№ 6086
гр. София, 04.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20211110173752 по описа за 2021 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “Топлофикация
София” ЕАД срещу Д. Г. .. – С.а, К. А. С. и Г. А. С., за заплащане на суми,
както следва за Д. Г. .. - С.а - 4/6 части от общото задължение или сумата в
общ размер на 1662,80 лв., от които 1386,52 лв. - главница, представляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2018г. до м.
04.2020г., 238,60 лв. - лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
от 15.09.2019г. до 03.11.2021г. и лихва за периода от датата на депозиране на
исковата молба в съда 23.12.2021 г. до окончателното погасяване на
задълженията чрез плащане, както и сумата в размер на 31,08 лв. - главница,
представляваща цената за извършване на услугата дялово разпределение за
периода от м. 10.2018г. до м. 04.2020г., 6,56 лв. - лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 01.12.2018г. до 03.11.2021г. и лихва за
периода от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното
погасяване на задълженията чрез плащане, за К. А. С. - 1/6 част от общото
задължение или сумата в общ размер на 415,70 лв., от които 346,63 лв. -
главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода от м. 05.2018г. до м. 04.2020г., 59,65 лв. - лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 03.11.2021г. и лихва за
периода от датата на депозиране на исковата молба в съда 23.12.2021 г. до
1
окончателното погасяване на задълженията чрез плащане, както и сумата в
размер на 7,77 лв. - главница, представляваща цената за извършване на
услугата дялово разпределение за периода от м. 10.2018г. до м. 04.2020г., 1,64
лв. - лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.12.2018г. до 03.11.2021г. и лихва за периода от датата на депозиране на
исковата молба в съда до окончателното погасяване на задълженията чрез
плащане и за Г. А. С. - 1/6 част от общото задължение или сумата в общ
размер на 415,70 лв., от които 346,63 лв. - главница, представляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2018г. до м.
04.2020г., 59,65 лв. - лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
от 15.09.2019г. до 03.11.2021г. и лихва за периода от датата на депозиране на
исковата молба в съда 23.12.2021 г. до окончателното погасяване на
задълженията чрез плащане, както и сумата в размер на 7,77 лв. - главница,
представляваща цената за извършване на услугата дялово разпределение за
периода от м. 10.2018г. до м. 04.2020г., 1,64 лв. - лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 01.12.2018г. до 03.11.2021г. и лихва за
периода от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното
погасяване на задълженията чрез плащане, за топлоснабден имот в с адрес:
гр. София, ..., аб. № 74020.
Ищецът твърди, че за потребителите на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ важат разпоредбите на
действащото за посочения период законодателство в областта на
енергетиката, с оглед на което сумите за същия са дължими от тях.
Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от ищеца,
които се одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират търговските
взаимоотношения между ищеца и потребителите на топлинна енергия. В
същите са определени редът и срокът, по които купувачите на топлинна
енергия са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия, а
именно - 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този
смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми
в посочените ежемесечно получаваните фактури, е най-късно до края на
текущия месец, следващ този на доставка на топлинна енергия. С изтичането
на последния ден от месеца, същият изпада в забава за изплащането на
съответната сума, съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Ответникът е ползвал
2
доставяната от ищеца топлинна енергия през исковия период, но
задължението не е погА.о. Сградата-етажна собственост, в която се намира
имотът на ответника, е сключила договор за извършване на дялово
разпределение на топлинна енергия с „Техем сървисис” ЕООД, гр. София
съгласно закона, като сумите за топлинна енергия за процесния имот са били
начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършвала дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, поради
което и изготвените изравнителни сметки са на база реален отчет на уредите
за дялово разпределение, в съответствие с действащата нормативна уредба.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците Д. Г. .. – С.а и Г. А. С., чрез
адв. В., са депозирали отговор на исковата молба, в който оспорват
предявените искове като неоснователни. Твърдят, че не е ясно количеството
на ТЕ за процесния период за всеки месец. Правят възражение за изтекла
погасителна давност.
В срока по чл. 131 от ГПК ответника К. А. С., чрез особения
представител адв. С., е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва
предявените искове като неоснователни. Оспорва количеството и качеството
на ТЕ, както и прави възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице – помагач „Техем сървисис” ЕООД, намира
предявените искове за основателни, както и че за процесния период е
извършвало надлежно услугата дялово разпределение за имота на
ответниците.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите
на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:
Отговорността на ответниците по делото се ангажира в качеството им
на законни наследници на А. К. С.. По отношение на собствеността на
процесния недвижим имот, находящ се в гр. София, ... е представен договор
за продажба на държавен недвижим имот, сключен на 24.01.1992 г., от който е
видно, че собствеността е придобил купувача - А. К. С.. Видно от
представеното удостоверение за наследници изх. № 2119/14.11.2018 г.,
издадено от СО – Район Триадица, законни наследници на А. К. С. са
съпругата му Д. Г. .. – С.а и двамата му сина - Г. А. С. и К. А. С.. Затова съдът
3
намира, че се установи наличието на договорно правоотношение по доставка
на ТЕ между страните по делото, доколкото ответниците са собственици на
процесния имот при твърдените в исковата молба квоти – 4/6 ид.ч. за
съпругата му, доколкото не е налице оспорване в отговора на исковата молба,
че жилище е закупено в режим на съпружеска имуществена общност и по 1/6
ид.ч. за всяко от децата.
Установява се, че на 01.10.2001 г. между ЕС на процесната сграда и
„Техем сървисис” ЕООД, е сключен договор за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда-
етажна собственост в гр. София /на основание Общи условия, одобрени от
ДКЕВР/, като договора е сключен въз основа на протоколно решение на ЕС,
взето на 24.09.2001 г.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, което се възприема изцяло от съда като обективно и компетентно
дадено, се установява, че справката на фирмата за дялово разпределение
съдържа данни за общия разход на топлинна енергия от абонатната станция и
разходите за имота, като изчисленията са правени съгласно нормативната
уредба. За процесния период топлинен счетоводител е дружеството „Техем
сървисис” ЕООД. Изчислена е потребена топлинна енергия за сградна
инсталация, за отопление и за БГВ, както и съответните изравнявания за
периоди по ФДР. Топлинният счетоводител е извършил дялово разпределение
съобразно действалите Наредби за топлоснабдяване. В имота на ответника е
имало 4 бр. отоплителни тела с индивидуални разпределители с радиоотчет,
както и 1 бр. водомер за топла вода с радиоотчет. Топлинната енергия е
начислявана по реален отчет на уредите.
От заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът възприема изцяло като обективно и компетентно
дадено, се установява, че ответниците не са заплатили исковите суми, като
неплатената сума за ТЕ, начислени от ищеца по фактури и след корекции по
изравнителни сметки, е в размер на претендираните от ищеца сума 2 061.50
лв. за главница и 413.45 лв. лихва за забава, а според допълнително
заключение на вещото лице при съобразяване на тригодишната погасителна
давност – 1 922.37 лв. за главница и 527.04 лв. за законна лихва. Според
повторна ССЕ размерът на погА.ите по давност суми за периода м.05.2018 г.
4
– м. 12.2018 г. е в размер на 613.20 лв. за главница за ТЕ и 7.17 лв. за
главница за дялово разпределение, както и размерът на лихвите върху
главницата за ТЕ за този период е 133.03 лв., а размерът на лихвите върху
главницата за дялово разпределение е 2.07 лв.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Искът е частично основателен.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест
/чл.154, ал.1 от ГПК/, ищецът е следвало да установи при условията на пълно
главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1/ по иска за
главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения
между страните за доставката на топлинна енергия, обемът на реално
доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2/ по иска за законната
лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е
настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Съдът приема, че в настоящия случай е
било проведено успешно доказване, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР
/писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на
чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има
данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите
условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране
в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
5
условия. Налице са данни за собственост на имота за ответниците, както беше
посочено по – горе.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ. Топлинното счетоводство на сградата, в която се
намира процесния недвижим имот е осъществявано от „Техем сървисис”
ЕООД.
В контекста на изложеното съдът счита, че по делото е установено по
несъмнен и категоричен начин потребената от ответника топлоенергия в
определено количество и нейните стойности за исковия период. Съдът
кредитира заключението на вещото лице по ССЕ относно размера на
дължимите суми, доколкото това вещо лице е отчело корекциите. В тази
връзка съдът ще следва да разгледа направеното в отговора на исковата молба
възражение за изтекла погасителна давност от ответниците. Доколкото в
случая се касае за периодични плащания, които според разпоредбата на чл.
111, б.в от ЗЗД, се погасяват с тригодишна давност, съдът намира, че
вземанията за периода преди 23.12.2018 г. са погА.и по давност, предвид
депозираната искова молба на 23.12.2021 г., като съобразно повторната ССЕ,
вещото лице по което е работило именно по този въпрос, за периода м.05.2018
г. – м. 12.2018 г. тази сума е в размер на 613.20 лв. за главница за ТЕ. Затова в
тази част искът се явява неоснователен, а до пълния предявен размер съдът
намира иска за основателен.
На следващо място от клаузите на Общите условия изпадането в забава
не е обусловено от изпращането на покана до длъжника. Според нормата на
чл.84, ал.1 от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. Т.е., ответникът следва да се
счита за изпаднал в забава на 1-во число на втория месец, следващ отчетния
период, за който се дължи месечната стойност на доставената топлинна
енергия. Ето защо съдът приема, че втората релевирана претенция се явява
установена в своето основание и размер. Съдът кредитира заключението на
вещото лице по ССЕ относно размера на дължимите суми, доколкото това
вещо лице е отчело корекциите. В тази връзка съдът ще следва да разгледа
направеното в отговора на исковата молба от ответниците възражение за
6
изтекла погасителна давност. Доколкото в случая беше направен извод за
наличие на погА.и по давност вземания за главница и доколкото вземането за
лихва е акцесорно, то размерът на погА.ите по давност суми за лихви, видно
от заключението на вещо лице по повторна ССЕ са в размер на 133.03 лв.
Затова в тази част искът се явява неоснователен, а до пълния предявен размер
съдът намира иска за основателен.
По делото не се спори, а и от представените два броя изравнителни
сметки се установява, че в рамките на процесния период дяловото
разпределение в сградата в режим на етажна собственост, в която се намира и
процесното жилище, се е извършвало от „Техем сървисис” ЕООД, като в тази
насока е и договор от 01.10.2001 г., сключен от ЕС на процесната сградата,
като топлинния счетоводител е избран по протоколно решение на ЕС. В тази
връзка следва да се посочи, че съгласно чл. 139б, ал. 1 ЗЕ клиентите в сграда -
етажна собственост, избират лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за
извършване на услугата дялово разпределение. От това следва, че в тежест на
ответника, както и на останалите етажни собственици е било задължението
след изтичане на срока на договора с третото лице – помагач, да изберат друг
топлинен счетоводител, за което не са налице данни, или да сключат нов
договор със същото дружество за дялово разпределение, което също не се
установява от доказателствата по делото. Неизпълнението на посоченото
законово задължение от страна на етажните собственици не е от естество да
ги освободи от заплащане на сумите, дължими за извършване на дяловото
разпределение в процесната сграда, но по конкретното дело в хода на
настоящото производство не се установи безспорно, че в рамките на
предявения с исковата молба период в СЕС е извършвано дялово
разпределение на доставената и потребена топлинна енергия именно от
„Техем сървисис” ЕООД, както и какъв е размера на дължимото
възнаграждение. Съдът кредитира заключението на вещото лице по ССЕ
относно размера на дължимите суми, доколкото това вещо лице е отчело
корекциите. В тази връзка съдът ще следва да разгледа направеното в
отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност от
ответниците. Доколкото в случая се касае за периодични плащания, които
според разпоредбата на чл. 111, б.в от ЗЗД, се погасяват с тригодишна
давност, съдът намира, че вземанията за периода преди 23.12.2018 г. са
погА.и по давност, предвид депозираната искова молба на 23.12.2021 г., като
7
съобразно повторната ССЕ, вещото лице по което е работило именно по този
въпрос, за периода м.05.2018 г. – м. 12.2018 г. тази сума е в размер на 7.17 лв.
за главница за дялово разпределение. Затова в тази част искът се явява
неоснователен, а до пълния предявен размер съдът намира иска за
основателен.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
Предвид изложеното по-горе, съдът приема, че с оглед акцесорния
характер на претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва
и доколкото се установи наличието на главен дълг за дялово разпределение,
искът за заплащане на сума, представляваща мораторна лихва за периода от
01.12.2018 г. – 03.11.2021 г., се явява основателен. Съдът кредитира
заключението на вещото лице по ССЕ относно размера на дължимите суми,
доколкото това вещо лице е отчело корекциите. В тази връзка съдът ще
следва да разгледа направеното в отговора на исковата молба възражение за
изтекла погасителна давност от ответниците. Доколкото в случая се касае за
периодични плащания, които според разпоредбата на чл. 111, б.в от ЗЗД, се
погасяват с тригодишна давност, съдът намира, че вземанията за периода
преди 23.12.2018 г. са погА.и по давност, предвид депозираната искова молба
на 23.12.2021 г., като съобразно повторната ССЕ, вещото лице по което е
работило именно по този въпрос, за периода м.05.2018 г. – м. 12.2018 г. тази
сума е в размер на 2.07 лв. Затова в тази част искът се явява неоснователен, а
до пълния предявен размер съдът намира иска за основателен.
С оглед изхода от настоящия спор и претенцията на ищеца за заплащане
на разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците Д. Г. .. – С.а и Г. А.
С. следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца разноски в размер на 466.53
лв., представляващи държавна такса, вещи лица и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, а ответника К. А. С. дължи разноски в
размер на 373.31 лв., представляващи държавна такса, депозит за особен
представител и вещи лица, както и юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер. Съдът намира, че с оглед изхода на делото претенцията на
ответниците Д. Г. .. – С.а и Г. А. С. за присъждане на разноски по реда на чл.
78, ал. 3 от ГПК е основателна за сума в размер на 162 лв., платими на Д. Г. ..
8
– С.а, представляващи депозити за вещи лица и платено адвокатско
възнаграждение в минимален размер и 72 лв., платими на Г. А. С.,
представляващи платено адвокатско възнаграждение в минимален размер.
Ответникът К. А. С. не е представил доказателства за направени разноски, а и
не е претендирал заплащането на такива разноски.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Г. .. – С.а ЕГН **********, със съд. адрес гр. София, ...,
чрез адв. В., да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ... със
седалище и адрес на управление: гр. София, ...., сумите 977.72 лв. - главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от м.
23.12.2018г. до м. 04.2020г., ведно лихва за периода от датата на депозиране
на исковата молба в съда 23.12.2021 г. до окончателното погасяване на
задълженията чрез плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен
размер от 1 386.52 лв. и за периода м.05.2018 г. – 22.12.2018 г., да заплати
сума в размер на 149.91 лв. - лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2019г. до 03.11.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния
предявен размер от 238,60 лв., да заплати сума в размер на 26.30 лв. -
главница, представляваща цената за извършване на услугата дялово
разпределение за периода от 23.12.2018 г. до м. 04.2020г., ведно лихва за
периода от датата на депозиране на исковата молба в съда 23.12.2021 г. до
окончателното погасяване на задълженията чрез плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска до пълния предявен размер от 31,08 лв. и за периода м. 10.2018г. –
22.12.2018 г., да заплати 5.18 лв. - лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 23.12.2018г. до 03.11.2021г., като ОТХВЪРЛЯ
иска до пълния предявен размер от 6,56 лв. и за периода 01.12.2018г. до
22.12.2018 г. за топлоснабден имот в с адрес: гр. София, ..., аб. № 74020.
ОСЪЖДА Г. А. С. ЕГН **********, със съд. адрес гр. София, ..., чрез
адв. В., да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ... със
седалище и адрес на управление: гр. София, ...., сумите 244.43 лв. - главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от м.
23.12.2018г. до м. 04.2020г., ведно лихва за периода от датата на депозиране
на исковата молба в съда 23.12.2021 г. до окончателното погасяване на
9
задълженията чрез плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен
размер от 346,63 лв. и за периода м.05.2018 г. – 22.12.2018 г., да заплати сума
в размер на 37.48 лв. - лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2019г. до 03.11.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния
предявен размер от 59,65 лв., да заплати сума в размер на 6.57 лв. - главница,
представляваща цената за извършване на услугата дялово разпределение за
периода от 23.12.2018 г. до м. 04.2020г., ведно лихва за периода от датата на
депозиране на исковата молба в съда 23.12.2021 г. до окончателното
погасяване на задълженията чрез плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния
предявен размер от 7,77 лв. и за периода м. 10.2018г. – 22.12.2018 г., да
заплати 1.29 лв. - лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
от 23.12.2018г. до 03.11.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен
размер от 1.64 лв. и за периода 01.12.2018г. до 22.12.2018 г. за топлоснабден
имот в с адрес: гр. София, ..., аб. № 74020.
ОСЪЖДА К. А. С. ЕГН **********, със съд. адрес гр. София, у..., чрез
особен представител адв. С., да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр. София, ...., сумите
244.43 лв. - главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна
енергия за периода от м. 23.12.2018г. до м. 04.2020г., ведно лихва за периода
от датата на депозиране на исковата молба в съда 23.12.2021 г. до
окончателното погасяване на задълженията чрез плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска до пълния предявен размер от 346,63 лв. и за периода м.05.2018 г. –
22.12.2018 г., да заплати сума в размер на 37.48 лв. - лихва върху главницата
за топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 03.11.2021г., като
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 59,65 лв., да заплати сума в
размер на 6.57 лв. - главница, представляваща цената за извършване на
услугата дялово разпределение за периода от 23.12.2018 г. до м. 04.2020г.,
ведно лихва за периода от датата на депозиране на исковата молба в съда
23.12.2021 г. до окончателното погасяване на задълженията чрез плащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 7,77 лв. и за периода м.
10.2018г. – 22.12.2018 г., да заплати 1.29 лв. - лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 23.12.2018г. до 03.11.2021г., като
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 1.64 лв. и за периода
01.12.2018г. до 22.12.2018 г. за топлоснабден имот в с адрес: гр. София, ..., аб.
№ 74020.
10
ОСЪЖДА Д. Г. .. – С.а ЕГН ********** и Г. А. С. ЕГН **********, и
двамата със съд. адрес гр. София, ..., чрез адв. В., да заплатят на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ... със седалище и адрес на
управление: гр. София, ...., разноски в размер на 466.53 лв.
ОСЪЖДА К. А. С. ЕГН **********, със съд. адрес гр. София, у..., чрез
особен представител адв. С., да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр. София, ...., разноски в
размер на 373.31 лв.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ... със седалище и
адрес на управление: гр. София, .... да заплати на Д. Г. .. – С.а ЕГН
**********, със съд. адрес гр. София, ..., чрез адв. В., разноски в размер на
162 лв.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ... със седалище и
адрес на управление: гр. София, .... да заплати на Г. А. С. ЕГН **********,
със съд. адрес гр. София, ..., чрез адв. В., разноски в размер на 72 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач –
„Техем сървисис” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, ....
Банкова сметка на „Топлофикация София" ЕАД, по която може да бъде
платено вземането - ....
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11