Р Е
Ш Е Н И Е №
гр.Враца, 02.07.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав,
в открито съдебно заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА ДОНКОВА
при секретаря В.А., като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 5747 по
описа за 2017 год. на РС-Враца и за
да се произнесе, съобрази следното:
Предявени
са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.198о, ал.1 ЗВ и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86,
ал.1 ЗЗД.
В исковата молба ищецът „Водоснабдяване
и канализация“ ООД, гр.Враца се твърди,
че ответника П.Д.Д. е абонат на дружеството и потребител на вода и други
услуги, предвидени в Закона за водите, Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, Наредба № 4/2004 на МРРБ и Общите
условия на „ВиК“ ООД – гр.Враца. Посочва се, че ответникът има открита партида
в дружеството-ищец за жилище находящо се в гр.Враца, *******Твърди се, че за
периода от 16.09.2016 г. до 18.05.2017г. на потребителя за издадени фактури за
плащане на сумата от общо 144,25 лева - главница, като за периода от 16.10.2016
г. до 13.09.2017 г. е начислена и лихва в размер на 7,37 лева, които не била
заплатени. Поддържа се, че до потребителя била изпратена покана за доброволно
изпълнение, ведно с приложена справка за дължимата сума, но Д. не бил открита
на адреса за връчване. Ищецът твърди, че за защита на интересите си подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение, по повод на което в РС - Враца
било образувано ч.гр д. № 4427/2017 г. по описа на ВрРС, по което била издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Тъй като издадената от съда заповед била
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, ищецът обуславя интереса
си от водене на настоящото производство.
Претендира и законна лихва върху главницата, считано от 21.09.2017 г. до
окончателното изплащане, както и направените разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е
постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения му на основание чл.47,
ал.6 ГПК особен представител, в който се изразява становище за допустимост, но
неоснователност на исковите претенции, като същите се оспорват по основание и
размер. Оспорват се изложените в исковата молба твърдения, че ответникът е
титуляр на партида в ищцовото дружество, съответно адреса на потребление е на
ответника и последния е ползвал лично, или посредством други лица имота,
съответно услугите на дружеството. Оспорва се и обстоятелството, че ответникът
е бил търсен, за да му бъде връчена покана за доброволно изпълнение на
претендираните в настоящото производство суми. С отговора се оспорва и
верността на отразените в карнетната книга данни, както и подписа на абоната.
Оспорват се представените с исковата молба счетоводни справки от 07.06.2017 г.
и 13.09.2017 г. с доводи, че същите не съдържат необходимите реквизити – името,
длъжността и качеството на съставителя им, което е основание за съмнение във
верността на отразените в тях обстоятелства. Поддържа се, че доколкото
горепосочените справки за издадени въз основа на данните от партидната книга,
които също се оспорват, то размер на дължимите суми и по двете справки е изчислен неправилно. По
изложените в отговора доводи и съображение се иска от съда да постанови съдебен
акт, с който да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и
недоказани.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и като взе
предвид становищата на страните, приема за установено от фактическа страна:
Видно от приложеното към
настоящото производство ч.гр.д.№ 4427/2017 г. по описа на РС – Враца, по заявление
на „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр.Враца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 3048/27.09.2017 г., с която е разпоредено
длъжникът П.И.Д., ЕГН ********** да заплати на заявителя сумата от 144,25 лева
– представляваща стойност на предоставени ВиК услуги за периода от 16.09.2016 г. до 18.05.2017г., сумата от 7,37 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 16.10.2016 г. до 13.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.09.2017
г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 25,00 лева
разноски по делото за държавна такса.
Издадената заповед за
изпълнение е връчена на длъжника – настоящ ответник при условията на чл.47,
ал.5 ГПК, поради което с разпореждане № 12283/20.11.2017 г. по ч.гр.д.№ 4427/2017
г. по описа на ВрРС, съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск
относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването.
Между страните не се спори и
съдът приема за безспорно по делото, че в случая лицето П.Д.Д. и П.И.Д., с ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: *** е едно и също лице.
По делото е приложен заверен
препис от карнетна книга за отчитане на доставената вода до имот с адрес: гр.Враца,
*******, водена на името на П.Д.Д., от които е видно, че през процесния период е извършвано както реално отчитане, така и
служебно начисляване на изразходваната вода.
Представена
е справка – извлечение № 36504 за дължимите суми към „Водоснабдяване и
канализация“ ООД – гр.Враца към дата 13.09.2017 г. на абонат 1914048, на името на П.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, в което е
отразено, че ищецът е издал 24 броя фактури за отчетен период 16.09.2016 г. –
18.05.2017 г., като е начислил сумата от общо 144,25 лева – главница и сумата
от общо 7,37 лева – лихва. Справката е подписана от изготвилото я лице и главен
счетоводител на ищцовото дружество.
По делото е представена и
покана за доброволно изпълнение изх.№ 5407/07.06.2017 г. до П.Д.Д., в която е
отразено, че получателят не е открит. Като свидетел в поканата е вписано лицето
Б.М.И., с дата 14.06.2017 г. Към поканата е приложена счетоводна справка № 78314/07.06.2017
г., подписана служител на ищцовото дружество.
По делото е представено
извлечение от Общи условия за получаване на услугите на ВиК от „Водоснабдяване
и канализация“ ООД, одобрени от КЕВР на основание чл.6, ал.1, т.5 ЗРВКУ с
решение № ОУ – 019/09.06.2006г., по отношение на които съдът на основание
чл.155 ГПК е съобщил на страните, че му е служебно известен факта, че същите са
публикувани във в. „Новинар“ в броя му от 20.06.2006г. и във в. „Конкурент“ в
броя му от 19.06.2006г. и са поместени на интернет страницата на дружеството.
По
делото е изслушано заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което не е
оспорено от страните и е прието от съда като обективно и компетентно дадено.
Видно от същото е, че вещото лице, след запознаване с материалите по делото и проверка във „Водоснабдяване
и канализация” ООД е дало заключение, че по партидата на имот, находящ се в
гр.Враца, *******, с титуляр П.Д.Д. за отчетени показания на водомерите за
топла и студена вода са издадени общо 24 броя фактури, за отчетен период
16.09.2016 г. – 18.05.2017 г., обективирани в табличен вид, като дължимата сума
за главница е в размер на 144,25 лева, а за лихви – в размер на 7,17 лева. В
заключението вещото лице е посочило, че не са отрити подавани писмени възражения
по извършени отчети на водомери в имота и издадените фактури за ВиК услуги за
същия период.
Други
относими и допустими доказателства не са представени по делото.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
За основателността на иска по чл.422,
ал.1 ГПК, във вр.чл.79, ал.1, предл.1-во ЗЗД, вр. чл.198о, ал.1 ЗВ в тежест на
ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на
основание за възникване на вземането и неговия размер, т.е. на първо място да
установи наличие на облигационно правоотношение с ответника за
предоставяне/ползване на водоснабдителни и канализационни услуги на територията
на обл.Враца и на следващо място да докаже, че през процесния период и за
конкретния имот са предоставяни ВиК услуги на твърдяната стойност, които не са
заплатени.
Съгласно разпоредбата на
чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи и чл.2, ал.1 от Общите условия за получаване
на услугите ВиК от „Водоснабдяване и канализация“ ООД,гр. Враца, одобрени от
ДКЕВР с решение № ОУ-019/09.06.2006 г. – потребители на ВиК услуги на
дружеството са собствениците или ползвателите на водоснабдени обекти.
Според чл.8, ал.1 и ал.3 от посочената Наредба, получаването на
услугите ВиК се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика (собствениците) на ВиК системи или от
съответен регулаторен орган, създаден със закон, или в изпълнение на
концесионен договор.
Безспорно
е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198„о”, ал.1 от
Закона за водите и предоставя ВиК
услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр.Враца. Съгласно
чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР Общи условия на
договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един
местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.
Между
страните не се спори, а и на съда е служебно известен факта, че Общите условия
за получаване на услугите ВиК от „Водоснабдяване и канализация“ ООД са одобрени
от ДКЕВР на основание чл.6, ал.1, т.5 от ЗРВКУ с решение № ОУ –
019/09.06.2006г. и са публикувани във в.„Новинар“ в броя му от 20.06.2006г. и
във в.„Конкурент“ в броя му от 19.06.2006 г., както и са поместени на интернет
страницата на дружеството.
При положение, че по делото не е
представен и не се твърди да е сключен индивидуален договор между страните за
уреждане на отношенията им по повод предоставяните от ответника услуги, то
следва, че в отношенията между тях се прилагат Общите условия за получаване на
услугите ВиК от „Водоснабдяване и канализация” ООД. Приложимостта на общите
условия в отношенията между
потребителите и ВиК операторите е регламентирана и в чл.8 от Наредба №
4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от МРРБ.
Предвид гореизложеното,
настоящият съд приема, че по делото е безспорно, че ответникът П.И.Д. е имал
качеството на „потребител“ на услугите на ищцовото дружество за посочения в
исковата молба период – 16.09.2016 г.-18.05.2017 г., за жилище с адрес:
гр.Враца, *******, който адрес е регистриран като постоянен и настоящ на
ответника Д. /видно от приложената по делото справка по реда на Наредба №
14/2009 г./.
В подадения в срока по
чл.131 ГПК писмен отговор от особения представител на ответника са оспорени
представените по делото извлечения от карнетна книга, като предвид обстоятелството,
че в изрична молба по делото ищецът е заявил, че не твърди подписите положени
за абонат да са на титуляра Д. – настоящ ответник, съдът не е открил
производство по оспорване по реда на чл.193 ГПК. С оглед предходното,
настоящият съд намира за необходимо да отбележи, че за настоящия правен спор
ирелевантно се явява обстоятелството дали подписите в представените от ищеца
карнети са на ответника или не. Това е така, тъй като карнетът е частен
удостоверителен документ, който, ако е подписан от потребителя, съгласно чл.32,
ал.4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
удостоверява отразените в него неизгодни за потребителя обстоятелства, а именно
датата на отчитането и отчетните данни на индивидуалните водомери. В цитираната
разпоредба обаче е предвидено, че отчетните данни могат да бъдат удостоверени
както с подписа на самия потребител, така и с подписа на негов представител.
Систематичното място на разпоредбата и използваното в следващата алинея
различно понятие - „упълномощен представител” води до извода, че карнета може
да бъде подписан и от лице, което макар да не е устно или писмено изрично
упълномощено от потребителя да го представлява във връзка с отчитането на
водомера, се явява негов представител в широк смисъл, въз основа на родствена,
съпружеска или фактическа връзка с потребителя. По тази причина съдът намира,
че представител на потребителя по смисъла на чл.32, ал.4 от Наредба № 4 от 14.09.2004
г. може да бъде всяко лице от кръга на домашните му, т.е. всяко лице, което
обитава имота на каквото и да било правно основание. Подписването на карнета от
такова лице не води до неистинност на документа и изгубване на неговата
доказателствена сила. Следва да се има предвид още, че присъствието на
потребителя или на негов представител при извършване на отчета е негово
задължение, предвидено в чл. 6, т.1, вр. с чл.22 от Общите условия. Целта на
присъствието на двете страни по правоотношението при отчитане на показанията на
водомера е да се отчете правилното показание, което ще послужи за определяне на
дължимите суми. Наличието на подпис срещу показанието на водомера съдът приема
като съгласие на потребителя с отчетеното до тази дата, при липса на възражения
от абоната за предходния период. Съгласно разпоредбата на чл.35 от приложимата
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м за период, който се
определя в общите условия или договора, но не по-дълъг от шест месеца. Когато
периодът на отчитане на водомерите е по-дълъг от един месец, операторът
ежемесечно начислява служебно количество изразходвана вода, определено въз
основа на средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на
предходната година. След отчитане на показанията на водомерите количеството
вода се изравнява в съответствие с реалното потребление. Достъпът на длъжностното
лице на оператора до водомера за извършване на отчети, включително в жилищата
на потребителите, се осигурява съгласно общите условия или договора. При
невъзможност за отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя или на
неговия представител, потребителят е длъжен да уточни с оператора в удобно за
двете страни време извършването на отчитането в срок не по-дълъг от една година
от последното отчитане. При отказ на потребителя да осигури достъп на
длъжностното лице на оператора до водомера длъжностното лице съставя протокол,
който се подписва от него и от поне един свидетел. Длъжностното лице отбелязва
в протокола трите имена, единните граждански номера и адресите на свидетелите,
които могат да бъдат и длъжностни лица на оператора. При отказ на потребителя
да осигури достъп на длъжностното лице на оператора за отчитане на показанията
на водомера разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на
водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато
изтичане на водата със скорост 1,0 m/s, за периода до предишен отчет по алинея
1, както е сторено в случая /служебно/. От горното следва, че потребителят има
задължение при отчитане на показанията на водомера като дължи грижа и внимание
по отношение отчетеното служебно количество вода или такова, с което същия не е
съгласен и в определен от Наредбата срок следва да сезира оператора за
извършване на корекция или изравняване. На основание чл. 22, ал.3 и ал.4 от
Общите условия при невъзможност за отчитане на водомерите, поради отсъствие на
потребителя или на негов представител и когато потребителят не е съгласен с
фактурираните количества, потребителят е длъжен да уточни с В и К оператора
извършване на отчитането в удобно за двете страни време, в срок не по-дълъг от
шест месеца от последното отчитане. Съдът приема, че ответника не е възразил
срещу начина на отчитане и начисляване на потребено количество вода, така както
е отразено в представените извлечения от карнети. По гореизложените
съображения, съдът не възприема изложените от назначения особен представител на
ответника доводи, изложени в хода на устните състезания относно верността на
посочените в карнета данни за потребление в месеците през процесния
период.
Представената от ищеца
писмени доказателства – справки за дължими суми по издадените 24 броя фактури
също са оспорени от особения представител на ответника с доводи, че в същите не
е посочено името, длъжността и качеството на съставителя, както и че същите са
изготвени въз основа на данните по карнета. Действително, представените от
ищцовото дружество справки по своя характер са частни свидетелстващи документи и не
обвързват съда с доказателствената си стойност, като се преценява наред с другите
доказателства по делото, но
от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което
съдът приема като обективно и компетентно дадено се установява какво количеството
вода е отчетено за процесния период и каква е неговата стойност, както и че начислените суми за главница и лихва са
правилно определени. При извършената проверка вещото лице е констатирало, че в
имота са налични два броя водомери за студена вода и два броя за топла вода,
като в имота е осигураван достъп и отразените количества вода в издадените
фактури са от отчетени показания на водомерите в имота.
При горните
съображения съдът намира, че предявеният главен иск е основателен и доказан,
поради което следва да бъде уважен. Върху сумата от 144,25 лева – главница, се
дължи и законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 21.09.2017 г. до окончателното изплащане на вземането.
По иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага
наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забава се
определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл.31, ал.2 от ОУ,
потребителите са длъжни да заплащат месечната сума за ползваните от тях ВиК
услуги в 30-дневен срок след фактурирането им. Съгласно чл.42 от ОУ, при забава
в плащането потребителят дължи обезщетение в размер на законната лихва. Ето
защо, настоящият съд приема за ирелевантно възражението на особения
представител на ответника, че поканата за доброволно изпълнение не е била
реално връчена на последния. С оглед предходното, предвид изводите за
основателност на иска за главница, основателен се явява и иска за обезщетение
за забава, като при определяне размера му съдът взе предвид заключението на
ССчЕ, в което вещото лице е изчислило, че възлиза на 7,17 лева.
По
разноските:
С оглед изхода на делото и направеното искане от ищеца, на
последния следва да се присъдят направените по делото разноски, които съобразно
представения по делото списък по чл.80 ГПК и доказателствата по делото възлизат
на сумата от общо 500,00 лева.
С оглед задължителните
указания, дадени в т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по т.д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство дължи да разпредели
отговорността за разноските и в заповедното производство съобразно изхода от
спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за разноски в размер
на 25,00 лева, които ответника също следва да бъде осъден да заплати на ищеца.
Така мотивиран, съдът
Р
Е
Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.422 ГПК, че П.И.Д., с ЕГН ********** дължи на „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Враца, ЕИК
********* сумите, както следва:
- на
основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, във вр.чл.198о, ал.1 ЗВ - сумата от 144,25
лева, представляваща главница за доставени,
но незаплатени ВиК услуги за жилище с адрес: гр.Враца, *******, за периода от
16.09.2016 г. до 18.05.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 21.09.2017
г. до окончателното изплащане;
- на
основание чл.86, ал.1 ЗЗД - сумата от 7,17 лева, представляваща лихва за забава
за периода от 16.10.2016 г. до 13.09.2017 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК П.И.Д., с ЕГН ********** да заплати на
„Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Враца, ЕИК ********* сумата от 500,00 лева, представляваща направени
разноски по настоящото производство и сумата от 25,00 лева, представляваща
разноски по производството по ч.гр.д.№ 4427/2017 г. по описа на ВрРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
гр.Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: