ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№217
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
гражданско отделение, в закрито заседание на
19.04.2018 година
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
ПЕНКА
ХРИСТОВА
като разгледа докладваното
от съдия ДОНЧЕВА в.ч.гр.д. № 170/2018 год по описа на Апелативен съд гр. Варна,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е частна жалба от
Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито
имущество срещу определение № 751/23.03.2018 год по гр.д. № 501/2018 год по
описа на Окръжен съд Варна, г.о., с което производството по делото е прекратено
на осн. чл. 130 от ГПК. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост
на определението, частният жалбоподател моли за неговата отмяна и връщане на
делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Съставът на Апелативен съд
Варна намира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е
НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:
От приложените писмени
доказателства се установява, че на 10.05.2016 год в териториалната дирекция на
Комисията е постъпило уведомление от Районна прокуратура Търговище, че С.А.Г. е
привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 202 ал.2 т.1 от НК.
Същият е признат за виновен по повдигнатото обвинение с присъда № 79/14.11.2016
год по НОХД № 2325/2016 год, влязла в сила на 30.11.2016 год.
С протокол № УВ-6751/10.05.2016
год на ТД на КОНПИ – Варна е образувана проверка за установяване наличието на
несъответствие в имуществото на лицето за период от 16.05.2016 до 16.05.2016
год. Резултатите от проверката са обобщени в доклад от 11.07.2017 год на
директора на ТД на КОНПИ – Варна с предложение за образуване на производство
срещу С.А.Г. и внасяне на искане за допускане на обезпечителни марки срещу него
и срещу Д.С.Г., С.С.А. и Д.С.А. чрез законния му представител С.С.А..
Въз основа на така
изготвения доклад е взето решение № 530/29.11.2017 год на КОНПИ за образуване
на производство и внасяне в съда на искане за обезпечаване на бъдещия иск.
Въз основа на доклад от
12.02.2018 год на директора на ТД на КОНПИ е взето решение № 120/01.03.2018 год
за внасяне в съда на мотивирано искане за отнемане на незаконно придобито
имущество от ответниците.
Към настоящия казус
приложими са разпоредбите на ЗОПДНПИ (отм), на основание § 5, ал.1 от ЗПКПНПИ.
Съгласно чл. 21 от ЗОПДНПИ
производство по този закон се образува, когато след проверка може да се направи
обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито. Самата
проверка като етап от производството по отнемане започва с акт на директора на
съответната териториална дирекция на комисията въз основа на уведомление от
органите по чл. 24 и 25 от закона и при наличие на визираните в чл. 22 и чл. 23
хипотези. Разпоредбата на чл. 27 ал.1 от ЗОПДНПИ (отм) предвижда, че проверката
по чл. 21 продължава до една година и може да бъде продължена еднократно с още
6 месеца по решение на комисията. Поставяйки краен момент на срока, тази
разпоредба не съдържа указание за началния момент, от който той започва да
тече. Съпоставителното тълкуване с нормата на чл. 22 ал.1 от закона посочва, че
проверката започва с акт на директора на съответната териториална дирекция на
комисията. Уведомленията от съответните органи по чл. 24 и чл. 25 служат като
повод за издаване на акта, слагащ начало на проверката, но тези органи не са
участници в самото производство. Тяхната функция не е сезираща (ако се търси
аналогия с чл. 125 от ГПК), а уведомителна и затова подаването на уведомленията
не може да се приеме като начален момент на производството и в частност – на
проверката. В този смисъл настоящият състав изразява несъгласие с частта от
мотивите на решение 323/18.01.2018 год
по гр.д. № 5291/2016 год на ВКС на РБ, касаещи началния момент, от който
започва да се брои срокът на проверката.
Правният въпрос, който се
поставя и е обуславящ изхода на спора е относно характера на срока по чл. 27 от
ЗОПДНПИ (отм).
Въпреки, че неспазването му
не е скрепено със санкция (както това е
направено в разпоредбата на чл. 74 ал.4 от ЗОПДНПИ), категорично определения
краен срок – до една година и забраната за продължаването му с повече от шест
месеца, дават основание да се приеме, че така дефиниран, срокът е от
категорията на т.нар. решителни, преклузивни срокове. В този смисъл е решение
323/18.01.2018 год по гр.д. № 5291/2016 год на ВКС на РБ, четвърто г.о., което
е относимо към насткоящия казус, въпреки, че е постановено във връзка с
приложението на ЗОПДИППД (отм). По отношение характера и значението на
проверката в рамките на производството по отнемане на незаконно придобито
имущество и характера на срока за нейното приключване, между двата закона не
съществуват принципни различия.
От доказателствата по делото
е установено, че от момента на издаване на постановлението за образуване на
проверката – 16.05.2016 год до приключването й с внасянето на доклада за
резултатите от нея - 11.07.2017 год е изтекъл срока по чл. 27 ал.1 от ЗОПДНПИ
(отм), а няма данни за продължаването му по реда на ал.2.
Поради това обжалваното
определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №
751/23.03.2018 год по гр.д. № 501/2018 год по описа на Окръжен съд Варна, г.о.,
с което производството по делото е прекратено на осн. чл. 130 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
(с особено мнение)