Решение по дело №407/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от А. И. И., [ЕГН] срещу Решение № 1228/ 09.08.2023 г., постановено по АНД № 20233110200514 по описа на Варненски районен съд за 2023 г., с което е потвърден Електронен фиш серия К № 6479825, издаден от ОД на МВР Варна, с който за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДв.П, на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1200 лева, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 5 ЗДвП.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност и на въззивното решение, като постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че не е съобразено от съда, че процесния ЕФ не съдържа нормативно предвидените реквизити – липсва посочване на териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, не е посочен срок и начин за доброволно плащане. При установяване на скоростта на движение не е съобразена максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС. Възразява и срещу размера на санкцията. Отправя искане за отмяна на въззивното решение и да постанови друго, с което да отмени атакуваният електронен фиш.

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР - Варна, не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна, в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата, като отправя искане за оставяне в сила на въззивното решение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК, което налага извод за нейната процесуална допустимост.

Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамки-те на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63 „в“ от ЗАНН, настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна.

Производството пред Районен съд - Варна е образувано по жалба от А. И. И. срещу Електронен фиш серия К № 6479825, издаден от ОД на МВР Варна, с който за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1200 лева, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 5 ЗДвП.

За да потвърди ЕФ, прието е от въззивния съд, че от събраните по делото доказателства е безспорно установено извършване на нарушението и неговия автор, а наложеното наказание – съобразено с нормативно определения абсолютен размер.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с приложимия материален закон.

При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационният състав приема, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяната, обезсилването или обявяването на нищожност му.

От страна на въззивния съд е извършена цялостна проверка на обжалвания ЕФ, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314 НПК, приложим по препращане от чл. 84 ЗАНН. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства. Събраните в рамките на въззивното производство доказателства в достатъчна степен изясняват фактическата обстановка. Обсъдени са всички доводи на страните, като е направено подробно изложение в мотивите на съдебния акт на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи. В съответствие със закона са изводите на съда за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в административнонаказателното производство, за съставомерност на деянието, за правилно ангажиране на административнонаказателната отговорност, за законосъобразност на определеното наказание "глоба" като вид и размер. Изложените от въззивния съд мотиви относно основанията за потвърждаване на ЕФ изцяло се споделят и от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 1, изр. 2 АПК.

При нарушения, установени и заснети с автоматизирано техническо средство или система, за които не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП предвижда издаване на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

С разпоредбата на § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП са дефинирани стационарните и мобилните АТСС, а с издадената на основание чл. 165, ал. 3 ЗДвП Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи са уредени условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата, което влече извод за допустимост на установяването и санкционирането на процесното нарушение, заснето с мобилно АТСС, с издаване на електронен фиш. Видно от приобщения протокол за използване на АТСС, същият съдържа изискуемите съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. реквизити, направени са относими към конкретното място и начин на проверка отбелязвания. Представена е и снимка за разположението на системата. При тези данни, налага се извода, че всички изисквания, свързани с експлоатацията на системата за измерване са спазени. Контролът е осъществен със АТСС, одобрена по реда на Закона за измерванията, притежаваща удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминала първоначална или последваща проверка от БИМ.

По своята същност електронният фиш представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи - § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП. Задължителните му реквизити са посочени в чл. 189, ал. 4, изр. второ ЗДвП. Процесният ЕФ съдържа всички изискуеми реквизити, чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, в т. ч. мястото на нарушение, данни и за скоростта на движение МПС, установеното превишение – 49 км/ч. Видно от представената справка от АИС на ОД на МВР – Варна, ЕФ е издаден на 24.10.2022 г.

Извършването на нарушението е безспорно установено от представените писмени доказателства - електронният фиш с фотоснимка към него; удостоверение за одобрен тип на средство за измерване, протокол за изпитване, протокол за употреба на АТСС, които по аргумент от чл. 189, ал. 15 ЗДвП се ползват с доказателствена сила.

Мястото на нарушението като задължителен реквизит на ЕФ е посочено ясно и точно. Отразена е и посоката на движение на автомобила на касатора. Приложената фотоснимка съдържа информация за точна локация и данни за GPS координати

В случая скоростта е ограничена до 50 км/ч, а измерената – 102 км./ ч. Измерената скорост е намалена с допустимата нормативно установена грешка от 3 км./ ч. поради което и превишението на скоростта правилно е посочено в ЕФ, че е 49 км/ ч.

На следващо място, индивидуализирането на ответника като субект на извършеното административно нарушение има своята законова опора в разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно цитираната норма, собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. При непосочване на такова лице се пристъпва към ангажиране отговорността на собственика, каквато е и настоящата хипотеза. В случая не се твърди да е подавана декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, не е посочено друго лице като водач на описаното в ЕФ моторно превозно средство на 20.10.2022 г. В тази връзка обоснован и съответстващ на закона е изводът на въззивния съд за законосъобразно санкциониране на лицето, вписано като собственик на посоченото МПС в ЕФ.

Разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП предвижда, когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер.

В процесния ЕФ изрично е отразено, че нарушението е извършено в условията на повторност. Съгласно разпоредбата на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП "повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и кога-то първото наказание му е било наложено като нов водач.

В случая, видно от приложените ЕФ Серия К № 5203564, и разпечатка от автоматизираната информационна система на сектор "Пътна полиция", за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, във чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП А. И. И. е санкционирана за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, т. е. за превишаване на максимално разрешената скорост на движение при управление на МПС. Електронният фиш е влязъл в сила на 11.04.2022 год., като това обстоятелство не е оспорено от наказаното лице. Следователно установено е наличието на първата кумулативна предпоставка по § 6, т. ЗЗ от ДР на ЗДвП, а именно, че второто нарушение (това по процесния ЕФ) е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ Серия К № 5203564, с който на касатора е наложено административно наказание за нарушение на ЗДвП, извършено на 14.08.2021 год. Изпълнено е и второто кумулативно изискване на § 6, т. ЗЗ от ДР на ЗДвП - нарушенията са от един и същи вид.

Налице са на всички съставомерни елементи, предоставящи възможност на наказаното лице да разбере какво повдигнатото обвинение, респ. какъв и дали правилно е определен размера на санкцията. Ето защо, следва да се приеме, че от АНО не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до накърняване правото на защита на наказаното лице, а всички възражения в тази насока са неоснователни.

По изложените съображения въззивното решение следва да бъде оставено в сила, по аргумент от чл. 221, ал. 1 АПК.

С оглед изхода на спора и отправеното искане, в полза на касатора следва за се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 лева, на основание чл. 143 АПК.

Воден от горното, касационният състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1228/ 09.08.2023 г., постановено по АНД № 20233110200514 по описа на Варненски районен съд за 2023 г.

ОСЪЖДА А. И. И., [ЕГН], с адрес [населено място], общ. ******, [улица]да заплати ОД на МВР Варна на сумата от 80.00 (осемдесет) лева, представляващи извършени в производството разноски, на основание чл. 143 АПК.

Решението не подлежи на обжалване.