятелства досежно условията в Арест [област] и Затвора [област].

Свидетелят Р. С. М. отказва да бъде свидетел и заличен от съда.

Ищецът изпраща възражение вх. № 1293/24.01.2025 г., с което оспорва верността на предоставените от справките данни, излага лично становище по отношение тези данни и се иска представянето на информация по подробно посочени обстоятелства, за които счита, че не е предоставен отговор от ответника.

С молба вх.№ 1519/29.01.2025 г. ищецът иска допускане на един свидетел – В. А. А., [ЕГН], както и да бъде извършен оглед на място с Арест [област] и Затвора [област]. С определение № 955/04.02.2025 г. съдът е допуснал до разпит В. А. А.. В показанията си св. А. излага факти от условията в Арест [област] и Затвора [област]. Посоченото от фактическа страна се установява от приетите по делото писмени доказателства, както и отчасти от разпита на свидетеля А., чиито показания съдът разглежда критично, доколкото му е и служебно известно, че същият е ищец и по други дела против ГДИН, свидетел по друго дело на ищеца Д. което е със същата правна квалификация, поради което и свидетеля е с личен интерес от излагане на конкретни обстоятелства досежно условията в Арест [област] и Затвора [област].

С определение № 850/03.02.2025 г. съдът приема писмени доказателства на ответника представени писмо рег.№ 221/10.01.2025 г. /л.79/ на началника на Затвора [област] касаещо предоставянето на медицински документи на работещите в кухнята; становище от ИСДВР В. Б. /л.80/ относно издаването на изходящи номера на лична кореспонденция на обвиняемия; докладна записка от ИСДВР В. Б. и К. Пайтакова, касаещо отново поставяне на изходящ номер на кореспонденция на ищеца и копие от жалбата му; писмо от МП до Началника на Затвора [област] във връзка с жалба на ищеца М. до ГДИН – [област], с което е констатирано, че всички жалби/молби в Затвора [област] са регистрирани по установения ред; справка изготвена от НС ФЛКР К. С., за водоизточника от който се използва за доставка на питейна вода /л. 84 градската мрежа на ВИК в [област]/; обяснение от мл. инсп. П. Н., заемащ длъжността готвач разясняваща изследванията на работещите в кухнята и за грамажа и калорийния състав на храната, с приложение таблица № 1 /л. 85-91/.

С Определение № 850/03.02.2025 г. съдът счита за неоснователни исканията на ищеца за оглед на място, за предоставяне на здравните книжки на работещите в затворническата кухня и за назначаване на СТЕ за наличието на обезопасителни колани в МПС-тата на ГДИН за конвоиране.

С протоколно определение от 10.03.2025г. са приети представените от ответника писмени доказателства : докладни записки от инсп. В. Б.; молба от К. М.; уведомително писмо от Затвора [област]; обяснения от мл. инспектор П. Н. – готвач; таблица № 1 и заменителна таблица; дневно меню от 2024 г.; справки за осъществени конвои от Арест – [област] /л. 130-140/. В същото съдебно заседание от 10.03.2025 г. съдът е оставил без уважение доказателствено искане на ищеца М. за оглед на затворническа баня, доколкото не е конкретизирано и излиза от обхвата на исковия периода на делото.

С протоколно определение от 07.04.2025 г. е приета представената от трето неучастващо лице / РД „Охрана“ [област] към ГД „Охрана“ към Министерството на правосъдието/ писмо вх. № 5715/02.04.2025 г., в което са посочени датите на които е конвоиран ищецът М., със специални автомобили ситроен „Джъмпер“. В същото е изяснен редът за конвоиране на задържани лица и лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода от служители на Главна дирекция „Охрана“, съгласно разпоредбите на Инструкция № И-1 от 30 септември 2022 г. за организацията и реда за осъществяване на конвойната дейност от Главна дирекция „Охрана“, обн., ДВ, бр. 80 от 7.10.2022 г., (Инструкцията). Изискванията за оборудване на конвойните автомобили са посочени в Приложение № 5 към чл. 13, ал. 3 от Инструкцията - в автомобилите трябва да има нормални условия за пътуване (отопление, вентилация, климатик и осветление). В специализирания автомобил следва да бъде обособено едно или няколко помещения за конвоираните лица, осигурени с едностранно заключващо устройство на вратите и неподвижно закрепени места за сядане. Въведено е изискване седалките за конвоираните лица да са изработени от незапалими материали по начин, непозволяващ от тях да се демонтират детайли.

Специализираните автомобили, с който е бил конвоиран ищецът К. К. М. са регистрирани в КАТ - [област] съгласно Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. В посочените специални автомобили, с които е бил конвоиран К. К. М., имали поставени отпред или от страна на седалките метални дръжки, с които по време на движения, конвоираните лица се държат.

Обезопасителни колани в обособените места за конвоиране в специализираните автомобили не се поставят поради мерки за сигурност и ограничаване до минимум риска от самонараняване и нараняване на други лица в обособените за конвой места.

Съгласно разпоредбата на чл. 137а, ал.1 от Закона за движение по пътищата регламентира водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории Ml, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да „използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани“, но не регламентира задължение за оборудване на автомобилите с такива колани. В чл. 2, ал. 1, т. 5 на Наредба № Н - 3 от 18.02.2013 г. за изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства, издадена от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, е посочено, че тази наредба не се прилага за автомобили проектирани и произведени за конвоиране на обвиняеми, подсъдими, на лица с постановена мярка за неотклонение „Задържане под стража” или на лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода, поради което липсва нормативно задължение специалните автомобили на Главна дирекция „Охрана“ да бъдат оборудвани с обезопасителни колани.

При така установената фактическа обстановка, като прецени събраните в производството писмени доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, съдът прие следното от правна страна:

Пловдивският административен съд, на първо място, намира, че искът е допустим. С оглед на съдържанието на исковата претенция се касае до иск за неимуществени вреди с правно основание по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, доколкото се претендира обезщетение за вреди, причинени на задържан от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС. Ищецът М. претендира вреди от посочени нарушения за период на задържането му в Затвора [област]. Исковете са предявени от надлежна страна, предвидена сред лицата, които могат да търсят обезщетение, доколкото за ищеца са налице данни да е бил действително задържан в посочените места за лишаване от свобода. Същите са предявени и против надлежен ответник, доколкото съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава 11 от АПК, а според чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията. Според правилото на чл. 205 АПК, искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, със седалище в [населено място], съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби. В случая се претендира обезщетение за извършено нарушение на специализираната администрация по чл. 3 от ЗИНЗС в място за лишаване от свобода, каквито са Арест [област] и Затвора [област], а съгласно чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС, затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на ГДИН. Затова и за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на специализираната администрация в затвора следва да отговаря именно юридическото лице Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, което има, както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск.

По същество исковата молба е частично основателна.

По отношение на исковите претенции, установява се категорично от приетите писмени доказателства, че ищецът М. реално е пребивавал от 16.01.2024 г. до 01.08.2024 г. вкл. в Арест [област] и от 02.08.2024 г. до 06.11.2024 г., вкл. в Затвора [област]. За посочените периоди следва да се разгледат по същество оплакванията на ищеца, включително и с оглед установеното по отношение наличието или липсата на всяко от тях, съдът ще осъществи и преценката си за евентуалното кумулативно въздействие върху ищеца на условията, в които е бил лишен от свобода, като вземе предвид и продължителността на всеки от престоите му в място за лишаване от свобода, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора, което пък е предвидено в чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС.

Според нормата на чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие. Посочената разпоредба е в съответствие и доразвива нормата на чл. 3 от ЗИНЗС, съдържаща изискване осъдените и задържаните под стража да не бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, която пък възпроизвежда дословно така визираното в чл. 3 от КПЧОС основно човешко право. Според нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, в редакцията ѝ в сила от 07.02.2017 г., конкретно по отношение на лишените от свобода, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Посочените неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, причинени от действия, бездействия или обстоятелства, са неизчерпателно изброени. С оглед на прякото приложение на чл. 3 от КПЧОС по силата на чл. 5 от КРБ, държавата, чрез нейната администрация е задължена да гарантира, че задържането в местата за лишаване от свобода ще е при условия, които са съвместими с опазване на човешкото достойнство и че начинът и методът на изпълнение на лишаването от свобода не подлагат на мъки или изпитания, надхвърлящи неизбежното страдание, свързано със задържането. Поради това и независимо от факта, дали в съответното законодателство са въведени конкретни изисквания и дали са предвидени конкретни задължения за специализираната администрация при изпълнение на лишаването от свобода, то при установяване нарушение на тези основни принципи, свързани с основно човешко право, ще са налице и основания за търсене отговорност от държавата.

В тази връзка и по-надолу в мотивите на съдебното решение ще се разгледат поотделно всяко от оплакванията на ищеца за двата искови периода, касаещи пребиваването му в Арест [област] и Затвора [област].

Конкретно досежно оплакването за пренаселеност на килиите по настаняването на ищеца М. и при двата от престоите му в затвора, то следва да се има предвид общо, че според нормата на чл. 3 от КПЧОС, никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. В насока тълкуването на тази разпоредба, относима към изтърпяващите наказание лишаване от свобода, е налице разрешение, дадено в редица решения на ЕСПЧ, като напр. делото „А. срещу България“, както и „Н. и др. срещу България“, за това, че независимо, че желателният стандарт, а в България и вече нормативно установен такъв, е четири квадратни метра жилищна площ на човек, то ако задържаните лица имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ, тогава пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе сама по себе си, независимо от други фактори, до нарушение на чл. 3 от Конвенцията, а недостигът на пространството може да се утежни и от липсата на достатъчно отделни места за спане и дори и пренаселеността да не е толкова сериозна, че да представлява сама по себе си нарушение на чл. 3 от Конвенцията, тя все пак може да доведе до нарушение на тази разпоредба, ако се комбинира с други аспекти на условията на задържане, като например: липса на уединение при използване на тоалетната, лоша вентилация, липса на достъп на естествена светлина и свеж въздух, липса на подходящо отопление, или липса на основна хигиена, което води до ниво на страдание, надвишаващо това, присъщо на задържането (дело Torreggiani and Others). От това, според ЕСПЧ следва, че при оценката на това дали е налице нарушение на чл. 3 от Конвенцията по отношение на липсата на лично пространство, трябва да се вземат предвид следните фактори: (а) всяко задържано лице трябва да има индивидуално място за спане; (б) всяко задържано лице трябва да има най-малко три квадратни метра жилищна площ; (в) размера на килията трябва да дава възможност на задържаните лица да се движат свободно между мебелите, като липсата на някои от тези елементи сама по себе си поражда сериозно предположение, че условията на задържане са в нарушение на този член.

На първо място, що се касае до първия от предявените искове, макар да е установено от доказателствата по делото, че в рамките на периода от от 16.01.2024 г. до 01.08.2024 г. вкл., ищецът М. действително е бил задържан в Арест [област], то твърдението за пренаселеност на помещенията по задържането на М. остана напълно недоказано. От предоставените писмени доказателства от ответника, които не са оборени от жалбоподателя може да се направи категоричен извод, че не е надхвърлен капацитета на спалното помещение.

Предвид посоченото съдът намира, че не може да приеме за установено твърдението на ищеца за налична пренаселеност през престоя в Арест [област].

Не така стои въпросът по отношение на твърдението за пренаселеност в установения втори период на престой на ищеца от 02.08.2024 г. до 06.11.2024 г., за който се установява М. е пребивавал в Затвора [област]. По отношение на част от този исков период, в който се установи, че лицето действително е пребивавало на територията на Затвора [област], а именно в стая РЦ от 02.08.2024 г. до 08.08.2024 г. вкл, с оглед представените от ответника доказателства за това с колко други л.св. е пребивавал ищецът за горепосочените дати, които са от общо 7 дни, съдът приема, че е пребивавал в помещения, в които жизненото му пространство също е отговаряло на предвидените стандарти в чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, възприети и от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м.

От представената справка за периодите от 09.08.2024 г. до 15.10.2024г. вкл. /68 дни/ и от 16.10.2024 г. до 06.11.2024 г. вкл. / 22 дни/ става ясно, че ищецът е прекарал в стаи № 59 и № 52 на пети пост в Затвора [област]. Същият е търпял наказанието си при условията на действителна пренаселеност, което е посочено и в представената справка от ответника. При това положение се констатира, че в рамките на посочения последен период на практика ищецът е бил в условия на пренаселеност за общо 90 дни, независимо от представеното обяснение от ответника за извършване на ремонтни дейности в Затвора [област]. Установява се, че ищецът за периода от 09.08.2024г. до 06.11.2024 г. вкл. е бил поставен в условия на особено съществено нарушение на изискванията относно разполагаемата площ на лишен от свобода, а именно под 3 кв. м. разполагаема площ на един лишен от свобода, съобразно със стандартите, възведен в практиката на ЕСПЧ по тълкуване на чл. 3 от ЕКПЧОС. Предвид общото оплакване за пренаселеност, съдът установи такава за посочените 90 дни, като при това положение и според съда следва да се уважи претенцията на ищеца за присъждане обезщетение в частта ѝ относно неизпълнение на нормативното задължение на специализираната администрация на местата за лишаване от свобода за осигуряване на съответна разполагаема площ при изтърпяване на наказанието на ищеца, както се каза за общо 90 дни в рамките на периода от 09.08.2024 г. до 06.11.2024 г. включително.

Иначе, както от писмените доказателства, така и гласните такива, по отношение на останалите оплаквания, разгледани за двата периода на престой на ищеца, се установява категорично следното:

По отношение оплакванията касаещи престоя на ищеца М. в Арест [област] количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят с правилника за прилагане на ЗИНЗС. Не се събраха данни, че уреденото в Правилника за прилагане на ЗИНЗС не е било спазена в случая на ищеца. Освен това в Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първия конгрес на ООН по предотвратяване на престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Женева през 1955 г. и утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 633 С от 1957 г. и 2076 г. от 1977 г. е посочено, че във всички помещения, в които живеят и работят лица, лишени от свобода, прозорците трябва да имат достатъчни размери, за да могат тези лица да четат и работят на дневна светлина, а прозорците трябва да са така конструирани, че да има циркулация на свеж въздух; изкуственото осветление трябва да е достатъчно силно, за да не се уврежда зрението на лишените от свобода; санитарните възли трябва да са достатъчно на брой, за да може всяко лице да удовлетворява естествените си потребности; къпалните помещения и броя душове трябва да са достатъчни, за да може всяко лице да се къпе толкова често, колкото се изисква за общата хигиена, при нормална температура. От събраните по делото доказателства не се установи нарушение на което и да било от изложените до тук изисквания към местата за търпение на наказанието „лишаване от свобода“.

В Арест [област] за всеки лишен от свобода е било осигурено легло, достъп до топла течаща вода, съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода. Стаите били оборудвани с легла, били поставени маси, столове и шкафчета. В пералнята се изпират ежеседмично спалното бельо, като лишените от свобода е предоставена възможност да използват собствени чаршафи. Тоалетните във всяка една стая били обособени помещения с отделен вход. Във всеки санитарен възел имало достъп до течаща студена вода, а топла се подава сутрин и вечер съобразно обема на бойлерите. Арест [област] е оборудван с водни климатични конвектори свързани към водогреен газов котел, който се използва за отопление на ареста, а за охлаждане през летния сезон конвекторите са свързани с чилърна инсталация. Вентилационната система в ареста представлявала всмукателна и нагнетателна уредба. Посредством въздушни турбини въздухът от арестното помещение се изсмуква и отвежда навън, а посредством други въздушни турбини пресен въздух отвън се вкарва в килиите. Проветряването на стаите ставало и чрез отваряне на прозорците. Хигиената в стаите се е осъществявала от самите лишени от свобода. От страна на ищеца се твърди предоставената храна била крайно недостатъчна като количество и с изключително незадоволително качество в Арест [област], в тази връзка липсват ангажирани доказателства да е подавал оплаквания. Според предоставена справка на ответника /л.55-56/ храната на задържаните лица в Арест [област] се доставяла три пъти дневно - сутрин, обед и вечер от Затвора [област]. Нейното количество и калориен състав били съобразени с изискванията на Наредба № 23/19.07.2005 г. за физиологичните норми за хранене на населението, издадена от Министерство на здравеопазването. Сготвената храна се разпределяла за всяко задържано лице от ДА, като стриктно се спазвали разпорежданията на чл. 71 от Наредба № 2/22.03.2010 г. на M3 и МП за условията и реда за медицинско обслужване в МЛС. С оглед на гореизложеното не може да се приеме, че е претърпял твърдените вреди от недостатъчна количество и незадоволително качество на храната.

Недоказани останаха и следващите твърдения на ищецът, а именно за лошото състояние на банята, което не се потвърди и от показанията на свидетелите А. и Д..

По отношение на следващото твърдение на ищецът, а именно, за лошите условия на мястото, където е осъществявано правото на престой на открито „каре“ в Арест [област], то следва да се отбележи, че това не е традиционното парково място за разходка, а открито пространство в специализирано място за лица изтърпяващи наказания лишаване от свобода и следва да отговаря на изисквания за сигурност, каквито са изградените огради с мрежи и ламарини, като на същото място л. св. имат възможност да упражняват спортни дейности. Следва да се има предвид и че в случая не се установява неизпълнение на задълженията на затворническата администрация по чл. 151 от ЗИНЗС, поради което и това оплакване е неоснователно.

Неоснователни се явяват и оплакванията по отношение твърдяната липса на медицинска помощ. Правото на гражданите, включително и на лишените от свобода, на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон, е регламентирано в чл. 52, ал. 1 от Конституцията на РБ. Според чл. 128, ал. 2 от ЗИНЗС за всички лишени от свобода се внасят здравноосигурителни вноски от момента на задържането им и придобиват статус на здравноосигурени лица с непрекъснати здравноосигурителни права, като вноските са за сметка на държавния бюджет и се превеждат чрез Министерството на правосъдието. Според чл. 81, ал. 1 от Закона за здравето всеки български гражданин (в т.ч. и всеки лишени от свобода) има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента (чл. 81, ал. 2 ЗЗ). Медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода е уредено в глава десета на ЗИНЗС и в глава трета от ППЗИНЗС, както и в Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода. Според чл. 128, ал. 1 от ЗИНЗС при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. За всеки лишен от свобода се създава медицинско досие, което съдържа информация и постоянно поддържани данни за здравословното му състояние. Медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения (чл. 129, ал. 1 от ЗИНЗС). За да е налице незаконосъобразно действие или бездействие, свързано с осигуряването на достъпна медицинска помощ, трябва да се докаже или отказ от страна на ответника да бъде осигурен достъп до медицинска помощ на съответния лишен от свобода, или отказ да бъде предоставена медицинска помощ (чрез медицинските центрове и специализираните болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода), или предоставената такава да е осъществена в нарушение на принципите възведени в чл. 81, ал. 2 от ЗЗ. Съдът намира, че в настоящото производство не се доказва наличието на такова нарушение. От приложените по делото писмени доказателства се установява, че в нито един момент от разглеждания престой на ищецът в Арест [област] не му е отказвана медицинска помощ и лечение. Напротив, както е видно от приложения медицински картон му е извършен първоначален медицински преглед, назначавани са му лабораторни изследвания /кръв, урина, туморни маркери/, изпращан е за психологическо изследване в ЦПЗ – [област] с назначено медикаментозно лечение.

По отношение на твърденията за липса на стоматологична помощ в Ареста [област] не се установиха нито от писмените, нито от гласните доказателства ищецът да е търсил такава помощ и да му е била отказана, поради което и това твърдение остава недоказано.

Установи се от представените писмени доказателства по делото, че извършваната ДДД обработка е осъществявана редовно, като следва да се приеме коридорите и всички общи помещения са се почиствали и дезинфекцирали редовно, т.е. не е налице бездействие от страна на ответника, по отношение на обезпаразитяване на спалните помещения, в т.ч. и тези, в които е бил настанен ищеца.

По отношение оплакванията касаещи престоя на ищеца М. в Затвора [област] :

Недоказани според съда са изцяло оплакванията, свързани с неосигуряване на достатъчно светлина и вентилация в местата за лишаване от свобода. Действително, не са налице доказателства в Затвора [област] да е била изградена специална вентилационна система. Установява се категорично обаче, че всички помещения по настаняването на ищеца са разполагали с прозорци повечето по два, от които е била налице възможност за проникване на свеж въздух, както и на достатъчно дневна светлина, предвид размерите им. Установено е, че в спалните помещения на Затвора [област] има по два прозореца, както се каза и по един прозорец или отдушник в самото санитарно помещение, които прозорци се отварят и поради това е налице възможност за непрекъснато проветрение и то по желание на настанените там лица. Установено е, че в помещенията на Затвора [област] е осигурено и необходимото изкуствено осветление. В тази връзка, действително, с оглед размера на стаите, съпоставен с размерите на прозорците, може да се направи извод, че е налице известно несъответствие с широко популярните строителни стандарти, касателно нивото на проникване на дневна светлина в помещенията, но следва да се има предвид и типа на сградата, която не е типична жилищна сграда, а такава, при която е нужно да бъдат спазени и конкретни стандарти за сигурност и поради това и изискванията относно осветеността, утвърдени по отношение на жилищните сгради, не могат да се прилагат безусловно.

По отношение на оплакванията свързани с грамаж и качеството на храната, както вече се каза частта за Арест [област], тъй като същата се изготвя в Затвора [област], поради което съдът счита оплакванията за недоказани.

Както от писмените доказателства, така и гласните такива, се установява категорично, че в стаите в Затвора [област], през разглеждания период на задържане на ищеца, са били изградени и са съществували санитарни възли с осигурена течаща студена вода, като лишените от свобода са можели да ползват по определен график и баня с осигурена топла вода поне два пъти седмично. Установено е според съда поради това и при пълно съобразяване с изискването, възведено в разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, съобразно с което на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. Не се установява, нито от гласните, нито от писмените доказателства, в някое от помещенията по настаняване на ищеца, по време и на двата престоя, да не е бил изграден санитарен възел. Установява се от писмените доказателства, че санитарните възли, прилежащи към всяко спално помещение, са били отделени от спалното помещение, като на практика са отделни помещения, разполагащи и със собствени врати, прозорци или отдушници.

Не е доказано и твърдението относно за лоши условия за ползване банята при затвора [област], доколкото се установява, че е бил въведен график за използването ѝ по съответните отделения в затвора, което е направено именно с оглед съобразяване факта на ползването ѝ от значителен брой лица. Същото не се установява и от разпитаните свидетели по делото.

Съответно в Затвора [област] съобразно предоставен графици на разпределение на времето на л. св. от пети пост и приемно отделение (л. 72). Изтърпяването на наказанието лишаване от свобода се подчинява на правилата на пенитенциарните заведения и графиците, които са определени за разпределение на времето. Сиреч, налице са били активни действия по въвеждане на съответна организация за осигуряване на достъп на л. св. до всички основни техни нужди.

Не е основателно и оплакването на ищеца за лошото състояние на мебелите в помещенията, предвид обстоятелството, че именно в пета група са били изцяло подменени настилка, дограма, легла, маси, столове и шкафчета, но заради злоумишлени вредоносни действия на лишени от свобода същите са били увредени, за което не може да бъде държана отговорна администрацията на затвора.

Недоказани са твърденията на ищеца, за наличие на дървеници, хлебарки и др. в помещенията, то от доказателствата по делото се установява, че за периода на престой на ищеца са били създадени условия за поддържане на елементарна хигиена в стаите, като отговорността за това обаче е била на самите лишени от свобода. Установява се от представените и приети писмени доказателства и за периода, че периодично са се извършвали дейности по дезинсекция и дератизация на помещенията на Затвора [област], което е доказано от приложените протоколи, както и от показанията на св. А., който потвърждава, че насекомите са намалели в сравнение с предишни периоди. Очевидно, въпреки положените в тази насока усилия, паразитни насекоми – дървеници и хлебарки, за които са свидетелствали разпитаните свидетели - не са изчезнали. Това обаче, не се дължи на незаконосъобразно бездействие на специализираната администрация в местата за лишаване от свобода за посочения искови период. Освен това, както става ясно от приложената по делото справка, честотата на смяна на спалното бельо се определя от страна на самия лишен от свобода и това не е задължение на администрацията на затвора, доколкото това е място за лишаване от свобода. Налице са доказателства за утвърден график за изпиране на спалното бельо в служебна пералня, а при неговото изхабяване и възможност лишеният от свобода да подаде молба за замяната му с ново. Затова и въпреки, че принципно наличието на инсекти в спалните помещения е от естество да води до неприятни усещания, то същото не може да се приеме за пряка последица от незаконосъобразно поведение на ответника за двата посочени периода, доколкото се установява същият да е положил необходимата и дължима грижа за справяне с този проблем, който е трудно и бавно отстраним и извън условията на затвора.

Неоснователни се явява и оплакването и за двата периода по отношение твърдяната липса на предпазни колани в автомобилите за конвоиране на задържани и лишени от свобода. От писмените доказателства, представени от трето неучастващо лице / РД „Охрана“ [област] към ГД „Охрана“ към Министерството на правосъдието/, е изяснен редът за конвоиране на задържани лица и лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода от служители на Главна дирекция „Охрана“, който е в съответствие с разпоредбите на Инструкция № И-1 от 30 септември 2022 г. за организацията и реда за осъществяване на конвойната дейност от Главна дирекция „Охрана“, обн., ДВ, бр. 80 от 7.10.2022 г. Установено е, че специализираните конвойни автомобили са оборудвани съгласно изискванията посочени в Приложение № 5 към чл. 13, ал. 3 от Инструкция № И-1/30.09.2022 г., регистрирани са по надлежния ред в КАТ [област] /според изискванията на Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г./ В конвойните автомобили, с които е превозван ищецът М. имало поставени отпред или от страна на седалките метални дръжки, с които по време на движения, конвоираните лица се държат. Обезопасителни колани в обособените места за конвоиране в специализираните автомобили не се поставят поради мерки за сигурност и ограничаване до минимум риска от самонараняване и нараняване на други лица в обособените за конвой места. Съгласно разпоредбата на чл. 137а, ал.1 от Закона за движение по пътищата регламентира водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории Ml, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да „използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани“, но не регламентира задължение за оборудване на автомобилите с такива колани. В чл. 2, ал. 1, т. 5 на Наредба № Н - 3 от 18.02.2013 г. за изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства, издадена от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, е посочено, че тази наредба не се прилага за автомобили проектирани и произведени за конвоиране на обвиняеми, подсъдими, на лица с постановена мярка за неотклонение „Задържане под стража” или на лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода, поради което липсва нормативно задължение специалните автомобили на Главна дирекция „Охрана“ да бъдат оборудвани с обезопасителни колани. В тази връзка се констатира, че администрацията е създала съответните нормални условия за безопасно пътуване при превозването на лишени от свобода.

Частично основателен е искът предявен за претърпени неимуществени вреди в рамките на периода от 09.08.2024 г. до 06.11.2024 г. вкл., доколкото се установи, че за общо 90 дни ищецът е бил претърпял неимуществени вреди, тъй като помещенията в които е бил настанен не са отговаряли на предвидените стандарти в чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, възприети и от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м., т. е бил е поставен в условията на действителна пренаселеност в Затвора [област]. Следователно, като обезщетение за тези дни съдът намира, че се дължи сума в размер на 720,00 лв. (по 8,00 лв. за всеки ден). В останалата част исковата претенция следва да бъде отхвърлена.

Затова и съдът счете, че следва да уважи отчасти искът за неимуществени вреди до посочения размер от 720,00 лв., като го отхвърли до пълния предявен такъв от 12 000.00 лева, като неоснователен и недоказан.

По отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като производството по делото е водено по специалния ред по чл. 286 от ЗИНЗС, а в ал. 2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 143, ал. 3 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи, поради което и искането на ответника за присъждане на разноски следва да се остави без уважение.

По изложените мотиви и на основание чл. 172 ал. 2 АПК Административен съд –[област] - IX състав :

РЕШИ:

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – [населено място] да заплати на К. К. М., [ЕГН], с адрес Затвора [област], сумата от 720,00 /седемстотин двадесет/ лева, ведно със законна лихва от 06.11.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, по време на престоя му в Затвора [област] в периода от 09.08.2024 г. до 06.11.2024 г. вкл., в резултат от нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС, изразили се в липсата на достатъчна жилищна площ за 90 дни в посочения период , като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за разликата над сумата от 720,00 /седемстотин двадесет/лв. до пълния претендиран размер от 6 000,00 лв. както и законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на присъдената сума за останалите оплаквания за претърпени неимуществени вреди, причинени в резултат от нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС по време на престоя му в Затвора [област] вкл. и за периода от 02.08.2024 до 08.08.2024 г.

ОТХВЪРЛЯ като недоказана и неоснователна исковата претенция за престоя му в Арест [населено място] за периода от 16.01.2024 г. до 02.08.2024 г. вкл. в размер на 6 000.00 лв., както и законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на присъдената сума.

Решението подлежи на касационно оспорване по реда на чл.285 ЗИНЗС пред Административен съд [област]- тричленен състав, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението.