№ 112376
гр. София, 07.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Частно
гражданско дело № 20241110143267 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по заявление вх. № 233399/16.07.2024г., подадено
от „А“ ЕООД, чрез пълномощника юрисконсулт Е. Ц. за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу И. Г. Г. с ЕГН ********** въз основа на
договор за потребителски кредит № .../02.11.2018г., сключен със „С“ ООД като за част от
сумите, претендирани по договора за главница, договорна и законна лихва за забава, е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
За суми в размер на: 359, 10 лв., представляваща дължими такси и 879, 42 лв. – неустойка
по чл. 6.2 от договора, заявлението следва да се остави без уважение, поради следното:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т.3 от ГПК, съдът има задължението да прецени дали
искането (в цялост или част от него ) не е в противоречие със закона или с добрите нрави, и
дали искането се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител или е
налице обоснована вероятност за това, и ако установи, че е налице такова противоречие, той
е длъжен да отхвърли подаденото заявление, като преценката се прави от съдържанието на
самото заявление и приложения към него договор.
В случая съдът счита, че претендираните суми за такса в размер около 50% от
предоставения кредит – 359, 10 лв. и неустойка в размер по-висок от отпуснатия кредит –
879, 42 лв., която се начислява и заплаща заедно с главницата по кредита, са основани на
неравноправни и противоречащи на закона клаузи. Съгласно §1, т.1 от ЗПК към общия
разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване
на кредита.
Съдът счита, че въведените в договора за кредит суми за такса и неустойка, създават
значителни затруднения за длъжника за изпълнение на договора за кредит. Посочените
клаузи влизат в противоречие с предвиденото в чл.16 от ЗПК изискване към доставчика на
1
финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи
добросъвестно цена за ползване, съответна на получените гаранции, което в разглеждания
случай не е сторил. С посочените по – горе суми, се увеличили задълженията на
потребителят, който е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата,
която следва да плати по договора за кредит и за реалните разходи по кредита, които ще
направи – нарушение на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Съобразно разпоредбата на
чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, поради което и на основание
чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК заявлението следва да бъде отхвърлено по отношение на
претендираните вземания за сума в размер на 359, 10 лв., представляваща такси и 879, 42
лв., представляваща неустойка по чл. 6.2 от договор за кредит № .../02.11.2018г.
По изложените мотиви, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК заявлението на „А“ ЕООД с вх. №
233399/16.07.2024г., подадено в СРС, по което е образувано настоящото ч.гр.д. №
43267/2024г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
срещу И. Г. Г. с ЕГН ********** въз основа на договор за потребителски кредит въз основа
на договор за потребителски кредит № .../02.11.2018г., сключен със „С“ ООД за сума в
размер на 359, 10 лв., представляваща такси и 879, 42 лв., представляваща неустойка по чл.
6.2 от договор за кредит № .../02.11.2018г.
Разпореждането може да се обжалва от заявителят с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от получаването на препис от него.
На осн. чл. 415, ал.1, т. 3 от ГПК се указва на заявителя, че за посочените по – горе суми, за
които е отказано да се издаде заповед за изпълнение /заявлението е отхвърлено/ може да се
предяви осъдителен иск в едномесечен срок от съобщението за настоящото разпореждане.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2